№ 132
гр. Варна, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110204677 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от И. И. И. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 433а-112/31.03.2022г. на директора на ОДМВР-Варна, с
което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на
300 лева на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
Жалбоподателят изразява несъгласие с наказателното постановление.
Счита, че съставеният акт страда от недостатъци, които пречат да бъде
установено по несъмнен начин вмененото му нарушение. Намира издаденото
наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно, необосновано
и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Оспорва изцяло възприетата от наказващия орган фактическа обстановка.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.П.Бончев от ВАК, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Допълнително изразява становище, че
фактическата обстановка в НП е описана неправилно и не съответства на
действителната такава. В условията на евентуалност привежда доводи за
маловажност на случая.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
1
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. В случай, че
жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален
размер.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Със Заповед № РД-01-968/26.11.21г. на
министъра на здравеопазването било въведено задължение за всички лица,
когато се намират в закрити обществени места, включително транспортни
средства за обществен превоз, да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в Приложение № 3 към т.7 и 8. Според посоченото Приложение
защитната маска трябва да покрива изцяло носа и устата - от основата на носа
до брадичката. Въпреки това на 25.02.22г. около 09,30 ч., с поставена на
лицето предпазна маска, която обаче не покривала носа, жалбоподателят
пътувал в автобус, собственост на „Градски транспорт“ ЕАД, който
извършвал обществен превоз на пътници по линия № 148. В района на спирка
„Музея“ по бул.“8-ми приморски полк“ това обстоятелство било
констатирано от св. Б. Д. С.- старши полицай при сектор „Общинска
полиция“ към ОД на МВР-Варна, който осъществявал контрол за спазването
на противоепидемичните мерки в автобуса. Свидетелят указал на
жалбоподателя, че маската следва да покрива и носа, но И. игнорирал
предупреждението. Във връзка с тези констатации на същата дата бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че като пътник в посочения автобус не носи на лицето
си защитна маска за еднократна или многократна употреба. Актът бил
съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с общи
възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН на 31.03.2022г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетеля Б. Д. С.,
който лично е възприел извършването на нарушението, както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Липсват
основания за съмнение в достоверността на показанията на свидетеля.
Същият се явява непредубеден и незаинтересуван от изхода на делото, тъй
2
като не се намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не
извлича ползи от твърденията си, при което показанията му следва да бъдат
счетени за обективни и правдиви.
От приложените писмени доказателства с най-голямо значение е
изготвената от св.С. докладна записка, в която е изложил аналогични
твърдения (а последователността и безпротиворечивостта на изявленията на
свидетелите е индиция за тяхната достоверност), която позволява изложената
фактическа обстановка да бъде счетена за безспорно установена.
Макар и да заявява в жалбата, че оспорва изложената в НП фактическа
обстановка, жалбоподателят не навежда различни фактически твърдения и не
сочи доказателства в обратен смисъл, поради което
административнонаказателното обвинение не може да се счита за
разколебано.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗдр (ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г.) при непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1
(сред които и COVID-19), с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. Четвъртата
алинея на цитираната норма оправомощава министъра на здравеопазването,
при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1, да въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област.
С решение за обявяване на извънредно положение от 13.03.2020 г.,
обнародвано в бр. 22 на Държавен вестник, на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България от Народното събрание е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България,
считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С решение на Народното
събрание от 03.04.2020 г. е удължен срока на обявеното извънредно
положение върху цялата територия на Република България от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., като след тази дата е въведена извънредна епидемична
обстановка.
В изпълнение на правомощията му, предвид обявеното извънредно
положение, а впоследствие и извънредна епидемична обстановка, министърът
3
на здравеопазването издал редица заповеди, изменяни с оглед конкретната
епидемична ситуация, една от които е Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021г.
Със Заповедта са въведени определени противоепидемични мерки за периода
от 01.12.2021 г. до 30.03.2022 г. В т. I.7 от цитираната Заповед като
противоепидемична мярка е въведено задължението за всички лица, които се
намират в закрити обществени места, включително транспортни средства за
обществен превоз, да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба. За надлежното изпълнение на това задължение
защитната маска също така следва да е поставена съобразно препоръките в
Приложение № 3 към т.7 и 8, а именно- като покрива изцяло носа и устата - от
основата на носа до брадичката. Датата 25.02.22г. попада в посочения период.
Поради това съдът приема, че като се е намирал в процесния автобус,
представляващ закрито обществено място по смисъла на Заповедта, с
предпазна маска, поставена в нарушение на изискванията на Приложение №3
(без да покрива носа), жалбоподателят действително не е изпълнил въведени
със Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021г. на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 от Закона за здравето. Следва да се
отбележи, че с изменението на чл.63 от ЗЗдр, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г., е въведена нова ал.11, според която заповедите по ал. 4 и 7 са
общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от
Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет
страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет
страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително
изпълнение. Поради това процесната заповед се явява общ административен
акт, който установява определени задължения за гражданите, неизпълнението
на които представлява административно нарушение.
На следващо място, разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г. ) предвижда специално наказание за лице, което
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление. Освен санкционна, нормата е и материалноправна, защото в
себе си съдържа както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение
на това правило. В Решение № 1742 от 24.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а.
н. д. № 1443/2020 г. се посочва в сходен случай, че очевидно законодателната
техника е използвана така, щото в една разпоредба да са вписани както
диспозиция, така и санкция. Нормите на чл. 63, ал. 4 и чл. 209а, ал. 1 ЗЗ са
4
бланкетни, а установяването на конкретните противоепидемични мерки е
предоставено в правомощията на министъра на здравеопазването.
Следователно конкретните прояви, подлежащи на санкция на основание чл.
209а от ЗЗдр, се определят съобразно въведените от министъра забрани и
задължения. По изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно
установено, че на посочените в НП дата и място, по време на действие на
въведеното с процесната заповед задължение до неопределен кръг от лица,
които се намират в закрити обществени места, включително транспортни
средства за обществен превоз, да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба по начина, посочен в Приложение №3,
жалбоподателят се е намирал именно в такъв обект, като е бил с поставена
защитна маска, но не съобразно установените за това изисквания. По този
начин той е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, наличието на което
правилно е констатирано в обжалваното наказателно постановление.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. Особеностите на случая са отчетени
при квалифицирането му като административно нарушение, а не като
престъпление. Касае се също така за формално нарушение, което, за да бъде
счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са
установени. Не води до маловажност на случая обстоятелството, че
жалбоподателят все пак е имал поставена защитна маска. Поставянето на
маската по този начин, а именно- без да покрива носа, на практика обезсмисля
носенето й и по никакъв начин не препятства разпространението на заразната
болест. Следва да се отбележи и че на жалбоподателя е указано да постави
маската си съобразно изискванията, но той е отказал да се съобрази. При това
положение и предвид голямата обществена значимост на въведените
противоепидемични мерки съдът не констатира наличието на основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Макар и правилно да е констатирано наличието на административно
нарушение обаче, при извършената цялостна служебна проверка, с оглед
задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна. Действително, АУАН и
издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това срокове, като
при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
оправомощен по силата на чл.209а, ал.4 от ЗЗдр. Съдът констатира обаче, че
наказателното постановление не съответства на изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържа надлежно описание на нарушението и
обстоятелствата около извършването му. В НП се приема, че жалбоподателят
5
не носи на лицето си защитна маска за еднократна или многократна употреба.
От показанията на св.С. обаче се установява, че жалбоподателят в
действителност е имал защитна маска, но тя е била поставена в нарушение на
установените за това изисквания. Актосъставителят правилно и подробно е
описал установените от него обстоятелства в изготвената докладна записка,
но фактите не са пренесени надлежно в съставения акт и в издаденото
наказателно постановление. Непълнотата на относимите към претендираното
нарушение факти в АУАН и НП винаги ограничава правото на защита, тъй
като наказаното лице се защитава именно срещу фактите, като непосочването
им представлява съществено процесуално нарушение и налага отмяна на НП.
В случая еднозначно се налага извода, че е било накърнено правото на защита
на санкционираното лице и конкретно- правото му да разбере какво точно
нарушение се твърди, че е извършило, което е ограничило възможността му
да оспорва фактическите твърдения на наказващия орган и формираните въз
основа тях правни изводи- например като сочи доказателства, че е поставил
маската си за лице съобразно изискванията или по друг подходящ начин.
Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното
постановление, изложено в жалбата, се явява основателно и същото следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение поради липса на съответно
искане, а и на данни такива да са били направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 433а-112/31.03.2022г. на
директора на ОДМВР-Варна, с което на И. И. И. от гр.Варна,
ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от ЗЗдр, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6