Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                  № 366, 19.08.2019г., гр.Разград

 

                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

     

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                            състав

на пети август                                                     две хиляди и деветнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Пенка Тоцева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1106 по описа за 2019г.:

 

Обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.

Депозирана е искова молба от Д.Х.Г., с която са предявени обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ срещу ЕТ“Л-Н= Л*“ за отмяна на уволнението й като незаконосъобразно, за възстановяване на преди заеманата от нея длъжност-„продавач“, за заплащането на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ  за 6 месеца в размер на 3000лв., ведно със законната лихва. Твърди, че е незаконосъобразно уволнена за втори път. Ищцата твърди, че на 01.04.2019г., докато е в отпуск за бременност и раждане работодателят издал заповед за спиране на работата на обектите зоомагазини в Разград и Лозница за периода 01.04.19г.-15.05.19г., на основание чл.328 ал.1 т.4 КТ, поради спиране на работа за повече от 15 дни. Ответникът изпратил на ищцата предизвестие от 02.04.19г. На 05.05.19г. ответникът издал заповед №1, с което е прекратил трудовия договор на ищцата, считано от 05.05.19г., поради спиране на работата за повече от 15 дни, основание чл.328 ал.1т.4 КТ. Счита уволнението за незаконосъобразно, тъй като на първо място се ползва от закрилата на чл.333 ал.6 КТ тъй като ползва платен отпуск за бременност и раждане. Закрилата може да бъде преодолява само ако основанието за уволнението бе чл.328 ал.1 т.1 КТ- при закриване на предприятието. Предприятието на ответника не е закрито, а е спряло работа за повече от 15 дни. След уволнението ищцата се регистрирала в БТ. Представя трудов договор, допълнителни споразумения, съдебно решение, заповед № 1/01.04.19г, предизвестие от 02.04.19г., заповед №1/05.05.19г., справка от НОИ, карта от БТ, копие от трудова книжка.

Ответникът ЕТ“>*-Н* Л*“ счита исковете да неоснователни. Не оспорва изложените в исковата молба факти. Дейността на ЕТ е спряна на 01.04.19г., за което е уведомена и НАП. Ответникът е преминал към ликвидация на дейността си като е закрил обектите си и е прекратил договорите за наем. В началото на м.май разплащателните ведомости са предадени на НОИ.

В заповедта е налице техническа грешка, тъй като волята на търговеца е била за пълно, а не временно преустановяване на дейността на търговеца и тотално ликвидиране, т.е. закриване на предприятието /по чл.328 ал.1 т.1 КТ/. Всички назначени лица при търговеца са били освободени. Щатно разписание няма. Длъжност „продавач-консултант“ не съществува. Представя уведомления до НОИи справка-декларация по ЗДДС.

Въз основа на събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Ищцата е назначена на работа при ответника с трудов договор №4/04.06.15г. на длъжност „продавач“ в търговски обект-зоомагазин. Този трудов договор е изменян два пъти, с допълнителни споразумения от 13.01.16г. и от12.01.18г. Със заповед №5/17.01.18г. трудовото й правоотношение е прекратено с изтичане на уговорения срок. С заявление от 18.01.18г. ищцата е поискала от работодателя си да отмени заповедта за уволнение, тъй като заповедта е незаконосъобразна и ще бъде атакувана в съда. Ответникът е отменил заповедта за уволнение със заповед №1/24.01.18г. В периодите 17.01.18г.-19.02.18г., 19.05.18г.-02.07.18г. и 15.06.18г.-26.07.18г. ищцата е била в болнични поради бременност, а след това и раждане. Със заповед №7/31.05.18г. на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ ответникът отново е прекратил трудовото правоотношение на ищцата, което уволнение е отменено със съдебно решение № 291/05.09.18г. по гр.д.№1296/18г. на РРС. Със заповед №2/08.10.18г. ищцата е „възстановена“ от работодателя на предизаеманата длъжност, като работодателят също е отменил вече отменената от съда заповед №7/31.05.18г. Понастоящем ищцата ползва платен отпуск за бременност и раждане. Същата е родила на 18.06.2018г. На 02.04.19г. ответникът е връчил на ищцата заповед № 1/01.04.19г., която е с неясно и вътрешно противоречиво съдържание/спиране на работа повече от 15 работни дни от 01.04.19г. до 15.05.19г., закриване на зоомагазините в гр.Разград и гр.Лозница, както и преустановяване на цялостната дейност поради спиране на работа/, но нейната цел е да предизвести от ищцата, че трудовият й договор ще бъде прекратен.На същата дата е издадено и предизвестие,което не е връчено на ищцата,но същата признава че го е получила, че трудовият договор на ищцата ще бъде прекратен на основание чл.328 ал.1 т.4 КТ.   

Ищцата представя доказателства, че е безработна, регистрирана в БТ.

По делото е назначена ССЕ, според заключението на която трудовото възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението е бил 545лв. Това е м.декември 2017г., последният пълен месец, в който ищцата реално е полагала труд. Размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 КТ за периода 05.05.19г.-05.08.19г./датата на с.з./ е в размер на 1654.81лв.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Исковете са допустими.

Ответникът е прекратил трудовото правоотношение на ищцата с нарочна заповед №1/05.05.19г. на основание чл.328 ал.1 т.4 КТ- при спиране на работа за повече от 15дни. Това е основанието за уволнение, чиято законосъобразност  съдът следва да прецени.  Страните не спорят, че работата в обектите на ответника е спряла за повече от 15дни, нещо повече, същият е преустановил дейността си. Следователно формално соченото основание е налице.

Не се спори, че ищцата е работник, който ползва отпуск за бременност и раждане. Като такава същата се ползва от специалната закрила на чл.333 ал.6 КТ. Законодателят е предвидил изрично, че такава работничка може да бъде уволнена само на основание чл.328 ал.1 т.1 КТ-при закриване на предприятието и на никое друго. Следователно уволнявайки я на основание чл.328 ал.1 т.4 КТ, а не на чл.328 ал.1 т.1 КТ работодателят е нарушил закона и опорочил уволнението, до степен неговата отмяна.

Твърденията на ответника, че е имал предвид чл.328 ал.1 т.1 КТ, а не т.4 КТ, поради техническа грешка са неоснователни, тъй като не намират опора в разпоредбите на КТ. В кодека не е предвиден ред за поправка на техническа грешка в заповедта за уволнение. За пълнота следва да се отбележи, че най-вероятно поради липса на правни знания, работодателят е объркал и смесил в представите си основанията по т.1/закриване на предприятието/ и по т.4 /спиране на работа за повече от 15 дни/, поради което се е стигнало до издаването на настоящата незаконосъобразна заповед.    

Въз основа на основателността на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ, основателен се явява и искът по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяването й на предизаеманата от нея длъжност-„продавач в зоомагазин“.

Искът за присъждане на обезщетение за периода 05.05.19г.-05.08.19г. и сумата от 1654.81лв. е допустим и основателен, като за периода след 06.08.19г. до 05.11.19г. и за сумата над 1654.81лв. до 3000лв. се явява преждевременно предявен.

Предвид основателността на исковете ответникът дължи на РРС заплащането на държавни такси по уважените искове общо от 166.19лв. и съдебни разноски за вещо лице от 120лв.

Ответникът дължи на ищцата и сторените по делото разноски от 360лв.

По изложените съображения съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Д.Х.Г. ***, ЕГН ********** извършено със заповед №1/05.05.2019г. на ЕТ“Л-Н* Л“ гр.Разград, на основание чл.334 ал.1 т.1 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА на Д.Х.Г. на предизаеманата длъжност- продавач в зоомагазин, на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ.

ОСЪЖДА ЕТ“Л*-Н* Л“ да заплати на Д.Х.Г. сумата от 1654.81лв./хиляда шестстотин петдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ ,обезщетение по чл.225 КТ във вр. с чл.344 ал.1 т.3 КТ КАТО ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията за периода след 05.08.2019г. и за сумата над 1654.81лв. до размера на 3000лв., като преждевременно предявена и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

 ОСЪЖДА ЕТ“Л*-Н* Л“ да заплати на Д.Х.Г. сумата от 360лв./триста и шестдесет лева/съдебни разноски.

 ОСЪЖДА ЕТ“>*-Н* Л“ да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважените искове в размер на 166.19лв./сто шестдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/ и 120лв./сто и двадесет лева/ съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване  пред  РОС  в двуседмичен срок от днес-19.08.2019г.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: