Р Е
Ш Е Н
И Е
№260719
гр.Варна, 16.10.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №15028 по описа за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК
за приемане за установено в
отношенията между страните, че Т.Й.Ц., ЕГН:********** *** дължи н. „ А.З.С.Н.В."
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от Д. Б.,
чрез пълномощника: М. П. М. С., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." ЕАД, със
съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ***, * сумите, както следва: 559.29 лева /петстотин петдесет и девет
лева и 29 ст./ - главница по договор за кредит; 67.53 /шестдесет и седем лева и 53 ст./ - договорна лихва за
периода от 08 ноември 2017 г. до 06 юли 2018 г.; 241.05 лева (двеста четиридесет и един лева и 05 ст.) - такса за
експресно разглеждане на документи;241.32
лева (двеста четиридесет и един лева и 32 ст.) - неустойка за неизпълнение
на договорно задължение;135 лева /сто
тридесет и пет лева/ - разходи за извънсъдебно събиране на задължението;10.30 лева /десет лева и 30 ст./ -
обезщетение за забава за периода от 07 юли 2018 г. до 11.02.2019г.;ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена
заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. №2844/2019год. на ВРС.
Моли да му
бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство
на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Моли да му бъдат присъдени разноските направени в хода
на настоящото производство, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал.
8 ГПК.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
На 01.12.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 01.12.2016 г. между „В.
к." ООД, ЕИК * и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД,
ЕИК *, по силата на който вземането, произтичащо от сключения между Т.Й.Ц. и „В.
к." ООД, Договор за паричен заем № 5388534/09.10.2017 г., е прехвърлено в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
На 03.05.2019 г. е подписано Приложение № 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. между „А.
з. к. н. п. з." ЕООД, ЕИК * и „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *, по силата на
който вземането, произтичащо от сключения между Т.Й.Ц. и „В. к." ООД,
Договор за паричен заем № 5388534/09.10.2017 г., е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски
кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Приложение № 1 към двата договора за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) са представени само с данните на
кредитополучателя, тъй като данните на останалите длъжници
са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3,
5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата
молба не се представят само на съда. Съгласно т. 1.8 от параграф 1 от Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. между „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК * и „А.з.с.н.в." ЕАД,
ЕИК * Приложение № 1 представлява списък в електронен вариант, подписан с
квалифициран електронен подпис, поради което представеното към доказателствата
Приложение № 1 не съдържа мастилен подпис и печат на страните по договора.
Съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия от 03.05.2019 г.
„А.з.с.н.в." ЕАД се задължава от името на цедента
и за своя сметка да изпраща уведомления до длъжниците
за извършената цесия. Ищцовото дружество е
упълномощено за извършване на посоченото по-горе действие съгласно изрично
пълномощно от законния представител на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.№
ЛД-С-АКПЗ-ВИВ/5388534 от 22.05.2019 г. от страна на „А. з. к. н. п. з."
ЕООД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД в качеството на преупълномощен
за станалата продажба на вземания на основание Договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „В. К." ООД и „А. з. к. н.п.
з." ЕООД. Също така е изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№
УПЦ-С-АКПЗ-ВИВ/5988534 от 22.05.2019 г. от страна на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД з. извършената на
дата 03.05.2019 г. цесия между „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД и „А.з.с.н.в." ЕАД. Към момента на подаване на
настоящата искова молба обратните разписки не са се върнали с резултат от
уведомяването. На 11.09.2019 г. ищцовото дружество
изпраща повторно уведомителни писма до длъжника с Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-ВИВ/5988534 и
Изх.№ УПЦ-С-АКПЗ-ВИВ/ 5988534. Двете писма са изпратени едновременно до
длъжника. Видно от обратна разписка към товарителница № 68546824 писмото се
връща в цялост.
Към настоящата искова молба представя и моли да бъдат
приети копия от уведомленията за извършените цесии с Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-ВИВ/
5988534 и Изх.№ УПЦ-С-АКПЗ-ВИВ/ 5988534 и двете от 11.09.2019 г., които да
бъдат връчени на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията
във връзка с уведомяването му за станалите продажби на вземания. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения
по делото адрес и съдът постанови горепосоченото връчване като нередовно, както
и ако исковата молба бъде надлежно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в
настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението
за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е
връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В
тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV
г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Нещо повече, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при
изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите
на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по
който е обективирано изявление на кредитора, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника -ответник. Горното становище е залегнало в мотивите на постановеното
по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018
г.,! т.о., ТК на ВКС.
На 09 октомври 2017 г., Т.Й.Ц. като Заемател е сключил договор за паричен заем с № 5388534 с „В.
к." ООД като Заемодател. Подписвайки договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил и е запознат
предварително с всички условия на индивидуалния договор. Съгласно подписаният
между страните Договор за заем, Заемателят има право
да прехвърли вземането си по договор за паричен заем на трето лице.
Между Т.Й.Ц. и „В. к." ООД е сключен Договор за
паричен заем № 5388534, от 09 октомври 2017 г. Съгласно същият, Заемодателят се
е задължил да предостави на Заемателя паричен заем в
размер на 800 лв., която сума е предоставена на Заемателя,
като с подписването на процесния договор последният е
удостоверил, че е получил същата. По този начин Заемодателят е изпълнил
задължението си. Длъжникът се е задължил да върне отпуснатата сума, ведно с
дължимата договорна лихва в размер на 140.23 лв., съгласно условията на
сключения договор, като заплати общо сума в размер на 940.23 лв. на 9 Месечни
погасителна/и вноска/и.
При попълване на документите за отпускане на кредита, Т.Й.Ц.
се е възползвал от допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката
за подадените от него документи за отпускане на кредита, като се е съгласил да
заплати определена такса за това. В тази връзка, Т.Й.Ц. дължи сума в размер на
241.05 лв., представляваща Такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на паричен заем.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора - поръчител, който да
отговаря на следните изисквания: да е навършил 21 годишна възраст, да работи по
безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6
месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем;
през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има
кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен", да не е поръчител
по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството
си на заемател или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване
на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя
по договора за целия срок на договора.
Заемателят е бил длъжен да даде съответното обезпечение, което
той не е изпълнил. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение на задължение за периода, считано от 13
октомври 2017 г. -трети ден след усвояване на заемната сума, респективно
непредоставяне на договорено обезпечение в същия срок от страна на длъжника до
06 юли 2018 г. - падеж на договора, в размер на 361.98 лв. Претендираната
неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка
за забава. Следователно неустойката за неизпълнение се начислява в момента на
допускане на неизпълнението. Начислената неустойка е разсрочена на равни части,
като във всяка от месечните погасителни вноски е включена част от нея и
съответно същата е дължима на съответните падежни дати на погасителните вноски
по договора за заем.
Съгласно договора и тарифата на „В. к." ООД при
забава на плащането на погасителна вноска Заемателят
дължи на Заемодателя разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения представляващи направени разходи за изпращане на смс-и,
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни
съобщения за събиране на просрочено вземане. При настъпване на дълготрайна
забава /брой дни, изрично посочени в договора/ следва предприемане на действия,
включващи и ангажиране дейността на служител, който осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. Общият размер на начислените разходи и такси
за извънсъдебно събиране е 245 лв.
По договора за паричен заем, длъжникът е извършвал
плащания в общ размер на 665лв. Длъжникът е трябвало да изплати целия заем на
06 юли 2018 г. последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а длъжникът по
делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си.
Поради гореизложеното, длъжникът дължи и обезщетение
за забава върху непогасената главница, в размер на 10.30 лв., както и законната
лихва от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на дължимите суми.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор на исковата молба. Счита исковете за недопустими,
неоснователни и необосновани, по следните съображения:
При предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вземането на
кредитора произтичащо от договор за паричен заем става изискуемо, след като
кредитора е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявил на длъжника предсрочната изискуемост, като това право следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предявеният установителен
иск е недопустим, тъй като не са налице доказателства, че „В. к." ООД е
упражнило правото си да направи кредита предсрочно изискуем и да е обявило на
длъжника Т.Й.Ц. предсрочната изискуемост. Няма доказателства също, това да е
направено и от дружествата „А. з. к. н. п. з." ЕООД и „А.з.с.н.в."
ЕАД, н. които последователно е прехвърлено паричното задължение (цесия)
съответно на 01.12.2016 г. и 03.05.2019 г. от „В. к." ООД.
Предметът на всяко дело се очертава с исковата молба,
с която се посочват страните по спора, правното основание (фактите, от които
произтича претендираното право) и искането към съда.
При иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК след проведено заповедно производство по
ч.гр.д. № 2844/2019 г. по описа на Варненски районен съд, основанието на установителния иск трябва да е идентично с основанието
посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Основанието на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК за
вземане по договор за паричен заем е не само наличието на облигационна връзка
между страните по спора, но и наличието на доказателства за фактически обявена
предсрочна изискуемост на дължимото по договора за паричен заем.
Ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
В този смисъл е формирана постоянна практика на ВКС в
т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т. дело № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 г. по
т. д. № 362/2015 г., II т.о. на ВКС, съгласно която в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от чл. 8, ал. 3 от договора
за паричен заем с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на
длъжника предсрочната му изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена
в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредитора трябва да е уведомил фактически длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от
получаване от длъжника на изявлението на кредитора, че прави кредита предсрочно
изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното
производство е едностранно. С подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на
непогасеното си вземане. Това заявление, не може да се счита за покана на
кредитора за предсрочно изискуемост на кредита. Дори заявлението да съдържа
такава покана, това не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от
заявлението не му се връчва, а връчването на заповедта за изпълнение не може да
породи последиците на редовно уведомяване за настъпване на предсрочната
изискуемост, тъй като заповедта не съдържа изявление на кредитора за това.
Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника няма характер на
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа
волеизявление в посочения смисъл.
Поради отсъствието на покана от кредитора към длъжника
за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, вземането на ищецът не е
възникнало в претендирания размер, при което искът е
недопустим и следва да се отхвърли изцяло.
Заявителят „А. з. к. н. п. з." ЕООД не е имало
правно основание да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, тъй като не е упражнило надлежно правото
си да обяви по надлежния ред кредита за предсрочно изискуем по сключения
Договор за паричен заем от 09.10.2017 г. с „В. к." ООД.
По направеното заявление от „А. з. к. н. п. з."
ЕООД няма издаден изпълнителен лист в заповедното производство по ч.гр.д. №
2844/2019 г. по описа на Районен съд - Варна. Към исковата молба и уточняваща
молба, няма приложен изпълнителен лист за задълженията на длъжника по сключения
Договор за паричен заем от 09.10.2017г. с „В. к." ООД.
Предвид горното, първоинстанционния
съд в исковото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК, следва да обезсили
Заповед № 1531/25.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2844/2019 г. по описа на Районен съд -Варна.
Недопустимо е с подаването на исковата молба по чл.
422, ал. 1 от ГПК, да се счита същата за покана до длъжника да заплати н. „А.з.с.н.в."
ЕАД всички дължими суми по Договор за паричен заем от 09.10.2017 г. с „В. к."
ООД, тъй като процесуалният представител на ответника по делото е определен от
Адвокатска колегия -Варна и назначен от Районен съд - Варна за осъществяване на
правна помощ на ответника по Закона за правна помощ и ГПК.
Определянето и назначаването на процесуален
представител по делото е с цел осигуряване на правната защита на ответника по
вече образувано гражданско производство по искова молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК, а не възможност за получаване на покани до длъжника, за да заплати н. „А.з.с.н.в."
ЕАД всички дължими суми по Договор за паричен заем от 09.10.2017 г. с „В. к."
ООД.
Получаването на исковата молба от особен представител,
не може да замести като „адресат" и „съдебен адресат" по смисъла на
Глава шеста от ГПК заемателя, който е страна по
сключения Договор за паричен заем от 09.10.2017 г. с „В. к." ООД. По
делото няма данни заемателя да е упълномощавал
адвокат - особен представител, който да ги представлява по този договор и
настоящото гражданско производство, за да получава всякакви книжа във връзка с
тях.
По този начин, не е възможно тази искова молба да
стане достояние на длъжника по Договор за паричен заем от 09.10.2017 г. с „В. к."
ООД и това волеизявление да стигне до длъжника. Процесуалният представител няма
връзка и контакти с длъжника Т.Й.Ц. - ответник по делото. Именно поради
невъзможност ответникът по делото да бъде намерен, е назначен особения
представител с Определение от 02.01.2020 г. по гр.д. № 15028/2019 г. по описа
на Варненски районен съд, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Процесуалният представител на ответника в случая не е
„пощенска кутия" за удовлетворяване на такива молби и възможност за
получаване на покана до длъжник-ответник за заплащане на дължими суми по
Договор за паричен заем от 09.10.2017 г. с „В. к." ООД.
