№ 154
гр. П., 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500125 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №1469/26.11.2024г., постановено по гр.д.№ 1131/2024г. по
описа на РС- П. е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
/ГДИН/, гр.С., бул.„Г.Н.А.“ №21, да заплати, на основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС,
във вр. с чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, на Ю. Д.
Д., ЕГН **********, с адрес: с.И., общ.П., ул.„Т. И.С.“ №22, представляван от
адв.А. Д. от САК, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд през периода от 24.03.2020г. до 24.03.2023г. в размер
от 620,27лв., както и обезщетение за забава в размер на 10,75лв.-
представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху всяко неизплатено
в срок месечно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на ИМ в съда- 24.03.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за главница над
присъдената сума в размер на 620,27лв. до претендирания размер от
1918,66лв. и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на
10,75лв., до претендирания размер от 225,10лв., като неоснователни.
Осъден е Ю. Д. Д., да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
1
наказанията” разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
141,84лв.
Осъдена е ГДИН, на основание чл.38 ЗА, да заплати на адв.А. Д. от САК,
с адрес за кореспонденция: гр.С., ул.„Р.В.“ №14Б, офис 2 възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете в размер от 176,99лв.
Осъдена е ГДИН, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на
РС- П. държавна такса в размер на 100лв. и възнаграждение за вещо лице в
размер на 117,99лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ГДИН в частта, с
която жалбоподателят е осъден да заплати на Ю. Д. Д., дължимото му
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода
от 24.03.2020г. до 24.03.2023г. в размер от 620,27лв., както и обезщетение за
забава в размер на 10,75лв.- представляваща сбор от мораторните лихви върху
всяко неизплатено в срок месечно трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ в
съда- 24.03.2024г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е
осъдена ГДИН, да заплати на адвокат А. Д. от САК, на основание чл.78, ал.1
от ГПК и чл.38, ал.2, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска в размер на 176,99лв.,
както и в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е
осъдена да заплати, по сметка на РС-П. държавна такса в размер на 100лв. и
възнаграждение за вещо лице в размер на 117,99лв.
Твърди се, че решението в неговите обжалвани части е неправилно
поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В тази насока се
визира, че съдът е стигнал до погрешни изводи, не съобразил действителната
фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства.
Сочи се, че решението в тези части е порочно, тъй като при
постановяването му съдът грубо нарушил принципа на равнопоставеност на
страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за
пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на
решението. Ответникът, като работодател нямал за цел увреждане интересите
на работниците и служителите и именно поради това била издадена заповед,
предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд, като само за Затвора
С., допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички
2
останали затвори и арести в страната допълнителното време било 30 минути и
за процесния период то била заплащано на всички. Налице е позоваване с
трайно установена практика по тези спорове.
Твърди се, че допълнителните 30 минути, които от 2019г. работодателя
ГДИН заплаща на всеки надзирател са достатъчни и съответстват на
допълнително отработеното време на всеки един от тях.
Приема се, че съдът не взел под внимание показанията на свидетеля на
ответника- Ф., а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца Б..
Съдът приел, че свидетелят Ф. имал вероятна заинтересованост от изхода на
делото, тъй като заемал ръководна длъжност при ответника и е дал доверие на
показанията на свидетелите Б. и Д. Тези свидетели също са заинтересована
страна, тъй като той първият също бил предявил иск срещу ГДИН на същото
основание /гр.д.№1080/2023г. по описа на PC П., а втория- гр.д. №1096/2023г./.
Визира се, че допълнително заплащаните от работодателя 30 минути
съответстват напълно реално на отработеното от надзирателите работно време
при 12 и 24 часови дежурства.
Приема се, че важно било преглеждането на предоставените от
ответника видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда. В този
аспект се сочи, че тези доказателства не били допуснати, поради оспорването
им от процесуалния представител на ищеца.
Твърди се, че първоинстанционният съд е приел това поради
направеното оспорване от ищцовата страна, тъй като въпреки дадените в тази
насока указания, ответната страна не е счела за необходимо да се възложи на
вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или
съдържанието му, което по обективен начин да попълни делото с достоверни
данни, поради което съдът не ги е взел предвид. Съдът указал на ответника, че
по преценка и при необходимост следва да ангажира специалист със
специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед
цененето на доказателствената им стойност. Указания, че следва да се
ангажира специалист с оглед удостоверяването на истинността на въпросните
видеофайлове, не били давани.
Счита се, че от тези видеофайлове се потвърждават свидетелските
показания на гл.инспектор Г.Ф. и се опровергават показанията на св.Е. Б. и
св.К. Д.
3
Претенцията на ищеца било за 2 часа допълнително отработено време
над установените 12 и 24 часови смени. В тази насока се сочи че
първоинстанционният съд е приел, че след като служителят се подпише за
сдаване на поста, му остава да извърви известно разстояние до КПП на
затвора, където се намира стаята за отвод, след което следва провеждането на
отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора. Не се отричало, че в
установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен
физически да присъства на мястото, определено от работодателя.
Разяснява се, че след сдаване на постовете служителите се отправят към
стаята за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има
проблеми и това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане,
сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311 и 314 от ПП3ИИЗС,
които се зачитат за работно време, съгласно Заповед №Л-2271/13.05.19г. на
Главен директор на ГДИН.
Твърди се, че в последното съдебно заседание бил поставен въпросът за
невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото
лице относно изчисляването на отработените часове от ищеца за последното
тримесечие.
Приема се, че това се дължало на факта, че края на исковия период
първото тримесечие на 2023г. не съвпада с края на отчетния период, който
администрацията на Затвора-П. са отчитали и смятали сумарно. Реално се
получава разлика от осем дни недокомплект към изчисленията от 23.03.23г. до
31.03.23г.- период от време, през който служителя може да е бил в
компенсация и да не е идвал на работа или да е извършил смяна със служител
от друго отделение за началото на следващия месец или да е бил болничен и
на практика това води до неточности относно изчисленията на вещото лице,
които неточности се отразяват на крайното заключение по експертизата.
Въпреки това, съдът е възприел заключението на експертизата.
Сочи се, че показанията на св.Б., че времето за инструктаж, сдаване и
предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а именно повече от 1 час
не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Ищецът следвало да
докаже, че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е
налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън
рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Фактът, че има
4
случаи, в които е напускал територията на затвора само няколко минути след
08:45 часа изобщо не означава, че през това време е извършвал дейности,
свързани непосредствено със сдаването на наряда, които са част от
служебните му задължения. Т.е. може да се направи обоснован извод, че
отработеното в повече време е в рамките на 30 минути.
Визира се, че свидетелите и на двете страни са потвърдили, че на
територията на затвора след бариерата има служебен стол и лавка, където
служителите, които идват сутрин за работа могат да закусват и пият своето
кафе след като преминат бариерата, но с това не започвало тяхното работно
време.
Приема се, че работното време на служителите започва съгласно
съответните заповеди в 08:15ч. в стаята за развод на наряда.
Твърди се, че съдът кредитирайки показанията на свидетеля е
пренебрегнал законова разпоредба- чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС, според която
„Назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж
време, годни да изпълняват служебните си задължения“. Идването с 30, 45
или повече минути по- рано на работа не задължава ответника да плаща
допълнителен труд на служителя, след като няма писмено разпореждане или
нормативен акт, който да го задължава да прави това. В ал.2 на цитираната
разпоредба от ППЗИНЗС било посочено, че застъпващите в наряд трябва да
бъдат облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат
външен вид.
Сочи се, че съдът кредитира показанията на св.Б., според който времето
за сдаване било 45 минути пред тези на свидетеля на ответника Ф., според
който общото време за инструктаж, приемане и сдаване на постовете в затвора
е в рамките на 30 минути. Показанията на св.Б. категорично не кореспондират
с обективната истина. Действията, които ищецът твърди, че извършва преди и
след края на работното време, установено със заповед на началника на
затвора, не са му вменени в задължение. Това, че служителят се явява по
собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е
определил, не дава основание да се отчита и заплаща извънреден труд.
Искането е решението в обжалваните му части да бъде отменено.
Надлежно искане за произнасяне на съда с ново решение, с което
исковете да бъдат отхвърлени не е направено, но то се извежда имплицитно,
5
като се отчита правния интерес.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В срокът по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба подадена от ГДИН от другата страна в процеса- ответника Ю. Д. Д.,
чрез пълномощника му адв.А. Д..
В него се приема, че подадената жалба е неоснователна. В тази насока се
твърди, че няма уеднаквена и утвърдена съдебна практика, тъй като за
различните затвори действали различни заповеди, за различни периоди от
време. Съдът изрично посочил, че кредитира показанията и на двамата
разпитани свидетели, като констатира едно единствено противоречие относно
края на работното време на ищеца. Съвсем логично било, когато
противоречията в показанията касаят работното време на служителите, превес
да вземат показанията на свидетеля, който има същото работно време с това
на ищеца. Свидетелят, който е служител в редовна смяна, какъвто е инсп.Г.Ф.,
приключвал всеки ден работа по едно и също време в 16:45ч., а служителите
работещи в наряд приключват нарядите си около 21ч., т.е. неговите
впечатления относно края на всеки наряд не са преки и непосредствени.
Твърди се, че първоинстанционният съд в присъствието на двете страни
и един свидетел е възпроизвел в съдебно заседание и прегледал
предоставените 2 броя дискове, което е коствало много време. Трудно било,
при непознаване територията на затвора ориентиране, кое помещение е
заснето, от къде е входа, дали действително от там започва работното време на
служителите и почти невъзможно било да бъде разпознат ищеца- дали изобщо
присъства на самия запис.
Сочи се, че съобразно практиката на съдилищата възможно било
приемането на такива доказателства без да се допусне експертиза, но само в
случай че насрещната страна не ги оспори. Такова оспорване било направено
от страна на ищеца и ответникът не се възползвал от предоставената законова
възможност и не е поискал назначаване на видео- техническа експертиза,
въпреки дадените указания в този смисъл.
Визира се, че жалбоподателят оспорва и относимостта на тези
доказателства към спора, тъй като чрез тях може да се докаже единствено и
само кога започва инструктажа и кога приключва отводът за служителите,
обстоятелства които са безспорни по делото. От тях не можело да се установи
6
началото и края на работната смяна на ищеца. Според свидетелските
показания, работното време започва още преди служителите да влязат на
територията на КПП, с преминаването им през бариерата и приключва с
напускането на територията на Затвора през бариерата. Въпреки че там са
разположени камери за видеонаблюдение, от там не били представени и
видеозаписи.
Твърди се, че от събраните доказателства било установено, че
определените в Заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки
наряд са безкрайно недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички
необходими съпътстващи постовата дейност действия. Именно поради тази
причина при нарядите по време на празничните дни на служителите се зачита
и заплаща допълнително един час, а не 30 минути, въпреки че в тези дни,
както става ясно от свидетелските показания, не се извършват никакви по-
специфични дейности, различни от делничните дни.
Искането е жалбата да бъде отхвърлена, а решението в неговата
обжалвана част потвърдено.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
С писменият отговор не са направени доказателствени искания.
С Определение рег. № 166/16.01.2025 г. по гр.д.№ 1131/2023 г. на РС- П.
е оставена без уважение молбата на адв.А. Д., като процесуален представител
на ищеца, за изменение на Решение №1469/26.11.2024г., постановено по
същото дело на РС, в частта за разноските.
Против това определение не са постъпили частни жалби.
В съдебно заседание, жалбоподателят- ответник Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието- гр.С.,
редовно призован, законен представител не се явява. За него се явява
процесуалния му представител- юриск. Р. Р.. От страна същия се твърди, че
исковата претенция е неоснователна, тъй като е останала недоказана. Моли се
да се отхвърли първоинстанционното решение в неговата осъдителна част и
да се потвърди решението в частта, в която се отхвърля претенцията. Моли се
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от
ГПК. Моли се, при условията на евентуалност, ако бъде потвърдено
решението, адвокатския хонорар да е съобразен с намаления процент от
7
претенцията, която е доказана. Подробни съображения се излагат в
представени писмени бележки.
Ответникът по въззивната жалба- ищецът С.Г.Й. редовно призован не се
явява. За нея се явява процесуалния му представител- адв.А. Д.. От страна на
последната се оспорва подадената въззивна жалба, като се моли за
потвърждаване на решението на първоинстанционният съд в неговата цялост,
като правилно и законосъобразно. Излага доводи в тази насока. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе
предвид следното:
Предявени са искове, с правно основание чл.215, ал.5, т.2 от ЗМВР,
чл.187, ал.7 от ЗМВР, чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против ГДИН, ищецът Ю. Д. Д. твърди, че работи
по трудово правоотношение при ответника като държавен служител на
длъжност „надзирател“ от надзорно- охранителния състав, с място на
изпълнение на служебните си задължения Затвора- гр.П.. Поддържа, че
полагания от него труд е организиран на смени от по 24 часа непрекъснати
денонощни дежурства или по 12 часа по предварително утвърдени графици за
смените при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен
период.
Визира се от страна на ищецът, че за исковия период 24.03.2020г. до
01.12.2022г. е работил на 24 часови смени, а в периода 01.12.2022г. до
24.03.2023г.- съответно на 12 часови смени, като в това работно време се
включват полаганите от него дежурства по предварително утвърден график,
но така също часовете труд извън тези дежурства под формата на
претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други
съпътстващи дейности. Освен това уточнява, че ищецът е задължен да се
явява 15 минути преди началото на официалното му работно време, за да бъде
проверена годността и наличността му и съответно е бил освобождаван от
наряд значително по-късно след изтичане на работната му смяна. Изрежда
значителен брой съпътстващи постовата дейност действия, при извършването
на които следвало да бъде на разположение на дежурния главен надзирател с
необходимото униформено облекло и снаряжение, оставайки на територията
8
на затвора, колкото му е разпоредено в съответствие с решението на
Началника на Затвора- гр.П..
Твърди, че всички тези действия реално са част от неговото работно
време с всички присъщи му характеристики, но не му се отчитат и съответно
не му се заплащат. Те представляват извънреден труд полаган от ищеца и е
следвало да му бъде заплатен с 50% увеличение на база основното му трудово
възнаграждение.
Твърди се освен това, че ответникът е изпаднал в забава, тъй като това
трудово възнаграждение е било дължимо до 25-то число на съответния месец.
Поддържа се, че отказът на ответника да заплати съответно този труд
противоречи както на КТ, така и на актуална практика на СЕС по тълкуване на
Директива 93/104 и Директива 2003/88ЕО на ЕП и на Съвета относно аспекти
на организацията на работното време. В този смисъл били и задължителните
разяснения дадени в т.1 на ТР № 8/2013г. по т.д. №8/2013г. на ОСГК на ВКС.
Искането е да се постанови съдебно решение, с което ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5200лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода
24.03.2020г. до 24.03.2023г., сумата в размер на 500лв. представляваща сбор от
мораторните лихви за забава върху всяко неизплатено в срок месечно трудово
възнаграждение, както и законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответникът- ГДИН е подаден
писмен отговор, с който се оспорват исковете. Не се оспорва, че през исковия
период ищецът е полагал труд на 24- часови- съответно 12- часови смени.
Твърди се обаче, че за 24 часовата смяна на служителя се осигурява ползване
на три почивки от по 30 минути или общо 90 минути и те се считат за
отработено време. Така се зачитала цялата продължителност на работното
време от 24,5 ч. заедно с почивките. В това работно време се включвали и
другите дейности, включително и задължителния инструктаж.
Твърди се, че на основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС, във връзка с чл.187, ал.7 и
8 от ЗМВР, трудово възнаграждение се полага за извънреден труд до 70 часа
на отчетен период, а над 70 часа извънредният труд се компенсира с
допълнителен отпуск.
9
Твърди се, че случая е приложима втората възможност, тъй като
заплащането на положен от ищеца извънреден труд над 70 часа би било в
противоречие с посочената разпоредба при липсата на писмено съгласие от
страна на служителя, съгласно чл.187а ЗМВР. Позовава се на ТР №1/2020г. от
15.03.2023г. по т.д. №1/2020г. на ОСГК на ВКС, в което е дадено задължително
тълкуване, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на МВР са неприложими разпоредбите на КТ и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата и следва да се прилагат
нормите на ЗМВР и издаденото въз основа на него подзаконови нормативни
актове. Това решение имало действие от датата на образуване на
тълкувателното дело, поради което и при изчисляване на заплащането на
извънреден труд не следвало да се прилагат нормите определящи
коефициенти на увеличение от 0,143 по КТ.
Оспорва се твърдението изложено в исковата молба, че служителят
трябвало да се явява по- рано на работа и да напуска по- късно, тъй като
такива задължения имало разписани в ППЗИНЗС, но в исковия период, те не
действали понеже били отменени / ДВ, бр.20/2014г. /.
Твърди се, че с нарочно издадени заповеди на Началника на Затвора
гр.П. от 2021г. и 2022г. работното време било определено много точно- от
08,15ч. до 08.45ч. на 24- часова смяна и нямало никакво задължение за
служителите да идват 15- минути по- рано на работа. По отношение на 12-
часовия наряд, на основание чл.16б, ал.1 ППЗИНЗС, с нарочни заповеди на
Началника на затвора било разписано, че във всяка смяна се включва и 30
минути за сдаване и приемане, като за работно време се отчита 12,30ч. за
всеки 12- часов наряд. С Протокол № ВД / МЗ -48/12.02.2019г. е бил установен
реалният период от време, с който се удължава работната смяна заради
сдаването и приемането на всички постове в затвора. Засечения от
съответната комисия период от 30 минути удължаване на работното време
през 2020, 2021 и 2022г. е било включено в работното време и било изплатено
на ищеца под формата на извънреден труд. Освен това съгласно постовите
книги, които ищецът бил подписвал сутрин при сдаването на наряда, не е
имало случай за исковия период да си тръгва по- късно от 8,45ч. при начало на
работния ден от 8,15ч. След като служителят се подписвал, че е сдал поста му
оставало да измине 50 м. до стаята за отвод/ последният с продължителност от
5 минути/ и да напусне затвора.
10
Предявява се бланкетно възражение за изтекла погасителна давност,
съгласно чл.111 ЗЗД.
Претендират съдебно- деловодни разноски.
С протоколно определение от 29.10.2024г. е допуснато изменение на
предявения иск за главница в размер на 5200лв. чрез намаляване на неговия
размер от 5200лв. на 1918,66лв. и предявения иск за обезщетение за забава
чрез намаляване на неговия размер от 500лв. на 225,10лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, прие за установено следното:
Не се спори по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с
ответника, като за исковия период е заемал длъжността „Надзирател I степен“
от надзорно- охранителния състав в ответната ГДИН при Министерство на
правосъдието гр.С., с място на изпълнение на служебните задължения в
„Затворническо общежитие от открит тип“ /ЗООТ/ към Затвора- П..
Няма спор още и че за процесния период, работното време на ищеца е
било разпределено под формата на 12 и 24 часови дежурства.
Установено е от доказателствата по делото, че при определяне на
дейностите, включващи се в работното време- почивки и време за хранене са
съобразени както вътрешните, така и международните стандарти.
Същественият въпрос е дали реалната продължителност на изпълнение
на служебните задължения е такава, каквато работодателят е приел с
цитираната заповед- 12 часа и 30 минути за 12- часовите смени и 24 часа и 30
минути за 24- часовите смени.
Приложени по делото са протоколи за положен труд за периода, за който
претендира ищеца, в които фигурира и той, както доказателства за
извършените плащания на възнаграждение.
Съставен е протокол от нарочно назначена комисия на 12.02.2019г., в
който комисията е приела след замерване на времето за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване, извършване на обиск и
претърсване по график, отвод и освобождаване от наряд, че при 24- часов
наряд тези дейности започват в 8,15 часа и свършват в 9,15 часа.
Със Заповед от 27.06.2019г. относно реда за разпределяне на работното
време, отчитането му и компенсирането на работа извънработното време е
11
определено работно време при 24- часов наряд за длъжността от 8,15ч. до
8,45ч. на другия ден.
В Заповед от 23.10.2020г. на Директора на Затвора е разпоредено
началото на работното време при 24- часов наряд на служителите, на
длъжност на ищеца да е 8,15 ч., а края 8,45 ч. на другия ден, като дейностите
по чл.305, 306, 307 и 311 от ППЗИНЗС да се извършват в този период. В
чл.17.1 на тази заповед изрично е предвидено, че когато служител работещ в
наряд надвиши установения брой часове за отчетен тримесечен период, тези
часове се компенсират като извънреден труд въз основа на съставен надлежен
протокол. Тази заповед е издадена въз основа на заповед на Министъра на
правосъдието от 06.10.2020г.
С последващи Заповеди на Директора на Затвора- П. от 01.09.2021г.,
31.01.2022г., 24.11.2022г. и 23.12.2022г. отново са уредени тези въпроси.
Продължителността на работното време е уредена по идентичен начин. В
заповедта от 24.11.2022г. и 31.01.2022г. е определена продължителността на
работното време и при 12- часов наряд- от 8,15ч. до 20,45ч.
Със Заповед на Министъра на правосъдието, очевидно дала основание и
за издаване на цитираните заповеди на Началника на Затвора П. е разпоредено
времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство в Затвора- гр.С. да е в рамките на 45
минути, а в останалите затвори- 30 минути.
От представените заповеди, както и от останалите доказателства по
делото е видно, че редът и организацията на работното време е съобразена с
цитираната практика на СЕС.
В първото заседание по повод отговора на ответника от представителя
на ищеца са изложени доводи, касаещи почивките за хранене, които съдът
няма да обсъжда, тъй като видно от представените по делото заповеди тези
въпроси при ответника са уредени както в съответствие с вътрешното, така и в
съответствие с приложимото европейско право.
В това заседание са изложени възражения още относно довода, касаещ
полагане на подписи в постовите книги, като се твърди, че полагането на
подпис не слага край на задълженията по служба на ищеца. Следва да се
посочи, че доказателства- постови книги с положени подписи от страната, по
делото не са представени.
12
По отношение на Протокола от 2019г., съставен на 12.02.2019г.
оспорване не е направено, а и той е представен от ответника.
Относно реда на полагане на дежурствата, времето за явяване,
снаряжение, начина на носенето им и отстъпването от същите, както и
реалната продължителност на едно редовно 12- часово дежурство и 24- часово
дежурство в Затвора- гр.П. са събрани гласни доказателства.
Разпитани са като свидетели двама от членовете на посочената по- горе
комисия, а именно: Е. Б. и Г.Ф., като в показанията си, както св.Е. Б., така и
свидетелите К. Д.и М. Д. колеги на ищеца, поддържат, че обичайно работният
им ден започва с влизането им в Затвора не по- късно от 08:00ч., като те
минават през КПП 1, удостоверяват самоличност, влизат в стаята за
инструктаж и командирът на отделението ги разпределя по постовете. Към
8,15ч. всички служители от смяната трябва да се събрани в стаята за
инструктаж, след което командирът проверява облеклото им, палки, служебни
карти. Следва доклад от дежурен главен надзирател, който ще отстъпи от
смяна, инспектор по охрана и дежурен главен надзирател, който ще застъпи.
Отстъпващият главен надзирател ги запознава с обстановката в Затвора през
изминалия наряд, а след това инспекторът по охрана ги инструктира. Следва
инструктаж на застъпващия главен надзирател. След неговия инструктаж
всеки служител минавал и се разписвал в ежедневна ведомост. Посочват, че в
ежедневната ведомост, в която е отразен началото и краят на работното време
се подписват само веднъж и независимо от реалната продължителност на
работното време за съответния ден в нея фигурира 08:15часа за начало на
работното време и 20:45часа за край на работно време. В края на смяната след
като отстъпят от поста, се придвижват обратно към стаята за инструктаж,
където се изчакват да се съберат всички надзиратели и всеки един от тях да
докладва за изминалото дежурство. Ако е имало някакви нередности или
произшествия било необходимо да се напише докладна записка до Началника
на Затвора, след което ги освобождават от работа. Това се случвало всяка
сутрин и всяка вечер. Всяка смяна по заповед на Началника на Затвора е с
продължителност от 12 часа и 30 минути и тези допълнителни 30 минути не
им били заплащани като извънреден труд, а били отчитани като обикновен
труд. През 2019г., свидетелят Б. участвал в комисия и било направено
замерване за времето, необходимо за инструктаж, приемане, сдаване на поста.
С това замерване било установено, че е необходим 1 час за извършването на
13
тези дейности. Дейностите от тогава досега не били променени, но в Затвора
бил направен основен ремонт и броят на килиите се увеличил, с което даже се
увеличавало и времето за проверка. Поддържа се от св.Б., че сега ако се
направи ново замерване, този един час даже няма да е достатъчен.
Свидетелите Б. и К.Д.и М.Д.поддържат, че явяването на работа най- малко 15
минути по- рано се налагало, понеже командирът трябвало да ги провери, а
дежурните офицери и инспекторите по охрана влизали в стаята за инструктаж
точно в 08:15часа, когато надзирателите трябвало да бъдат подредени по
постовете. Свидетелите признават, че към момента няма изискване да се
явяват на работа 15 минути преди началото на работното време, но това се
наложило от практиката, тъй като било необходимо за точното започване на
смята и освобождаване на другия наряд. Всеки 12 часов наряд, както и 24
часов наряд протичал идентично като продължителност. След 20:45часа
обективно събирането на всички служители в стаята за инструктаж отнемало
време, което било предпоставка, за да бъдат освободени всички от работа.
Обичайно това ставало около 21:00часа.
Свидетелите Г.Ф.- началник на сектор „Надзорно- охранителна дейност“
и П.М.- „командир на отделение“ поддържат, че работното време, както на
ищеца, така и на другите надзиратели започва в 8:15часа в стаята за
провеждане на инструктаж и никой не е длъжен да идва 15 минути по- рано на
работа. За процеса на сдаване, приемане на постовете и отвод на служителите
са им необходими 30 минути. Сочат, че през исковия период е имало единични
случаи на забавяне на времето на служителите, в които случаи не се задържа
цялата смяна, а само конкретният служител. Свидетелите установяват, че
бариерата е началото на района на затвора и всички служители първо минават
през бариерата, защото оттам се влиза в двора на затвора. Идвали по различно
време на работа по тяхна преценка, но задължението им е да се явят в
08:15часа във времето за инструктаж.
Във връзка с продължителността на времето относно сдаването и
приемането на постовете между двете смени от ответната страна са
представени и приети като веществени доказателства по делото 2 броя
дискове от DVR- системата за видеозаписи в Затвора- П..
Същите са приобщени към доказателствения материал по делото чрез
тяхното възпроизвеждане в отрито съдебно заседание в присъствие на
14
процесуалните представители на двете страни в производството и на св.Ф..
При представянето им, представителят на ищеца се е противопоставил с
доводите, че отразеното на тези дискове касае съвсем кратък период, а и
страните не разполагат с възможността за правилното им разчитане, като е
изразил и резерви по автентичността им.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са допуснати
основно и допълнително заключение на съдебно- икономическа експертиза,
които са приети по делото и съдът ги кредитира, изцяло като компетентно
изготвени и надлежно обосновани. Вещото лице Ц. посочва, че съгласно
ежедневните ведомости продължителността на една работна смяна от
08:15часа до 08:45часа или 24 часа и 30 минути, респ. 12 часа и 30 минути. От
заключението на вещото лице по приетата СИЕ се установява, че при
допълнително отработени 30 минути на наряд, извънредния труд за
доплащане за исковия период възлиза на стойност 620,27лв., върху която сума
се дължи и лихва за забава съобразно настъпилите падежи на всяко едно от
задълженията в общ размер на 10,75лв. В допълнителното си заключение,
вещото лице е дало варианти за изчисления на извънреден труд при по- малка
единица време и сумарно отчитане на работното време, както и вариант, при
който извънредния труд се определя като положен с продължителност от 1 час
на всеки наряд и преди да бъде сумарно изчислен по тримесечие.
При така приетата фактическа обстановка, съдът намира
обжалваното решение за правилно.
Предявените искове са с правно основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, във вр.
с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Установено е безспорно, че ищецът е полагал труд на длъжност
„Надзирател“ първа степен от надзорно- охранителния състав“ в ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието гр.С., с място на изпълнение на служебните задължения в ЗООТ
към Затвора П., давайки 12- и 24-часови наряди за различни периоди от време,
изяснени от експерта.
Безспорно е, че по силата на заповедите на Началника на затвора
работното време е 12,30 часа и съответно 24,30 часа.
Спорен е на първо място въпроса дали реално полагания труд е с такава
продължителност или по- продължителен, с оглед необходимите дейности,
15
които следва да се извършат.
В показанията си св.Б. твърди, че необходимото време е повече от 30
минути, дори повече от един час, описвайки подробно действията при
встъпване и освобождаване от наряд. Показанията на този свидетел са
конкретни и последователни, поради това, че този свидетел полага същия по
вид труд. Първоинстанционният съд напълно правилно е анализирал
показанията на разпитаните свидетели, като е отчел заинтересоваността на
св.Ф., съобразно заеманата от него длъжност. За такъв вид заинтересованост
при показанията на св.К. Д. Е. Б. и М. Д.не може да се говори, дори и те да са
ищци в идентични производства. Впечатленията им са непосредствени и
конкретни, за разлика от тези на св.Ф., който е служител в редовна смяна,
поради което впечатленията му относно края на всеки наряд не могат да се
приемат за преки и непосредствени.
Освен това не може да се пренебрегне и съставения протокол от 2019г.
на комисия, в която са участвали, както представители на затворническата
администрация, така и представители на синдиката и в този протокол е
признато, че необходимото време за извършване на всички дейности в процеса
на даване на нарядите е с един час повече от нормалното 12- часово или 24-
часово време.
Анализирайки всички доказателства по делото, съдът правилно е приел,
че необходимото време е с 1 час повече от 12, съответно 24 часа и отчитайки
определените с нарочна заповед 30 минути продължителност. Т.е. правилен е
извода на първата инстанция, че доколкото 30 минути от този 1 час са
включени в отработеното време, то при 3- месечното им сумарно отчитане,
извънреден се явява трудът, полаган от ищеца през останалите 30 минути,
които не се отчитат от работодателя, нито като отработено време, нито като
извънреден труд.
Един от основните въпроси, поставени във въззивната жалба на
ответника касае кредитирането на представените доказателства на електронен
носител.
Във връзка с направените доводи по отношение на тях, съдът намира за
необходимо да отбележи следното:
Прието е в съдебната практика, че установяването на спорните
обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона
16
доказателствени средства, а именно писмени и гласни доказателства,
обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. Доказателствата
следва да бъдат представени по начин, по който или да се възприемат
непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат
разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на
логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство,
отразената картина и сторения коментар.
Процесуалният закон не урежда нарочно и отделно веществените
доказателства, но по аргумент на чл.204, ал.1 ГПК следва да се приеме, че те
са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото
доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или
от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки
предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора
факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо
от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено
доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат
интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания,
то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на
доказването в гражданския процес.
Действително в повечето случаи преди съдът да ги приеме е необходимо
извършването на експертиза от определено от съда вещо лице. Целта на тази
експертиза е да докаже автентичността на записа, т.е. дали е манипулиран и да
се идентифицира лицето/лицата от предоставения запис.
Тук следва да се уточни, че не винаги е необходимо извършването на
експертиза, за да бъдат приети като доказателства звукозаписи и видеозаписи.
Такава е хипотезата, при която при представяне на такива доказателства
насрещната страна не ги оспори. Тогава съдът може да приеме
доказателствата и да ги приобщи към делото без изготвянето на експертиза от
вещо лице.
Видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след
приемането на носителя /диск, касета и др./ по делото като веществено
доказателство. Специфичният способ за възприемането му е оглед, който е
регламентиран в чл.204 от ГПК. Огледът се осъществява с участието на двете
страни. Установените при огледа факти следва да се разгледат от съда заедно с
17
останалите обстоятелства по спора.
Първоинстанционният съд е извършил оглед на тези веществени
доказателства, приобщил ги е към другите доказателства по делото, като ги е
анализирал и ценил в съвкупност с останалите доказателства по делото-
гласни и писмени.
Същественото според въззивната инстанция, която е отказала да уважи
доказателственото искане на страната, е че действително тези записи на първо
място са приети като такива от първоинстанционния съд, но касаят кратък
период от време и от тях изводи, относими за целия период на претенцията не
могат да се направят.
След като въззивната инстанция приема, че с оглед полагания от ищеца
специфичен труд, дейностите, които се извършват като своеобразна
подготовка при встъпване да изпълнява задълженията си и при освобождаване
от тях, отнемат повече от редовното време- съответно 12 и 24 часа и повече от
удълженото с 30 минути време- или общо 1 час, така както е приел и
първоинстанционният съд, следва да се отговори на въпроса относно
приложимите разпоредби при изчисляването и отчитането на този труд.
Относимите конкретни разпоредби за изследване на този въпрос са в
ППЗИНЗС- чл.16а- чл.16ж. За неуредените въпроси, съгласно изричната
препратка на чл.18 от ППЗИНЗС се прилага ЗМВР.
Само за яснота следва да се посочи, че в чл.187, ал.3 от ЗМВР е
предвидено също сумирано отчитане на работното време.
Тезата на ищецът се основава на направеното от него тълкуване на
относимите норми на ППЗИНЗС.
Съгласно чл.16а от Правилника нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й
служби е 8часа дневно и 40часа седмично при 5- дневна работна седмица. За
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, каквато
е дейността на ищеца, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови
наряди по утвърден график.
В ал.5 на същия текст е предвидено, че при служебна необходимост със
заповед на началника на териториалната служба продължителността на
работното време на държавните служители, работещи в наряд, може да бъде
удължено, но не с повече от една втора от нормалната дневна
18
продължителност на работното време. Именно на това основание е удължено
работното време с 30 минути, за което е издадена нарочна заповед и по който
факт не се спори.
Разпоредбата на чл.16е, ал.2 от Правилника предвижда, че работното
време на държавните служители, работещи в наряд се изчислява и отчита в
часове, сумирано за тримесечен период. Именно този текст основно тълкува
процесуалния представител на жалбоподателя, като счита че първо се
извършва изчисляване и отчитане, като извънредния труд за всеки наряд са
зачита отделно.
Разпоредбата на чл.16е от ППЗИНЗС изрично урежда какво включва
отработеното време, а именно работните часове в рамките на установеното
редовно работно време; удълженото работно време; времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за
физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически
извършената работа по време на разположение /активен период на
разположение в поделението/; времето за провеждане на професионално
обучение и времето на дежурство.
Именно във връзка с уредбата на ал.1 на текста са и разпоредбите на
ал.3 и 4 от ППЗИНЗС.
Разпоредбата на чл.16е, ал.2 от ППЗИНЗС не създава затруднения при
тълкуването и. Текста е ясен и съдът го приема по следния начин-
работодателят отчита времето на конкретния работник или служител в края на
отчетния период. В края на отчетния период се определят действително
изработените часове и се прави сравнение с нормалната продължителност за
този период. Когато нормата е превишена, ще е налице извънреден труд, който
следва да се отчете и заплати като такъв. Обратното- така както се приема от
ищеца, означава да се обезсмисли сумираното отчитане на работното време и
да се позволят ситуации, когато работникът е полагал по-малко труд от
нормативно определения за периода, но пък е полаган извънреден труд, което
е очевидно абсурдно.
Така е уреден въпроса и с изчисляването и отчитането на труда при
установено сумирано отчитане за определен период и в КТ.
Поради изложеното до тук, съдът счита, че районният съд правилно е
определил размера на главния иск и претендираната лихва, като е съобразено
19
основното заключение на експерта, което държи сметка за приложимата
нормативна уредба. Затова и резонно е прието, че стойността на
възнаграждението на този положен труд през исковия период възлиза в размер
на 620,27лв., както и 10,75лв.- относно лихвата за забава, които стойности са
установени от именно в приетото първоначално заключение.
Изложените от жалбоподателят- ГДИН доводи за некоректността на
изчисленията на вещото лице, съдът намира за неоснователни.
Правилно съдът е отговорил и на възражението на ответника за
погасителна давност, което не е въведено като довод във въззивната жалба и в
съответствие с чл.269 ГПК, въззивният съд не го обсъжда.
Съобразявайки изложеното и присъединявайки се към мотивите на
първоинстанционния съд при условията на чл.272 ГПК, въззивната инстанция
намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да се
присъдят разноски в полза на адв.Д., представлявала ищеца пред въззивния
съд и претендираща възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. За да определи
това възнаграждение, съдът отчете цената на иска, развитието на
производството пред окръжния съд, обстоятелството, че се касае за множество
еднотипни дела, по които се поставят едни и същи въпроси, както от гледна
точка приемане и ценене на доказателствата, така и от гледна точка
приложение на закон. При определяне размера на дължимото възнаграждение
съдът не се счита обвързан от минималните размери, предвидени в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прилагайки
задължителната практика на СЕС. На основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско
възнаграждение следва да се присъди в полза на адв.Д., като според
настоящата инстанция справедливия и обоснован размер възлиза на 300лв.
По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1469/26.11.2024г., постановено по гр.д.
№1131/2023г. по описа на Районен съд- П.,.
20
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.
„Г.Н.Г.С.” №21, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с
адрес за кореспонденция: гр.С., ул.„Р.В.“ №14Б, офис 2, на основание чл.78,
ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 вр. чл.36, ал.2 ЗА, сумата в размер на 300лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ищеца пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21