№ 307
гр. П., 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Г.
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20245220101843
по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Елевити“ ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление- гр. П., против Р. М. Ч., ЕГН-
********** от гр. П. , с цена на иска – 1756.00 лева.
В подадената искова молба се твърди, че на 01.08.2023г. синът на
длъжника: Р. М. Ч. докарва в Сервиз „V8” на фирма „Елевити” ЕООД
притежаван от длъжника личен автомобил VW Passat с ДР № ************ е
номер на рамата: *********. Веднага е проведен разговор с длъжника от
страна на техническия сътрудник, приел автомобил, за да се установи дали тя
желае този автомобил да бъде ремонтиран и какви са нейните оплаквания,
тоест недостатъци.
Длъжникът Р. Ч. заявява на техническия сътрудник, че според нея има
пропаднал педал на съединителя; скоростите не се включват и има теч на
масло от скоростната кутия. Веднага е направена диагностика, при което е
последвало ново съгласуване, включително и със съпруга на длъжника, при
което е казано от ответната страна да се започне ремонт на автомобила и то,
ако може веднага.
Твърди се, че след като ремонтът е направен, е последвало обаждане към
1
длъжника, като още тогава на него му е съобщено стойността на извършения
ремонт, съгласно Спецификация № SOOOO14072 от 01.08.2023г. в размер на
1756.00 лева. Уговорено е. че съпругът на длъжника ще дойде да получи
автомобила от сервиза, като на място в брой ще заплати сумата за ремонта в
размер на 1756.00 лева. Твърди се, че когато съпругът длъжника на дата
03.08.2023г. дошъл да вземе ремонтирания вече автомобил на длъжника, той е
извършил преглед на същия и е приел работата по ремонта и вложените в
ремонта части без забележки. На всеослушание той заявил този факт, както и
това, че в него в момента няма достатъчно пари да заплати ремонта, при което
декларирал, че това ще направи на другия ден - 04.08.2023г. Тъй като този
длъжник и неговия съпруг имат повече от 5 (пет) години сервизна история в
сервиза на тази фирма, то е направен компромис и е дадено съгласие това да
стане на следващия ден - 04.08.2023г., като МПС е предадено от техническия
сътрудник на съпруга на длъжника.
Твърди се, че повече от седмица никой не идвал в сервиза да заплати
дължимата сума, при което последвало обаждане и покана към длъжника това
да бъде сторено. Съпругът на длъжника е заявил в отговор, че няма да се
отзове на поканата и че няма нищо да заплаща. Мотивът му бил, че е бил
измамен. Самият длъжник не е изразил каквото и да е становище. Твърди се,
че след това са отправени по телефона още няколко покани да се изпълни
задължението по ремонта на личния автомобил на длъжника, но не е
последвало плащане. Твърди се, че за извършения ремонт на лекия автомобил
на длъжника са издадени: Първоначално е издадена проформа фактура: №
SI15151 от дата 18.10.2023 г.. с начислено ДДС за сумата от 1756.00 лева за
ремонт на автомобила на длъжника; впоследствие е издадена окончателна
фактура № ********** от 29.02.2024г„ с начислено ДДС, която е
осчетоводена, за сумата от 1756.00 лева за ремонт на автомобила на длъжника;
Това принудило фирмата кредитор „Елевити” ЕООД, в лицето на
нейния управител, да изпрати нотариална покана до длъжника. Такава е
изпратена чрез нотариус В.К. рег. № 781, с район на действие на PC[1]П..
Нотариалната покана, заедно с писмени доказателства, доказващи
извършения ремонт и дължимата сума е получена от длъжника Р. Ч. лично на
дата 14.11.2023г. Въпреки това не се предприемат действия от длъжника в
посочения срок за заплащане на дължимата сума. Кредиторът е приел, че
2
неизпълнението на посочения договор за ремонт на лек автомобил на
длъжника започва от 14.11.2023г., когато е получена нотариалната покана от
длъжника.
Твърди се, че вземането, предмет па иска, е породено от облигационни
отношения между страните - търговска сделка по смисъла на чл. 286, във
връзка с препращащата разпоредба на чл. 288 от ТЗ, във връзка с чл.9, чл. 59 и
сл. и чл. 86 от ЗЗД, възникнали по силата на договор от 01.08.2023 г., сключен
между ищцовото дружество и ответника за ремонта на личния автомобил на
ответника - VW Passat с ДР № ************ с номер на рамата : *********.
Твърди се, че длъжникът дължи и мораторна лихва за забава в размер на 75.11
лв. върху сумата от 1756,00 лева по фактурата проформа и основната,
посочени в подробно по-горе, изчислена с Calculator.bg. от 14.11.2023 г. по
„Нотариална покана за доброволно изпълнение" до 06.03.2024 г., датата преди
да е внесено за регистрация „Заявление за издаване заповед за изпълнение" но
чл. 410 от ГПК в PC- П. - 07.03.2024г. Твърди се, че длъжникът дължи и
законна върху главницата от 1756.00 лева за забава от дата 07.03,2024г. датата,
когато „Заявление за издаване заповед за изпълнение“ по чл. 410 от ГПК
входирано в PC- П. - вх. № 5972.
Твърди се, че във връзка с горното ищецът предприел действия по реда
на чл. 410, ал.1 и ал.2 от ГПК и в PC-П. било образувано ЧГД №
20245220100964 (заповедно производство) от 08.03.2024 г., VIII гр. състав,
като на 13.03.2017 г., като съдът уведомил процесуалният представител на
ищцовото дружество - адв. П. и му връчил Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 582 от 11.03.2024г. На 12.04.2024 г. на адреса
на кантората на адв. П. се връчило на фирмата „Съобщение” от заповедния
съд, с което се уведомява фирмата, че срещу издадената Заповед за
изпълнение по ЧГД № 20245220100964 по описа на PC-П. е подадено
възражение от длъжника. Възражението е бланкетно и в него има само едно
изречение с текст: „Не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед
за изпълнение“. Сочи се, че съдът е дал едномесечен срок на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и държавна такса в
размер на 36.62 лева, което прави с настоящата искова молба, която е по реда
на чл.415. ал.3, във връзка с ал.1. т.1 от ГПК и чл.422 от ГПК.
Искането към съда е да постанови решение, с което да се приеме за
3
установено по отношение на ответника - Р. М. Ч., ЕГН **********. пж. ****,
гр. П., ул. ********** и втори адрес: пж. ****, с. П., общ. Л., ул. ****** че
дължи на ищеца „ЕЛЕВИТИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес
управление): пк. ****, гр.П., ул. ****************, представлявано от Е.С.А.,
ЕГН **********, управител сумата в размер на 1756.00 лева, главница.,
представляващи стойността на извършения ремонт на лек автомобил VW
Passat с ДР № ************ с номер на рамата: *********, собственост на
длъжника, които не са платени от ответника, по първоначално издадена
проформа фактура: № S115151 от дата 18.10.2023 г., с начислено ДДС за
сумата от 1756.00 лева за ремонт на автомобила на длъжника и впоследствие
по окончателно издадена фактура № ********** от 29.02.2024г., с начислено
ДДС, която е осчетоводена, за същата сума от 1756.00 лева за ремонт на
автомобила на длъжника, ведно с 75.11 лв., което представлява мораторна
лихва за забава върху сумата от 1756,00 лева по фактурата - проформа и
основната, посочени в подробно по-горе, изчислена с Calculator.bg. от
14.11.2023 г. по „Нотариална покана за доброволно изпълнение” до 06.03.2024
г„ датата преди да е внесено за регистрация „Заявление за издаване заповед за
изпълнение” по чл. 410 от ГПК в PC- П. - 07.03.2024г. и ведно със законната
лихва върху главницата от 1756.00 лева за забава от дата 07.03.2024г. датата,
когато „Заявление за издаване заповед за изпълнение” по чл. 410 от ГПК
входирано в PC- П. - вх. № 5972, за които суми е издадена Заповед № 582 от
11.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
заповедно производство, развило се по ЧГД № 20245220100964 по описа на
Районен съд-П., VIII гр. състав.
Иска се от съда да осъди Р. М. Ч., ЕГН **********, пж. ****, гр. П., ул.
******** и втори адрес: пж. ****, с. П., общ. Л., ул. *********** да заплати
на „ЕЛЕВИТИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес управление): пк.
****, гр.П., ул. ****************. представлявано от Е.С.А.. ЕГН **********
направени съдебни и деловодни разноски за настоящото исково производство
и тези в заповедното производство, като за последното те са в размер на 36.62
лева заплатена ДТ и 600 лева за адвокатски хонорар.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания.
С уточняваща молба, с вх. № 14023/31.05.2024 г. ищецът, чрез
4
пълномощника си адв. П., е изпълнил указанията на съда за отстраняване на
констатираните нередовности на исковата молба, в следния смисъл: Уточнява,
че основанието, на което се претендират вземанията е договорно, по смисъла
на глава VIII от ЗЗД - Договор за изработка и казаното в чл. 258 от ЗЗД. Твърди
се, че договорът за изработка е сключен устно на дата 01.08.2024г. между
следните две страни: изпълнител - фирма „ЕЛЕВИТИ” ЕООД, ЕИК *********
и поръчващ: Р. М. Ч., ЕГН **********. Твърди се, че ремонтните дейности,
включващи освен вложения труд за ремонта и закупените и вложени части и
консумативи във връзка с ремонта на процесния автомобил, които са
извършени от ищеца по вид и стойност по смисъла на чл. 259 от ЗЗД, са
отразени надлежно в представените по делото доказателства: първоначално в
„Ремонтна карта № SO0001472 от дата 01.08.2024г., след това в проформа
фактура № SI15151 от 18.10.2023г. и в оригинална фактура № ********** от
29.02.2024г. - осчетоводени по съответния начин от ищеца. Стойността на
частите е посочена общо на 1135 лева. Твърди се, че общата стойност на труд
и части е - 1756 лева. Посочено е, че тази сума е данъчна основа - 1463.33
лева. Посочено е, че е начислено ДДС - 20 % - 292.67 лева И накрая е
посочена сума за плащане - 1756 лева с начислено ДДС. Сочи се, че в
проформа фактурата и в оригиналната фактура от точка 1 до точка 4 обхващат
резервните части и материали от ремонтната карта, като точка 5 се отнася за
вложеното трансмисионно масло 2 литра от ремонтната карта. Те са посочени
като стойност без ДДС, като с начислено ДДС те се равняват на стойностите
от ремонтната карта. Сочи се, че точка 6 е стойността на извършения ремонт,
посочен в ремонтната карта без ДДС. С начислено ДДС той e равен на този
посочен в ремонтната карта като стойност 550.00 лева /от общата сума 621 лв.
се изваждат 71 лева за маслото, което не е труд/.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който оспорва изцяло исковата молба, както по
основание, така и по размер. Счита предявените искови претенции за
процесуално допустими, но по своята същност за неоснователни и
недоказани. Изложените в ИМ твърдения се оспорват, като ответникът
твърди, че същите нямат нищо общо с действителността, представляват
откровени лъжи и са на светлинни години от реалността. Твърди се, че се
касае, в случая, за договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД.
Няма сключен договор, макар и устно за изработка, материализиран в ремонта
5
на процесния автомобил, между страните, които се сочат в исковата молба от
дата 01.08.2023г.
В действителност има сключен такъв договор за изработка
материализиращ ремонт на същият този автомобил от 24.07.2023г. Тогава
автомобилът на Р. Ч. е закаран в автосервиза на ищцовото дружество за смяна
на съединител. Вследствие на извършеният ремонт от сервиза е издадена
Спецификация № SO00014009 от 24.07.2023г., която представлява ремонта
карта, както е отбелязано на самият документ, отразяващ вложените авточасти
и извършеният труд, както и тяхната стойност. Конкретният ремонт е бил
възлязъл на 690.60 лв., които били заплатени при получаване на автомобила в
брой и на ръка от съпруга на ответницата. Автосервизът не издава фискални
бонове и не пуска фактури. Това, от своя страна, обяснява защо фактурата,
представена по делото е издадена едва последният ден на февруари месец на
следваща година. Твърди се, че на 28.07.2023г., в 06:40 сутринта е
констатирано, че от автомобилът, на който преди, 4 дни по-рано, е бил
извършен ремонт, пред дома на ответницата му е изтекло маслото. В 09:20
часа на същата сутрин е проведен разговор с автосервиза на ищцовото
дружество, на служебния му телефонен номер: 0**********, с който разговор
е съобщено за изтеклото от скоростната кутия масло, след извършеният
ремонт. В 09:23 часа на същата дата, на посоченият по-горе телефонен номер,
от телефона на съпруга на Р. Ч. са изпратени, чрез MMS, 2 броя снимки на
автомобила с изтеклото масло. При това положение от сервиза са поискали да
им бъде откаран отново автомобилът. За това е бил помолен синът на
ответницата А. А. Ч., тъй като тя и другите членове на семейството й са били
служебно ангажирани в този момент. Същият е приел и подкарал колата към
автосервиза на ищеца, но след като е потеглил и стигнал едва до центъра на
село П. бил спрян от кварталният полицай, който бил на смяна по това време,
а именно И. П. К. на длъжност младши полицейски инспектор при РУ гр. П., и
който забелязал обилният теч на масло по пътното платно. След като му е
съставил глоба с фиш, за това, че не е представено свидетелство за управление
на МПС, същият е посъветвал синът на ответницата да не продължава повече
с този автомобил на собствен ход, защото ще му причини още по-големи
щети. Процесният автомобил е бил оставен на място, уведомен е бил
представител на автосервиза и по- късно същият ден, с превозно средство на
сервиза е бил изтеглен до там именно от служители на ищцовото дружество.
6
Твърди се, че по-късно, от автосервиза, след като са инспектирали
проблема са обяснили, че при влагането на новите резервни части е имало
някакъв стърчащ компонент на една от тях, който при ротационното движение
на съединителя е удрял корпуса на скоростната кутия, и в даден момент го е
пробил. Твърди се, че при наличието на некачествено извършен първоначален
ремонт, в чийто случай се касае за такива недостатъци на ремонта, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане и, както е случаят, се
появяват по-късно, след като е било спазено и изискването на чл. 264 от ЗЗД за
своевременно уведомяване на автосервиза за наличието на недостатъци по
възложената работа, на основание чл. 265 ал. 1, предл. първо от ЗЗД е било
поискано от ищцовото дружество да поправи некачествено изпълненият
първоначален ремонт, заедно с новите повреди без заплащане, а автосервизът
е приел процесният автомобил именно за това. Твърди се, че след като е
извършен повторният ремонт е издадена, споменатата в исковата молба
Спецификация № SO00014072 от 01.08.2023г., в която са отразени вложени
резервни части и извършените ремонтни дейности, както е упомената и
тяхната стойност в лева. Тази спецификация е представена на ответницата,
когато си е получила автомобила. Представената с исковата молба
спецификация, обаче, се различава от тази, която е предоставена, в онзи
момент, на Р. Ч.. Въпреки, че и двете имат един и същи номер и дата на
издаване има някои силно открояващи се различия, които са следните: - В
представеният на ответницата вариант в таблиците, озаглавени „Резервни
части и материали“ и „Извършен авторемонт“ има колона „ТО %“. Такава
колона има и в таблиците на Спецификацията от първоначалния ремонт. В
представеният с исковата молба вариант, тази колона липсва. Стойностите на
описаните вложени части са различни с тези във варианта, представен с
исковата молба. В тази представена на Р. общата стойност на части и труд е
изчислена на 1415.51 лв., докато в другия е на 1756.01 лв. В полето „Заявени
проблеми“ под най-горната таблица, във варианта на ищеца, представен с
исковата молба е отбелязано: „Пропаднал педал на съединителя; Не включва
скорости; Теч на масло от скоростната кутия“, докато във варианта, който е
даден на ответницата в същото поле е записано: „Рекламация скоростна
кутия“, което всъщност е реалното основание за този ремонт. Най-отдолу под
полетата за полагане на подписите на собственика и предаващия автомобила,
е добавен текст, който гласи, че колата се приема в пълна комплектност и в
7
движение и без претенции по ремонта и цената. Такъв текст липсва във
варианта на Ч..
Твърди се, че и най-фрапантната разлика, която доказва и прави
очевидно, че този документ е бил манипулиран и фалшифициран е в полето
„Коментар“ на най-горната таблица, което във варианта на ответницата е
празно, а в този, представен с исковата молба е записано: „Издадена колата на
03.08.2023 г., но не платена“. Този коментар, предполага наличие на
екстрасенски способности у записващият го, тъй като само човек с такива
способности може да погледне в бъдещето и в документ, който е съставен на
01.08.2023 г. да предвиди и отрази, че колата ще бъде издадена на 03.08.2023г.
и няма да бъде платена.
Твърди се, че за да бъде издадена тази ремонтна карта
(спецификацията), трябва ремонтът на автомобила вече да е извършен, тъй
като не би било възможно предварително да се отразят вложените резервни
части и необходимият труд, изразяващ се в извършени ремонтни дейности,
както и неговото количество и стойност. Това прави достоверна датата на
издаването на тази спецификация 01.08.2023г. След като колата е закарана
повторно в автосервиза на 28.07.2023г. е нормално и житейски оправдано
такъв ремонт да е извършен за два дни, съобразно описаните ремонтни
дейности, заваряване на корпус на скоростна кутия, измиване, подмяна на авто
части и пр., имайки предвид и, че 29.07 и 30.07.2023 година са неработни дни.
Това от своя страна доказва, че няма сключен договор за ремонт на процесния
автомобил от 01.08.2023г., тъй като на първо място, в случая се касае за
договор за изработка, с предмет извършване на ремонт на лек автомобил
„Фолксваген“ от 24.07.2023г. и последвала рекламация от страна на
възложителя, в следствие на некачествено изпълнен ремонт, довел и до
причиняване на вреди, които са били отстранени на основание чл. 265 ал. 1,
предл. първо от ЗЗД за сметка на автосервиза. А спецификацията с №
SO00014072 от 01.08.2023г., представена с исковата молба е очевидно
фалшива. Сочи се, че от гореизложеното може да се заключи, че исковата
претенция е неоснователна, тъй като както се твърди в исковата молба, не се
касае за договор, който е сключен на 01.08.2023г., отделно и самостоятелно, а
за вече съществуващ такъв, по който ищцовото дружество не е изпълнило
точно и качествено възложеното, както законът повелява и след рекламация на
възложителя, са били отстранени недостатъците за сметка на изпълнителя.
8
При това положение не се дължи плащане от страна на ответницата за
повторно извършеният ремонт. Оспорва се повторно влагането на резервни
части от страна ищцовото дружество. Оспорва се ищецът да е вложил
резервните части, които се упоменават в Спецификация № SO00014072 от
01.08.2023г., както по вид, така и по количество и по марка и модел и
спецификация, производител и пр., макар че такава информация за тях не е
представена с исковата молба. Оспорва се и посочената стойност на
въпросните резервни части. Твърди се, че има разминаване на стойностите на
отделните резервни части, посочени в документите представени с исковата
молба. В Спецификация № SO00014072 от 01.08.2023г., представена от ищеца
с исковата молба, макар общата сума като сбор да съвпада с тази по
представената фактура № ********** от 29.02.2024г., то отделните стойности
на частите и извършените дейности се различават. Различават се и
стойностите във варианта на спецификацията предоставен на ответницата, а
именно: в спецификацията съединител к-т с маховик без лагер - 931.00; във
фактурата - 775.83; в спецификацията семеринг л скоростна кутия - 9.00; във
фактурата - 7.50; в спецификацията семеринг д скоростна кутия - 30.00; във
фактурата - 25.00; в спецификацията муфа лагер съединител - 25.00; във
фактурата - 20.83; в спецификацията помпа съединител горна - 140.00; във
фактурата - 116.67; в спецификацията извършен авторемонт общо (без
Трансмисионно масло) - 550.00; във фактурата - 458.33; в спецификацията
трансмисионно масло - 71.00; във фактурата - 59.17. Твърди се, че не може да
се допусне дори, че несъответствието на тези стойности се получава от
изчисленото във фактурата ДДС от 20%, тъй като 931.00 - 20% е 774.80, а не
775.83; 9.00 - 20% е 7.20, а не 7.50; 30.00 - 20% е 24, а не 25; 25.00 - 20% е 20, а
не 20.83; 140.00 - 20% е 112.00, а не 116; 550.00 - 20% е 440, а не 458.33; 71.00
- 20% е 56.80, а не 59.17. Твърди се, че по всичко личи, че стойностите във
фактурата са „дотамънени“, така, че като бъде прибавена стойността на
данъка за добавена стойност резултатът да е точно 1756.00 лв.
Сочи се, че доколкото в издадената по ч. гр. д. № 964/2024г. по описа на
Районен съд П. Заповед за изпълнение на парично задължение № 582 от
11.03.2024г. е посочено основание, от което произтича задължението -
неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на кредитора и до
колкото съобразно изискването за пълен идентитет на претенциите, заявени в
двете производства - по основание, размер и период в исковата молба по чл.
9
422 от ГПК се поддържа такова основание, следва да се отбележи, че такава
искова претенция, за неоснователно обогатяване, също е неоснователна. Сочи
се, че съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Следователно, фактическият състав на
неоснователното обогатяване, визиран в чл. 59 от ЗЗД, изисква кумулативното
наличие на следните предпоставки: имуществено разместване между ищеца и
ответника в резултат на което ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца,
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, липса на
основание за имущественото разместване. Съществени условия за възникване
на претенцията за неоснователно обогатяване е отсъствието на правно
основание /конкретен източник на права и задължения/ за преминаване на
имуществените блага от патримониума на обеднялото в патримониума на
обогатеното лице. Твърди се, че в конкретния случай не е налице нито една от
изискуемите предпоставки от фактическия състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Твърди се, че не става ясно, каква е точната
стойност на твърдените за вложени авточасти, именно поради различно
обявените стойности в различните документи, представени по делото. Няма
яснота за това какви авточасти, техния вид, количество, модел, спецификация
и пр. са вложени при извършения авторемонт, още повече, че ищцовото
дружество не е представило никакви доказателства за това, че именно то е
направило разход за закупуването им, от където, съответно и обедняването му.
От това се губи връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника. Следва да се обърне внимание и на факта, че в процесната сума
има калкулирани суми за извършен труд. Не може да има неоснователно
обогатяване при начислени средства за извършен труд. Тези средства не са
излезли от патримониума на ищеца, както и не са влезли в този на
ответницата. Последната не може да се обогати с труд. Твърди се, че в случая
се касае за договор за изработка, при който едната страна възлага на другата
да изпълни нещо срещу възнаграждение. Тук има наличие на правно
основание, на базата, на което следва да се търси защита, поради
неизпълнение, поради което не може да става дума за неоснователно
обогатяване, откъдето е и неоснователността на исковата претенция. Искането
към съда е да постанови решение, с което изцяло да отхвърли, предявените
искови претенции. Претендират се разноски.
10
С Определение № 2206/22.07.2024 г. съдът е приел представените от
страните и съответно приложени към исковата молба на ищеца и към
писмения отговор на ответницата писмени доказателства. Произнесъл се е по
доказателствените искания на страните. Указал им е разпределението на
доказателствената тежест в производството.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за
установено следното:
Не се спори между страните по делото, а и от приетите доказателства
се установява, че лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДР №
************ е номер на рамата: ********* представлява собственост на
ответника Р. М. Ч., ЕГН- ********** от гр. П..
Посоченият автомобил е бил ремонтиран в Сервиз „V8” на фирма
„Елевити” ЕООД, находящ се в гр. П. в началото на месец август,2023г. с цел
отстраняването на следните технически проблеми - пропаднал педал на
съединителя; проблем в превключването на скоростите и установен теч на
масло от скоростната кутия. В посоченият автосервиз е бил извършен ремонт
на автомобила, като е била издадена Спецификация № SOOOO14072 от
01.08.2023г. в размер на 1756.00 лева. Въпреки ,че извършеният от ищцовото
дружество ремонт не бил платен нито от собственикът на автомобила, нито от
лицето, отишло да прибере автомобила, лек автомобил, марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с ДР № ************ бил предаден на неговият собственик.
След проведени телефонни разговори между служителите на
автосервиза, извършил ремонта и собственикът на автомобила, както и
нейният съпруг, не било постигнато съгласие за заплащане на дължимата
сума.
Видно от представените от ищцовата страна доказателства, за
извършения ремонт на лекия автомобил са издадени: първоначално Проформа
фактура: № SI15151 от дата 18.10.2023 г.. с начислено ДДС за сумата от
1756.00 лева за ремонт на автомобила на ответницата, а впоследствие е била
издадена и окончателна фактура № ********** от 29.02.2024г„ с начислено
11
ДДС, която е осчетоводена, за сумата от 1756.00 лева за ремонт на автомобила
на длъжника /приложени по делото/.
Тъй като не последвало плащане, ищцовото дружество „Елевити”
ЕООД, в лицето на неговият управител, изпратило Нотариална покана от
10.11.2023г. /приложена по делото/ до длъжника. Тази нотариална покана е
била изпратена чрез нотариус В.К. рег. № 781, с район на действие на PC[1]П..
Нотариалната покана, ведно с приложените към нея писмени доказателства,
доказващи извършения ремонт и дължимата сума е била получена от
ответника Р. Ч. лично на дата 14.11.2023г.
Видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело
№964/2024г. по описа на Районен съд П., ищецът е пристъпил към
принудително събиране на вземанията си чрез подаване на Заявление до
Районен съд П. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Образувано било частно гражданско дело №964/2024г. по описа на Районен
съд П.. По посоченото частно гражданско дело е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК №582 от
11.03.2024г., която е била връчена на ответника. Тъй като в
законоустановения срок е постъпило Възражение от длъжника по реда на
чл.414 ГПК, с Разпореждане №2323 от 21.03.2024г. на РС-П. е било указано
на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
От представените от ответната страна доказателства с отговора на
исковата молба се установява също така, че на 24.07.2023г. процесният лек
автомобил, собственост на ответницата Р. Ч. също се е намирал в автосервиза
на ищцовото дружество за ремонт - смяна на съединител. Вследствие на
извършеният ремонт от сервиза е издадена Спецификация № SO00014009 от
24.07.2023г., която представлява ремонтна карта, както е отбелязано на самият
документ, отразяващ вложените авточасти и извършеният труд, както и
тяхната стойност. Конкретният ремонт възлиза на 690.60 лв., която сума е
била заплатена от клиента при получаване на автомобила в брой и на ръка
/сумата е заплатена от съпруга на ответницата/.
Съгласно твърденията на ответната страна, подкрепени със съответните
доказателства, на 28.07.2023г., в 06:40 сутринта е констатирано, че от
автомобилът, на който преди 4 дни е бил извършен ремонт, пред дома на
ответницата му е изтекло маслото. В 09:20 часа на същата сутрин е проведен
12
разговор с автосервиза на ищцовото дружество, на служебния му телефонен
номер: 0**********, с който разговор е съобщено за изтеклото от скоростната
кутия масло, след извършеният ремонт. В 09:23 часа на същата дата, на
посоченият по-горе телефонен номер, от телефона на съпруга на Р. Ч. са
изпратени, чрез MMS, 2 броя снимки на автомобила с изтеклото масло. При
това положение от сервиза са поискали да им бъде откаран отново
автомобилът. За това е бил помолен синът на ответницата А. А. Ч., тъй като
тя и другите членове на семейството й са били служебно ангажирани в този
момент. Същият е приел и подкарал колата към автосервиза на ищеца, но след
като е потеглил и стигнал едва до центъра на село П. бил спрян от кварталният
полицай, който бил на смяна по това време, а именно И. П. К. на длъжност
младши полицейски инспектор при РУ гр. П., и който забелязал обилният теч
на масло по пътното платно. След като му е съставил Глоба с фиш №515279
/приложен по делото/, за това, че не е представено свидетелство за управление
на МПС, същият е посъветвал синът на ответницата да не продължава повече
с този автомобил на собствен ход, защото ще му причини още по-големи
щети. Процесният автомобил е бил оставен на място, уведомен е бил
представител на автосервиза и по- късно същият ден, с превозно средство на
сервиза е бил изтеглен дотам от служители на ищцовото дружество.
В хода на производството по делото е била извършена автотехническа
експертиза, като видно от заключението на вещото лице, в материалите по
делото няма точни данни в коя част на корпуса е настъпила повредата на
самия корпус на скоростната кутия, довело до изтичането на маслото от нея.
Ако се приеме, че след първия ремонт / подмяна на съединителя/, повредата е
настъпила по вътрешната част на корпуса на скоростната кутия, е възможно
повредите да настъпят при въртенето на двигателя , респ. на съединителя на
автомобила.От техническа гледна точка, при смяна на съединителя не се
налага разглобяването на скоростната кутия.Би могло да се приеме,че причина
за настъпилата повреда е дефект на новата вложена част- притискателния
диск на съединителя. При наличие на елемент, който се намира извън габарита
на притисквателния диск, при въртенето на целия възел е възможно да се
наруши целостта на корпуса на скоростната кутия, образуване на пукнатина и
изтичането на трансмисионно масло. След аналазиране на всички данни по
случая и извършените проверки, вещото лице е достигнало до извод,че по-
достоверна /правдоподобна/ е втората хипотеза , а именно- че след първия
13
ремонт /подмяна на съединителя/ е настъпила повреда по вътрешната част на
скоростната кутия , като е възможно повредите да бъдат получени при
въртенето на двигателя, респ- на съединителя. Най-вероятна причина за
повредата е протриване от детайл, който е бил стърчащ от съединителя и е
оперирал периодично при движението на автомобила, който е притрил стената
на скоростната кутия и оттам се е получила пукнатина.
В качеството си на свидетел по делото е била разпитан св. П. К. П.
/служител на ищцовото дружество/, от показанията на когото се установява, че
действително процесният автомобил - марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с
ДР № ************ , собственост на ответника Р. М. Ч., ЕГН- **********, е
бил ремонтиран на няколко пъти в Сервиз „V8” на фирма „Елевити” ЕООД,
находящ се в гр. П.. Свидетелят потвърждава, че в края на м. юли,2023г. е
получил обаждане от А. / съпругът на ответницата/, който го е уведомил за
сериозен теч на масло от автомобила. Въпреки указанията на св. П.
автомобилът да не бъде местен и шофиран,същият е бил приведен в движение
и впоследствие оставен на улица в с. П., откъдето е бил откаран с Пътна
помощ в автосервиза. След извършен преглед било установено, че
скоростната кутия е получила повреда, като
част от нея е попаднала във въртенето на съединителя. Счупената част е
довела до изтичането на масло в скоростната кутия. На следващият ден били
поръчани части и ремонтът бил извършен. Въпреки това, извършеният ремонт
не бил заплатен.
В тази насока са и показанията на разпитания свидетел М.Д.М. /служител/
, съгласно които, на 24.07.2023г. автомобилът е бил приет за ремонт в сервиза
заради проблеми със съединителя. След извършен ремонт, на 31.07.2023г.
автомобилът отново постъпил в сервиза с рекламация от страна на клиента.
По делото е бил разпитан като свидетел и А. А.ов Ч. / съпруг на
ответницата/, който е реалният ползвател на автомобила. Св. Ч. сочи, че през
лятото на 2023г. автомобилът имал проблем с превключването на скоростите,
което го навело на мисълта, че съединителят е за смяна. Колата била закарана
за ремонт в Сервиз „V8” на фирма „Елевити” ЕООД, находящ се в гр. П.,
където съединителят бил подменен. Ремонтът струвал 690.00лв., която сума
била заплатена от Ч.. Свидетелят се прибрал с автомобила в дома си в с. П. и
го паркирал , а на следващият ден установил голям теч на масло под
14
автомобила. След проведен разговор със св. П., двамата се разбрали да закарат
автомобила в сервиза за проверка. Тъй като Ч. бил ангажиран, той изпратил
своя син да закара автомобила,но последният бил спрян за проверка от
служители на МВР. Автомобилът бил оставен на място, а впоследствие
откаран с пътна помощ в сервиза. Проблемът бил отстранен, но св. Ч. отказал
да плати извършеният повторен ремонт, тъй като според него вината била на
служителите на сервиза и че не бил съгласен да плаща „два пъти“ за едно и
също нещо.
От показанията на разпитания свидетел И. П. К. / полицейски инспектор
в РУ- П./ е видно,че последният е спрял А. Ч. за проверка в с. П. и му е
съставил фиш поради това, че последният не му е представил СУМПС, тъй
като не го носил със себе си. Св. К. сочи, че по време на извършената проверка
Ч. му споменал ,че бърза, тъй като автомобилът имал проблеми, но св. К. не
си спомня подробности относно състоянието на автомобила.
Като свидетел е бил разпитан и А. А. Ч. /син на ответницата/, който
потвърждава, че лятото на 2023г. л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДР №
************ имал технически проблеми, свързани със съединителя. След
като бил извършен ремонт, се проявил друг проблем по автомобила , като се
появил теч на масло. Св. А. Ч. бил помолен от баща си да закара автомобила в
сервиза на „V8” на фирма „Елевити” ЕООД. Св. Ч. долял масло и тръгнал, но
бил спрян за извършване на проверка в с. П. от служители на МВР. Докато
течала проверката, маслото отново изтекло , а св. Ч. уведомил за това по
телефона собственикът на сервиза, извършил ремонта- П. П.. Впоследствие
колата била закарана с платформа до сервиза и било установено, че поради
изхвръкнал от съединителя щифт било причинена щета в системата, от която
изтичало масло.
От показанията на св. Ю. Д. /счетоводител на ищцовото дружество/ се
установява редът за издаване на проформа фактури в дейността на ищеца и
отделните компоненти, залегнали в тях. Св. Д. сочи , че дори към този момент
задълженията на ответницата към автосервиза са останали непогасени.
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният установителен иск:
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на
15
настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от
наличие на издадена заповед за изпълнение, която е била връчена на
длъжника, подадено от последния Възражение по реда на чл.414 ГПК , както
и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителния
иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е
установяване съществуването на оспореното вземане към датата на подаване
на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане
в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за
принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.
По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск
с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от
установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да
установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните
доказателства. Касае е се за специален установителен иск за установяване на
вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът
възрази срещу нея,за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че
вземането относно,което е подадено заявление по реда на заповедното
производство съществува.Искът следва да се счита за предявен от момента на
подаване на заявлението.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422,ал.1 от ГПК е с
правна квалификация чл.266 във вр. с чл.258 ЗД- за заплащане на
възнаграждение, което се полага на изпълнителят по договор за изработка,
като се твърди от ищцовата страна, че изпълнителят е извършил качествено и
в срок ремонт на автомобила на ответницата Ч., въпреки което последната не е
заплатила дължимата сума за извършения ремонт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съд достига
до извод за неоснователност на предявените от ищцовото дружество
претенции. От приетите по делото доказателства не се установява по
изискуемия от закона несъмнен начин наличието на облигационна връзка
между страните, произтичаща от валидно сключен между тях договор за
изработка, при който за ответника е породено задължението да заплати
уговореното между страните възнаграждение за възложената и приета от него
работа.
Анализът на чл.258 от ЗЗД установява, че договорът за изработка е
16
неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор. С оглед на това
за неговата валидност е достатъчно страните да постигнат съгласие. В
конкретния случай в хода на процеса бяха събрани доказателства от които да
се направи обоснован извод за наличие на постигнато между страните
съгласие за сключване на договор за изработка. Представените по делото
документи водят до извод за наличие на поръчка за технически преглед и
ремонт на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДР № ************,
собственост на ответницата Ч.. Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД с
договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи
нещо съгласно поръчката на другата страна,а последната да заплати
възнаграждение. Съобразявайки даденото от законодателя легално
определение на договора за изработка, същият се определя като
консенсуален, двустранен и възмезден договор. В настоящият случай
съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът
следва да установи наличието на сключен валиден договор за изработка
между него и ответника с неговите съществени елементи предмет, уговорено
възнаграждение и падеж за плащане и изрядността си по него, т.е.
качественото и срочно изпълнение на уговорената работа, вкл., че
извършената работа е била годна за нейното договорно или обикновено
предназначение; фактът на приемане от страна на ответника на възложената
работа без възражения, респективно ответникът да установи действителния
размер на уговореното възнаграждение и наличието на открити недостатъци
на одобрената работа, за които незабавно след откриването им е уведомил
изпълнителя; отправено възражение до издателя на фактурата веднага след
получаването й, че не е извършена посочената в нея услуга. От събраните в
производството доказателства се установи наличието на неформално
материално правоотношение междустраните по силата на което ищецът като
изпълнител се е задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката
на другата страна, а именно да извърши техническа поддръжка и ремонт на
ППС, собственост на ответника, а възложителят да му заплати уговореното
възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 264, ал. ЗЗД урежда задължението на
поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на
работата обхваща фактически и правни действия реално предаване от
изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на
17
изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако
изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и
същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако
поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или
откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита
приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението
да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение. Несъответствието
може да се изразява в наличието на явни или скрити недостатъци на
извършената работа. При предаване, респективно приемане на работата
поръчващият следва да прегледа извършената работа и ако констатира явни
недостатъци или отклонения /такива, които са видими при обикновен преглед
на работатае длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя незабавно
при предаване на работата или в уговорения в договора срок - чл. 264, ал. 2,
изр. 1 ЗЗД.
Ако са налице скрити недостатъци или отклонения, които не могат да
бъдат установени при обикновен преглед на извършената работа или се появят
по-късно, поръчващият следва да направи възраженията си веднага след
откриването им или в уговорения между страните срок, освен ако
изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията. - чл. 264, ал.2, изр.
2 и 3 ЗЗД.
В посочения смисъл е налице утвърдена съдебна практика в решение №
231/13.07.2011г. по т. д. № 1056/2009г., ВКС, ТК, II т. о., решение №
23/04.08.2014г. по т. д. № 1938/201 Зг, ВКС, ТК, I т. о. и други.
При отсъствие на надлежно и своевременно възражение за неточно изпълнен договор, насрещното задължение на възложителя за заплащане на възнаграждение е изискуемо и може успешно да бъде претендирано по исков ред.
В конкретният случай, съдът възприема направеното от ответната
страна възражение, съгласно което, твърденият от ищцовата страна Договор за
изработка от 01.08.2023г. няма самостоятелен характер, а извършеният от
ищцовото дружество ремонт в началото на м. август се явява продължение на
отношенията между страните, които са били породени от сключен помежду
им Договор за изработка от 24.07.2023г. Този извод на съда се извежда от
анализа на всички приети по делото доказателства, от които се установява, че
на 24.07.2023г. процесният лек автомобил, собственост на ответницата Р. Ч.
също се е намирал в автосервиза на ищцовото дружество за ремонт - смяна на
съединител. Вследствие на извършеният ремонт от сервиза е издадена
18
Спецификация № SO00014009 от 24.07.2023г., която представлява ремонтна
карта, както е отбелязано на самият документ, отразяващ вложените авточасти
и извършеният труд, както и тяхната стойност. Конкретният ремонт възлиза на
690.60 лв., която сума е била заплатена от клиента при получаване на
автомобила в брой и на ръка /сумата е заплатена от съпруга на ответницата/.
На 28.07.2023г., в 06:40 сутринта е констатирано, че от автомобилът, на който
преди 4 дни е бил извършен ремонт, пред дома на ответницата му е изтекло
маслото.
Същевременно, от приетото по делото заключение по назначената
автотехническа експертиза се установява наличието на причинно-следствена
връзка между първоначално извършеният ремонт на автомобила и проблемът
с изтичането на масло от скоростната му кутия, което е станало причина
автомобилът за втори път в рамките на седмица да посети Сервиз „V8” на
фирма „Елевити” ЕООД, находящ се в гр. П.. Съгласно заключението на
вещото лице, би могло да се приеме,че причина за настъпилата повреда е
дефект на новата вложена част- притискателния диск на съединителя. При
наличие на елемент, който се намира извън габарита на притисквателния диск,
при въртенето на целия възел е възможно да се наруши целостта на корпуса на
скоростната кутия, образуване на пукнатина и изтичането на трансмисионно
масло. След анализиране на всички данни по случая и извършените проверки,
вещото лице е достигнало до извод,че по-достоверна /правдоподобна/ е
втората хипотеза , а именно- че след първия ремонт /подмяна на съединителя/
е настъпила повреда по вътрешната част на скоростната кутия , като е
възможно повредите да бъдат получени при въртенето на двигателя, респ- на
съединителя. Най-вероятна причина за повредата е протриване от детайл,
който е бил стърчащ от съединителя и е оперирал периодично при движението
на автомобила, който е притрил стената на скоростната кутия и оттам се е
получила пукнатина.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано ,
компетентно изготвено и правилно. Изводите, до които е достигнал експертът
се подкрепят и от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели и звучат житейски оправдано, тъй като едва няколко дни след
първоначално извършеният ремонт , се е появил проблемът с теча на масло от
скоростната кутия на автомобила, като е налице връзка между тях.Вещото
лице е посочило каква е конкретната причина - протриване от детайл, който е
19
бил стърчащ от съединителя и е оперирал периодично при движението на
автомобила, който е протрил стената на скоростната кутия и оттам се е
получила пукнатина, довела до изтичането на масло.
В разглеждания случай ответникът се позовава на скрити недостатъци
на изпълнената работа, проявили се няколко дни след извършения
първоначален ремонт на автомобила /чл. 264 ЗЗД/, които я правят негодна за
договореното предназначение, като твърди, че уведомил за това незабавно
ищеца. Установява се от приетите по делото доказателства, че твърдените
недостатъци се дължат на първоначално извършения от ищцовото дружество
ремонт. Предвид това ,следва да се приеме ,че е налице некачествено
изпълнение от страна на ищеца на първоначалния договор за изработка от
24.07.2023г., по който като възложителят /ответникът/ е запазил правата си
по чл. 264 ЗЗД.
Съдът приема, че изпълнителят е длъжен да извърши работата
съобразно поръчката – съобразно изискванията, упътванията и проектите на
поръчващия. Изработеното трябва да съответства на уговореното в предметно,
времево, качествено и количествено отношение. На задължението на
изпълнителя да изработи кореспондира именно правото му на
възнаграждение при спазване на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата.
Съответното изпълнение предпоставя съответното възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на
изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на
работата от възложителя – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената
работа обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на конкретно
изработеното от поръчващия и 2/ признанието, че изработеното съответства
на поръчаното. Приемането може да се извърши както изрично, така и с
конклудентни действия, като законът не съдържа формални
изисквания за начина на приемането, поради което доказването на такова
може да бъде извършено с всички допустими от ГПК доказателствени
средства – писмени доказателства, гласни доказателства, съдебна експертиза.
Недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката, не
погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а
пораждат права на възложителя – да направи възражение за неизпълнен
договор по чл. 90 ЗЗД или да избере една от алтернативно предвидените в чл.
20
265 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците или 2/ заплащане на
разходите, необходими за отстраняването им или 3/ намаляване на
възнаграждението или да развали договора или 4/ да развали договора.
Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени
от характера на недостатъците и отражението им върху годността на
изработеното.
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, скрити недостатъци
са такива, които съществуват, но не могат да се открият при обикновения
начин на приемане на изработеното или такива, които са се проявили по-
късно, за които изрично в закона е предвидено, че поръчващият трябва да
извести изпълнителя веднага след откриването им
/или в уговорения между страните срок/. Според настоящият съдебен състав,
конкретният казус е точно такъв, тъй като след първоначално извършеният
ремонт е било обективно невъзможно за ответника да открие допуснатите от
служителите на сервиза недостатъци – за целта е било необходимо
автомобилът да бъде използван по предназначението си , което се е и случило
впоследствие. За да може да търси някоя от възможностите, предвидени в
посочения законов текст, възложителят трябва да запази правата си по чл. 264
ЗЗД, като липсата на уведомление до изпълнителя незабавно след откриване
на видими недостатъци или появили се скрити недостатъци води до
преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД. Законът не изисква конкретна форма,
в която следва да бъдат заявени възраженията по
чл. 264, ал. 2 ЗЗД, поради което е допустимо те да са направени и само устно
/виж например Решение № 202 от 27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 4123/2013 г.,
ІІ т. о., ТК/.
В конкретният случай, ответницата е уведомила /известила/ незабавно
изпълнителя за проявените впоследствие недостатъци веднага след
откриването им, с което е изпълнила задължението си , вменено й с
разпоредбата на чл.264,ал.2 ЗЗД. Повторното влизане на автомобила в сервиза
на 01.08.2023г. е било с цел да бъдат отстранени тези недостатъци по
първоначално сключеният между страните договор за изработка от
24.07.2023г. Извършването на повторен ремонт на автомобила от ищцовото
дружество няма характера на изпълнение по самостоятелен, нов договор за
изработка, а представлява отстраняване на скрити, впоследствие проявили се
недостатъци по първоначалния такъв, сключен между страните на 24.07.2023г.
21
От гореизложеното може да се заключи, че исковата претенция е
неоснователна, тъй като както се твърди в исковата молба, не се касае за
договор, който е сключен на 01.08.2023г., отделно и самостоятелно, а за вече
съществуващ такъв, по който ищцовото дружество не е изпълнило точно и
качествено възложеното, както законът повелява и след рекламация на
възложителя, са били отстранени недостатъците за сметка на изпълнителя. От
своя страна, ответницата в настоящото производство се е възползвала от
възможността за поправяне на работата без заплащане, предвидена в
чл.265,ал.1 ЗЗД.
При това положение не се дължи плащане от страна на ответницата за
повторно извършеният ремонт, а предявените искови претенции следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани. Гореизложените съображения и
приетата от съда и установена от доказателствения материал фактическа
обстановка водят до неоснователност и недоказаност на предявените в
настоящото производство искови претенции, които следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на разноските: при този изход на делото, в полза на
ответницата Ч. следва да се присъдят направените разноски. Същите се
претендират и за тях да е представен списък по чл. 80 от ГПК, налице са
доказателства за реалното им извършване- заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00лв. и заплатен депозит за ВЛ в размер на
150.00лв., които следва да се възложат в тежест на ищеца.
По изложените съображения, РС-П.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Елевити“ ЕООД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление- гр. П., ул. **********, представлявано от
Е.С.А.- управител, против Р. М. Ч., ЕГН- ********** от гр. П., ул.
***********, установителен иск, с който се иска да се признае за установено
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.415 ГПК със сила на присъдено
нещо, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответницата за сумата в
22
размер на 1756.00 лева - главница, представляващи стойността на извършения
ремонт на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДР №
**********, собственост на ответницата Ч., които не са платени по
първоначално издадена проформа фактура: № S115151 от дата 18.10.2023 г., с
начислено ДДС за сумата от 1756.00 лева за ремонт на автомобила на
длъжника и впоследствие по окончателно издадена фактура № ********** от
29.02.2024г., с начислено ДДС, която е осчетоводена, за същата сума от
1756.00 лева за ремонт на автомобила на длъжника; ведно с 75.11 лв.,
представляващи мораторна лихва за забава върху сумата от 1756,00 лева за
периода от 14.11.2023г. до 06.03.2024г. и ведно със законната лихва върху
главницата от 1756.00 лева за забава от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 07.03.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението , за които суми е била издадена Заповед №582 от
11.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№964/2024 г. по описа на PC П., като неоснователен и недоказан.
ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед №582 от 11.03.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №964/2024 г.
по описа на PC П.
ОСЪЖДА ищеца „Елевити“ ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление- гр. П., ул. **********, представлявано от Е.С.А.-
управител, да заплати на ответника Р. М. Ч., ЕГН- ********** от гр. П., ул.
***********, сумата от 650.00 лева / шестотин и петдесет лева/,
представляваща сторени от ответника разноски по гр.дело №1843/2024г. по
описа на РС-П., на осн.чл.78,ал.3 от ГПК
Препис от решението да се връчи на страните
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок
от връчването му на страните,пред ОС- П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
23