МОТИВИ по НОХД №30115/2010 г. по описа на Районен
съд-Монтана
Подсъдимият Б.Ц.Б. e обвинен в това, че за времето от 30.10.2009
г. до 02.11.2009 г. в м. „Парта", в землището на гр. Монтана, при
условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот, отнел от владението на различни
собственици както следва: на 30.10.2009 г. от вилен имот, собственост на В.А.Б.
движими вещи – 1 бр. ловна шуба марка „Hillman"XL № 54-56, 1 бр. въдичарски
прът „карбон" тип „камшик" и 5 бр. въдичарски прътове от фибро-стъкло
в комплект с макари, всичко на обща стойност 290 лв., както и в това, че на
01/02.11.2009 г. от вилен имот собственост на Е.Б.Н. движими вещи – 1 бр. медна
пръскачка, 1 кутия електроди, 1 бр. нивелир марка „Топ Мастер" и 1 бр. малтерка
на обща стойност 93.95 лв., или всичко отнети вещи на обща стойност 383.95 лв.,
без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. 1 НК вр. с чл.
195 ал. 1 т. 3 пр. 1 НК вр. чл. 26
ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. ""б" НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли съда след като признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото обвинение, да наложи на подсъдимия Б. наказание в
размер една година и шест месеца лищаване от свобода, като режимът на
изтърпяване на да е строг. Заявява, че са налице условия за групиране на
наказанието по настоящата с присъда с това по присъда по НОХД №30009/2010 г. на
РС-Монтана с определяне на едно общо най-тежко наказание в размер на 1 г. и 6 м.
лишаване от свобода. Предлага на съда на основание чл. 24 НК да увеличи това
общо наказание с още шест месеца, като общото наказание, което Б. да изтърпи да
е в размер на 2 години лишаване от свобода ефективно, при строг режим.
Подсъдимият Б.Ц.Б. се признава за виновен и съжалява за стореното. При условията на
чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти. Моли
съда да му наложи наказание лишаване от свобода в по-малък размер от този, предложен
от РП-Монтана. Заявява на съда, че и на него му е омръзнало от извършваните
кражби и че е време вече да поеме друг път.
Служебният защитник на подсъдимия Б. - адв. Г.Ц. дава съгласие
по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК и моли съда да определи наказание, след като
приложи разпоредбата на чл. 58а НК, но като съдът съобрази изрично разпоредбата
на чл. 2 ал. 2 НК и приложи по-благоприятния закон – да наложи наказание под минимума
предвиден за съответното деяние. Предлага на съда наказанието да е в размер на
една година, като се извърши кумулиране с наказанието по присъда по НОХД
№30009/2010 г. и се приспадне на основание чл. 25 ал. 2 НК изтърпяното
наказание.
Производството е
по чл. 370 и сл. от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в
досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Б.Ц.Б. е осъждан с общо девет влезли в
сила присъди за извършени престъпления против собствеността, видно от справка
за съдимост рег. №592/20.042010 г. на БС при РС-Монтана. Б. е със средно образование,
неженен, безработен. Роден е и живее в гр. Монтана.
Свидетелите Е.Б.Н. и В.А.Б.
xxx и притежават вили в м. "Парта" в землището на града. Вилите се
намират на около 500-600 метра от „Веренишка" бензиностанция, от дясната
страна, по посока с. Вереница, обл. Монтана, по главен път Е-79. И двете вили
не са на първа линия до главният път и до тях се стига по черен път.
В имота си свидетелят В.Б.
има лозе и стопански сгради. Вилата му е на два етажа, като на първия са
разположени кухня и друга стая, а на втория етаж е само една стая, която е
пригодена за спалня.
Свидетелят Б. посещава
имота си всеки ден, тъй като има кучета, които храни.
На 30.10.2009 г. си тръгнал
от вилата около 08.00 часа, тъй като пренощувал във вилата. След като се
прибрал към 18.30 часа вечерта, той и забелязал, че входната врата на първия
етаж на вилата е отворена. Като огледал установил, че вратата е разбита - „езикът”
на бравата бил в заключено положение, но е изкъртена металната част, която
заключва бравата.
На вратата от външната
страна имало отпечатък от обувка и Б. предположил, че извършителят на деянието
е ритнал вратата. Като влязъл в кухнята установил, че липсват 6 бр. въдици: 1бр.
тип „Камшик"-прът, а другите пет - с макари. Други липси от тази стая не
установил. Влязъл в съседната стая и там липсвала единственоловната шуба, марка
„Хилман", която била закачена на гърба на вратата, размер 54/56, почти
нова. За извършената кражба Б. сезирал органите на полицията и по-късно шубата
му била върната с разписка 8л. 15 от ДП №1369/2009 г. /.
Пострадалият Е.Н. притежава
селскостопанска постройка в имота си, състояща се от две стаички и в тях
съхранява различни инструменти, тъй като извършва дребни ремонти.
На 01.11.2009 г. свидетелят
Н. бил цял ден на вилата си и около 18.30 часа си тръгнал като заключил
стопанската постройка с обикновен ключ.
На следващият ден - 02.11.2009
г. посетил отново вилата си около 11.30 часа и установил, че вратата на стопанската
му постройка е отворена. Същата била дървена, масивна с обикновена брава. Като
огледал Н. забелязал, че затварящото устройство на бравата /заключващата скоба/
е откъснато от мястото си, т. е., вероятно извършителят на деянието е ритал
вратата, докато тя се отвори. Като влязъл в постройката, Н. установил, че от
една от стаите му е извършена кражба на 1бр. медна пръскачка с гумени ремъци, червени
на цвят. Впоследствие уведомил служителите на полицията за извършената му
кражба. Преди кражбата, пръскачката стояла прибрана в шкаф. Впоследствие
установил, че му липсват още цяла кутия с електроди 2, 5 кв. мм /неотваряна /;
1бр. малтерка и 1 бр. нивелир с дължина 0, 50 м на фирма „Top Master". Електродите
се намирали преди кражбата в един шкаф, върху който била пръскачката, а
нивелирът и малтерката отвън пред вратата на постройката.
Свидетелят Н. отишъл при
съсед и му споделил какво е станало. Съседът го посъветвал да подаде жалба в
полицията и той това и направил.
Заедно с полицейски
служител тръгнали да обикалят пунктовете за вторични суровини и на пункта срещу
ж. п. гарата в гр. Монтана, собственост на „К-Груп" ЕООДгр. Берковица, Н.
разпознал пръскачката си, която обаче вече била смачкана и негодна за употреба.
От разговор със свидетеля Т. С. Я. – касиер в пункта разбрал, че пръскачката е
предадена от подсъдимия Б.Ц. xxx. Н. отказал да вземе пръскачката си от пункта,
тъй като същата вече била негодна за употреба.
В хода на разследването е
извършено разпознаване, като свидетелят Т. Я. разпознал подсъдимият Б. като
лицето, което му е предало пръскачка с гумени ремъци.
Видно от извършената
съдебно-оценъчна експертиза стойността на причинената щета на свидетеля В.Б.
възлиза на 290 лв, като до приключване на производството е върната 1 бр. шуба
на свидетелят, т. е. възстановена му е вещ на стойност 48 лв. Причинената щета
на свидетеля Е.Н. възлиза на 93.95 лв. към момента на деянието. Тъй като
пръскачката била изцяло унищожена, то същата не може да се счита като
възстановена, макар пострадалият да е имал възможност да си я вземе обратно.
При условията на чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и направеното
в с. з. самопризнание от подсъдимия Б., което се подкрепя от доказателствата, събрани
на досъдебното производство.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин. С деянието си подсъдимият Б.Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. 1 НК вр. с
чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 НК вр. чл.
26 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. ""б" НК затова, че за
времето от 30.10.2009 г. до 02.11.2009 г. в м. „Парта", в землището на гр.
Монтана, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, отнел от владението
на различни собственици както следва: на 30.10.2009 г. от вилен имот, собственост
на В.А.Б. движими вещи – 1 бр. ловна шуба марка „Hillman"XL № 54-56, 1 бр.
въдичарски прът „карбон" тип „камшик" и 5 бр. въдичарски прътове от
фибро-стъкло в комплект с макари, всичко на обща стойност 290 лв., като и на
01/02.11.2009 г. от вилен имот собственост на Е.Б.Н. движими вещи – 1 бр. медна
пръскачка, 1 кутия електроди, 1 бр. нивелир марка „Топ Мастер" и 1 бр. малтерка
на обща стойност 93.95 лв., или всичко отнети вещи на обща стойност 383.95 лв.,
без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл. Причините за извършване на същото са
желание за облагодетелстване по престъпен начин и незачитане на правовия ред в
страната.
Съдът призна за виновен Б. и му наложи наказание в размер
на една година лишаване от свобода на основание чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. 1 НК вр.
с чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 НК вр. чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. ""б" НК, като съобрази разпоредбата на вр. с чл. 58а ал. 1 НК вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 2 ал. 2 НК /с оглед вида на производството/. На основание чл. 61 т.
2 ЗИНЗС, съдът определи първоначален “строг” режим за изтърпяване на наложеното
наказание, като постановява съгласно чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС, същото да бъде
изтърпяно в Затвор или Затворническо общежитие от
закрит тип. На основание чл. 25 ал. 1 НК вр. с чл. 23 ал. 1, съдът
определи едно общо наказание по настоящата присъда и по присъда по НОХД
№3009/2010 г. на РС-Монтана, до размера на най-тежкото – една година и шест
месеца лишаване от свобода, като Б. следва да изтърпи същото при първоначален “строг” режим за
изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.
25 ал. 2 НК, съдът приспадна изтърпяната част от наказанието лишаване от
свобода по определеното общо наказание.
При определяне вида и
размера на наложеното наказание, съдът съобрази целите на чл. 36 НК, всички
обстоятелства от правно значение за индивидуализацията на наказанията, като ги
определи при условията на чл. 58а ал. 1 НК във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, съобразявайки
нормата на чл. 2 ал. 2 НК – прилагане на по-блатгоприятния закон за подсъдимия,
а именно налагане на наказание под предвидения в закона за съответното деяние
минимум. В случая съдът намира, че са налице и смекчаващи вината обстоятелства
– признание на вината още на досъдебното производство, нисък жизнен статус.
С така наложеното по вид и размер наказание, съдът намира,
че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната
превенция, а наказанията да въздейства поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на подсъдимия Б. и останалите граждани.
При този изход на делото, подсъдимия Б. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС гр. София сумата от 50 лв. - направени по
делото разноски за вещо лице, както и 5 лв. - държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: