Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 79 10.07.2023 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 35 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по жалба от „Джъмп Фрут” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Лозница, област Разград, ул. „Пенчо
Кубадински” № 26В, чрез адв. Е. Х. от САК, срещу Уведомително писмо с изх. №
02-170-2600/949 от 10.03.2022 год. на зам. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие”, в частта с която по отношение на заявените схеми/мерки, базирани
на площи по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН
17/160620/15606 за кампания 2020 г. от
заявените за плащане суми е направено намаление в размер както следва: на 7
986,92 лв. по
СЕПП; на 131,48 лв. по СПП; 177 594,12 лв. по СП (основна) и на 2281,61 по ЗДП.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е бланкетен и
немотивиран, издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – не съдържа фактически и правни основания за
издаването му. Според оспорващия в уведомителното писмо са посочени общо всички
възможни хипотези, на основание на които може да се намали или откаже
изплащането на исканите суми, но от съдържанието му не става ясно на какви
правни и фактически основания се дължат конкретно извършените намаления.
Допълнително се сочи, че всъщност фактическите и правните основания на
процесното писмо са изложени в Становище изх. № 02-170-2600/949-4 от
14.02.2023 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, което обаче е издадено след подаване на жалбата,
за целите на съдебния процес, поради което и не е част от административната
преписка по издаване на оспорения административен акт. На следващо място се
твърди, че уведомителното писмо е незаконосъобразно и неправилно поради
допуснати нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния
закон. Сочи се, че заявените за подпомагане площи са допустими и са включени в
специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г., като
само 0,02 ха (по 0,01 ха в парцели 47041-230-1-3 и 47041-292-1-1 в с.
Манастирци) попадат извън слоя и не са допустими за подпомагане. В съдебно заседание се твърди, че проведените
през месец май 2021 г. теренни проверки констатират състоянието на парцелите
7-8 месеца след като оспорващият е престанал да ги обработва след края на
стопанската 2020 година, поради което и направените фактически установявания не
са обективни и не са относими към периода на заявлението за подпомагане, а
именно кампания 2020 г. На горните основания оспорващият иска съдът да отмени
административния акт и да му присъди сторените по делото разноски.
Ответната
страна - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие"
– Разплащателна агенция, гр. София, чрез процесуалния си представител
- юрисконсулт А., в съдебно заседание оспорва жалбата, като счита същата
за неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото.
Съдът,
като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Със
Заявление за подпомагане 2020, форма за ЕТ/юридически лица УИН 17/160620/15606
от 15.05.2020
год. (гърба на л. 79), оспорващото дружество е заявило подпомагане по следните
схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за
преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания
(ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) - СП
(основна); Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар
(ПНДП), Агроекология и климат (Мярка 10) и Биологично земеделие (Мярка 11). В
таблица /гърба на л.81 и л.82/ са посочени заявените от оспорващия общо 26 броя
парцели, използвани за 2020 г., а в „Таблица на заявените площи по схеми и
мерки 2020“ /л. 83/ е посочена общата декларирана площ, поотделно за всички подпомагани
схеми и мерки, в размер на 103,24 ха.
Със Заповед № РД № 09-155 от
23.02.2021 год., обнародвана в ДВ бр. 20 от
09.03.2021 год., министърът на земеделието и горите е одобрил и окончателните
специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане”
за Кампания 2020 като част от Система за идентификация на земеделските парцели,
актуализирани за 2020 г. От оспорващия не се твърди да е обжалвал тази заповед.
При извършените последващи
административни проверки на заявените от „Джъмп Фрут” АД парцели чрез
съпоставянето им с одобрения с горната заповед на министъра окончателен
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2020 г. е
установено, че площи в размер на 0,02 ха (по 0,01 ха в парцели 47041-230-1-3 и
47041-292-1-1 в с. Манастирци) попадат извън слоя и не са допустими за
подпомагане.
С писмо с № 07-0400/1224 от
24.02.2021 год. до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, Министърът на
земеделието, храните и горите е посочил, че съгласно разпоредбите на чл. 31а от
Наредба № 3 от 17.02.2015 год. за условията и реда за прилагане на схемите за
директни плащания, следва да се осъществява контрол на площите, заявени по
схемите за обвързано подпомагане, по отношение наличието на декларираната
култура или следи от растителни остатъци от нея, както и получаването на добив.
В писмото е посочено още, че в резултат на извършени теренни проверки в периода
от август до октомври 2020 год. (сред които и тази на заявените от оспорващия
парцели), както и в процеса на дешифриране на нова ортофотокарта на страната по
самолетно и сателитно заснемане от 2020 год., са били констатирани случаи, при
които състоянието на насажденията не предполага възможност за получаване на
посочените в наредбата добиви или декларираната култура не е налична. В
приложение към писмото е предоставен списък с такива площи за предприемане на
необходимите действия. Част от този списък са и парцели 10759-23-3-2,
10759-23-4-3, 10759-23-5-3, 10759-23-6-2, 10759-23-7-2, 10759-23-8-2 и
10759-363-1-1, находящи се в землището на с. Веселина, общ. Лозница, които са
заявени от „Джъмп Фрут” АД по схема СП (основна) и които според МЗХГ
представляват млади вишневи насаждения.
В изпълнение на горното писмо със
Заповед № 430516 от 10.05.2021 год. на началник отдел в Регионален технически
инспекторат – Разград към ДФ „Земеделие“ е разпоредено извършването на проверка
на място по отношение на горепосочените парцели, с начална дата на проверката
10.05.2021 год. и крайна дата – 20.05.2021 год. В доклада от проверката /л.
38-47/ е посочено, че същата е била извършена в периода 13-18.05.2021 год. в
присъствието на представител на кандидата. За парцел с номер 10759-23-3-2 е
констатирано, че към момента на проверката, същият е младо овощно насаждение,
поради което е недопустим по схема СП (основна). За парцел с номер 10759-23-4-3 е посочено, че към момента на проверката в
същия има гъста храстовидна растителност, поради което е недопустим за
подпомагане по всички схеми. За парцели 10759-23-5-3 и 10759-23-6-2 е
констатирано, че към момента на проверката са млади овощни насаждения, поради
което са недопустими по схема СП (основна). За парцели 10759-23-7-2,
10759-23-8-2 и 10759-363-1-1 е посочено, че към момента на проверката в тях има
гъста храстовидна растителност, поради което са недопустими за подпомагане по
всички схеми. В доклада е отразено, че по време на проверката са правени цветни
снимки на парцелите, отразяващи състоянието им към момента на извършването
ѝ. В резултат на проверката е установено, че от декларираната обща площ
на проверяваните парцели в размер на 22,96 ха, установената като допустима площ
по схемите СЕПП, БР 12, АК7 и ЗДП е в размер на 8,51 ха, а по схема СП
(основна) не е установена допустима площ. Оспорващият е направил възражение по
констатациите от проверката, в което се сочи, че действително през 2021 год. не
е обработвал и чистил голяма част от насажденията, а само 85дка от тях, но през
2020 год. всички 225 дка са били обработвани, почиствани и охранявани до
прибирането на продукцията, за което е приложил и фактури за продадената
продукция, добита от тях. Освен това докладът от проверката е бил изпратен на
„Джъмп Фрут” АД с уведомително писмо изх. № 01-172-2600/17 от 19.05.2021 год.
Срещу него е постъпило и възражение до дирекция „Технически инспекторат“ – ЦУ
към ДФ „Земеделие“ с вх. № 01-172-2600/17#1 от 10.06.2021 год. със същите
фактически твърдения, че теренна проверка не е извършвана през 2020 год., а
извършената през 2021 год. не отразява обективно състоянието на насажденията
към релевантната 2020 год. Поискано е извършването на нова проверка, съобразена
с посочените във възражението обстоятелства. С уведомително писмо с изх. №
01-172-2600/17#2 от 14.07.2021 год. оспорващия е бил уведомен, че възражението
му е неоснователно, а докладът от проверката е правилен и фактически и правно
обоснован.
С
оспореното уведомително писмо изх. № 02-170-2600/949 от 10.03.2022 год. /л.
24-27/ заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е уведомил
оспорващия за извършената оторизация и изплатеното финансово подпомагане по
Схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. В писмото е посочено, че оторизираната сума е
изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки
и/или проверки на място на данните в подаденото от оспорващия заявление за
подпомагане, като данните са сравнени със съответната налична информация,
съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от
ЗПЗП. В таблица № 1 на писмото са посочени съответната схема, искана сума,
намаленията, редукции и оторизирана сума. Така по СЕПП изчислената поискана от
оспорващия сума е в размер на 21 936,44 лв., извършеното намаление е в размер
на 7 986,92 лв., оторизирана сума – 13 949,52 лв.; СПП – поискана сума 4 524
лв., намаления – 131,48 лв., оторизирана сума – 4 392,52 лв.; СП (основна) –
искана сума 177 594,12 лв., намаления – 177 594,12 лв., оторизирана сума – 0
лв.; ЗДП – искана сума 13 815,58 лв., намаления – 2 281,61 лв., оторизирана
сума – 11 533,97 лв. и Възстановяване от ФД – искана сума – 346,22 лв.,
намаления – 0 лв., оторизирана сума – 346,22 лв. Съдържанието на всяка колона
от таблицата е изложено в легенда под нея. В таблица 2 от писмото пък са
посочени първоначално оторизираните и извършени към оспорващия плащания както
следва: по СЕПП – оторизирана сума – 21 181,04 лв., изплатена сума – 21 181,04
лв.; СПП – оторизирана сума – 4 392,52 лв., изплатена сума – 4 392,52 лв.; ЗДП
– оторизирана сума – 13 414,07 лв., изплатена сума – 13 414,07 лв.; и
Възстановяване от ФД – оторизирана сума – 346,22 лв., изплатена сума – 346,22
лв.
Писмото е връчено на 25.01.2023 год., по електронен
път, съгласно известие за доставяне /л. 28/, а жалбата срещу него е подадена
чрез административния орган на 07.02.2023 год.
В хода на съдебното производство е изслушана и
съдебнотехническа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че за кампания
2020 г. оспорващият „Джъмп Фрут” АД е заявил общо 26 броя парцели в землищата
на с. Веселина, с. Крояч, с. Манастирци и гр. Лозница, с обща площ 103,24 ха,
подробно описани в Таблица на заявени парцели за Кампания 2020 от „Джъмп Фрут”
АД - Приложение № 1, колони от 2 до 11. Всички заявени парцели с изключение на парцели 47041-230-1-3 и
47041-292-1-1 в с. Манастирци, с цялата си площ попадат в окончателния слой „Площи допустими за
подпомагане” за кампания 2020 г., одобрен със Заповед № РД 09-155 от 23.02.2021
год. на Министъра на земеделието, храните и горите. Площи в размер на 0,01 ха
от парцел 47041-230-1-3 и 0,01 ха
от парцел 47041-292-1-1 не попадат в окончателния слой „Площи допустими за подпомагане” и
не са допустими за подпомагане. На следващо място вещото лице дава заключение,
че при извършените от ДФ „Земеделие“ проверки на място/теренни проверки са
установени като недопустими за подпомагане по схемите/мерките СЕПП, СПП и ЗДП
следните парцели, находящи се в землището на с. Веселина, със съответните
площи: парцел 10759-23-6-2 – заявена площ
2,82 ха; недопустима площ — 0,16 xa; парцел 10759-23-4-3 – заявена площ 3,30
ха; недопустима площ — 3,30 ха; парцел 10759-23-7-2 – заявена площ 2,70 ха;
недопустима площ — 2,70 ха; парцел 10759-23-8-2 – заявена площ 3,87 ха;
недопустима площ — 3,87 ха; и парцел 10759-363-1-1 – заявена площ 4,42 ха;
недопустима площ — 4,42 ха. Или установената общо недопустима площ по СЕПП, СПП
и ЗДП е в размер на 14,47 ха. Установени като недопустими за подпомагане по СП
(основна) пък са следните парцели, отново находящи се в землището на с.
Веселина, със съответните площи: парцел 10759-23-3-2 – заявена площ 3,06 ха;
недопустима площ - 3,06 ха; парцел 10759-23-5-3 – заявена площ 2,79 ха;
недопустима площ — 2,79 ха; парцел 10759-23-6-2 – заявена площ 2,82 ха;
недопустима площ — 2,82 ха; парцел 10759-23-4-3 – заявена площ 3,30 ха;
недопустима площ — 3,30 ха; парцел 10759-23-7-2 – заявена площ 2,70 ха;
недопустима площ — 2,70 ха; парцел 10759-23-8-2 – заявена площ 3,87 ха;
недопустима площ — 3,87 ха; и парцел 10759-363-1-1 – заявена площ 4,42 ха;
недопустима площ — 4,42 ха. Или установената общо недопустима площ по СП
(основна) е в размер на 22,98 ха. Съответно вещото лице е посочило като
установени допустими за подпомагане площи по СЕПП и ЗДП парцели с обща площ
88,77 ха., а по СП (основна) – с обща площ 80,26 ха. Парцелите са подробно
описани в таблица, представляваща Приложение № 2 към заключението. По отношение
размера на оторизираните суми, извършените намаления и платените суми вещото
лице потвърждава изцяло посочените в оспореното уведомително писмо суми.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, и в срока, предвиден в
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Оспореното уведомително писмо е издадено
от компетентен орган. Според разпоредбата на чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП,
Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за
подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми
и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и
взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по
рибарство. Съответно, съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд
"Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на
издаване на акта за акредитация. Акредитацията в случая е налице, което не е
спорно по делото.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата.
Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
В
случая е представена Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г. (л. 31) на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА, с която на
заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – П. Д. С. са
делегирани правомощия (т. 1) да издава и подписва всички уведомителни писма по
схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане във връзка с подадени заявления за подпомагане.
Уведомителното
писмо е издадено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа подпис на
издателя си, но при издаването му не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - липсват фактически и правни основания за издаването
му, т.е. липсват мотиви. Мотивите на административния акт представляват
единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие
позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити
адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и при
осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им
възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на
издадения акт.
Съгласно
разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, е
допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия
или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично
препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите
на издадения административен акт.
В
случая в оспорения административен акт има само две изречения, в които е
посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на
задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по
подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с
информацията във външните регистри на ИСАК. Никъде в акта обаче не е посочено
кои от установените от административния орган при извършените задължителни
административни проверки факти и обстоятелства по отношение на всеки един от
заявените от оспорващия парцели за подпомагане, по всяка една от схемите и
мерките, са обосновали намалението на исканите от заявителя суми по всяка една
от схемите, и как е определено /изчислено/ то.
Действително
в легендата под таблица № 1 за колона 3 административният орган е посочил, че
се отчитат:
- намаления на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
- намаление на субсидията в случаите, когато не са
спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания;
- наложена ставка на корекция (финансова дисциплина),
определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Комисията, който за кампания 2020 е в размер на
2,906192 %;
- линейно намаление, съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. "е", т. i от Регламент за изпълнение (ЕС) №
809/2014 на
Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова.
- линейно намаление, съгласно чл. 65, § 2, б. "в" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. "е", т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е
налагано такова.
Така посочените пояснения обаче съдът намира, че не
могат да бъдат приети като мотиви, тъй като на първо място те представляват
цитиране на правни основания, въз основа на които могат да бъдат намалени
заявените от земеделския стопанин суми за подпомагане, и на следващо място, че
административният орган не е посочил кое точно от тях е приложил.
Нито в оспореното писмо, нито в друг документ,
изхождащ от административния орган или друг помощен нему орган, съставен преди
издаване на оспореното писмо и на които той се позовава, са посочени конкретни
фактически основания, които налагат намаление на заявените суми за подпомагане,
по отношение на кои парцели са налице тези обстоятелства, как и въз основа на
кои правни норми са направени съответните изчисления, за да се стигне до
посочените в таблицата размери по всяка една от схемите и мерките за
подпомагане.
Едва в представеното в хода на делото Становище изх. №
02-170-2600/949#4 от 14.02.2023 г. /л. 18-20 от делото/ административният орган
е направил разяснение въз основа на какви фактически основания е извършил
намалението на исканите от оспорващия суми по съответните мерки и какъв е
размерът на допустимите за подпомагане площи. В становището е цитирана разпоредбата на чл.
43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, но не става ясна дали на това основание АО е намалил
размера или е отказал плащане, нито пък
са изложени конкретни фактически обстоятелства въз основа на които е приел, че
конкретни парцели или част от тях, заявени от оспорващия за подпомагане през
кампания 2020 год., са недопустими за
подпомагане, според изискванията на Наредба № 2 от 17.02.2015 год. за критериите
за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане
на площи, също цитирана в писмото. Също така не е посочен и начинът/алгоритъмът/
или формулата, по който е изчислен размерът на намаленията на претендираните
суми, размерът на оторизираните за изплащане суми, както и размерът на
санкциите по чл. 19а от делегиран Регламент /ЕС/ 649/2014 на Комисията за
кампания 2020 г. Противоречи на всякаква логика посоченото в становището /виж
предпоследният абзац на становището л.20/, че разминаванията на оторизираната
сума в таблица 1 и тази на изплатената сума в таблица 2 от оспорения акт по СЕПП и ЗДП се дължало на факта, че по
процесното заявление за подпомагане
срещу оспорващото дружество е издаден АУПДВ № 01-2600/744#2 от
09.08.2022 год. Няма как противоречие в
административен акт, издаден на 10.03.2022 год. , да се дължи на
административен акт издаден пет месеца по-късно на 09.08.2022 год.
Съдът
счита, че не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи
път след издаване на административния акт, в съдебно производство по повод оспорване
на този акт пред съда. Това становище не е документ, към който актът препраща и
който е изготвен в хода на административното производство, и е приложен към
преписката, а е изготвен едва след оспорване на същия пред съда.
Действително,
според Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, не съществува пречка
мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния
акт, стига обаче да се постигат целите, които законодателят е преследвал с
изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите
за издаване на такива. Според изложеното в тълкувателното решение такива са
например случаите, когато мотивите са изложени в съобщението по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), с
което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден
исканият административен акт. Също така би следвало да се приеме за възможно
мотивите да бъдат изложени и в съпроводителното писмо, с което жалбата на
страната и административното производство се изпращат на по-горния
административен орган за разглеждане по реда на чл. 30 и сл. от ЗАП (отм.). Но, както е прието и в тълкувателното решение, в описаните случаи
допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се
запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират
защитата си срещу него. Съответно по-горният административен орган и съдът,
пред който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно
извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания
акт. За да се счита още, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото
представлява неизлагането на мотиви към основния акт) и че актът е саниран,
следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен
орган, който го е издал.
В
случая обаче цитираното становище е документ, който не би могъл да се приеме за
част от административната преписка и за такъв, който допълва мотивите на
оспорения акт, тъй като не отговаря на условията, посочени в цитираното
тълкувателно решение. Макар становището да изхожда от издателя на оспорения акт
и да е представено в хода на съдебното производство, то е изготвено по повод
вече депозираната чрез органа до съда жалба, с която е оспорено издаденото УП.
Адресатът на акта не е бил запознат с
изложените в това становище фактически основания и съответно не е могъл да
оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира защитата си
срещу него. Даденото в тълкувателното решение разрешение на този въпрос е
свързан с възможността административният орган-издател на акта да допълни
мотивите си със съпроводителното писмо, с което административната преписка се
изпраща на по-горестоящия административен орган, т. е. при оспорване на акта по
административен ред, тъй като в този случай адресатът на акта би имал
възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като вече се е запознал с
допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по административен ред.
Настоящия случай не е такъв. Липсва
оспорване по административен ред и адресатът на акта не е бил запознат с допълнително
изложените във въпросното становище мотиви преди да упражни правото си на
оспорване на акта по съдебен ред.
Несъстоятелно
е твърдението, изложено в това писмено становище, че уведомителното писмо
съдържало детайлно правните основания и начина на изчисляване на намаленията и
оторизираните суми.
Допуснатото
в настоящото административно производство нарушение на изискването за спазване
на законоустановената форма на акта е съществено, тъй като препятства както възможността на
оспорващия да изгради адекватно защитата си, така и възможността на съда да
прецени съответствието му с материалния закон, което обосновава
незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК в оспорената му част.
В този смисъл е и константната съдебната
практика, обективирана в Решение № 4688 от 3.05.2023 г. на ВАС по адм. д. №
8825/2022 г., V о., Решение № 6234 от 12.06.2023 г. на ВАС по адм. д. №
9228/2022 г., V о., Решение № 5560 от 29.05.2023 г. на ВАС по адм. д. №
10214/2022 г., V о., Решение № 11258 от 7.12.2022 г. на ВАС по адм. д. №
5812/2022 г., V о. и много други.
По
отношение оплакването за съществено нарушение на
административно-производствените правила съдът намира, че такова действително е
допуснато при издаването на оспорения административен акт. Административният
орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта
и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи
съответната им правна норма. В случая това не е сторено от органа, поради което
и оспореният административен акт се явява постановен при неизяснени факти и
обстоятелства в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК.
На
следващо място, по отношение съответствието на оспореното писмо с материалния
закон съдът намира следното:
Преценката
за законосъобразност и съответствие с целите на закона на един административен
акт се извършва от съда в рамките на изложените в него фактически и правни
основания за издаването на същия. Правното основание показва целта, с която
органът е упражнил властта си, защото иска да постигне именно визираните в правната норма правни последици, а
фактическото основание, че са налице предпоставките за упражняване на тази
власт. Тъй като в конкретния случай съдът приема, че в оспорения
административен акт не са изложени фактически и правни основания за неговото
издаване, то той не може да извърши и преценка за законосъобразност на същия.
Не е допустимо едва във фазата на
съдебното оспорване да се попълват фактическите и правните основания за
издаване на акта и неговата законосъобразност да се преценява въз основа на тях.
По изложените
съображения административният акт, в оспорената му част, следва да бъде
отменен, а преписката върната за ново произнасяне, при което от административния
орган следва да посочат конкретни фактически и правни основания за
постановяване на съответния
административен акт.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски. Претендирани са общо 12 220 лeвa, от които 50 лева за държавна такса
/л. 120/ и 12 170 лeвa за платени адвокатски
възнаграждения за двама адвокати по представени два броя договори за правна
защита и съдействие /л. 143-144/ - 4170 лв. за адв. Р. К. – платени в брой и 8000
лв. за адв. Е. Х. -платени по банков път с платежно нареждане /л.145/ Съгласно
чл. 143, ал. 1 от АПК обаче при отмяна на акта оспорващият има право на
възстановяване на сумите за платено възнаграждението само за един адвокат. Тъй
като с молба вх. № 643 от 18.04.2023 год. пълномощията на адв. Р. К. са
оттеглени преди завършване на делото и единствен упълномощен адвокат на
оспорващия остава адв. Е. Х., то съдът счита, че претендираните разноски за
възнаграждение за адв. Р. К. по представения по делото договор за правна защита
и съдействие /л. 143/ не следва да се присъждат. Такива се дължат само за
платеното адвокатско възнаграждение на адв. Е. Х. в размер
на 8000 лв. От процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 1
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела с интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв., възнаграждението
е в минимален размер от 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв. При
материален интерес по делото в размер на 187 994,13 лв. е очевидно, че
договореното и платено адвокатско възнаграждение е под минималния размер,
предвиден в наредбата. Ето защо възражението за прекомерност се явява
неоснователно. Съдът намира, че в полза на оспорващия следва да се присъдят деловодни
разноски в размер на 8 050 лева, от които 50 лева за държавна такса и 8000 лева
за платено адвокатско възнаграждение на адв. Е.
Х., които са дължими от ответника.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-170-2600/949 от
10.03.2022 год. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, в частта с
която по подадено от „Джъмп Фрут” АД с ЕИК ********** заявление за подпомагане с УИН
17/160620/15606 за кампания 2020 г. от заявените за плащане суми е направено
намаление в размер както следва: на 7 986,92 лв. по СЕПП; на 131,48 лв. по СПП;
на 177 594,12 лв. по СП (основна) и на 2281,61 по ЗДП.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество в тази й част, съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна
агенция, гр. София да заплати на „Джъмп Фрут” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Лозница, област Разград, ул. „Пенчо Кубадински” № 26В, разноски по делото в
размер на 8 050 лв. /осем хиляди и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: /п/