Задълженията и отговорностите на процесуалния
представител определен и назначен по делото са ясно формулирани в Закона за
правна помощ.
Недопустимо е с исковата молба по чл. 422, ал.1 от ГПК
да се предявява осъдителен иск.
Предмет на установителния
иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е установяване на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Ако въпреки
наличието на заповед по чл. 410 от ГПК кредиторът предяви осъдителен иск,
вместо специалния установителен иск по чл. 415, ал.
1, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, искът ще е
недопустим поради липса на правен интерес.
Кредиторът няма право на избор относно вида на иска,
чрез който следва да защити вземането си, тъй като искът е посочен изрично в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422,
ал. 1 от ГПК - иск за установяване съществуването на вземането. Предвиденият в
закона специален ред за защита изключва допустимостта на осъдителния иск за
присъждане на вземането, предмет на оспорената заповед за изпълнение.
В случая ищецът цели да премине от специалния установителен иск в осъдителен иск по реда на чл. 214, ал.
1 от ГПК, което е недопустимо при издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Реално с исковата молба и уточняващата молба, подадени
от „А.з.с.н.в." ЕАД, няма предявени осъдителни искове. Ищецът не е
формулирал осъдителен петитум по заведеното
гражданско производство от него с исковата молба по гр.д. № 15028/ 2019 г. по
описа на Варненски районен съд.
В случай, че съдът не приеме гореизложените доводи по
допустимостта на иска, моли да приеме, че искът е допустим, но изцяло
неоснователен и недоказан.
Оспорва така предявеният установителен
иск по основание и по размер. Счита, че същият е неоснователен и недоказан,
поради което моли да бъде отхвърлен изцяло.
Оспорва описаните в исковата молба факти и
обстоятелства, както следва:
Към исковата молба и уточняващата молба, с които е
предявен установителния иск от „А.з.с.н.в." ЕАД
по чл. 422, ал. 1 от ГПК, не са приложени доказателства, че „В. к." ООД е
упражнило правото си да направи кредита предсрочно изискуем и да е обявило на
длъжника Т.Й.Ц. предсрочната изискуемост. Няма доказателства също, това да е
направено и от дружествата „А. з. к. н. п. з." ЕООД и „А.з.с.н.в."
ЕАД, н. които последователно е прехвърлено паричното задължение (цесия)
съответно на 01.12.2016 г. и 03.05.2019 г. от „В. к." ООД.
Единствено по делото има доказателства за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от „В. к." ООД към дружествата „А. з. к.
на п. з." ЕООД и „А.з.с.н.в." ЕАД.
Ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. По този
начин „В. к." ООД и дружествата „А. з. к. н. п. з." ЕООД и „А.з.с.н.в."
ЕАД, не са спазили изискването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции.
От „В. к."
ООД не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
потребителския кредит при подписването на Договор за паричен заем от 09.10.2017
г. със заемателя (кредитополучателя) Т.Й.Ц..
Към Договора за паричен заем няма приложен погасителен
план, който е неразделна част от него и съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Този план трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на
лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за паричен
заем.
В Договора за паричен заем не е посочено каква част от
погасителната месечна вноска е главница и каква лихва, т.е. на заемателя (кредитополучателя) Т.Й.Ц. не са били съобщени
всички условия по кредита.
Към договорът за паричен заем от 09.10.2017 г. няма
приложени Общи условия за отпускане на парични заеми от „В. к." ООД.
От „В. к." ООД не са предоставили на заемополучателя погасителен план и общи условия по Договор
за паричен заем от 09.10.2017 г. Погасителният план и общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница от тези
документи се подписва от страните по договора.
Също към исковата молба няма приложени като
доказателства подписани от длъжника погасителен план и общи условия по Договор
за паричен заем от 09.10.2017г.
Единствено с уточняващата молба е представен
погасителен план изготвен от „В. к." ООД, но същия не е подписан от заемополучателя. Поради това обстоятелство оспорвам
представеният погасителен план и считам, че е изготвен за целите на настоящото
гражданско производство.
Въпросният Договор за паричен заем от 09.10.2017 г. с
„В. к." ООД следва да бъде обявен за недействителен, на основание чл. 22
от Закона за потребителския кредит.
Предвид горното, предявените с исковата молба и
уточняващата молба от „А.з.с.н.в." ЕАД искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК са
неоснователни.
Навежда следните
възражения срещу иска и обстоятелствата, на които се основава:
Оспорва
предявения иск по основание и размер. На първо място, оспорва начина на
изчисляване на дължимите суми, като твърди, че ищецът неправилно ги е
определил. Оспорва, че се дължи сумата в размер на 559.29 лева, представляваща
главница по Договор за паричен заем № 65388534 от 09.10.2017 г., сумата в
размер на 67.53 лева, представляваща договорна лихва за периода от 08.11.2017
г. до 06.07.2018 г. и сумата в размер на 10.30 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 07.07.2018 г. до 11.02.2019
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 21.02.2019 г.
(датата на входиране на задължението) до
окончателното изплащане на задължението.
Оспорва така определеният в чл. 2, ал. 1, т. 1 от
Договор за паричен заем № 65388534 от 09.10.2017 г. размер на погасителна
вноска в размер на 144.69 лева, в която са включени част от дължимите главница,
лихва и такса за експресно разглеждане.
Съгласно чл. 1, ал. 4 от същият договор, заемателя дължи тази „такса за експресно разглеждане"
разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от
погасителните вноски.
Заемодателят „В. к." ООД не може да изисква
заплащане на такси и комисионни, на основание чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит. Още повече е недопустимо да го включва към месечната
вноска при погасяване на главницата по кредита, тъй като към тази такса
допълнително се начислява и лихва. Това е злоупотреба от страна на заемодателя,
който очевидно се възползва от положението на заемателя
(потребителя) като по-слаба страна в правоотношението и интереса му от по-бързо
усвояване на паричните средства. Това е в противоречие със закона и добрите
нрави.
Предвид горното, размерът на сумите по предявените
искове с исковата молба и уточняващата молба от „А.з.с.н.в." ЕАД, са
неправомерно определени и завишени с включената „такса за експресно
разглеждане" в месечната вноска.
Оспорва методологията за определяне на Фиксирания
годишен лихвен процент на заема в размер 40.30% и на Годишния процент на
разходите на заема от 49.46% по Договор за паричен заем № 65388534 от
09.10.2017 г.
В посоченият договор липсва методология и
доказателства, от които да е видно по какъв начин са определени тези проценти.
Счита, че тези клаузи, с които едностранно са
определят Фиксирания годишен лихвен процент на заема и Годишния процент на
разходите на заема по Договор за паричен заем № 65388534 от 09.10.2017 г. за
неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите.
Годишният процент на разходите на заема по Договор за
паричен заем № 65388534 от 09.10.2017 г. е определен в нарушение на чл. 19 от
Закона за потребителския кредит.
Оспорва погасителният план, изготвен от „В. к."
ООД и представен с представен с уточняващата молба.
От приложеният към молбата погасителен план е видно,
че в него са включени вземания за „такса за експресно разглеждане на
документи" и „неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция", които
са отхвърлените от заповедния съд по ч. гр. д. № 2844/2019 г. по описа на
Районен съд - Варна, като противоречиви със закона и добрите нрави, на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Оспорва съдържанието на Договор за паричен заем №
65388534 от 09.10.2017 г., тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за потребителския кредит.
Предвид горното и на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, Договор за паричен заем № 65388534 от 09.10.2017 г.
следва да бъде обявен за недействителен.
Оспорва обявяването на заема (кредита) за предсрочно
изискуем на длъжника и ответник по делото Т.Й.Ц..
Не са налице доказателства за обявяване на заема
(кредита) за предсрочно изискуем на длъжника и ответник по делото Т.Й.Ц..
Оспорва, че ответникът по делото Т.Й.Ц. дължи
договорна (възнаградителна) лихва.
В Договорът за паричен заем № 65388534 от 09.10.2017
г. не е посочено, че точно такава лихва се дължи от заемателя
(кредитополучателя).
Оспорва включените в Договора за паричен заем №
65388534 от 09.10.2017 г. клаузи за вземания за „такса за експресно разглеждане
на документи", разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението" и „неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция", като счита същите
за неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите.
Оспорва
претенцията за разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева, като счита същото за
прекомерно съгласно Закона за правната помощ.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован,не се
явява. В писмена форма заявява, че
поддържа исковете. По съществото на спора също изразява становище в писмена форман.
В съдебно заседание ответникът ,редовно призован, за
него се явява адв.Г., назначен от съда за особен
представител на ответника. Поддържа отговора на исковата молба.Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли исковете.
По
допустимостта на иска: Няма спор
между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело
№2844/2019год. на ВРС се установява, че
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която длъжникът
Т.Й.Ц. ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „А. З.К. Н. П. З.“
ЕООД ЕИК * с адрес Област ***, сумата от 559,29
лв. /петстотин петдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 5388534 от
09.10.2017 г., сключен между длъжника и „В. к.“ ООД, ЕИК *, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.02.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 67,53 лв. /шестдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 08.11.2017 г. до 06.07.2018 г., сумата от 10,30 лв. /десет лева и тридесет стотинки/,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода
от 07.07.2018 г. до 11.02.2019 г., които вземания са прехвърлени от „В. к.“ ООД, в
качеството му на цедент, на заявителя - цесионер, с приложение № 1 от 03.12.2018 г. към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., за което
длъжникът е уведомен, както и сумата от 38,14 лв. /тридесет и осем лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство
разноски, съразмерно с уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал.
1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК. С оглед на това с разпореждане №35536 от 12.08.2019год.
заповедния съд указва на заявителя за възможността да предяви иск в
едноседмичен срок от съобщаването. Това разпореждане е връчено на заявителя на
22.08.2019год. Срокът за предявяване на иска изтича на 24.09.2019год. първия
работен ден след 22.09.2019год. Видно от датата на входиране
на исковата молба, същата е депозирана на 24.09.2019год. т.е. в законоустановения едномесечен и като
допустими исковите претенции за които е издадена заповед за изпълнение , подлежат
на разглеждане по същество.
По отношение
на докладваните искови претенция: 241.05
лева (двеста четиридесет и един лева и 05 ст.) - такса за експресно разглеждане
на документи;241.32 лева (двеста четиридесет и един лева и 32 ст.) - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение и 135 лева /сто тридесет и пет лева/ -
разходи за извънсъдебно събиране на задължението, производството следва да се прекрати, тъй като заповед за
изпълнение по отношение на тези вземания няма издадена и с уточняваща молба
вх.№ 78308/ 25.10.2019год. ищецът е заявил, че не ги поддържа и оттегля същите.
Предвид на това производството по
отношение на тези искови претенции, съдът прекратява на основание чл.232 от ГПК.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
От приетия към доказателствата по делото договор за
паричен заем се установява, че на 09.10.2017год. се установява,че между „В. К.“ООД и Т.Й.Ц. е сключен договор за
паричен заем, по силата на който „В. К.“ООД се задължава да предаде в
собственост на заемателя сумата от 800лв., като с
подписването на договора, заемателят удостоверява, че
е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка
за предадена, съответно получена сума.
Съгласно чл.2,ал.1,т.1,2,3,4,5,6,7 и 8 размерът на
погасителната вноска в лева е 144.69,в която са включени част от дължимите
главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срокът на заема е 9 месеца;
броя на вноските е 9; посочени са точните дати на погасителните вноски;
фиксиран годишен лихвен процент по заема-40.30%; лихвен процент на ден,
приложим при отказ от договора до 14 ден-0.11%; общ размер на всички плащания с
включена такса за експресно разглеждане
1 302.21лв.като същият е сборът от общия размер на заемната сума и
общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т.8; годишен
процент на разходите по заема 49.46%.
Съгласно чл.8,ал.3 от договора, при забава за
изпълнение на просрочени задължения по
договора с повече от 90 дни, заемодателят може да обяви за предсрочно
изискуемо цялото задължение, включително и по отношение на пълния размер на договорената възнаградителна
лихва. Обявяването на предсрочната изискуемост на задължението може да бъде
извършено чрез изпращането на уведомление на ел.поща на заемате посочена от
него като негов личен имейл или на посочения от заемателя
адрес в преамбюла на този договор под формата на писмо с обратна разписка.
Приобщени към доказателствата по делото са предложение
за сключване на договор за паричен заем; тарифа на „В. К.“ООД, относима към договори за паричен заем и разходен касов ардер за сумата от 800лв.
От приетите по делото доказателства от л.13 до л.24 се
установява, че на 01.12.2018 г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължение (цесия) от 01.12.2016 г. между „В. к." ООД, ЕИК * и „А. з. к. н.
п. з." ЕООД, ЕИК *, по силата на който вземането, произтичащо от сключения
между Т.Й.Ц. и „В. к." ООД, Договор за паричен заем № 5388534/09.10.2017
г., е прехвърлено в полза на „А. з. к. н. п. з." ЕООД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. На 03.05.2019
г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 03.05.2019 г. между „А. з. к. н. п. з." ЕООД, ЕИК * и „А.з.с.н.в."
ЕАД, ЕИК *, по силата на който вземането, произтичащо от сключения между Т.Й.Ц.
и „В. к." ООД, Договор за паричен заем № 5388534/09.10.2017 г., е
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия от 03.05.2019 г.
„А.з.с.н.в." ЕАД се задължава от името на цедента
и за своя сметка да изпраща уведомления до длъжниците
за извършената цесия. Ищцовото дружество е
упълномощено за извършване на посоченото по-горе действие съгласно изрично
пълномощно от законния представител на „А. з. к. н. п. з." ЕООД/л.27/.
Уведомителни писма за извършените цесия са приети от
л.30 до л.33 от делото без документи, които да удостоверяват редовното им
връчване на длъжника.
От приетото по делото и неоспорено заключение на
извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява следното:
На база на данните от Приложение 1, дължимите суми по процесния договор са както следва:главница: 559.29 лева /Приложение 1, колона 7/ договорна
лихва: 67.53 лева /Приложение 1,
колона 10/.
Общият размер
на законната лихва, за периода 07.07.2018 -11.02.2019
г. е 34.18 лева.
Сумата 800.00 лева, предмет на процесния
договор за кредит, е усвоена от Заемателя на
09.10.2017 г.,за което е издаден РКО № 26/09.10.2017 г.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, с предмет - признаване за установено по отношение
на ответника на вземания, претендирани от ищцовото дружество, както следва: 559.29 лева /петстотин петдесет и девет лева и 29 ст./ - главница
по договор за кредит; 67.53лева
/шестдесет и седем лева и 53 ст./ - договорна лихва за периода от 08 ноември
2017 г. до 06 юли 2018 г. и 10.30 лева
/десет лева и 30 ст./ - обезщетение за забава за периода от 07 юли 2018 г. до
11.02.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение в производството по
ч.гр.д. №2844/2019год. на ВРС.
В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът
носи доказателствената тежест да докаже положителните
факти, на които се позовава, а именно – наличие на договори за цесия , по
силата на които му е прехвърлено вземането, валидно прехвърляне на вземането по
договора за цесия, уведомяване на длъжника за извършената цесия, наличие на
валидни облигационни отношения, по силата на сключен договор за заем между
ответника и цедента, размера и изискуемостта на
вземанията.
Ищецът черпи права от договори за цесия, съгласно които е прехвърлено
вземането по сключен между ответника и „В. К.“ООД договор за паричен
заем.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето
лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху
третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на
договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния
кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД.
Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента
има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира
точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.
75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов
пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложеното към
договора пълномощно. Съгласно разпоредбата на
чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на
представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за
свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за
извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. В този смисъл е и съдебната
практика , установена с решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК .
Като се има предвид горното и осъщественото връчване на ответника на
преписи от исковата молба и приложенията към нея (сред които договорите за
цесия, ведно с приложение към него; нарочно писмено уведомление до длъжника от
упълномощения за това цесионер), обосновано може да
се приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на
вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването
на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което правата и законните интереси на
длъжника са гарантирани. Наред с това следва да се има предвид, че въпросът за
момента на уведомяването на цедирания длъжник е от
значение единствено при противопоставени от длъжника твърдения, че до
предявяването на иска е погасил задължението на стария кредитор. При липса на
такива твърдения в конкретния случай липсата на предходно (преди завеждането на
иска) уведомяване се явява ирелевантен факт. Предвид
горното, ищецът е надлежно активно материално легитимиран да претендира процесните вземания, които са му били прехвърлени надлежно
с рамковия договор за цесия.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че
ответникът следва да се счита за
уведомен, относно цесиите, пораждащи вземането на ищеца.
Съгласно нормативната уредба, с договора за кредит, кредитодателят предава в собственост на кредитополучателя
пари или други заместими вещи, а кредитополучателят
се задължава да върне заетата сума или вещи в същия вид, количество и качество.
Не е спорно по делото , че отпуснатата в кредитна сума е усвоена от ответника. Това
обстоятелство се установява и от заключението на ВЛ по ССЧ.Е, съгласно което сумата
от 800.00 лева - предмет на процесния договор за заем - е усвоена от ответника на
09.10.2017год. Ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост, предвид на което
и съдът не обсъжда възраженията на ответника в тази насока. От доказателства по
делото безспорно се установява, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е изтекъл срокът по договора за заем. От
заключението на ВЛ по ССч.Е се установява , че към
датата на изтичане срока на договора , заемателят е
погасил само първите 3 вноски по кредита и то със значително закъснение, като
размерът на невърнатата главница е 559.29лв. Наред с заетата сума , ответникът
се е задължил да върне на заемодателя и договорената лихва.Съгласно
заключението на ВЛ по ССч.Е размерът на договорената
лихва е съответен на претендираната от ищеца такава.
Съгласно заключението на ВЛ, последната вноска по процесния
кредит е дължима на 06.07.2018год., т.е. към 07.07.2018год.,
всички дължими вноски са били с настъпил падеж. При общо дължима главница в
размер на 559.29лв. ,законната лихва за периода от 07.07.2018год.
до 11.02.2019год. е в размер на 34.18лв.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът доказа
по основание и размер исковите си претенции, предмет на заповед за изпълнение,
издадена в производството по ч.гр.дело №2844/2019год.Ето защо постановява
решение, с което ги уважа. Като законна последица от уважаването на главното
вземането присъжда законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение-21.02.2019год. до окончателното изплащане.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на
ищеца следва да се присъдят разноски. Същите възлизат в размер от 687.26лв. и
се изразяват в следното 137.26лв. държавна такса/150лв. и 12.74лв./ ; 300лв.
депозит за особен представител; 150лв. възнаграждение за ВЛ и 100лв.юк.възнаграждение.
Предвид ТР №4
от 18.06.2014год. по ТД №4/2013год. на ОСГТК на ВКС, отговорността за
разноските по издаване на заповед за изпълнение следва да се поеме от
ответника. Ето защо същия следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените
в заповедното разноски по издадената заповед за изпълнение , които възлизат в
размер от 38.14лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по отношение на следните искове : 241.05 лева (двеста четиридесет и един лева
и 05 ст.) - такса за експресно разглеждане на документи;241.32 лева (двеста четиридесет и един лева
и 32 ст.) - неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 135 лева (сто тридесет и пет лева) - разходи за извънсъдебно събиране на
задължението,поради оттеглянето им, на основание чл.232 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Й.Ц.,
ЕГН:********** ***, че дължи н. „ А.З.С.Н.В."
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, **, представлявано от Д. Б.,
чрез пълномощника: М. П. М. С., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." ЕАД, със
съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК ***, *** сумите, както следва: 559.29 лева /петстотин петдесет и девет
лева и 29 ст./ - главница по договор за кредит; 67.53 лева /шестдесет и седем лева и 53 ст./ - договорна лихва за
периода от 08 ноември 2017 г. до 06 юли 2018 г. и 10.30 лева /десет лева и 30 ст./ - обезщетение за забава за периода
от 07 юли 2018 г. до 11.02.2019г.,ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението –
21.02.2019год. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена
заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. №2844/2019год. на ВРС, на основание чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.Й.Ц., ЕГН:********** ***, да заплати н. „ А.З.С.Н.В."
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Д.
Б., чрез пълномощника: М. П. М. С., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." ЕАД, със
съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК ***, сумата в размер от 687.26лв.,представляваща сторени за
настоящото производство разноски, които се изразяват в следното: 137.26лв. държавна такса ,300лв.
депозит за особен представител, 150лв.възнаграждение за ВЛ и 100лв. юк. възнаграждение,
както и сумата от 38.14лв.,разноски за производството по ч.гр.д. №2844/2019год. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
а в прекратителната част в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните,ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/