РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. П., 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100478 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от адв. Д. В. М., АК – П., с адрес
на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на
пълномощник на Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен
адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от Николай Пенчев Пенчев.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №
517519/21.04.2021 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил
кредит в размер на 1000 лева и следва да върне на дружеството сума в размер на
1237,99 лева, при ГПР 47.92 %, годишен лихвен процент - 40.05 %, при срок на
кредита от 10 вноски. Съгласно чл. 8 от Договор за потребителски кредит №
517519/21.04.2021 г., ищецът следва да заплати неустойка в размер на 1112,01 лева,
разсрочена на 10 вноски, като по този начин общото задължение по договора за
паричен заем възлиза в размер на 2 350 лева. Ищецът твърди, че така уговорената
клауза в чл. 8 от Договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка в
посочения размер, е нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения и принципа за справедливост и
необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че процесната клауза
1
от договора е неравноправна, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка,
която е необосновано висока, чрез нея в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, заобикаля се
закона и по-конкретно разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че
клаузата предвидена в чл. 8 от Договор за потребителски кредит № 517519/21.04.2021
г., сключен между Б. А. В. и „Сити Кеш“ ООД, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 1112,01 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за редовност на исковата
молба, но неоснователност и недоказаност на предявения с нея иск. Не оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен договор за паричен заем № 517519 от
21.04.2021 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1000 лева, както и
че заемните средства са предоставени от ответното дружество на потребителя,
съобразно условията в договора. Оспорва твърденията на ищцовата страна, като счита,
че процесната клауза е валидна и не страда от пороците, релевирани от другата страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че оспорената клауза,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1112,01 лв. за непредоставяне на
посочено в договора обезпечение - поръчител или банкова гаранция, е недействителна,
тъй като противоречи на добрите нрави, както и на императивните изисквания на ЗПК,
включително и като ги заобикаля, както и че същата се явява неравноправна клауза по
смисъла на ЗЗП.
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № 517519 от
21.04.2021 г., сключен между страните, се установява, че на 21.04.2021 г. между „Сити
Кеш" ООД (като заемодател) и Б. А. В. (заемател) е сключен договор за заем, по силата
на който ищецът е получил в заем сумата в размер на 1 000 лв., като се е задължил да
върне получената в заем сума в срок до 21.02.2022 г., ведно с договорена между
страните възнаградителна лихва. Съгласно чл. 3, т.7 от договора, заемът е сключен при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 %, като на основание чл.3, т.12 от
договора общият размер на дължимата главница и възнаградителна лихва възлизат на
сумата от 1 237,99 лв. при годишен процент на разходите от 47,92 % (чл. 3, т.5).
Съгласно чл. 6 от договора, заемателят се задължава в срок до три дни, считано
от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение: поръчител или банкова
гаранция, отговарящи на условията на чл. 23 от Общите условия. На основание чл. 8,
при неизпълнение на задължението по чл. 6 заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 1 112,01 лв., която се начислява автоматично от заемодателя.
Начислената неустойка се заплаща разсрочено, съгласно включения в договора
2
погасителен план.
Съдът счита, че уговорката в чл. 8 от договора, предвиждаща заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител
или банкова гаранция), е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Неустойката
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем
получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се
престара от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Посочената клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след
като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността
от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави
уговорката за дължимостта и нищожна. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
С оглед посоченото съдът счита, че клаузата на чл. 8 от договора се явява и
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие във вреда на потребителя, а
доколкото няма данни същата да е индивидуално договорена, на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП същата се явява нищожна и на това основание.
Съдът намира, че посочената клауза е нищожна и поради факта, че преследва
забранена от закона цел да се присъди още една възнаградителна лихва. Това е така,
тъй като изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на сключване
на договора, включително - изпълнението му е разсрочено още със сключването на
договора, като отделните вноски, чрез конто посоченото вземане следва да бъде
погасено, са включени в погасителния план. В същото време, вземането за неустойка
не е взето предвид при определяне на годишния процент на разходите по договора за
заем, който би следвало да е в размер на 47,92 %, съгласно чл. 3, т.5. Следователно, не
става въпрос за никаква неустойка, защото не се дължи в случай на неизпълнение на
задължението на заемателя, свързано с погасяването на заема, а самото наименование
прикрива неистинската цел на клаузата да служи за възнаграждение за предоставения
паричен ресурс. Чрез същата се цели да бъде заобиколена императивната норма на чл.
19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален размер на годишния процент на разходите по
договора за потребителски кредит.
Ето защо, искът с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищеца за един
адвокат. Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано
безплатно на ищеца, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в
производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-
3
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА в полза на
процесуалния представител на ищеца адв.Д. М. от АК-П., следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение, във връзка с оказаната безплатна правна помощ.
Ищецът също така е бил освободен от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, „Сити Кеш“ ООД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр.П., сумата от 50 /петдесет/ лева, дължима държавна такса по
делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен от Б. А.
В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., срещу „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Славянска № 29, ет.7, представлявано от
Николай Пенчев Пенчев, за нищожна, на основание чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП,
както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК, клаузата
на чл.8 от Договор за потребителски кредит № 517519/21.04.2021 г., сключен между
страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1112,01 лева.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА „СИТИ
КЕШ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Славянска № 29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Д. М. от АК - П., процесуален представител на ищцовата страна, сумата от 600
/шестстотин/ лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Славянска № 29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев
Пенчев, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд гр.П., сумата от 50 /петдесет/ лева – дължима държавна такса за образуване на
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд–гр.Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4