Р Е Ш Е Н И Е
№ 260330/24.6.2022
г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 26.05.2022 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2758 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл. 422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищеца „К.И.“АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление *** срещу ответника Т.И.З. ЕГН
**********, с адрес: ***4 съединени
в условията на първоначално обективно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сума в размер на 381,80 лв, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит „ЕКСТРА" № **********************- сума в размер на 126,00лв. ,
представляваща договорна
лихва за периода от 12.03.2018г.
до 25.02.2019г.,
- сума в размер на 282,09 лв.,
представляваща договорна
такса „Гарант“ , за периода от 12.03.2018г. до 25.02.2019г.,
- сума в размер на 11,19 лв., представляваща законна лихва за
забава, за периода от 13.10.2018г. до 25.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в съда – 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението , за които суми е издадена
Заповед № 1773/01.03.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по
чл.410 от ГПК , постановена по ч.гр.д.№
3315/2019 г. по описа на Районен
съд-гр.Варна-11 състав.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен
интерес от провеждане на установителните
искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се ,че К.И."
АД с ЕИК ********* (с пр. данни „КРЕДИТ ИНС" ООД,
ЕИК *********/ е преобразувано
чрез промяна на правната
форма.
С оглед настъпило преобразуване чрез промяна на правната форма, „К.И." АД, ЕИК ********* е правоприемник на „Кредит Инс"
ООД, ЕИК *********.
Излага се, че основната
дейност на "К.И." АД е отпускане
на онлайн краткосрочни потребителски
заеми със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове
или други възстановими
средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението
се реализира при спазване
на изискванията на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние , Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), ЗЗД
и Закона за електронния
документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. -Закона за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕП)/.
Излага се, че Т.И.З., ЕГН ********** е кандидатствала
за получаване на потребителски
кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване,
одобрена от управителя на финансовата институция и
при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от Т.И.З. данни, служител на ответника се е свързал с нея на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието
си да получи от ответника при условията
на дружеството, кредит в размер на 600,00 лв.След обработване
на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен , на посочената
от него електронна поща, електронен форма на
договора за кредит от разстояние. Същият
е потвърдил, с избиране на изпратения му от „К.И." АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски
кредит „Екстра"№ 75652/12.03.2018г. и желаната сума й е била преведена
чрез системата е-pay и получена от същата на каса на партньорски офис на „Изипей"
АД, срещу представена от Т.И.З.
лична карта.
Ответницата е избрала опция
да й бъде осигурен гарант , като е начислена такса Гарант за предоставената
услуга. КРЕДИТ ИНС" има сключен
Договор за предоставяне на гаранция
по потребителски кредити
25.10.2014г. с „БИКНЕЛ КОРП" ООД. peг. номер
155538/23.10.2014г., съгласно
който „БИКНЕЛ КОРП" ООД в качеството
на дружества ГАРАНТ се задължава да гарантира вземанията на
кредитополучателя по отпуснати потребителски
кредити , съгласно сключени Договори за потребителски кредити между
КРЕДИТОДАТЕЛЯ и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ако тази опция е била избрана от съответния
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ при подаване на заявката
му за
отпускане на кредит и същата
е била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне
на гаранция по потребителски
кредити, кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата
„гарант" от кредитополучателя. В чл.1 ал.З е предвидено, че дружеството
гарант се задължава да изплати
сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне
на потребителски кредити на
кредитодателя, само след като последният
е положил усилия и грижа на добър
търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.
Кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант", като общият
размер на задължението - 1243.50 лв.
е платимо ведно с главницата
на единадесет равни месечни вноски със следните падежи: 12.04.2018, 12.05.2018, 12.06.2018, 12.07.2018, 12.08.2018, 12.09.2018.
12.10.2018, 12.11.2018, 12.12.2018, 12.01.2019, 12.02.2019.
Сочи се, че първите две вноски по кредита с
падежи, настъпили съответно
на 12.04.2018г. и 12.05.2018г. , са
изцяло погасени от страна
на длъжника. Но третата
вноска по кредита с падеж 12.06.2018г. длъжникът се е
възползвал от възможността
на т.5 на сключения договор , като
е платил само дължимите лихва и такса „Гарант" по
месечната вноска, поради което на основание т.5 от сключения договор, крайният срок
на издължаване на кредита е бил удължен
е един месец и новият падеж
на третата вноска е бил 12.07.2018г. , а крайният срок за погасяване на
кредита е бил удължен до 12.03.2019г. След дадени указания от служители на дружеството
длъжникът е погасил изцяло вноските с настъпили падежи на
12.07.2018 и 12.08.2018. По вноската с падеж
12.09.2018г. длъжникът отново
се е възползвал от възможността
на т.5 на сключения договор като
е платил само дължимите лихва и такса „Гарант"
по месечната вноска, поради
което на оси. т.5 от сключения договор, крайният срок на издължаване на
кредита е бил удължен с един месец
и новият падеж на вноската
е бил 12.10.2018г. , а крайният
срок за погасяване на кредита е бил удължен до 12.04.2019г. Излага
се, че съгласно трайната съдебна практика, извършените частични плащания имат характер на извънсъдебно
признание на неизгодния за ответника
факт, че процесното правоотношение е породило правното си действие.
Към дата 25.02.2019г. Кредитополучателят не е осъществил
никакво последващо плащане по от вноските
по кредита, падежите на които
са настъпили съответно на 12.10.2018, 12.11.2018, 12.12.2018,
12.01.2019. 12.02.2019. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане
на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са сме-и
и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати. но Т.И.З. не е осъществила никакво плащане или индикация, че
желае да направи такова на дължимата към дружеството
сума.
Съгласно чл.86 ЗЗД Т.И.З.
дължи на „К.И." АД обезщетение
за забава в размер на законната
лихва по просрочени задължения,
която до датата на подаване на заявлението възлиза на 11.19лв.
Предвид разпоредбата
на т.6 от договора , сключен
между страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има
право да направи кредита предсрочно
изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не заплати
две поредни погасителни
вноски, съгласно приложения към
сключения договор погасителен
план, както и да претендира
всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главници, такса
„Гарант" и разноски.
Сочи се, че към датата
на предявяване на настоящата
искова молба, е изтекъл и крайният срок за погасяване на кредита, който
съгласно приложения погасителен
план към процесния договор
за кредит, е бил 12.04.2019г.
Неизпълнението на задължението на ответника за
погасяване на вноските по кредита
е виновно, тъй като по делото
няма данни да се дължи
на причина, която да не
може да му
се вмени във вина съгласно
чл. 81 ЗЗД, а същевременно
няма и данни задълженията да са изпълнение чрез
някой от способите за погасяване.
Съгл. т.9 на TP №4/18.06. 2014 г. по
тълк.д.№ 4/101 Зг. на ОС ТК на ВКС с настъпване до приключване
на устните състезания и на допълнителния юридически факт от категорията
на юридическите събития крайния срок на издължаване
на кредита - 12.04.2019г., считано от който
кредита става изискуем, но извън
хипотезата на предсрочност - следва извода, че сумите
се дължат на основание падежиране
на всички месечни вноски по кредита.
Вследствие на
изложеното се моли да бъде
уважена предявената искова претенция, като се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответницата Т.И.З. ЕГН **********, с адрес: ***4, чрез назначения й особен представител , в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирала отговор
на исковата молба.
Впоследствие по делото е
депозирана писмена молба от назначения особен представител на ответницата с
вх.№ 265597/26.05.2022г. в деня на насроченото по делото на 26.05.2022г. първо
съдебно заседание, в която се излага, че клаузата по договора за заплащане на
такса „Гарант“ е неравноправна и нищожна. Сочи се, че искът е неоснователен в
частта досежно вземането за такса „Гарант“ , при
твърдения за неравноправност на клаузата , уговаряща такса “Гарант“.
Досежно допустимостта на предявения
иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в
настоящото производство ч.гр.д.№ 3315/2019 г. по описа на Районен
съд-гр.Варна-11 състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 28.02.2019 г. Въз основа на депозираното заявление е
издадена Заповед № 1773/01.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът ДЛЪЖНИК
Т.И.З. ЕГН **********, с адрес: ***4 ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОР „КРЕДИТ ИНС“ООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление ***, чрез Марио Георгиев Алексиев
– управител, следните суми:
- сума в размер на 381.80 лв, представляваща дължима главница
по сключен Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство
„ЕКСТРА" № *****************г., сключен онлайн,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
28.02.2019г. до окончателно изплащане на вземането,
- сума в размер на 126.00лв. представляваща договорна лихва, за периода от
12.03.2018г. до 25.02.2019г.,
- сума в размер на 282.09 лв., представляваща
договорна такса „Гарант“ , за периода
от 12.03.2018г. до 25.02.2019г.,
-
сума в размер на 11,19лв.,
представляваща законна лихва за забава, за периода от 13.10.2018г. до
25.02.2019г.,
както и за сума в размер 25,00 лв., представляваща сторени в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и за сума в размер на 300,00
лв. – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Посочено е ,
че вземането произтича от следните
обстоятелства: дължими суми по Договор
за потребителски кредит на граждани
без поръчителство
„ЕКСТРА" № ***************г., сключен онлайн.
Съдът е приел, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК , поради което
е указал на заявителя да заведе иск
по реда на
чл.422 от ГПК.
Заявителят е предявил настоящия
иск преди изтичане на едномесечния
срок от уведомяването
му за дадените
от съда указания
и е представил доказателства
за заведената искова молба в заповедното производство. Вследствие на изложеното,
съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
Предвид гореизложеното, съдът
намира,че настоящото производство е допустимо, налице е идентитет относно предмета на заповедното и исковото производство и съдът дължи произнасяне
по съществото на исковата претенция.
С оглед на
гореизложеното и предвид наличието на идентитет по
отношение на вземанията , които са предмет на заповедното и исковото
производство, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи
произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Представена е
информация за кандидата за кредит по заявка № 75652, в която се индивидуализира
кредитополучателят, сумата предмет на договора за кредит, начинът на получаване
на заемната сума.
Приобщен по делото
е договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***************г., по силата на
който ищецът в качеството му на кредитор е отпуснал на ответника в качеството
му на кредитополучател сумата от 600,00 лева със задължение да бъде върната в
срок до 12.02.2019 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36
%. Към договора е представено и Приложение № 1 – погасителен план към договор,
от който е видно, че падежът на плащане е уговорен за всеки един от месеците,
съобразно уговорените 11 месеца за погасяване на задължението, което задължение
за главница е фиксирано на 54,55 лева месечно, на договорна лихва в размер на 18,00
лева , а на такса Гарант – 40,50 лв. месечно.
Приобщени по делото
са Общи условия на Кредит Инс ООД , приложими към
договорите за предоставяне на потребителски кредит. Съгласно чл. 8.1 от Общите
условия , с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и
изискуеми вземания на кредитодателя към
кредитополучателя последният следва да представи лично или по пощата с
препоръчано писмо оригинал на банкова гаранция покриваща пълния размер на
дължимата по кредита сума. Гаранцията следва да бъде предоставена до 3 (три)
дни след одобрение на кредита, като в случай, че същата отговаря на всички
законови изисквания кредитодателят ще предостави в
полза на кредитополучателя одобрената сума. Кредитодателят
не е длъжен да приеме представената от кредитополучателя банкова гаранция, ако
същата отговаря на изискванията на закона, като съгласно т.2 на същия член
предоставянето на гаранция е задължително условие за отпускане на кредита.
Съгласно чл. 8.4 от
Общите условия в случай, че кредитополучателят не успее или не желае да
предостави посочено обезпечения, кредитодателят може
да предостави на кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от страните
дружество гарант. В този случай, кредитодателят се
задължава да събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от
кредитополучателя дружество гарант, като
същият урежда отношенията си с дружеството гарант съгласно условията на договор
сключен помежду им.
Съгласно чл. 8.4 в
случай, че кредитополучателят, не
заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за
потребителски кредит, дружеството гарант ще заплати на кредитодателя
всички дължими от кредитополучателя суми след получаване на писмено искане от
страна на кредитодателя, като дружеството гарант може
да встъпи в правата на кредитодателя и да търси
сумата от кредитополучателя по съдебен ред.
Видно от
представената по делото Разписка за извършено плащане от 12.03.2018г., отпуснатият кредит в размер
на 600,00 лв. е преведен по банковата сметка на
ответницата на 12.03.2018г. , на основание Договор № ***************г.
Представени са
разписки за извършено плащане от страна на ответницата в полза на ищеца на първа, втора, четвърта и пета вноски по
договора за кредит , както и на част от дължимата лихва по другите вноски.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За
успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай ищецът е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на учредено по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; съществуването
на твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч. валидно учредено
между страните договорно правоотношение с конкретни параметри, изправността си
по договора/, както и по размер и длъжник; размерът на задълженията на
ответника, произтичащи от процесния договор за
кредит.
От
своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от
него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да
установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението си за плащане процесната сума.
От
представения по делото договор за потребителски кредит „Екстра“ №
***************г., съдът приема, че страните са били валидно обвързани в
облигационна правоотношение, като ищецът е предоставил в паричен заем на
ответника с уговорка същия да бъда върнат в срок до 12 месеца след сключване на
договора.
Съгласно
чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът
за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно
чл. 4.2 от Общите условия към договора потребителят следва да попълни
електронна форма за регистрация, намираща се на Web
страницата на дружеството.Предвидено в
т.4.11, че след получаване на одобрение за отпускане на кредита парична сума
следва да бъде преведена по банкова сметка *** „Ипей“
или получена в брой от клон на „Изипей, съобразно
начина на попълване на регистрационната форма. По делото е представена
информационна форма попълнена от кандидата за кредит, в която кредитополучателят
е индивидуализиран, посочен е размерът на отпуснатия кредит, както и начинът на
получаване на заетите средства.
По
делото се установи, че процесната сума от 600,00
лева, която се явява главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ №
75652/12.03.2018г. е получена от ответницата. Този факт се установява от
представената и неоспорена от ответницата разписка от 12.03.2018 г., от която съдът приема, че на
така посочената дата на ответницата е преведена по банков път сумата от 600,00
лева, на основание процесния договор.
Договорът
за заем за послужване е реален и за да породи правно действие е нужно
заемодателят да предаде на заемателя собствеността
върху пари или други заместими вещи, докато същият се
задължава да ги върне в същото количество и качество на уговорения падеж.
Ответницата
, чрез назначения й особен представител, не оспорва претендираните вземания за главница , договорна лихва и
законна лихва по основание и размер , чиято дължимост
се установява от съвкупния доказателствен материал.
При
изложените съображения и доколкото съдът приема, че страните са валидно
обвързани по силата на договор за паричен заем, кредиторът е изпълнил
задължението си, като е предал на кредитополучателя процесната
сума, по отношение на която последния не ангажира писмени доказателства за
връщане на уговорено в пълен размер в рамките на уговорения срок, то следва
предявените искове за главница , договорна лихва и законна лихва да
бъдат уважени.
Не
горните изводи обаче се налагат по отношение на претендираната
сума за договорна такса „Гарант“. Видно е от договора, че кредитополучателят е
избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант,
за гарантиране на връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да
заплати в полза на кредитодателя „такса гарант“,
разсрочена към месечните му вноски съгласно приложен погасителен план в размер
на 40,50 лв./месечно.
От
разписаното в раздел VIII на представените по делото Общи условия, задължително
условие за отпускане на кредита е предоставяне на банкова гаранция /чл.8.2./,
като кредитодателят може да откаже приемането й
независимо дали същата отговоря на изискванията на закона или не /чл.8.1. изр.последно/. Същевременно, чл.8.4
предвижда, че в случай, че кредитополучателят не успее или не желае да
предостави посоченото обезпечение, кредитодателят
може да предостави на кредитополучателя гаранция от посоченото и одобрено от
страните дружество гарант, като отново той се ангажира да събира гаранционна
такса от името на избраното от кредитополучателя дружество гарант. Представен е
и рамков договор между кредитната инстатуция и „Бикнел КОРП“ ООД, като дружество – гарант.
Съдът
съобразява, че разпоредбите на чл. 10а и чл. 19 ал.3 и чл. 33 от ЗПК
ограничават свободата на договарянето от кредитора, предоставящ потребителски
кредит на условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за
забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и
фиксирани по размер разходи.
И
като отчита потребителския характер на кредита и естеството на претендираното вземане, съдът намира, че посочената клауза
за заплащане на такса гарант следва да се квалифицира като уговорена отнапред
компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които
кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена
договорена престация.
Тези вреди обаче не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен
отрицателен кредиторов интерес, а с риска от
необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице, което договаряне обаче
противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да
оцени сам платежоспособността на потребителя /чл.16 от ЗПК/ и да предложи
добросъвестно цена за ползване /възнаградителна
лихва/, съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително
фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява
на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане и
то в размер, повече от половината от размера на отпуснатия кредит, без това
оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията
на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско
кредитиране /чл. 19 от ЗПК/. Представянето като допълнителна такса на цена за
ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от
задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ
потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.
Съдът
отчита и че доколкото договорът е двустранен, поначало всяка една от услугите
представлява част от процеса на първоначално и последващо
договаряне между страните, през който процес, всяка една е длъжна добросъвестно
да упражнява и изпълнява предоставените й със закона права и вменените
задължения. В конкретния случай обаче, доколкото предоставянето на обезпечение
под формата на банкова гаранция е поставено като задължително условие за
предоставяне на кредита и непредоставянето е свързано с предоставяне на
гаранция от дружество – гарант срещу заплащане на предварително уговорена по
размер такса, изключва индивидуалното първоначално договаряне между страните. А
стремежът към парично компенсиране на едната страна по договора за това и то в
размер почти равен на предоставената в заем сума е неоправдано и създава
предпоставки за неоснователното й обогатяване. / В този смисъл Решение от 09.01.2020г., постановено по въззивно търговско дело № 1797 по описа за 2019 г. по описа
на Окръжен съд-гр.Варна. /
Изложеното
налага извод за неоснователност на претенцията за сумата от 282,09 лева – такса
гарант, поради което исковата претенция следва да се отхвърли в тази част ,
като неоснователна.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените в настоящото и в заповедното производство разноски
съответно на уважената част от исковете, съгласно представения по делото списък
с разноски по чл.80 от ГПК , представен по делото и доказателствата за
реализирани разходи. По настоящото исково производство ищецът претендира
следните разноски: държавна такса в размер на 200,00 лв., заплатен депозит за особен представител –
300,00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение – 300,00 лв. , от които
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно на уважената част от
исковете, сума в размер на 518,29 лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с
настоящото решение и разноските в заповедното производство , като в списъка с
разноски по чл.80 от ГПК се претендира присъждане на 25,00 лв.- държавна такса
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. С оглед изложеното
, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в
размер от 210,55 лв. , съразмерно на
уважената част от исковете.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца
„К.И.“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, от една
страна и ответника Т.И.З. ЕГН **********, с адрес: ***4, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата
в размер на 381,80 лв, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА" №
***************г.,
- сумата в размер на 126,00лв. ,
представляваща договорна
лихва за периода от 12.03.2018г.
до 25.02.2019г.,
- сумата в размер на 11,19 лв.,
представляваща законна лихва за
забава, за периода от 13.10.2018г. до 25.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в съда – 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението , за които суми е издадена
Заповед № 1773/01.03.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410
от ГПК , постановена по ч.гр.д.№
3315/2019г. по описа на Районен
съд-гр.Варна-11 състав , на основание чл. 422 ал.1 от ГПК , като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в
размер на 282,09 лв., представляваща
договорна такса „Гарант“ , за периода от 12.03.2018г. до 25.02.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.И.З. ЕГН **********, с адрес: ***4 ДА ЗАПЛАТИ на „К.И.“АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 210,55 лв. ,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 3315/2019 г. по описа на Районен
съд-гр.Варна-11 състав, както и сумата от 518,29 лв., представляваща сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част
от предявените искове, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: