№ 61
гр. , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200103 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ АД, по която впоследствие е коригиран
жалбоподателят, а именно: Н. Й. СТ. против електронен фиш серия К № *********, издаден
от ОДМВР-С., с който на С. - като законен представител на фирма „***“ АД, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лв. за извършено нарушение на чл. 21,
ал.2 ЗДвП.
С жалбата, подадена чрез адв. Н.К. от ВтАК, се оспорва електронния фиш като
незаконосъобразен. Релевира се оплакване, че административнонаказващият орган е
допуснал нарушение на материалния закон, тъй като фишът е съставен на лице, което не е
законен представител на „***“ АД. Сочи се, че Н. Й. СТ. не е бил законен представител на
това дружество и макар да е член на Съвета на директорите, не е представляващ
дружеството, а единствен представляващ е Г.В.Д.- изпълнителен директор. Цитира се
чл.188, ал.2, предл.1 ЗДвП, според който „когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител…“ С оглед всичко изложено, се
иска от съда да отмени на формално основание обжалвания електронен фиш. Иска се
присъждане на сторените разноски по делото от страна на жалбоподателя.
При разглеждане на делото жалбоподателят Н. Й. СТ. не се явява и не изпраща свой
представител, въпреки редовното призоваване.
Въззиваемата страна ОДМВР-С. и РП-П., редовно и своевременно призовани, също не
1
ангажират свои представители по делото. От ОДМВР-С. са депозирали писмена защита, в
която сочат, че оспорват жалбата на Н. Й. СТ. и молят същата да бъде оставена без уважение
като неоснователна и недоказана, а обжалваният електронен фиш- да бъде потвърден.
Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение и правят възражение за
прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 24.01.2020 г. в 16:13 часа, по ПП I-6, в района на с. М., 179+158 км., с посока към
гр. П., при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч извън населено
място, е засечен със стационарно автоматизирано техническо средство № 003059047ВАА да
се е движи автомобил с рег. № *********, със скорост 104 км/ч. Автомобилът е собственост
на „***********“ ЕООД, с ползвател „***“ АД, чийто законен представител е Г.В.Д.. За
установеното и заснето превишение на разрешената скорост е издаден процесният
електронен фиш, с който на Н. Й. СТ.- член на Съвета на директорите на „***“ АД, е
наложена глоба в размер на 400 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства: електронен фиш серия К №*********, издаден от ОДМВР-С., разписка за
връчването му и фотоснимка на нарушението; справка за МПС от база данни на КАТ;
протокол №34-С-ИСИС/21.06.2019г. от проверка на стационарна видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения; удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 09.10.4823/06.10.2009 г.; 2бр. заповеди относно образец на електронен фиш от
2016г.; справка от системата на с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР-С. за издадени
електронни фишове; протокол от 16.11.2012г. за монтиране и тестване на стационарна
система; справка от Търговския регистър за „***“ АД; писмо изх. №11-00-399/20.05.21г. от
Областно пътно управление С..
С ангажираните по делото доказателства се установи, че на жалбоподателя Н. Й. СТ. е
издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, въз основа на фотоснимка от
система за видео-наблюдение с автоматизирано техническо средство, без дата на издаване
на фиша, със серия на фиша К № ********* и с посочен издател – ОДМВР С.. Във фиша е
отразено, че на 24.01.2020г. в 16.13 ч. на ПП I-6 - М., посока към гр. П., с МПС
„***********“, рег. № ********* е извършено нарушение за скорост, констатирано и
заснето с автоматизирано техническо средство №003059047ВАА, като при разрешена
скорост от 60 км/час, за автомобила е установена такава от 104 км/час и превишение на
скоростта от 44 км/час. Във фиша е посочено също, че собственик на автомобила, на когото
е регистрирано МПС-то, е Н. Й. СТ.- законен представител на „***“ АД, който е визиран и
като извършител на описаното деяние, квалифицирано като административно нарушение
по чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП. За това нарушение, на основание чл. 189, ал.4 вр. с
чл.182, ал.2 т.5 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена санкция „Глоба“ в размер на 400.00 лв.
2
Към електронния фиш е представена разпечатка на фотоснимка, в която са посочени
същите данни за дата на нарушението, извършено с визирания във фиша автомобил с рег. №
*********, местонарушението, данни за констатираната скорост и превишение на скоростта
с 3 км. повече от скоростта, описана във фиша. В разпечатката-фотоснимка е посочено, че
измерената скорост за автомобила е 108 км/час. На самата разпечатка-фотоснимка се
различат марката и модела на автомобила, както и регистрационният му номер, който е
същият, описан в електронния фиш - *********. На фотоснимката като дата на създаване е
посочена 13.11.2020г., а като обработващ: ОДМВР „С.“, с-р „Пътна полиция“.
Подробни данни за МПС-то, с което се сочи да е извършено нарушението /технически
параметри, идентификационни данни и собственост/ пък са описани в справка от КАТ за
МПС, от където е видно, че заснетият в нарушение автомобил с рег. № ********* е
регистриран като собственост на „***********“ ЕООД- клон В.Т., с Ползвател „***“ АД.
От справка в Търговския регистър се установява, че към настоящия момент, както и
към датата на извършване на нарушението, а също и към датата на издаване на процесния
електронен фиш, законен представител на „***“ АД, със седалище в гр.Л., е Г.В.Д.. Същият
е законен представител на дружеството от 2015г. по данни от Търговския регистър.
Според протокол от 16.11.2012 г. на комисия към МВР, на същата дата, на ГП I-6,
179км+158м, бензиностанция М., е монтирана и тествана стационарна система „SI TRAFFIC
ERS 400“, т.е. техническото средство е стационарно такова. В протокола е посочено, че
мястото е сигнализирано с пътен знак B26 с ограничение на максимално разрешената
скорост в двете посоки 60 км/ч и табела T2, застъпваща зоната на действие на знака-1000 м.
Относно утвърждаването на използваното техническо средство за отчитане на скорост
на автомобил- стационарен радар за регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIC ERS
400“, по делото е приложено Удостоверение № 09.10.4823 с дата на валидност на
сертификата за техническото средство до 06.10.2019 г. и дата на издаването и одобрението
му - 06.10.2009 г.
Видно от приложения протокол от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“
към БИМ от дата 21.06.2019 г. за проверка на стационарна видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, идент. №003059047ВАА, тип „SITRAFFIC
ERS 400“, монтирана при с.М., извършената проверка е „последваща, след ремонт“ и е
установила, че техническото средство за видеоконтрол съответства на метрологичните
изисквания.
Като доказателство по делото е изискана от Областно пътно управление /ОПУ/- С.
схема за организация на движението в района на ГП-I6, при с.М. от 178+000 до 180+000 км.
От Областно пътно управление – С. са представили писмо, в което е посочено, че
информират съда в отговор на запитването му, че на Път I-6 С.-Бургас, с.М., бензиностанция
„М.“, в посока от гр.С. към гр.П., към дата ********г., има поставен пътен знак B26:
„Забранено е движението със скорост по-висока от указаната“, в случая 60 км/ч на км
3
178+960 в дясно.
По делото са приложени заповеди от 2016г. за утвърждаване на образци на ел. фишове
за налагане на глоба за нарушение, установено с АТС по ЗДвП. Приложените заповеди са
Заповед №8121з-172/29.02.2016г. (за утвърждаване на образци) и Заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. (за изменение и допълнение на Заповед №8121з-172/29.02.2016г.).
Образецът, който е приложение към заповедта от 30.08.2016г., кореспондира с процесния
електронен фиш, чиято отмяна се иска.
В представената справка от системата на ОДМВР С., с-р „Пътна полиция“ е посочено,
че електронен фиш серия К № ********* е съставен на 17.11.2020г. и е връчен на
наказаното лице на 25.02.2021г. От приложената разписка за връчване на електронния фиш е
видно, че същият всъщност е връчен на 16.02.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, а именно: лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана с процесния електронен фиш – Н.
Й. СТ..
Според представената разписка за връчване Н. Й. СТ. е получил електронен фиш серия
К №********* на дата 16.02.2021 г., като видно от представения пощенски плик и клеймото
върху плика, жалбата е изпратена на 01.03.2021г. Жалбата е входирана в Софийски районен
съд на 18.03.2021г. и по нея е образувано НАХД № 4200/2021г., което е прекратено с
разпореждане на съдията-докладчик от 31.03.2021г. и е изпратено по подсъдност на Районен
съд-П., който е надлежен съд за нейното разглеждане предвид мястото на нарушението
/община М./, което е в съдебния район на РС-П.. Настоящият съдебен състав намира жалбата
за допустима. Депозирана е в 14-дневния срок по чл.189, ал.8 ЗДвП. Макар първоначално
жалбата да изхожда от друго лице, различно от административно наказаното, а именно:
„***“ АД, което не е правоимащо в настоящия случай, защото наказанието не е наложено на
него, впоследствие жалбоподателят е коригиран, поради което първоначално подадената
жалба запазва срока за коригирания жалбоподател.
Съдът приема, че електронният фиш е редовен от външна страна, като съдържа
реквизитите, разписани императивно в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП. Освен това
електронният фиш е издаден по утвърдения образец. Самият фиш представлява типизиран
документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер),
възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки
сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство). Следва да се отбележи,
че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния, са
дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, която
4
детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и
формалните изисквания към санкционния акт /вж. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г./. При установяване на нарушението от съответното техническо
средство, електронният фиш се издава в отсъствието на нарушителя. Описанието на
нарушението в конкретния случай е възведено чрез посочване на относимите скорости -
разрешената стойност на скоростта, установената стойност на скоростта и превишената
стойност на скоростта, който начин на описване е напълно достатъчен, за да може соченото
за нарушител лице да разбере за какво нарушение бива обвинено. Тук следва да се посочи,
че липсва необходимостта от посочване на физическия издател на фиша, който единствено
обработва записана информация, т.е. автоматизираността на процедурата, при която
програма сама генерира фиша игнорира необходимостта длъжностно лице да се подписва
като издател. Чл.189, ал.4 ЗДвП не предвижда като реквизит „дата на съставяне“ на фиша, а
единствено посочване датата на нарушението, което съдът намира за неправилен
законодателен подход, но доколкото законодателят не е въвел този реквизит, то съдът не е в
състояние да го коригира, нито да отчете липсата му като процедурно нарушение от страна
на административнонаказващия орган. Въпреки това, съдът е категоричен, че в съдебен
процес по разглеждане законосъобразността на електронен фиш, датата на издаването му
следва да бъде установена, доколкото същата има значение за преценка спазването на
сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН. В случая датата е установена и изводите във връзка с това
ще бъдат направени по-надолу в изложението.
Гореобсъденото, касаещо редовността на електронния фиш, не е достатъчно за извод,
че същият е законосъобразен. При вземане предвид на всички обстоятелства, които биха
могли да повлияят на законосъобразността на електронния фиш, съдът откроява няколко
порока, които следва да бъдат обсъдени.
На първо място, основателно е възражението, наведено от процесуалния представител
на жалбоподателя със самата жалба, че неправилно административнонаказващият орган е
определил лицето, което следва да понесе отговорността за извършеното нарушение. Видно
от приложената справка от системата на КАТ, посоченият в електронния фиш лек автомобил
„***********“, с рег. № *********, с който е извършено нарушението, е собственост на
лизингова компания и като негов ползвател е регистрирано юридическото лице „***“ АД,
ЕИК: ***********. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП за нарушенията,
извършени при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото в този закон наказание се налага на законния представител на юридическото
лице или на лицето, посочено от законния представител, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. От значение за определяне на законния
представител, на когото следва да се наложи административното наказание, е датата на
извършване на нарушението. От извършената справка в Търговския регистър по партидата
на „***“ АД се установява, че към посочената във фиша дата на нарушението - 24.01.2020 г.
жалбоподателят не е имал качеството законен представител на дружеството - ползвател на
заснетия автомобил. Към датата на извършване на нарушението, а и понастоящем, законен
5
представител на дружеството е лицето Г.В.Д.. Именно това лице е вписано като законен
представител на дружеството в ТР. Действително жалбоподателят Н.С. е член на Съвета на
директорите на горепосоченото дружество, но това не го прави негов законен представител.
Този въпрос еднозначно е решен в чл. 235, ал. 1 от Търговския закон, който постановява, че
членовете на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, представляват
дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго. Очевидно, че с оглед
вписаните в ТР обстоятелства, уставът е предвидил, че дружеството ще се представлява от
гореспоменатия Г.В.Д.. От друга страна, в административнонаказателната преписка липсват
доказателства за изпълнена процедура по чл.188 ал.2, пр. 2 ЗДвП - представляващият
дружеството да е посочил жалбоподателя като лице, което е управлявало автомобила в
процесния ден и час. Следователно може да се направи извод, че жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.188 ал.2, пр.1 ЗДвП - като законен представител на „***“ АД,
какъвто той всъщност не е бил. При това положение съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е издаден в нарушение на цитираната по-горе разпоредба на чл.188, ал.2
ЗДвП, поради което е незаконосъобразен дори само на това основание.
На второ място, доколкото се установи, че видео-радарната система е „стационарна“,
то същата следва автоматизиран процес на заснемане и е от основно значение дали е
одобрен тип средство за измерване, преминало проверка за технологична годност. В тази
връзка, съдът констатира, че представеното „удостоверение за одобрен тип средство за
измерване“ №09.10.4823, касаещо стационарната видео-радарна система, заснела
нарушението, е изтекло на 06.10.2019г. В този смисъл, административнонаказващият орган
не е провел пълно и главно доказване на факта, че автоматизирано техническо средство,
което в случая е стационарна камера с радар от типа „SITRAFFIC ERS 400“, представляваща
одобрен тип средство за измерване. В този смисъл, съдът не може да счете за доказано, че
това АТС е годно да извършва заснемане на нарушения по ЗДвП.
На трето място, както бе посочено по-горе в изложението, съдът намери за необходимо
да установи датата на издаване на процесния електронен фиш. В
административнонаказателните производства, каквото е и настоящото, намира приложение
чл.34 ЗАНН, но ал.1 на разпоредбата, където се съдържат описани давностни срокове, за
които съдът следи служебно – 3 месеца от откриване на нарушителя и 1 година от
извършване на нарушението, след изтичането на които се погасява възможността за
осъществяване на наказателно преследване. Ал.3 на чл.34 ЗАНН се явява неприложима в
случая, доколкото производството по издаване на електронни фишове е опростено и
специфично производство, при което електронният фиш се приравнява по правното си
действие едновременно на АУАН и на НП /вж. мотивна част на Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Лозан Панов/, т.е. няма как
да има изтичане на 6-месечен срок между издаване на АУАН и НП. В този смисъл съдът
дължи преценка не дали е изтекъл срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН, а този по чл.34, ал.1 ЗАНН.
В настоящия случай страната, която следваше да докаже кога е издаден електронният фиш –
въззиваемата страна ОДМВР-С., явяваща се и издател на фиша, е представила справка от
6
своята служебна система, където е отразено, че фишът е съставен на 17.11.2020г. От
снимката, отразяваща нарушението пък се установява, че тя е създадена на 13.11.2020г.
Снимката е приложение към електронният фиш и би следвало да се издават едновременно.
Независимо обаче дали електронният фиш е издаден едновременно със снимката на
13.11.2020г. или както е отразено в справката от електронната система на с-р „Пътна
полиция“ към ОДМВР-С. – на 17.11.2020г., изминалият период от време между датата на
нарушението – ********г. и датата на издаване на електронния фиш, са изминали повече от
3 месеца. Както вече бе посочено, законовото правило (чл.34, ал.1 ЗАНН) изисква да не се
образува административнонаказателно производство ако не е съставен АУАН /в случая
електронен фиш/ в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя и ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. Следва да се счете, че нарушителят /или най-
малко собственикът и ползвателят на автомобила/ е могъл да бъде открит/установен още
към датата на заснемане на нарушението посредством справка в полицейските масиви на
КАТ по номера на заснетия автомобил. Поради това 3-месечният срок е започнал да тече
още от датата на самото нарушение и е изтекъл на 24.04.2020г. Електронният фиш обаче е
издаден в по-късен момент /или на 13.11.2020г. или на 17.11.2020г./, към който момент 3-
месечният давностен срок от откриване на нарушителя е бил вече изтекъл и не е следвало
фишът да се издава, тъй като издаването му след изтичане на давностния срок противоречи
на императивна правна норма. С изтичането на давностния срок контролният орган –
ОДМВР-С. /част от държавната структура/ е загубил възможността да реализира наказване
на извършителя на нарушението. Издаването на електронния фиш извън законоустановения
давностен срок е абсолютно основание за отмяната му /така напр. Решение от 27.01.2020г.
по КАНД №475 по описа за 2019г. на Старозагорски административен съд/.
С оглед на всичко гореизложено, жалбата е основателна и обжалваният електронен
фиш подлежи на отмяна като незаконосъобразно издаден.
Съобразно чл.63, ал.3 ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ, бр.44 от
13.05.2020 г.) в съдебни производства страните имат право на присъждане на разноски по
АПК. В случая страната, за която решението е благоприятно, е поискала присъждане на
разноски със самата жалба. Това искане обаче не може да бъде уважено, доколкото по
делото липсват каквито и да е доказателства жалбоподателят Н.С. да е заплатил адвокатски
хонорар. По делото фигурира единствено пълномощно от С. за адв.Н.К., но не и договор за
правна помощ, от който да може да се установи уговореният размер на възнаграждението,
дали и как то е платено. В този смисъл разноски за жалбоподателя не могат да се присъдят.
Поради гореизложеното и на основание чл.189, ал.14 ЗДвП във вр. чл.63,ал.1, предл.3
ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ, бр.44 от 13.05.2020 г.), РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за налагане на глоба за
7
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № ********* на
ОДМВР С., с който на Н. Й. СТ.- законен представител на фирма „***“ АД, ЕГН:
**********, адрес: гр. Л., м. К., „О.“ № 13, за административно нарушение по чл. 21, ал. 2
вр. ал.1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8