Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
17.12.2010
година гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС ХІІІ наказателен състав
На двадесет и
четвърти ноември две
хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОЯН МУТАФЧИЕВ
при секретаря Теменуга Тишева
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
Н.А.Х.Д. № 2837 по описа за 2010 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
чл.416, ал.6 от КТ, вр. чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Й.
М. Б., ЕГН – **********, в качеството му на управител на „Поп-2000 Д” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *****, против наказателно
постановление № 02-0200931/21.05.2010 г. на директор на Дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас. С атакувания акт на дружеството е наложена имуществена санкция
в размер в размер на 15 000 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1,
ал.2 от КТ.
В жалбата се твърди, че никой
от дружеството не е бил уведомен за проверката. Изтъква се, че лицето Н. Ц.
еднолично е взело решение Д. К. да го замества за няколко дни – обстоятелство,
което е останало неизвестно на управляващите дружеството, поради което те не са
знаели, че в заведението работи лице без трудов договор. На последно място се
посочва, че Д. К. не е изпълнявала трудова функция, поради което е нямало как с
нея да бъде сключен трудов договор. Моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание процесуалният
представител на дружеството поддържа жалбата.
Процесуалният представител на
АНО счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да
потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно
по основание и се измени по размер, доколкото е в сила промяна в КТ, която се
явява по-благоприятен закон за дружеството.
Съдът намира
жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.02.2010 г. свидетелят П.Е., главен инспектор в
дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, извършва проверка на обект бар-грил
„Бакарди”, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник”, бл.184, срещу бл.441,
стопанисван от дружеството жалбоподател, в хода на която установява, че лицето
Д. Б. К. изпълнява задълженията на сервитьор. Това следва от факта, че
свидетелят сяда на маса в заведението, поръчва си кафе, лицето К. му донася
поръчката, след което прибира парите по сметката и издава касова бележка. След
това свидетелят обявява, че пристъпва към проверка, и изисква от лицата,
работещи в заведението, да се впишат в списък по утвърден образец. В него (
л.10 от делото ) се вписват три лица – И. В. М. – чистачка, Д. Б. К. –
сервитьорка, и Д. Г. Д. – барман. За това, че тези лица са установени по време
на работа, се подписва барманът Д. Д. с дата 17.02.2010 г. и час 14.45.
Д. Б. К. попълва изисканата от свидетеля справка на
основание чл.402, ал.1, т.3, вр. чл.402, ал.2 от КТ, в която отразява, че
работи при дружеството жалбоподател с място на работа цитираното заведение на
длъжността „сервитьор” с работно време от 12.00 ч. до 16.00 ч. и почивни дни
веднъж в седмицата и трудово възнаграждение в размер на 160 лева. Лицето
декларира, че работи от два дни и че няма сключен трудов договор. През време на
проверката заведението работи, като Кюпова продължава да обслужва клиенти. За
констатациите по проверката е съставен протокол № 311.
Заради установеното свидетелят Е. оставя призовка до
управителя на дружеството чрез едно от лицата, работещи в заведението ( л.22 от
делото ), в която посочва, че представител на дружеството следва да се яви на
22.02.2010 г. в Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас и да представи
документи, сред които са и трудовите досиета на работещите в предприятието.
На 22.02.2010 г. свидетелят установява, че с Добринка
Кюпова както към деня на проверката, така и впоследствие няма сключен писмен
трудов договор.
На 25.02.2010 г. е съставен АУАН, че работодателят
„Поп-2000 Д” ООД е допуснал до работа Кюпова без сключен писмен трудов договор.
В хода на съдебното производство са разпитани
свидетелите Н. Ц. и Д. Д. От показанията на свидетеля Ц. се установява, че към
деня на проверката е работил като салонен управител в заведението, като за
дните 16,17 и 18 февруари се е уговорил с лицето К. да изпълнява неговите
задължения от 12.00 часа до 16.00 часа, които са да проверява реда в
заведението, даване на заявки, плащане на доставки, контролиране на персонала.
За това обаче не е уведомил представител на дружеството. След проверката
дружеството сключва граждански договор с К. и й изплаща сумата от 160 лева за
дните на работа. За това, че самоволно е приел на работа лице, на Ц. е наложено
дисциплинарно наказание „забележка”.
Изложената фактическа обстановка безспорно се
установява от събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни
доказателства - показания на свидетелите Е., Ц. и Д. ( частично ).
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. досежно
обстоятелството какви задължения е изпълнявала К. в деня на проверката, тъй
като те не кореспондират както с показанията на свидетеля Е., така и с
писмените доказателства по делото - справка на основание чл.402, ал.1, т.3, вр.
чл.402, ал.2 от КТ, попълнена лично от Д. К.и подписана от нея.
Съдът, с
оглед установената фактическа обстановка и като съобрази задължението си да
проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗАНН,
вр. с чл.314, ал.1 НПК, намира от правна страна следното :
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното
НП, видно от съдържанието им, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до порочност на съставения АУАН или издаденото
въз основа на него наказателно постановление.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – аргумент от заповед № ЧР-592/18.05.2010 г., издадена от изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Обстоятелството,
че в наказателното постановление като издаващ орган са отразени имената на
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, а не на К. Г., е
процесуално нарушение, но то не е от категорията на съществените, тъй като
лицето, което в действителност е подписало наказателното постановление, действа
в кръга на правомощията си, при това именно като заместник на П. Т. – директор
на „Инспекция по труда” – Бургас.
Отговорността на работодателя за нарушение на
правилото да урежда взаимоотношенията с лицата, които престират труд при него,
само с писмен трудов договор, е безвиновна. Този извод следва от тълкуването на
разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, която освен санкция за работодателя,
предвижда наказание и за конкретното виновно длъжностно лице. Тази редакция, от
една страна, е израз на разбирането на законодателя, че това нарушение особено
съществено засяга правата на работника, поради което отговорност следва да носи
и лицето, което фактически е допуснало до работа лице без сключен писмен трудов
договор, а, от друга – е опит да се пресече тенденцията на „прехвърляне” на отговорността
от работодателя само върху конкретно лице.
В този смисъл е без правно значение дали управителят
на дружеството е бил запознат, че Николай Цветков ще бъде заместван от друго
лице или не. Правно релевантно е дали лицето К. е изпълнявала трудова функция,
без да има сключен писмен трудов договор. Утвърдителният отговор на този въпрос
е подкрепен с достатъчен по делото доказателствен материал. К. е изпълнявала
фактически задълженията на сервитьор в заведението, независимо дали това е била
уговорката й със свидетеля Ц.. В този смисъл тя е предоставяла работна сила,
като е имала установени работно време, възнаграждение и почивка. Съгласно чл.1,
ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения, т.е. е следвало да има сключен писмен трудов договор.
Ето защо е налице извършено нарушение, поради което
правилно е ангажирана отговорността на работодателя. Разпоредбата на чл.414,
ал.3 от КТ е изменена, като новата редакция е в сила от 30.07.2010 г. и с нея
се предвижда минимален и максимален размер на санкцията. Същата се явява и
по-благоприятен закон и на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН следва да бъде
приложена. Предвид конкретиката на нарушението ( своеволно, без знанието на
представител на работодателя, свидетелят Цветков е допуснал Кюпова да изпълнява
трудова функция без сключен писмен трудов договор ) съдът намира, че
имуществена санкция в минимален размер от 1500 лева се явява справедлива,
поради което наказателното постановление следва да бъде изменено в този смисъл.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд, ХІІІ наказателен състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 02-0200931/21.05.2010 г. на директор на Дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас, с което на ****** ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *****, е наложена имуществена
санкция в размер в размер на 15 000 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера
на санкцията от 15 000 ( петнадесет хиляди ) лева на 1500 ( хиляда и
петстотин ) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Стоян Мутафчиев
Вярно
с оригинала:
Секретар:
Т. Т.