Решение по дело №12/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 102
Дата: 8 март 2023 г. (в сила от 24 март 2023 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20237120700012
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … … …

 

град Кърджали, 08.03.2023 год.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, ...……...………….………… в  публично …......................….

заседание на втори март ...........................................................………..…….………………...……..….......….

през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:

 

                                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                       

 

при секретаря ………………………………………………….…..……… Мелиха Халил, ………..…...........................

като разгледа докладваното от .....………....................…....….. съдията Виктор Атанасов .......................

административно  дело  ......... №12 ......... по описа за  ........................... 2023 година .......................

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.

Образувано е по жалба от С.М.Х., с посочен в жалбата постоянен адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адвокат Д.К. от АК-***, със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа, уведомления и призовки: ***, против Решение №2153-08-584 от 22.12.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №2113-08-1748#7 от 21.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя С.М.Х. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят С.М.Х. заявява в жалбата си, че намира така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради противоречия с приложимите материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона и необоснованост. Излага мотиви за това, като твърди, че в противоречие с материалния закон, периодът на наборната му военна служба, с продължителност 02 год., 01 мес. и 00 дни, не е признат за действителен стаж. Сочи, че по силата на чл.9, ал.7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, който стаж, по нормата на чл.44 от НПОС, се определя от трета категория относно времето на наборната военна служба и времето за обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Сочи също, че съгласно приложимата редакция на чл.24 от ЗВВСНРБ (отм.) /в изм. на нормата с ДВ, бр.58 от 1959 г./, срокът на редовната военна служба за релевантния период във всички родове войски е 24 месеца, а за специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана - три години. Предвид гореизложеното жалбоподателят счита, че следва да му бъде зачетен за осигурителен стаж от трета категория труд пълният размер на наборната му военна служба от 02 години и 01 месец. Излага и довод, че разпоредбата на §1, т.12 от ДР на КСО въвежда дефиницията, че по смисъла на част първа от този кодекс,действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски, като сочи, че по време на отбиване на наборната му военна служба, зачитането на осигурителен стаж е било регламентирано с разпоредбата на чл.81 от отменения ППЗП и че след като стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването му е и разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО /изм., ДВ, бр.102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г./. Излага и довод, че времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 год., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 год. и съответно - за действителен осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно настоящата правна уредба за отпускане на лична пенсия. Сочи, че при зачитане на периода на наборната му военна служба за действителен стаж, общият размер на действителния му осигурителен стаж без превръщане е 15 години, 06 месеца и 10 дни, т.е. надвишаващ минимално изискуемия се съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО - 15 год. действителен осигурителен стаж. Предвид обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране -28.09.2022 год., е навършил изискуемата от закона възраст за 2022 год. - 66 год. и 10 мес. и има действителен осигурителен стаж над 15 години, а именно - от 15 години, 06 месеца и 10 дни, жалбоподателят счита, че са налице всички законови условия, за да му бъде отпусната лична пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО. Предвид изложеното, с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-584 от 22.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №2113-08-1748#7 от 21.11.2022 год. на ръководител „ПО в ТП на НОИ - Кърджали и да върне преписката на длъжностното лице по „ПО в ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне по заявлението му за пенсиониране с Вх.№2113-08-1748 от 28.09.2022 год., с указание за зачитане периода на наборната му военна служба за действителен осигурителен стаж.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят С.М.Х. от ***, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – адв.Д.К. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения, както и че няма да сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. В молбата отново се твърди, че в противоречие с материалния закон, периодът на наборната военна служба на жалбоподателя, с продължителност 02 години и 01 месец, не е признат за действителен осигурителен стаж, като развива доводи, идентични с тези, развити в жалбата. Отново моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-584 от 22.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на С.М.Х. срещу Разпореждане №2113-08-1748#7 от 21.11.2022 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя С.М.Х. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и да върне преписката на длъжностно лице по „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, с указание за зачитане периода на наборната му военна служба за действителен осигурителен стаж. Също така, моли да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.З. Б., преди съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва подадената жалба и че няма искания за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се отхвърли жалбата на С.М.Х., като неоснователна. Към становището е приложено заверено копие от Пълномощно №1039-08-1 от 31.01.2022 год., с упълномощител С. А. Я. - директор на ТП на НОИ – Кърджали.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-907#2/22.12.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.5/, като е получено лично от упълномощеното от заявителя лице – адв.Д.К., срещу подпис, на датата 29.12.2022 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.9/. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-584#1 от 03.01.2023 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена на 5-ия/петия/  ден след получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е подадена по установения ред, на петия ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта, като същата има изискуемото се от закона съдържание. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С.М.Х. от ***, е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, при условията на чл.68, ал.3 от КСО, за което е подал заявление с Вх.№2113-08-1748/28.09.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.18-л.19/, ведно с приложени към заявлението доказателства, удостоверяващи придобития осигурителен стаж и осигурителен доход/л.22-л.28/. Едно от тези доказателства, приложени към заявлението, е и удостоверение, издадено от Щаба на Поделение *** – ***, подписано от командира на Поделение *** – ***/л.28/, в което е удостоверено, че *** Н. М. Т./С.М.Х. е бил на действителна военна служба през времето от 29.09.1974 год. до 30.10.1976 год. или е изслужил общо 2/две/ години и 1/един/ месец. Към заявлението е било приложено и удостоверение за идентичност на лице с различни имена с Изх.№** от *** год., издадено от кметство ***/л.21/, в което е удостоверено, че имената С.М.Х., ЕГН ********** и Н. М. Т., са имена на едно и също лице.

По повод това заявление, ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е издал Разпореждане №2113-08-1748#7 от 21.11.2022 год./л.14/, с което, на жалбоподателя С.М.Х. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната разпоредба, поради липсата на 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали му е зачело осигурителен стаж, както следва: от ІІ-ра категория труд - 13 год., 05 мес., 10 дни и от  III-та категория труд – 02 год., 01 мес., 00 дни или общ осигурителен стаж без превръщане - 15 години, 06 месеца и 10 дни, от които действителен осигурителен стаж - 13 години, 05 месеца и 10 дни, като е посочено, че към датата на подаване на заявлението - 28.09.2022 год., жалбоподателят С.М.Х. е имал навършена възраст – 67 години, 01 месец и 19 дни. При наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление от 67 години, 01 месец и 19 дни, преценката за правото на пенсия е направена от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като в мотивите към разпореждане е посочено, че в случай, че за 2022 год. лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл.68, ал.2 от КСО (39 години и 02 месеца за мъжете), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 66 години и 10 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че периодът на наборната военна служба от 29.09.1974 год. до 30.10.1976 год., с обща продължителност от 02 години и 01 месец, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Предвид това, от пенсионния орган е прието, че жалбоподателят С.М.Х. няма 15 години действителен осигурителен стаж и поради това и на основание чл.98, ал.1, т.1 и чл.68, ал.3 от КСО, му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Това разпореждане е било получено лично от жалбоподателя С.М.Х., на датата 24.11.2022 год., срещу подпис, видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на Български пощи” ЕАД ***/л.13/.

Против така издаденото разпореждане е била подадена в срок жалба от С.М.Х., до директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№1012-08-907 от 25.11.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.11/, в която същият е изложил подробни доводи и съображения, касаещи размера на зачетения в негова полза осигурителен стаж и по-конкретно относно размера на зачетения действителен осигурителен стаж, като според жалбоподателя, неправилно с обжалваното разпореждане не му е зачетен за действителен осигурителен стаж времето на отслужване на наборната военна служба. В тази връзка жалбоподателят се е позовавал на разпоредбите на чл.9, ал.7 от КСО и чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, както и на разпоредбите на §9, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.). С жалбата С.М.Х. е поискал от горестоящия административен орган да постанови акт, с който обжалваното разпореждане да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и преписката да бъде върната на длъжностното лице по „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне по заявлението му за пенсиониране, с указание за зачитане на периода на наборната му военна служба за действителен осигурителен стаж.

Така, по повод този жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-584 от 22.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на С.М.Х. против Разпореждане №2113-08-1748#7 от 21.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – град Кърджали, като неоснователна, като по представената преписка няма данни административният орган да е извършил някаква допълнителна проверка или да е потърсил или изискал допълнителни доказателства във връзка с изложеното в жалбата.

В мотивите към това решение, административният орган е описал установените факти в хода на административното производство, като е посочил, че при преценката за правото на пенсия при условията на цитираната разпоредба на чл.68, ал.3 от КСО е установено, че жалбоподателят няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години и притежава изискуемата се от чл.68, ал.3 от КСО възраст - 66 години и 10 месеца, защото към датата на подаване на заявлението за пенсия лицето е на възраст 67 години, 01 месец и 19 дни, но поради липсата на другата кумулативно изискуема от разпоредбата предпоставка - наличие на действителен осигурителен стаж не по-малко от 15 години, е постановен отказ за отпускане на пенсия. В мотивите е отбелязано, че спорният в настоящото производство въпрос, съобразно инвокираните във жалбата доводи е, следва ли периодът на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия от жалбоподателя, с продължителност от 02 години и 01 месец, да се зачете за действителен стаж и че в оспореното разпореждане е прието, че периодът на наборната военна служба, в посочения размер, независимо, че се зачита за осигурителен стаж, не следва да зачита за действителен стаж по смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО и че това е така, защото понятието „действителен стаж” е по-различно от понятието „осигурителен стаж”.

В решението е посочено, че в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО, в която попада и настоящия случай, законодателят предвидил за придобиване на правото на пенсия да е налице действителен стаж, а не просто осигурителен, както е при чл.68, ал.1 - 2 от КСО, като е дал определение на използваното понятие „действителен стаж” в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Посочено е, че „действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето с работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Поради това е прието, че предвид изричната легална дефиниция на понятието, било очевидно, че законодателят прави разграничение между понятията „осигурителен стаж” и „действителен стаж”, регламентирайки ги по различен начин, като в подкрепа на изложеното административният орган сочи, че същото тълкуване излагал в свое Решение №8112 от 31.05.2019 год. по административно дело №14914/2018 год. и ВАС, Шесто отделение. Излага се довод, че липсвала правна регламентация както в Кодекса за социално осигуряване, така и в отменения Закон за пенсиите, а също и в подзаконовите им нормативни актове, която да регламентира, че след като лицата са били препятствани да работят по трудово или друго правоотношение, поради това, че били отбивали военната си служба, то този период следва да им се зачита за действителен трудов стаж и съответно за действителен осигурителен стаж. Сочи се също, че понятие като „действителен трудов стаж” също не било правно регламентирано и че при направен опит да бъде открито такова в правно-информационната система „Лакорда” не били извадени никакви резултати, поради което не можело да се търси и да се прави сравнение с нормативно регламентираното понятие „действителен осигурителен стаж”. Прави се извод, че поради това, в настоящото производство не можело да бъде прието и тълкуването па жалбоподателя, тъй като то не почивало на действащите правни норми.

На следващо място, в мотивите се сочи, че с разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, законодателят регламентирал трудовия стаж положен до 31.12.1999 год., да се зачита за осигурителен такъв, тъй като до тази дата в правния мир не е съществувало понятието „осигурителен стаж”, като едва с приемането на КСО (тогава КЗОО) се въвели понятията „осигурителен стаж” и „действителен осигурителен стаж”, които по своята същност не били идентични понятия, което се подразбирало и от въведените от законодателя изисквания за право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в действащата тогава разпоредба на чл.68, ал.4 от КЗОО, в сила от 01.01.2000 год. Ясно било, че между двете понятия има разлика, като понятието „действителен стаж” се отграничавало от „осигурителния стаж” съобразно неговата легална дефиниция, като се сочи, че съобразно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, наборната военна служба като трудов стаж преди 31.12.1999 год. се зачитала за осигурителен стаж по КСО, но пак в КСО било направено разграничението, че не всеки осигурителен стаж може да бъде действителен такъв, а само този, който отговаря на легалната дефиниция за това, а анализът на същата по никакъв начин не обосновавал зачитане на наборната военна служба за действителен такъв. Според административния орган, анализът на същата разпоредба по никакъв начин не обосновавал зачитане на наборната военна служба за действителен стаж, като се твърди, че именно поради това, че е предоставена възможност на лицата, които нямат необходимия осигурителен стаж за пенсиониране по реда на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, да ползват права при наличието на много по-малко години стаж, законодателят въвел изискването този стаж да бъде действителен. Посочено е, че за тези лица правото на пенсия възниква при наличието на по-малко от половината от изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, като е пояснено, че през 2022 год. за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО се изискват 36 години и 2 месеца осигурителен стаж за жените и 39 години и 2 месеца за мъжете, а за правото на пенсия по ал.3 - 15 години действителен стаж и тъй като изискуемият стаж във втория случай бил много по-малко, било въведено изискването той да бъде действителен.

Административният орган е посочил, че отделно от това следва да се отбележи, че периодът, през който лицата са отбивали редовната си военна служба се приравнява на трудов стаж, т.е. че това е приравнен трудов стаж, а не същински такъв и че този стаж се приравнява на трудов стаж, както се приравнява и периодът на получаване на парично обезщетение за безработица и периодът, през който неработеща майка е гледала детето си, като е изложен и довод, че противното би означавало, че на жена, която отговаря на изискванията за възраст по чл.68, ал.3 от КСО следва да се отпусне пенсия, ако тя е родила и отгледала 5 и повече деца, без да има и един ден трудов/осигурителен стаж, т.е. пенсионният орган трябва да отпусне пенсия за трудова дейност, без реално да е полаган труд от заявителката, което било в разрез с духа и разума на закона.

По-нататък административния орган е посочил, че периодът на получаване на парично обезщетение за безработица до 31.12.1999 год. също се зачитал за трудов стаж при пенсиониране по тогава действащия Закон за пенсиите и прилагайки пряко §9 от ПЗР на КСО, както жалбоподателят считал, че трябва да се направи, следвало пенсионният орган да признава и този период за действителен осигурителен стаж, но не така обаче считал Върховния административен съд - Шесто отделение в свое Решение №1624/21.02.2022 год. по административно дело №11773/ 2021 год., като е посочено, че според крайната съдебна инстанция, периодът, през който лице получава парично обезщетение за безработица, не следвало да се зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и следователно, както периодът на получаване на парично обезщетение за безработица, така и периодът на наборна военна служба са само периоди, през които се зачита осигурителен стаж, тъй като се считат за трудов стаж до 31.12.1999 година.

По-нататък, в мотивите на решението се развива довод, че било ясно, че законодателят бил вложил различен смисъл в понятията осигурителен стаж и действителен стаж, поради което било недопустимо сливането им и едва ли не припокриването им и влагането на един и същи смисъл в тях. В мотивите е прието, че в действителност военната служба е осигурителен стаж, но за целите на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО не било достатъчно да е наличен такъв стаж, а бил необходим действителен стаж, който нямало по какъв начин да се докаже, че е военната служба. Сочи се също, че в мотивите на жалбата, процесуалният представител на жалбоподателя цитирал нормативни разпоредби, в които се посочва основанието за зачитане на осигурителен стаж, но как и по каква причина следва периода на изслужена военна служба да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж, не ставало ясно. Сочи се, че в действителност военната служба следвало да се зачита за осигурителен стаж от трета категория труд, както твърдял жалбоподателят, но не следвало да се зачита за действителен осигурителен стаж, понеже в българското законодателство липсвала такава идентичност.

Най-накрая в мотивите към решението е посочено, че понятието „действителен стаж” е по-тясно понятие от „осигурителен стаж”, доколкото обхваща единствено периоди, в които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост и смърт и че действителният стаж не включва в себе си останалите периоди, в които лицата не са работили, но по силата на закона им се признава осигурителен стаж. В мотивите е прието, че в контекста на изложеното и предвид легалната дефиниция на понятието, дадено от законодателя §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, не може да се зачете за действителен стаж: периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лице е получавало обезщетение за безработица; времето, през което лице е било незаконно репресирано; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.1 и ал.2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 год., ал.2 и ал.3 на §9 от ПЗР на КСО и др. Цитира се Решение №8112/31.05.2019 год. по административно дело №14914/2018 год. на ВАС, Шесто отделение, в което било прието, че „Общият осигурителен стаж, погледнато дори и семантично, представлява по - обширен и всеобхватен стаж от действителния, който от своя страна е по - конкретен и в него може да се включва част от общия такъв, но само този който е изброен и се съдържа в легалното определение за „действителен стаж.”.

Така, с оглед тези мотиви, горестоящият административен орган е приел за пределно ясно, че наборната военна служба, каквато жалбоподателят безспорно отбил за времето от 29.09.1974 год. до 30.10.1976 год., съгласно представеното пред пенсионния орган удостоверение, издадено от *** – Поделение *** - ***, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, при преценка на правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, с оглед императивното изискване, заложено в разпоредбата, като е посочено, че при евентуално придобиване на право на такава пенсия и отпускането й, цитираният период ще се зачете за осигурителен стаж при изчисляването на нейния размер, тъй като изискването за действителен стаж важи само и единствено за правото на пенсия, но не и за изчисляването на нейния размер. В мотивите е отразено, че продължителността на действителния стаж на С.М.Х. е определена, като от общия осигурителен стаж без превръщане, за който е прието, че е в размер на 15 години, 06 месеца и 10 дни, се извади периодът на наборна военна служба с продължителност от 02 години и 01 месец, за да се получи 13 години, 05 месеца и 10 дни действителен осигурителен стаж. Посочено е, че при липсата на някоя от установените в условията на кумулативност предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, в случая - наличието на действителен стаж от 15 години, е налице основание за постановяване на отказ за отпускане на пенсия, както било сторено и в случая.

По тези съображения, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №2113-08-1748#7 от 21.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали се явява правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на база наличните писмени доказателства, поради което и с оспореното решение е отхвърлил жалбата срещу него.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и обжалваното пред него Разпореждане №2113-08-1748#7 от 21.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали.

Решението е издадено в посочения едномесечен срок, като следва да се посочи, че жалбата против разпореждането е подадена в ТП на НОИ – Кърджали на 25.11.2022 год., а решението по повод тази жалба е постановено на 22.12.2022 год. Същото, освен това, е издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния орган при ТП на НОИ – Кърджали, са постановени при неправилно приложение на материалния закон.

Както бе упоменато и по-горе, от фактическа страна по делото е установено, а не се и спори между страните, че видно от удостоверение, издадено от Щаба на Поделение *** – ***, подписано от командира на Поделение *** – ***/л.28/, в периода от 29.09.1974 год. до 30.10.1976 год., т.е. за период от 02 години и 01 месец, жалбоподателят С.М.Х. е отбивал редовната си наборна военна служба в частите на Българската армия. Така, спорен по делото е въпросът единствено, дали времето за отбиване на тази редовна наборна военна служба за посочения период се е признавало за трудов стаж по действащото към този момент законодателство. Отговорът на този въпрос, според съда, е категорично положителен. Следва в тази връзка, най-напред да се посочи, че съгласно чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., отменен – ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., се зачита за трудов стаж от ІІІ категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на пълнолетие, до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство. Срокът на наборната военна служба за периода 24 юли 1959 год. до 24 август 1990 год., във всички родове и видове войски, е бил 24/двадесет и четири/ месеца.

По силата на разпоредбата на §9, ал.1 (Изм., ДВ, бр.102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че този стаж изслужена наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО. Отбиването на наборна военна служба е било правно регламентирано задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (Обн., Изв., бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12. 1995 год.). Съгласно чл.1 и чл.3 от с.з., военната служба е била задължителна за всички мъже, граждани на НРБългария, които са били длъжни да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. Пределно ясно е, че това задължение категорично изключва правото на избор на лицата, дали да отбият наборна военна служба или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото законодателство, а точно напротив - при получаване на повиквателна, работниците и служителите са били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата, или да прекратят трудовото си правоотношение.

Понятието „действителен осигурителен стаж” се съдържа към момента единствено в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО и в §6б (Нов – ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), ал.1 (Предишен текст на §6б – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие „действителен стаж” е дадена в нормата на §1, ал.1, т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп., бр.8 от 2023 г.) от ДР на КСО. Съгласно редакцията на тази норма, действаща към датата на подаване на заявлението – 28.09.2022 год., „Действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО, легално определение на това понятие законодателят беше дал с разпоредбата на §2 (Отм., бр.19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, съгласно което, „Действителен стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя сметка.”. Безспорно е, че редовната наборна военна служба не създава трудово правоотношение, но тя е била законово задължение за всички лица, подлежащи на такава наборна военна служба. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборната военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. Както бе отбелязано и по-горе в настоящото изложение, по делото не е спорно, че за времето от 29.09.1974 год. до 30.10.1976 год./02 години и 01 месец/, жалбоподателят С.М.Х. е отбивал задължителната наборна военна служба. В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от КСО, в първото й предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44, ал.1, предл.І/първо/ от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство и то независимо кога са положени.

При така наличната и действаща нормативна уредба към момента на подаването на заявлението от жалбоподателя С.М.Х. за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 01.09.2022 год., която нормативна уредба е пределно ясна и специална по отношение на осигурителния стаж, придобит по време на наборна военна служба, която, обаче, явно не е ясна или известна на пенсионния орган и на горестоящия му административен орган, то липсва правно основание за приложение на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с последната, такова, каквото е направено в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, като в тази връзка следва само да бъде упоменато, че със създаването на новата т.12 от §1 на ал.1 на ДР на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год., не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна служба следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл действително е и последователната и непротиворечива съдебна практика на административните съдилища в страната, вкл. и тази на Върховния административен съд/в т.см. - Решение №6611 от 02.06.2021 г. на ВАС по адм. дело №4442/2021 г., VI отд.; Решение №14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. дело №6444/2020 г., VI отд.; Решение №12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. дело №6255/2020 г., VI отд.; Решение №8978 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. дело №11473/2018 г., VI отд.; Решение №266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. дело №2856/2018 г., VI отд.; Решение №15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. дело №6749/2018 г., VI отд., с подробно цитирана съдебна практика; Решение №15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. дело №13944/2017 г., VI отд.; Решение №9933 от 01.10.2021 г. на ВАС по адм. дело №4479/2021 г., VI отд. и много други/, с която последователна и непротиворечива съдебна практика обаче, директорът на ТП на НОИ – Кърджали, а и пенсионният орган - ръководителят „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, явно упорито отказват да се съобразят.

Безспорен аргумент в подкрепа на изложеното по-горе е и обстоятелството, че със Закона за допълнение на Кодекса за социално осигуряване - Обн., ДВ, бр.8 от 25.01.2023 год., в сила от 29.01.2023 год., вече е допълнена разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО, в която е дадена легалната дефиниция за понятието „действителен стаж” и на която разпоредба се е позовал административният орган в мотивите към оспореното решение. Така, след влизането в сила на този Закон за допълнение на КСО, тази разпоредба вече регламентира, че Действителен стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.”. От това следва, че и законодателят вече изрично признава за действителен осигурителен стаж времето, т.е. периода, през който лицето е отбивало наборната си военна служба, както и периода на мирновременна алтернативна служба, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

След като не е зачел редовната наборна военна служба на жалбоподателя С.М.Х., за времето от 29.09.1974 год. до 30.10.1976  год./02 години и 01 месец/, за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ – град Кърджали и горестоящият му административен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са приложили неправилно относимите материалноправни разпоредби на закона.

При така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена от С.М.Х., с инвокираните в нея оплаквания, се явява доказана и основателна, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на същия е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. На това основание, Решение №2153-08-584 от 22.12.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане №2113-08-1748#7 от 21.11.2022 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, са незаконосъобразни и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат отменени. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подадено от С.М.Х., при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението, пенсионният орган към ТП на НОИ – Кърджали следва да зачете за действителен осигурителен стаж на жалбоподателя С.М.Х., целия период, през който същият е отбивал редовната наборна военна служба/от 29.09.1974 год. до 30.10.1976  год. - 02 години и 01 месец/, след което да направи нова обоснована преценка за това, дали са налице условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на същия, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателя С.М.Х. от ***, изразена в подадената жалба против административния акт и поддържана в депозираната преди съдебното заседание писмена молба от процесуалния му представител, за присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника, според представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №** от *** год./л.4, стр.2/, ведно с подписано пълномощно към него от същата дата/л.4, стр.1/. Този размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с действащата редакция на нормата на чл.8, ал.2, т.2 (Изм., ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, съгласно която, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без определен материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 500.00/петстотин/ лева.

За дължимите на жалбоподателя С.М.Х. от ***, деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р        Е        Ш        И :

 

ОТМЕНЯ Решение №2153-08-584 от 22.12.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на С.М.Х., с ЕГН **********, с посочен в жалбата постоянен адрес ***, против Разпореждане №2113-08-1748#7 от 21.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя С.М.Х. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст   И

           ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-08-1748#7 от 21.11.2022 год. на ръководителПенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което, на С.М.Х., с посочен постоянен адрес ***, с ЕГН **********, е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

           ВРЪЩА преписката на административния орган - ръководителПенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявление с Вх.№2113-08-1748/28.09.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадено от С.М.Х., с посочен постоянен адрес ***, с ЕГН **********, в едномесечен срок от получаването й, при съобразяване и спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – град Кърджали – ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Х., с посочен постоянен адрес ***, с ЕГН **********, направените от него деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на 500.00/петстотин/ лева.

           Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.    

           Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд, в  14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

         

 

 

                                                          С Ъ Д И Я: