Р Е Ш
Е Н И Е
№ 23/21.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и
деветнадесета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№620/2018г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.М.В. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат Х., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №18-1808-000167/21.11.2018г. на Началник
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.171,
т.2а, б.”б” ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „М*** С 320 Ц*** ” с
рег.№Р*** , за срок от шест месеца. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт и се поддържа искането за
неговата отмяна. В съдебно заседание оспорващият не се явява, като в писмени
бележки вх.№39/11.01.2019г. се излагат доводи за отмяна на оспорения
административен акт.
Ответникът
по жалбата не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №18-1808-000167/21.11.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Монтана, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията
на ППС лек автомобил „М*** С 320 Ц*** ” с рег.№Р*** , за срок от шест месеца.
Мотивите се свеждат до това, че с Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №Д972716/19.11.2018г. е установено, че на 19.11.2018г., около
22,45 часа в гр.Монтана, бул.”Т*** март ”, оспорващият управлява лек автомобил
„М*** С*** Ц*** “ с рег.№Р*** , с концентрация на алкохол в кръвта 0,88 промила
в издишания въздух установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBB-0073. При така описаното нарушения на
чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, административния орган е бил мотивиран на основание
чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП да издаде оспорения административен акт, с които по
отношение на оспорващия е наложена оспорената принудителна административна
мярка.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
С приетия на л.7 по делото АУАН №
Д972716/19.11.2018г. е установено, че на
19.11.2018г., около 22,45 часа в гр.Монтана, бул.”Т*** март ”, оспорващият
управлява лек автомобил „М*** С*** Ц*** “ с рег.№Р*** , с концентрация на
алкохол в кръвта 0,88 промила в издишания въздух установено с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 ARBB-0073. На оспорващия е издаден и връчен надлежно талон за
изследване №0019924, който е подписан от него с отбелязване, че е съгласен с
показанието на техническото средство. Оспорващият е подписал и АУАН без
възражения. Въз основа на установеното в АУАН № № Д972716/19.11.2018г. , Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Монтана е постановил и оспорената в настоящето съдебно производство на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №18-1808-000167/21.11.2018г.
на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Монтана, с която на основание
чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „М*** С 320 Ц***
” с рег.№Р*** , за срок от шест месеца. Оспореният административен акт е връчен
на лично оспорващия на 21.11.2018г., което се установява от подписа му върху
разписка на административния акт, тоест жалбата с вх.№000-22717/30.11.2018г., с
която е оспорен административния акт, е подадена в рамките на законоустановения
срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от Началник
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Монтана, който е овластен с правомощия със
Заповед №301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР Монтана (л.10 по
делото), която е основана на дадени правомощия със Заповед
№8121з-1524/09.12.2017г. на Министъра на вътрешните работи (л.11 по делото),
като в случая и заеманата от административния орган длъжност може да се идентифицира с ръководител на служба за контрол по този закон (Арг.:
чл. 172, ал. 1, вр. с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП), тоест налице е компетентност на органа издал
оспорения административен акт.
По разбиране на настоящата съдебна инстанция,
в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява,
че са налице материалноправните
предпоставки за
налагане на ПАМ. По делото не е спорно, че оспорващия на 19.11.2018г. е
установено, че оспорващия управлява собственото му ППС марка „М*** С*** Ц*** “
с рег.№Р*** , с концентрация на алкохол в кръвта 0,88 промила в издишания
въздух, която установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBB-0073. На оспорващия е бил издаден
талон за изследване №0019924, който му е давал възможност да му бъде извършено
медицинско изследване, но оспорващия изрично е посочил, че не оспорва
констатацията на техническото средство. Следва да се отбележи, че по аргумента
на чл.5, ал3, т.1, пр.1 ЗДвП,
на водача на ППС се
забранява да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а в случая по делото е
безспорно установено, че тази забрана е нарушена от оспорващия.
При наличието на безспорно
установена материално правна предпоставка, каквато е управлението на ППС от водач с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, законосъобразно е наложена оспорената ПАМ, с която е
прекратена регистрацията на управляваното от него ППС, което в случая е негова
собственост. Настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че във
всички случай управлението на МПС от водач, които е с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда застрашава безопасността на движението, респективно живота и здравето на
участниците в него, тоест следва да се приеме, че при налагането на ПАМ е
спазен принципа на съразмерност регламентиран в чл.6 АПК, тъй като с
прекратяване на регистрацията на ППС ще се преустанови възможността оспорващия,
които е извършил описаното деяние, да застраши на живота и здравето на
останалите участници в движението. В тази връзка следва да се посочи, че в
административния акт са изложени достатъчно обстойни мотиви, който ясно са
отразили фактическата обстановка, която е мотивирала административния орган да
наложи принудителната административна мярка. Липсват основания да се приеме, че
в случая има смекчаващи вината на оспорващия обстоятелства, а и този въпрос е
изцяло ирелевантен за настоящия случай, тъй като при установена материално
правна предпоставка за налагане на ПАМ, административния орган е наложил ПАМ за
минималния период от време предвиден в материалноправната разпоредба. В тази
връзка следва да се отбележи, че неоснователно пълномощника на оспорващия
поддържа, че концентрацията на алкохол от 0,88 промила е основание да се
приеме, че ПАМ е наложена при липса на материално правна предпоставка за
налагането и, тъй като законодателя предвижда налагането на този вид ПАМ при
установена концентрация на алкохол над 0,5 промила.
По разбиране на настоящият съдебен състав в
хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения,
които да се лишили оспорващия от правото му на защита. Следва да се отбележи,
че изискването за форма е спазено, тъй като видно от съдържанието на самата
заповед, тя съдържа фактически основания - точно посочен акт за установяване на
административно нарушение, дата и част на извършване на нарушението, на
нарушителя и регистрационен номер на автомобила, тоест всички релевантни за
приложимата правна норма факти са надлежно посочени, което е дало основание да
се посочи надлежно и правното основание за налагането на оспорената ПАМ.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на
законност - чл. 4 АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със закона
правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон. Заповедта
съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на участници
в движението и да се предодврати възможността за извършване на повторно
нарушение от същото лице. В случая оспорващият не е бил лишен от право си на
защита, тоест и изискването на чл.8 АПК е спазено, тъй като макар че органът не
го е уведомил за започване на административното производство по реда на чл. 26 АПК, не е налице съществено нарушение, защото в случая става въпрос за
принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати настъпването на
неблагоприятни последици, които именно поведението на оспорващия би могло да
породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид наличието на надлежно
събрани доказателства, които установяват материалноправните предпоставки за
налагане на ПАМ не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.35 АПК, тъй като
при издаване на административния акт са установени всички факти и обстоятелства
от значение за случая.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл. 146 АПК, съдът
констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с
целта на закона.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-1808-000167/21.11.2018г. на Началник сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП
на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване
на регистрацията на ППС лек автомобил „М*** С 320 Ц*** ” с рег.№Р*** , за срок
от шест месеца, е
законосъобразна и
следва да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид,
което на основание чл.172, ал.2 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.В. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат Х., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №18-1808-000167/21.11.2018г. на Началник
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.171, т.2а,
б.”б” ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „М*** С 320 Ц*** ” с рег.№Р***
, за срок от шест месеца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: