№ 1110
гр. Плевен, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430103234 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД
Пред ПлРС е постъпила искова молба от СВ. П. СТ., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, чрез адвокат А.Г. от *** с адрес: *** против ***, със
седалище и адрес на управление *** представлявано от ***, в която се
твърди, че съгласно договор за аренда на земеделска земя от ***., вписан в
***, ответникът *** ползвал за срок от 7 стопански години собствените на
***, ЕГН **********, земеделски имоти, а именно: „НИВА” с площ от 13.998
дка, находяща се в землището на ***
Твърди се, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в
***, вх. рег. ***, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в *** вх. *** и нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот, вписан в ***, вх. ***, ищцата СВ. П. СТ. придобила в цялост
арендованите имоти *** Така ищецът заместил съгл. чл.17, ал.2 от ЗАЗ
арендодателя като страна в договора за аренда и считано от стопанската 2014
г. - 2015 г. бил кредитор на вземането за рента.
Сочи се, че съгласно чл.5 и чл.6 от договора годишната рента била 35
лв./дка с падеж края на съответната календарна година, като в хода на
1
изпълнение на договора рентата била изменена по реда на чл.16, ал.5 от ЗАЗ,
както следва: по гр. д. № ***, страните се спогодили годишната рента за
процесиите имоти да бъде изменена на 45 лв./дка. за стоп. 2017/2018 г.; а по
гр. д. № ***, страните се спогодили годишната рента за процесиите имоти да
бъде изменена на 50 лв./дка.
Излага се, че въпреки настъпилите падежи и постигнатите съдебни
спогодби ответникът не заплатил на ищеца дължимата рента за стопанските
2017 г./2018 г., 2018 г./2019 г. и 2019/2020 г. на обща стойност 3 334,71 лв. за
общо арендуваните 22,998 дка.
Навеждат се доводи, че поради забавата си ответникът дължал на ищеца
и мораторно обезщетение при условията на чл.86, ал.1, изр. първо от ЗЗД в
общ размер на 453,40 лв. върху главниците на претендираните рентни
плащания, считано от 31 Декември на съответната стопанска година до
завеждане на исковата молба, в общ размер на 453,40лв.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сочената по-
горе главница от 3 334,71лв., представляваща неплатена рента за стопанските
2017г./2018 г., 2018 г./2019 г. и 2019/2020 г. и сумата от 453,40лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на отделните главници,
представляващи арендни плащания. Претендират се и направените по делото
разноски.
Ответникът *** е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва исковите претенции.
Навеждат се доводи, че в чл. 5 от договора за аренда било предвидено
право на избор на плащането, като същото можело да се извършва и в натура
която се определяла равна на 20% от средния добив на декар, които
арендатора отглеждал. Сочи се, че доколкото с договора не било определено
кому принадлежи избора, то съгласно чл.130, ал.1 от ЗЗД правото на избор
принадлежало на длъжника, т.е. на ответника *** ***.
Твърди се, че между страните били водени преговори за заплащане на
дължимото по договора за аренда в натура - земеделска култура ечемик, чрез
предаване на съответотното количество, но арендодателя отказвал да получи
рентното плащане в натура. Сочи се, че *** *** отглеждало ечемик на
процеснита нива, като средения добив на декар от ечемик бил в размер на 600
кг. и съгласно разпоредбите на процесния договор за аренда *** *** дължало
аренда вноска за всяка една година от претенираните в исковата молба в
размер на 20 % от средния добив на ечемик или 120 кг на декар. За
процесните ниви с площ от 13.998 дка било дължимо плащане в размер на 1
678.56 кг. ечемик за всяка една от претендирате в исковата молба три
стопански години.
2
Сочи се, че доколкото се касаело за изпълнение на задължение за
предаване на родови вещи, а именно земеделска продукция ечемик, то
съгласно разпоредбата на чл.68, б."в" от ЗЗД задължението било търсимо.
При търсимите задължения било необходимо съдействие от страна на
кредитора да се яви лично или да изпрати пълномощник на който следва да
бъде изпълнено задължението по предаване на родовите вещи. Излага се, че
ответното дружество било готово да плати задължението си към ищцата СВ.
П. СТ. в натура, чрез предаване на 5 035.68 кг ечемик, който се съхранявал в
базата на дружеството, находяща се в ***.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
Установява се от приложения препис на Договор за аренда на
земеделска земя, сключен на *** между трето за спора лице, в качеството на
арендодател – *** и ответника ***, в качеството на арендатор, вписан в *** че
по силата на това съглашение аренодателя е предоставил на арендатора за
временно и възмездно ползване процесните земеделски имоти, находящи се в
землището на ***
Според обективираното в чл.2 от договора, срокът му е бил уговорен на
седем години, като за пояснение страните по него са отразили, че всяка
стопанска година започва от 01.10., считано от 01.10.2013г. и завършва на
същата дата през следващата календарна година.
По отношение на арендната цена съдоговорилите са приели в чл.5, че се
определя в пари на нает декар в размер на 35лв. или в натура равна на 20
процента от средния добив на декар. Приели са също така, че плащането ще
се извършва до края на календарната година.
Установява се от приложените преписи на нотариален акт за дарение на
недвижим имот, вписан в ***с вх. рег. ***, нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот, вписан в ***с вх. *** и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, вписан в ***с вх. ***, че ищцата СВ.
П. СТ. е придобила по силата на договори от 16.10.2013г. и 26.03.2014г.
изцяло собствеността върху земеделските имоти, предмет на процесния
Договор за аренда.
От приложеното гр.д.*** се установява, че ищцата е предявила против
ответника *** иск с правно основание чл.16, ал.5, във вр. с чл.8, ал.2, т.1 от
ЗАЗ за изменение на процесния Договор за аренда в частта относно арендното
плащане по чл.5, като се увеличи същото от 35лв. на 55 лв. за стопанска
година. Видно е, че производството по делото е приключило с одобрена в
о.с.з. на 01.06.2018г. спогодба, по силата на която страните са се съгласили да
се измени процесния договор в частта, касаеща размера на арендното
плащане, което е било определено на 45лв. за дка в съответствие с пазарната
3
поземлена рента в землището на *** за стопанската 2017/2018г., като
изменението засяга само паричното плащане без уговореното плащане в
натура.
От приложеното гр.д.*** се установява, че по силата на одобрена по
същото спогодба между страните в о.с.з. на 01.11.2019г. е бил изменен отново
процесния Договор за аренда в частта относно арендното плащане, което е
било прието на 50лв. за дка, считано от стопанската 2018/2019г., което
изменение засяга само паричното плащане без уговореното плащане в натура.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Установи се от обсъдените доказателства, че през процесния период,
обхващащ времето от стопанската 2017/2018г. до 2019/2020г., включително,
страните са били обвързани от процесния Договор за аренда, сключен на ***
между праводателя на ищцата и отвеника. Установи се, че ищцата е
придобила изцяло собствеността върху имотите, предмет на съглашението на
26.03.2014г. и считано от стопанската 2014/2015г. е заместила арендодателя
по смисъла на чл.17, ал.2 от ЗАЗ при уговорените първоначално условия.
От обсъдения договор за аренда стана ясно, че обвързващата и страните
в настоящото производство уговорка за арендно плащане е била обективирана
в чл.5 и е предвиждала арендно плащане в пари на нает декар в размер на
35лв. или в натура равна на 20 процента от средния добив на декар.
Установи се също така, че по силата на сключени между страните
съдебни спогодби по водените между тях гр.д.№*** е бил изменен размера на
арендното плащане по чл.5 от договора, уговорено в пари на нает декар, като
е било определено на 45лв. за стопанската 2017/2018г. и на 50лв., считано от
стопанската 2018/2019г. При това страните изрично са приели, подписвайки
спогодбите, че измененията не засягат уговореното плащане в натура.
При съобразяване на горното изменение, безспорно е, че размерът на
паричното плащане за процесните стопански години е в търсените размери –
1 034,91лв. за стопанската 20172018г. и по 1 149,90лв. за стопанските
2018/2019г. и 2019/2020г. или общо 3 334,71лв.
В съответствие с разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗАЗ арендното плащане
може да се уговори в пари и/или земеделски продукти.
В процесния договор за аренда, съдоговорилите са регламентирали в
разпоредбата на чл.5, че плащането ще се извършва в пари или в натура. При
това не са определили кому се предоставя правото на избор за начин на
плащане. Ето защо и в съответствие с разпоредбата на чл.130, ал.1 от ЗЗД то е
принадлежало на длъжника или в случая на арендатора.
Не се установи длъжника да е упражнил горното право на избор до
4
изтичане на срока за изпълнение на задължението за арендно плащане – края
на съответната календарната година, в която е изтичала стопанската, поради
което правото на избор е преминало върху кредитора или в случая ищеца, по
правилото на чл.131, ал.1 от ЗЗД. Същият е упражнил правото си при
предявяване на иска, претендирайки плащане в пари в уговорените по силата
на съдебните спогодби размери.
Доколкото съдът не намира, че приложимо в случая е уговореното
плащане в земеделски продукти, то не се занимава и с въпроса за
действителността на регламентиращата го клауза.
Предвид горното, съдът намира, че предявената искова претенция с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.8 от ЗАЗ е изцяло
основателна и доказана в претендирания размер и следва да бъде уважена
като такава, респективно осъден ответника да заплати на ищцата сумата от
3 334,71лв., представляваща неплатено арендно плащане по процесния
договор за стопанските 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане.
Съдът обсъди и предявеният от ищцата иск с правно основание чл.86 от
ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на дължимите арендни
вноски за сочените по-горе стопански години. Съобразно уговореното в чл.6
от договора, арендното плащане е било дължимо до края на календарната
година. Поради това, съдът приема, че ответника е изпаднал в забава за
плащане арендното плащане за стопанската 2017/2018г. на 31.12.2018г. и
съответно за следващите стопански години на 31.12.2019г. и 31.12.2020г.
Относно размерът на обезщетението за забава по чл.86 от ЗЗД, съизмеримо
със законната лихва върху главниците, съставляващи арендни плащания за
процесните стопански години, считано от 31.12 на съответната календарна
година до датата на завеждане на исковата молба, не е налице спор между
страните, а се установява и при използване на онлайн калкулатор за законна
лихва – именно в търсения размер от 453,40лв. Ето защо, акцесорната искова
претенция се явява също основателна и доказана и следва да бъде уважена
като такава.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищцата направените деловодни разноски в общ размер на 883,39лв.,
съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, за които са налице и
доказателства, че са действително сторени. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на платеното от ищцата възнаграждение, което е в
минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 и т.1 от Наредба №1/2004г. и при
съобразяване нормата на чл.2, ал.5 от същата Наредба, предвиждаща
възнаграждение за всеки предявен иск поотделно.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.8, ал.1 ЗАЗ,
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на СВ. П. СТ. с ЕГН **********, от ***, сумата от 3 334,71 лева,
представляващи неплатено арендно възнаграждение по Договор за аренда на
земеделска земя от 21.04.2013г., дължимо за стопанските 2017/2018г.,
2018/2019 г. и 2019/2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.05.2021г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 от ЗЗД, *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ
на СВ. П. СТ. с ЕГН **********, сумата от 453,40 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на арендното възнаграждение за
стопанските 2017/2018г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г., дължимо за периода от
падежа на всяко арендно плащане до датата на завеждане на исковата молба –
25.05.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, *** с ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ на СВ. П. СТ. с ЕГН **********, сумата от 883,39 лева,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6