Р Е Ш Е Н И Е
№ 1744
гр. Пловдив, 14 октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XVIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Русев адм. дело
№ 798 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.172
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Г.И.О., ЕГН **********,***, чрез адв. С.П., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 1619 от 17.03.2022 г. на ВРИД
директор на Регионална служба „Военна полиция“ - Пловдив, с която на основание
чл.22 от ЗАНН във връзка с чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на водача до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят
моли да се отмени оспорвания акт като незаконосъобразен, необоснован, издаден в
противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила.
Оспорва констатациите, изложени в АУАН серия АД № 190702/02.03.2022 г., на
който се е позовал административния орган при издаване на процесната заповед,
тъй като наличието на алкохол в кръвта е установено единствено чрез техническо
средство и в момента на проверката е оспорил показанията му, дал е кръвна проба
за изследване, тъй като не е употребил алкохол. На второ място се оспорва
компетентността на органа, издал оспореният административен акт.
В
съдено заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който поддържа
жалбата по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита.
Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата /ЗАдв/.
Ответникът
– началник РС „Военна полиция“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител
юриск. кап. Б.А., оспорва жалбата с аргумент, че административният акт е
издаден от компетентен орган, за което са представени доказателства, както и,
че обърканата дата в АУАН представлява техническа грешка, която е без значение
при безспорно установената фактическа обстановка, още повече, че се касае до
служащ български войник, облечен с отличителни знаци, карайки служебен
автомобил, спрян на видимо място, залитащ слизайки от колата.
Съдът,
като разгледа направените възражения и приложената административна преписка,
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Приобщени
по делото са Актът за установяване на административно нарушение серия АД 190702/02.03.2022 г., НП №
190702/17.03.2022г., талон за изследване № 071606 от 02.03.2022 г., Протокол №
356/04.03.2022 г. за извършена химическа експертиза, Заповед №
КВ-327/09.08.2021 г. на министъра на отбраната, Заповед № ВП-10/04.01.2022 г.
на директора на служба „Военна полиция“ и Протокол № 573/05.04.2022 г. за
извършена химическа експертиза; два броя докладни записки – на актосъставителя
и на служителя от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, оказал
съдействие.
Констатациите,
изложени в акта се свеждат до следното: - На 02.03.2022 г., около 09:00 часа, в
гр. Пловдив, на ул. "Д-р Г. Странски" № 3, с посока на движение: от
ул.“Ген. Радко Димитриев“ към кръстовището с бул. „Освобождение“, като водач на
МПС – УАЗ 469 Б с рег. № ВА 500 491, числящ се на военно форирование 46 690 –
Пловдив, собственост на Министерство на отбраната, Г.И.О., управлява МПС с
концентрация на алкохол от 0.850/00 в издишания от водача въздух; изпробван с алкотест Дрегер 7510 с фабр. №
ARJM-0186; издаден талон за медицинско изследване № 071606, връчен на водача в
10:30 ч. на 02.03.2022 г.
От
приложения по делото Протокол № 356/04.03.2022 г. се установява, че в
изследвана основна кръвна проба, взета от лицето Г.И.О. наличие на алкохол с
концентрация 0.59 g/l.
Въз
основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена
оспорената Заповед за прилагане на принудителни административни мерки, с която
на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, като е посочено, че
временно се отнема СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
При
така установените факти се налагат следните правни изводи:
Според
нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в
закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Волеизявлението
за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и се издава по
реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка
за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.
При
произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.
Съгласно
чл.146 т.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България(ЗОВСРБ),
приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност и от
военна служба, както и повишаването и понижаването на военнослужещите във
военно звание на офицерите извън висшия команден състав се извършва със заповед
на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица, според
чл.216 ал.2 от с. з. назначаването се извършва от командира или началника,
който има правомощия да назначава на вакантната длъжност.
От
своя страна чл.45 ал.1 от ППЗОВСРБ указва, че по предложение на непосредствения
командир (началник) или на ръководителя на съответната структура офицерите,
офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите) могат да
бъдат назначавани за временно изпълняващи вакантна длъжност съответно на друг
офицер, офицерски кандидат, сержант или войник от военното формирование или от
съответната структура при условията и по реда на чл.216 от Закона за отбраната
и въоръжените сили на Република България.
Според чл.20 ал.5 от Закона за военната
полиция, в изпълнение на правомощията си директорът и заместник-директорите на
служба "Военна полиция" издават заповеди, разпореждания и указания.
Чл.169
ал.1 от ЗДвП указва, че спазването на правилата за движение по пътищата от
водачите на превозни средства на Министерството на отбраната, на структурите на
пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия и пътниците в
тях, организираните групи от военнослужещи, както и техническото състояние на
военните превозни средства се контролират и от служба "Военна
полиция" към министъра на отбраната, а чл.170 ал.1 от с. з. сочи, че
контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от
закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от
съответните служби по тази глава. Същите налагат и предвидените в този закон
наказания.
Чл.172
ал.1 от ЗДвП гласи, че принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2,
2а, 4, т.5 б."а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б."д" и т.2
б."к" не се издава, ако в срок до два часа от съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство или на свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство се заплатят дължимите глоби, като в този случай
отнетите документи се връщат на водача, което се отразява в акта за
установяване на административното нарушение.
Така
чл.189 ал.1 от ЗДвП указва, че актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени
в този закон, като чл.37 ал.1 б.“б“ от ЗАНН пък отбелязва, че актове могат да
съставят длъжностните лица, определени от ръководителите на ведомствата,
организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни
актове.
Каза
се по-горе, по делото са представени: Заповед №
КВ-327/09.08.2021 г. на министъра на отбраната, с която, на основание
чл.146 т.2 и чл.216 от ЗОВСРБ и чл.45 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ,
подп. А. – началник отдел „Разследване на престъпления“ в РС „Военна полиция“ –
Пловдив е назначен да изпълнява длъжността директор на РС „Военна полиция“ –
Пловдив до назначаване на титуляр.
В
т.1 на Заповед № ВП-10/04.01.2022 г. на директора на служба „Военна
полиция“ изрично се посочва, че
директорите на регионалните служби „Военна полиция“ са упълномощени, на
основание цитираните по-горе текстове от нормативната уредба, да налагат
принудителни административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5 б.“а“, т.6 и т.7
във връзка с чл.172 от ЗДвП, като при отсъствие на някой от тях, тези дейности
се извършват от лицата, които ги изпълняват. С т.2 в цитираната заповед
директорът на служба „Военна полиция“ определят длъжностните лица от отделите
„Контрол и охрана“, които да съставят актове за установяване на административни
нарушения и налагат глоба с фиш по ЗДвП, като актосъставителят старшина Петър
Атанасов Илиев безспорно фигурира в списъка на лицата от РС „Военна полиция“ –
Пловдив.
Или
иначе казано, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в
кръга на своите правомощия, поради което съдът намира възраженията на
жалбоподателя в тази насока за неоснователни.
Съдът
констатира, че заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и
съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и същата е
съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по
пътищата.
Що
се отнася до възражението, че е налице разминаване в датите на АУАН в
описателната му част, където е посочено 03.02.2022 г., съдът намира, че се
касае до техническа грешка, която по никакъв начин не се отразява върху
законосъобразността на акта, тъй като фактите, установени с него се
потвърждават и от протокола за извършена химическа експертиза; няма постъпило
възражение и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Това на първо място. На второ
място, АУАН е подписан от О. без възражения, което напълно опровергава
твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че последният не е
употребил алкохол; не се представят и доказателства в насока обжалване на
издаденото на 17.03.2022г. наказателно постановление. И не на последно място,
по никакъв начин не е ограничено правото на защита на лицето, предвид факта, че
е образувано настоящото съдебно производство. В изложения смисъл съдът намира
възражението на жалбоподателя в тази насока също за неоснователно.
С
оглед разпоредбата на чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП, принудителна административна
мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство" се налага на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174 ал.4
установените стойности са определящи.
По
делото е представено копие на талон за изследване, от който се установява, че
при направена проверка с Дрегер 7510 с фабр. № ARJM-0186, в 09:05ч. на
02.03.2022г. на Г.О. е извършена предварителна проба, която е показала
положителен резултат 0.850/00. О. е подписал талона, който му е връчен в 10:30
ч. на същата дата и в който е посочено, че до 45 минути от връчването му следва
да направи медицинско и химическо изследване.
По
делото е представен Протокол № 356/04.03.2022 г., с който безспорно се
установява, че лицето Г.О. е управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта
0.59 g/l. Горното се потвърждава и от приобщения в хода на съдебното
производство Протокол № 573/05.04.2022 г. за извършена повторна химическа
експертиза, с който се потвърждава резултатът от първата експертиза, а именно:
лицето е управлявало МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0.54 g\l.
Т.е.
безспорно се установява, че е налице необходимата материалноправна предпоставка
за налагане на мярката, а именно наличието на една от хипотезите, предвидени в
нормата на чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП - управление на моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух.
Съдът
намира, че е спазена процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно чл.3а от цитираната наредба, установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не
приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние
на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, концентрация на алкохол
в кръвта на жалбоподателя е установена с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, за
което липсват данни , а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, същото да е
било неизправно към момента на проверката.
В
случая е налице втората хипотеза на сочения текст – лицето не приема резултата
от проверката с техническото средство, независимо, каза се по-горе, че то е
подписало АУАН без възражения в тази насока, както и е приело талона за изследване.
За
пълнота следва да се отбележи, че нарушението на водача следва да бъде
констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение,
който съобразно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила за
визираните в него обстоятелства до доказване на противното. Оспорването на
констатациите, изложени в АУАН следва да се разглеждат в производство по реда
на ЗАНН при обжалване на издаденото въз основа на него наказателно
постановление, а не в настоящото съдебно производство.
В
този смисъл неоснователно е възражението в насока, липса на годни
доказателства, които да установят по надлежния за това ред, какъв е резултатът
от представената за изследване кръв, както и, че заповедта е издадена преди
датата на издаване на протокола за химическа експертиза.
Това
е така, тъй като изрично е посочено, че е извършено нарушението на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП, за което се налага принудителна мярка по чл.171 от ЗДвП, но
никъде, нито в АУАН, нито в ЗППАМ се сочи нарушена разпоредбата на чл.174 ал.3
от с. з. Т. е. нарушението е ясно и конкретно посочено – управлява МПС, с
концентрация на алкохол в кръвта от 0.850/00; ясно и конкретно посочена е и
нарушената разпоредба – чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
В
настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да
опровергаят констатациите на административния орган. Ето защо, при така
установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване
на процесната заповед.
Предвид
изложеното, съдът намира, че жалбата за неоснователна, и като такава, следва да
бъде отхвърлена.
При
този изход на спора и предвид претенциите на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, XVIII състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.О.,
ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 1619 от 17.03.2022 г. на ВРИД директор на Регионална служба „Военна
полиция“ - Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/