№ 69
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500324 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците Етажна собственост на сграда, находяща
се в к.к. ****, хотел „А.“, и „Б.Х.“ ЕООД срещу решение от 10.06.2021 г., поправено с
решение от 05.11.2021 г., по гр.д. №42289/2020 г. по описа на СРС, 169 състав, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя Етажна собственост на сграда, находяща се в к.к.
****, хотел „А.“, срещу „П.и.б.“ АД иск с правно основание чл.50 ЗУЕС за заплащане на
сумата от 6867,00 лв., представляваща дължима от ответника сума за разходи „Фонд ремонт
и обновяване“ за периода 01.04.2019 г. – 31.03.2020 г., определени с решение на общото
събрание от 15.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата, като ищецът Етажна собственост на сграда,
находяща се в к.к. ****, хотел „А., е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно и неправилно,
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи, че по
делото е установен при условията на пълно и главно доказване, а и е налице признание от
страна на ответника, процентът на притежаваните от последния ид. части от общите части
на процесната сграда. Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени
решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „П.и.б.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, и същата следва да бъде разгледана
въпреки депозираната от въззивника и ищец Етажна собственост на сграда, находяща се в
1
к.к. ****, хотел „А.“, молба за оттегляне на въззивната жалба, доколкото същата изхожда и
се поддържа от ищеца „Б.Х.“ ЕООД. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
Производството пред СРС, 169 състав, е образувано по искова молба на Етажна
собственост на сграда, находяща се в к.к. ****, хотел „А., с която срещу „П.и.б.“ АД е
предявен иск с правно основание чл.41 ЗС вр. чл.50 ЗУЕС за заплащане на припадащата се
на ответника вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.04.2019 г. – 31.03.2020 г.
Ответникът „П.и.б.“ АД в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск.
Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като собствените
му в процесната СЕС недвижими имоти са предоставени на трето лице по силата на
сключен договор за лизинг. Твърди също, че решението на ОС на ЕС за заплащане на
процесните суми за фонд „Ремонт и обновяване“ е нищожно, както и че ОС не е свикано по
законоустановения ред. Оспорва изискуемостта на процесните вземания и сочения им
размер.
По делото на основание чл.23 ал.5 ЗУЕС като ищец по делото е конституиран „Б.Х.“
ЕООД, който поддържа изцяло предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл.41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си, е длъжен
да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите
части. Кои са части от сградата са общи, се сочи в разпоредбата на чл.38 ЗС. Съгласно
разпоредбата на чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ се набират
от: ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание
съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че ответникът е
собственик на самостоятелни обекти в СЕС, че е взето решение на Общото събрание за
заплащане на разходи за фонд „Ремонт и обновяване“, както и техния размер, дължим от
ответника – етажен собственик.
Тежестта на доказване са носи от ищеца.
По делото не е спорно и се установява от представения по делото нот. акт за покупко-
продажба на недвижими имоти №81 т.І, н.д. №53/24.02.2016 г. на нот. Б.М., че ответното
дружество е собственик на 63 бр. самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на ЕС,
както и че притежава 63% ид.ч. от общите части на сградата.
От представения по делото протокол за проведено ОС на процесната СЕС от
15.03.2019 г. се установява, че е взето решение /т.4/ за фонд „Текущи ремонти и обновяване“
– асансьори, пожарна защита, басейн, осветление, освежаване стени и тавани, оборудване
общи части, покривни конструкции, фасада, подови настилки и фонд „Непредвидени
разходи“ да се заложат в бюджета 10 900,00 лв., като разходите по чл.50 ЗУЕС за фонд
„Ремонт и обновяване“ собствениците на всеки апартамент да заплащат според % ид.ч. от
общите части на сградата, който притежават /т.5/, т.е. дължимата от ответника годишна
такса е в размер на 6867,00 лв., доколкото по делото е установено, че той притежава 63%
2
ид.ч. от общите части на сградата /63% от 10 900,00 лв. е равно на 6867,00 лв./. На същото
ОС /т.6/ е взето решение заплащането на дължимите от собствениците вноски да се
извършва в 3-мес. срок от началото на съответната финансова година, а именно: до 01.07 /1-
во число на мес.07 за календарната година, през която е започнала финансовата година/,
като първата финансова година започва от 01.04.2019 г. и приключва на 31.03.2020 г.
Неоснователни са възраженията на ответника за незаконосъобразност на проведеното
ОС и взетото на тях решение, както и за нищожност на същото. Съгласно чл.40 ЗУЕС
законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната собственост може да се
атакува в отделно съдебно производство с конститутивен иск за отмяната им. Тя не би могла
да бъде разглеждана преюдициално по възражение на ответника по предявен срещу него иск
на етажната собственост или на менажиращото дружество за изпълнение на взетите
решения. Недопустимо е разглеждане на доводи за пороци, вкл. нищожност поради
нарушаване норми на ЗУЕС на решение на общото събрание извън производството по чл.40
ЗУЕС. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства, за обжалването на
решението на общото събрание по реда на чл.40 ЗУЕС. Следователно, в настоящото
производство, в което се представя решение на общото събрание на етажната собственост,
влязло в сила като необжалвано от заинтересованите лица в указаните от закона срокове,
съдът е длъжен да приложи /зачете/ последиците му в отношенията между страните.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че не е пасивно легитимиран
да отговаря по предявения иск, тъй като процесните недвижими имоти са предоставени на
трето лице по силата на сключен договор за лизинг. Съгласно цитираната по-горе
разпоредба на чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ са дължими от
собствениците. Уговорките между собственика на самостоятелен обект в ЕС и трети лица-
ползватели на имота касаят вътрешните отношения между страните по договора, а спрямо
ЕС задължен да заплаща съответните задължения, свързани с поддържането и
възстановяване на общите части, остава собственикът на самостоятелния обект.
Неоснователно е и възражението на ответника относно изискуемостта на процесните
вземания. Същите са за периода 01.04.2019 г. – 31.03.2020 г. и са с падеж на 01.07.2019 г.
съобразно решението по т.6 от процесното ОС на ЕС, т.е. дори и към датата на депозиране
на исковата молба /31.01.2020 г./ е настъпил падежът им.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не доказа положителния факт
на плащането на процесните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло основателен и като
такъв следва да бъде уважен за пълния претендиран размер.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо
него вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от ищеца срещу ответника
иск бъде уважен за пълния претендиран размер.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца „Б.Х.“ ЕООД на основание
чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в
размер на сумата от 274,68 лв., представляваща държавна такса, и разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 137,34 лв., представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №20136334/10.06.2021 г., поправено с решение
№20207971/05.11.2021 г., постановено по гр.д. №42289/2020 г. по описа на СРС, 169 състав,
3
и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „П.и.б.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, да заплати на Етажна собственост на сграда, находяща се в к.к. ****, хотел „А.“, на
основание чл.41 ЗС вр. чл.50 ЗУЕС сумата от 6867,00 лв., представляваща припадащата се
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.04.2019 г. – 31.03.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 31.01.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „П.и.б.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, да заплати на „Б.Х.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. Несебър, ул. ****, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 274,68 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство и сумата от 137,34 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на основание чл.23 ал.5 ЗУЕС на „Б.Х.“
ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул.
****, като ищец по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4