Р Е Ш Е Н И Е № 176
Град Несебър, 01.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в публично съдебно заседание на втори
октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР П.
при
секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Петър П. гр.д.№ 871 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, предявена от К.Х.Т. с ЕГН **********,***. Като
ответници по делото същата е посочила: 1) С.Д.И. с ЕГН **********, 2) В.П.Ж. с
ЕГН **********,***, и 3) „Л.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: к.к.Слънчев бряг, общежитие „*******, представлявано от управителя *******.
Ищцата твърди, че е собственик по наследство и реституция от К. Щ.Б., на
Нива, находяща се в землището на град Несебър, местност „*******”,
представляваща имот № 167, с площ 6,500 дка, при граници: общинско място, К.Я.,
общинско място, Х.В.. Възстановяването на правото на собственост е станало по
силата на Решение № 287-Н/26.01.1993г. на Поземлена комисия – Несебър, а ищцата
се е снабдила и с нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
възстановен по ЗСПЗЗ. Със Заповед РД-02-14-447 / 02.06.1997г. на Кмета на
Община Несебър бил одобрен кадастралния план на к.к.Слънчев бряг-запад,
съгласно който имотът се индивидуализира като такъв с ***** на площ от
6 783 кв.м., при граници: общинско място, имоти №№ ********. През 2000г.
със Заповед № 106/08.12.2000г. за част от имота е бил обособен УПИ ******** с
площ от 1 580 кв.м., при граници: улица, УПИ ******************. Квартал
50, в който е попадал имота, е идентичен с кв.5001 по одобР.я със Заповед №
153/14.08.2001г. застроителен и регулационен план на к.к.Слънчев бряг – запад.
Впоследствие през 2001г. ищцата се снабдила с констативен нотариален акт за
собственост върху този имот и продължава да владее имота и понастоящем.
Съгласно одобР.те през 2006г.
кадастрална карта и кадастрални регистри на град Несебър, имотът се
индивидуализира като имот с идентификатор ********. През 2007г. ищцата
установила, че тя не е записана като собственик на имота, както и че въз основа
на подадена от първия ищец С.Д.И., е било извършено изменение на кадастралната
карта по реда на чл.53, ал.3 от ЗКИР, съгласно което от имота на ищцата К.Х.Т.
са били отделени 213 кв.м. и е бил образуван имот с идентификатор **********,
за което изменение ищцата не е била уведомявана. Към датата на подаване на
исковата молба като собственик на този имот е бил записан третия ответник – „Л.”
ООД, к.к. Слънчев бряг, община Несебър, който се легитимира като такъв по
силата на Нотариален акт ***************, дело № 2533/2007г. на нотариус М.Б. с
район на действие Несебърския районен съд, като дружеството е придобило
собствеността върху имота по силата на прехвърлителна сделка, сключена с
праводателя му В.П.Ж..
Ищцата твърди също, че на
03.10.2008г. е дарила на дъщеря си Р. Д.Т. имота с идентификатор ******** с
площ от 1 368 кв.м., а процесният имот с идентификатор ********** с площ
от 213 кв.м., за който ищцата едновременно твърди, че се ползва от дъщеря й Р. Д.Т.,
е бил предмет на съдебен спор, въз основа на установителен иск, предявен от
последната срещу тримата ответници, но производството по образуваното по този
иск гр.д.№ 513/2008г. по описа на Несебърския районен съд, било прекратено
поради оттегляне на иска.
Ищцата К.Х.Т. моли съдът да се
произнесе с решение, по силата на което да бъде признато за установено по
отношение на тримата ответници, че тя е собственик на процесния поземлен имот с
идентификатор **********; да бъдат „признати за недействителни” спрямо ищцата
Нотариален акт за даР.е ***************, дело № 2533/12.09.2007г., и Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № *************. на нотариус с рег.№
110 на НК.
Отговор на исковата молба в срока
по чл.131, ал.1 от ГПК е подал единствено ”Л.” ЕООД, в който се излагат доводи
за недопустимост на иска, но които доводи по същество касаят въпросите по
неговата основателност, тъй като с отговора се оспорват самите твърдения на
ищцата, с които тя претендира, че е носител на материално право, което се
оспорва от ответниците, и с които доводи ответникът „Л.” ЕООД счита твърденията
за неоснователни и недоказани. Единственият довод за недопустимостта на иска за
собственост е, че ищцата разполага с ревандикационен иск, но този въпрос е
разрешен с ТР № 8/27.11.2013г. по ТД № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.2. „Л.” ЕООД твърди, че владее имота
от момента и по силата на сключения договор с неговия праводател. При условията
на евентуалност прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.
С Определение от 17.04.2014г.,
постановено по делото, съдът е уважил искането на ищеца и е допуснал
привличането като трето лице-помагач на ответника, „П.И.” ЕООД, ЕИК ********,
за който процесуалният представител на ищцата посочва в съдебно заседание на
19.06.2014г., че е придобил собствеността върху имота преди вписването на
исковата молба и е собственик към настоящия момент, което определение
впоследствие е било отменено на основание чл.253 от ГПК с друго такова от
25.06.2014г.
С допълнителна молба от
15.07.2014г., подадена в изпълнение указанията на съда, ищцата, чрез
процесуалния си представител, прави нови противоречиви твърдения, а именно, че
ищцата е тази, която владее и ползва процесния имот, като уточнява основанието
на предявения от нея установителен иск за собственост – придобивна давност.
Посочва обаче единствено приблизително началния момент на осъществявано от нея
владение, а именно влизане в сила на Заповед № 106 / 08.12.2000г., но не
посочва конкретен период на осъщественото владение, нито посочва дали и кога е изтекла твърдяната придобивна
давност и от кой момент ищцата твърди, че е придобила на соченото от нея
основание правото на собственост върху процесния имот. С последваща молба обаче
от 19.09.2014г. от ищцовата страна се твърди, че придобиването на имота по
давностно владение се явява алтернативно основание на претенцията й, а
впоследствие заявява като начален момент на установено владение на имота
17.10.2007г.
С определение от 25.09.2014г.
съдът е приел, че основанието, въз основа на което ищцата твърди, че е
собственик на процесния имот, е наследство и реституция от КЩ.Б., и е оставил
без уважение искането на ищцата за събиране на писмени и гласни доказателства,
но е допуснал до разпит свидетел по искане на ответника С.И. относно
осъществявано владение.
С влязло в сила протоколно
определение от 21.10.2014г. съдът е прекратил производството по отношение на
предявените искове за обявяване за недействителни спрямо ищцата на нотариалните
актове, с които са обективирани договор за даР.е и договор за покупко-продажба
на недвижим имот. По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, чието
заключение е прието по делото, а съдът е допуснал до разпит и един свидетел по
искане на ищеца, също свързано с въпроса за осъществявано владение на имота.
В съдебно заседание, проведено на
21.10.2014г., ответникът „Л.” ЕООД, чрез процесуалния си представител, посочва
началния период на установена от него фактическа власт върху процесния имот, а
именно 17.10.2007г., по повод на въведеното от него възражение при условията на
евентуалност за придобиване собствеността на имота на основание придобивна
давност, позовавайки се на 5-годишно давностно владение по смисъла на чл.79,
ал.2 от Закона за собствеността.
В съдебно заседание, проведено на 26.11.2014г., процесуалният
представител на ищеца изрично заявява, че са налице непълноти и грешки в
кадастралния план и предстои тяхното отстраняване по предвидената в специалния
закон административна процедура, но такава не е предприета. Едновременно с това
заявява изрично, че правото на собственост върху имота ищцата е придобила на
основание наследство от починалия си наследодател КЩ.Б., на чийто наследници
собствеността върху имота е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, и че ищцата
упражнява владение върху имота именно въз основа на правото си на собственост,
придобито по наследство. Уточнява, че единствено ответникът „Л.” ЕООД й оспорва
правото на собственост като й противопоставя титул за собственост, но той
заедно с другите двама ответници били другари в процеса, но същевременно счита,
че пасивно легитимиран по иска за собственост е единствено „Л.” ЕООД.
С разпореждане от 16.12.2014г.
съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищцата да
отстрани нередовностите в нея, като за целта изложи необходимите твърдения и
направи нужните уточнения относно съществени факти, касаещи допустимостта на
иска, а именно: 1) Да посочи провеждана ли е процедура по чл.53, ал.1 от ЗКИР
по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта, касаещи
процесния имот с идентификатор **********, и ако е провеждана такава
административна процедура, как и с какъв акт е приключила; 2) с оглед
направеното по чл.214, ал.1 от ГПК изменение на иска за собственост, да заяви
изрично позовава ли се, при условията на евентуалност, и на друго придобивно
основание, различно от посоченото в обстоятелствената част на исковата молба, а
именно въвежда ли наред с първоначално заявеното придобивно основание –
наследство и реституция, и друго такова – придобивна давност; ако претендира
право на собственост на основание придобивна давност, да посочи конкретен
период на осъществено владение, както и момента, когато е изтекла придобивната
давност и са настъпили благоприятните
последици за ищцата вследствие на това; да посочи дали към момента на
придобиването на имота на претендираното основание – придобивна давност –
ищцата е била в сключен граждански брак
или не; 3) да приведе петитума на исковата молба в съответствие с
обстоятелствената част и с оглед заявеното(ите) основание(ия) на придобиване
правото на собственост върху имота; 4) да посочи кога ответникът „Л.” ЕООД се е
разпоредил с процесния имот, прехвърляйки правото на собственост на трето лице
– преди или след предявяване на иска и да представи доказателства за тези
обстоятелства; 5) да посочи изрично кой владее имота към датата на предявяване
на иска – ищцата, ответника „Л.” ЕООД или трето лице.
С уточнителна молба от 22.01.2015г.,
подадена в изпълнение указанията на съда, ищцата, чрез процесуалния си
представител, посочва, че на нейно искане за отстраняване на грешки в
кадастралната карта е получила отговор от Началника на СГКК-гр.Бургас, според
който поисканото изменение не попада в хипотезите на чл.53, ал.1 от ЗКИР и е
отказано провеждането на административна процедура. Ясно посочва, че наред с
първоначално заявеното с исковата молба основание за правото си на собственост
– наследство и реституция, е въвела при условията на евентуалност и друго
основание, а именно изтекла придобивна давност, като владението върху процесния
имот е било установено от нея от влизане в сила на Заповед № 106/08.12.2000г.
на Кмета на Община Несебър, продължил е 10 години, когато давността е изтекла,
и след изтичането на която, ищцата е продължила да владее имота вече въз основа
на придобитото на това основание право на собственост. В този смисъл е уточнила
и петитума на исковата молба, а именно като е поискала да бъде призната за
собственик на процесния имот на сочените от нея придобивни основания. Твърди,
че ответникът „Л.” ЕООД е прехвърлил собствеността върху процесния имот в полза
на трето неучастващо по делото лице след предявяване на иска, въз основа на
който е образувано настоящото дело, но преди вписването на исковата молба.
Поискала е събирането на гласни доказателства и за служебно изискване на писмен
документ, находящ се в трето по делото лице.
С определение от 10.06.2015г. съдът е посочил правната квалификация на
предявените, при условията на евентуално кумулативно съединяване искове, а
именно чл.124, ал.1 от ГПК. В определението съдът е указал на страните
причините и са изложени съображения, поради които приема исковете и тяхното
съединяване за допустими, както и че ищцата е активно легитимирана по исковете,
а ответник по тях – пасивно легитимиран – е единствено ответникът „Л. ООД,
посочено е също кое налага участието в процеса на С.Д.И. и В.П.Ж..
Ищцата не се явява в съдебно заседание. Представлява се от процесуален
представител, който моли исковите претенции да бъдат уважени и да бъдат
присъдени на ищцата направените по делото разноски. Представя писмени бележки,
в които на първо място моли за отмяна на определението за приключване на
съдебното дирене, а производството по делото да бъде възобновено за събиране на
гласни доказателства. Ако не бъде уважено това искане, моли установителния иск
за собственост на основание наследство и реституция да бъде уважен, като го
счита за доказан. Счита, че ищцата се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот с решението на земеделската служба, който процесен имот е с
идентификатор ********** и е част от поземлен имот 228 от кадастралния план от
1997г. и от УПИ ********01 по регулационния план от 2000г., като същевременно
не попада в реалните граници на поземлен имот 167 по плана за съвместяване от
1992г., защото спецификата на селищното образование – курортен комплекс, не е
позволила при възстановяване на собствеността в границите на същия да бъдат
спазени изискванията за пълна идентичност; възстановяването на имота е било
съобразено със застрояването на комплекса. Въз основа на решението на
земеделската служба ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт от
06.07.2001г., към която дата Заповед № 106/08.12.2000г. на Кмета на Община
Несебър е влязла в сила. При условията на евентуалност моли да бъде уважен
искът за признаване правото на собственост на ищцата въз основа на изтекла в
нейна полза придобивна давност, тъй като тя владее имота от влизане в сила на
горецитираната заповед на Кмета на Община Несебър и отреждане на УПИ ********
по ЧЗРП на к.к.Слънчев бряг – запад на площ от 1 580 кв.м., част от който
са процесните 213 кв.м. Фактът на владението също счита за доказан от събраните
по делото писмени доказателства. Гласните доказателства, събрани по делото, не
установяват упражнявана фактическа власт от страна на ответника „Л.” ЕООД през
посочения от него период, тъй като разпитаните по негово искане свидетели не
установили с показанията си и субективния момент на владението, а и визирали
друг имот, собственост на ответното дружество.
Ответникът „Л.” ЕООД се
представлява по делото от процесуален представител, който се представя за пълномощник
и на третите лица, участващи в делото – С.Д.И. и В.П.Ж., като последният
участва и лично в съдебно заседание. Процесуалният представител на ответното
дружество моли исковете, предявени от ищцата, да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Заявява изрично, че не претендира заплащането на
разноски. В представените писмени бележки отново заявява, че поддържа довода за
недопустимост на исковете. Като довод за липсата на собственост на ищцата върху
процесния недвижим имот се посочва факта, че констативните нотариални актове, с
която тя се е снабдила, са отменени. Освен това тя не е доказала правото на
собственост на своя праводател към минал момент – внасянето на имота в ТКЗС,
както и че през въведения от ищцата период, същата е владяла имота. Счита, че
възражението на ответното дружество, въведено при условията на евентуалност, за
придобиване собствеността върху имота на основание изтичането на кратката
петгодишна давност, за основателно, тъй като същият е бил добросъвестен
купувач. Ищцата не може да се легитимира за собственик и по силата на самото
решение на поземлената комисия, с което на нейният наследодател е възстановено
правото на собственост по реда и при условията на ЗСПЗЗ. Представените
писмените доказателства, както и съдебно-техническата експертиза доказвали
правата на ответника и правели твърденията на ищцата неоснователни. Владението,
осъществявано от ответното дружество, се доказвало от гласните доказателства.
Моли за справедливо решение.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на Заявление, подадено
от ищцата на 22.01.1992г., в качеството й на наследник на К. Б., с което е
поискала възстановяването на собствеността върху земеделски земи – три броя
ниви, находящи се в землището на град Несебър, а именно 6.500 дка в местността
„********”, 2.500 дка в местността „********”, и 5.300 дка в местността „***”,
или обща площ от 14.300 дка, е била образувана преписка 276 пред Поземлена
комисия – Несебър, в което производство е било постановено Решение № 287-Н
/26.01.1993г. на Поземлена комисия – Несебър (сега ОбСЗГ-Несебър). С това решение
е било възстановено правото на собственост на наследниците на К. Щ.Б. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: 1) Нива от
2.500 дка, шеста категория, находящ се в землището на град Несебър, местността
„********”, съставляваща имот № 399, парцел 399 от кадастралния план, изработен
1931г., и 2) Нива от 6.500 дка, шеста категория, находяща се в землището на
град Несебър, местността „*******”, съставляващ имот № 167, парцел 167 от
кадастрален план, изработен 1931г. Административното производство е приключило
с влязло в сила Решение № Ж276 / 27.06.1995г. на ПК-Несебър, с което е
възстановено правото на собственост на наследниците на К. Щ.Б., на : 1) Пасище,
мера от 2.002 дка, осма категория, местността „***” / Балкана”, съставляващо
имот № ****** по плана за земеразделяне на град Несебър, при граници: имоти №№ ***************,
и 2) Пасище, мера от 3.300 дка, осма категория, местност „*** / Балкана”,
съставляващо имот № ****** по плана за земеразделяне на град Несебър, при
граници: имоти №№ **************.
Въз основа на решение на
ПК-Несебър № 287-Н от 08.02.1993г.
ищцата се е снабдила на 30.05.1997г. с констативен нотариален акт за
собственост на възстановения в стари реални граници, съгласно ЗСПЗЗ, недвижим
имот, а именно: БИВША НИВА на площ от 6.5 дка, трета категория, находяща се в местността „*******”, находящо се в
строителните граници на к.к.Слънчев бряг, представляващо имот пл.№ 167 по
кадастралния план на к.к.Слънчев бряг. Въз основа на този нотариален акт,
впоследствие е бил издаден друг такъв – Констативен нотариален акт от
06.07.2001г., с който ищцата е била призната за собственик на следния недвижим
имот: Урегулиран поземлен имот на площ от 1 580 кв.м., съответен на парцел
****** в квартал 50 по ЧЗП на Слънчев бряг – запад, одобрен със Заповед №
106/08.12.2000г. на Кмета на Община Несебър, при граници: улица, УПИ ***********,
който поземлен имот представлява част от имот с планоснимачен ***** по
кадастралния план на Слънчев бряг – запад, одобрен със Заповед РД-02-14-447 /
1997г.
Видно от издаденото УдостовеР.е
изх.№ 219 от 04.10.2002г. на Община Несебър, съгласно одобР.я със Заповед
РД-02-14-447 / 1997г. кадастрален план на к.к.Слънчев бряг – запад, имот пл.№
167 е идентичен с имот ***** на площ от 6 783 кв.м., при граници: общинско
място и имоти пл.№№, както и на основание влязла в сила Заповед № 106/08.12.2000г.,
за част от този имот е обособен УПИ ******** на площ от 1 580 кв.м.
Впоследствие за този имот е
възникнал спор за собственост, който спор е бил отнесен пред съда. Така въз
основа на предявени от К.Х.Т. – ищцата и по настоящото дело – искове по чл.108
и чл.109 от ЗС и по чл.55 от ЗЗД, е било образувано гр.д.№ 216/2002г. по описа
на Несебърския районен съд. Ответник по делото е бил ЕТ **********”, със
седалище и адрес на управление ***, ж.к.**********, представлявано от С.Г.Д. с
ЕГН **********. Съдът е постановил по делото Решение № 35а от 19.08.2012г., с
което е отхвърлил исковете ответникът да бъде осъден да предаде на ищцата
владението върху недвижим имот УПИ на площ от 1 580 кв.м., съставляващ ********
по кадастралния план на к.к.Слънчев бряг – запад, при граници: улица, УПИ **********,
който имот представлява част от възстановена нива, да събори всички незаконни
постройки в имота, както и да заплати обезщетение за ползването на имота за
периода от 01.05.2001г. до 31.07.2001г. в размер на по 2 000 лева месечно,
или общо 6 000 лева. В мотивите на решението съдът е приел, че ищцата не е
собственик на имота, тъй като незаконосъобразно е бил възстановен от
земеделската служба в стари реални граници вместо по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ по
причина, че имотът е бил застроен, а земята е изгубила качеството на земеделска
и не може да бъде възстановена дори и с план за земеразделяне. Затова ищцата не
може да се легитимира като собственик на имота и по силата на констативните
нотариални актове, с които се е снабдила. Това решение е било потвърдено от
въззивната инстанция с Решение № 2/22.01.2014г., постановено по гр.д.№
1215/2003г. по описа на Бургаския районен съд, а ВКС, ІV г.о., с влязло в сила
Решение № 1331/14.07.2005г., постановено по гр.д.№ 742/2004г. по описа на съда
е потвърдил решението на въззивния съд. В мотивите на решението на касационната
инстанция пък е прието, че единствено обстоятелството, че по кадастралния план
от 1931 година на името на К. Б. е отразен и записан имот с пл.№ 167 и площ от
6.5 дка, не е достатъчно за да се установи принадлежността на възстановения с
решението на поземлената комисия имот към патримониума на наследодателката на
ищцата.
Със влязла в сила Заповед
РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК са били одобР.
кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на град Несебър, съгласно
които този поземлен имот се индивидуализирал като такъв с идентификатор ********
и за него не е вписан собственик. Впоследствие с влязла в сила Заповед №
КД-14-02-285 / 05.03.2007г. на Началника на СГКК – Бургас, касаеща изменение на
КККР, е бил образуван процесния ПИ с идентификатор **********, чрез отделянето
му от ПИ ********, в резултат на което ПИ
******** е записан в кадастралната карта с площ 1 366 кв.м., а
процесният ПИ ********** – с площ от 213 кв.м.
Въз основа на Нотариален акт №
106, т.ІІІ, дело № 90 от 30.05.1997г. на Несебърския районен съд, въз основа на
който е било прието по-рано от съда, че ищцата не би могла да се легитимира
като собственик, приложен към Заявление вх.№ 94-6052/31.05.2007г. на
СГКК-Бургас, подадено от нея, тя е била вписана в кадастралния регистър като
собственик на ПИ ********, който впоследствие тя е подарила на дъщеря си Р. Д.Т.
с договор за даР.е на недвижим имот от 03.10.2008г.
Като собственик на процесния ПИ **********
в кадастралните регистри от образуването на имота със Заповед № КД-14-02.285/05.03.2007г.
на Началника на СГКК – Бургас, е била вписана С.Д.И., а същата се легитимира
като собственик на имота по силата на Решение № 557-Н от 25.09.2006г. на ОС
„ЗГ” – гр.Несебър. Тя е подарила този имот на сина си В.П.Ж. с договор за даР.е
от 12.09.2007г., който от своя страна го е продал на ответника „Л.” ЕООД за
сумата в размер на 7 000 лева по силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 17.10.2007г.
Тези факти се потвърждават и от
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, чието
заключение е прието като доказателство по делото като компетентно извършено и
неоспорено от страните.
По партидата на „Л.” ЕООД в
Службата по вписванията – Несебър е вписан нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 21.10.2013г., вписан на същата дата, но предвид, че по
делото не е представен самия договор, съдът не може да прави извод, че предмет
на тази вписана сделка е бил процесният недвижим имот (регистъра се води по
имена, а не по имоти), макар този факт да се признава от страните, след като
същият не е обявен за безспорен, а още по-малко за ненуждаещ се от доказване,
страните си остават само с твърдението, че след предявяването на установителния
иск за собственост, но преди вписването на исковата молба, процеснят имот е
прехвърлен на трето по делото лице.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Искът по чл.124, ал.1 от ГПК е претенция на
собственика на имота да установи със сила на присъдено нещо правото си срещу
лице, което му го оспорва или го смущава. Целта на защитата е разрешаването на
спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение
в отношенията между страните във връзка с конкретен имот, като се осуетява
занапред възникването на нов спор за материалното право на същото основание.
Уважаването на иска по чл.124, ал.1 от ГПК предполага установяването от страна
на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че той е собственик на процесния
имот на сочените от него, при условията на евентуалност, основания, както и
интерес от установяването им, който е налице при оспорване правото на
собственост от ответника. В процесния случай съдът намира, че ищцата, избрала
да се защити с положителен установителен иск за собственост, е имала интерес от
предявяването му, предвид оспорване правото на собственост от страна на
ответника. Именно с оглед първоначалното въведено основание за правото на
собственост и съобразно разпределената между страните доказателствена тежест,
основната защита на ищцата по иска за собственост се състои в доказване на
законосъобразно проведена реституционна процедура – възстановяване на правото
на собственост на лицето, от което е бил отнет имотът при колективизацията или
на неговите наследници; идентичност на възстановения имот с притежавания преди
реституцията (при възстановяване в реални граници); наличие на предпоставките
за възстановяване на собствеността съгласно чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ.
Основателността на предявената собственическа претенция в случая се
предопределя от отговора на въпроса – какъв е характерът на процесния имот –
земеделски или не, възможно ли е по отношение на него да настъпи реституция по
реда на ЗСПЗЗ и какви правни последици е породил актът, постановен по реда на
чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ. Основната защита на ответника срещу иска се състои в
оспорване на материалната законосъобразност на решението на общинската служба
по земеделие; доказване наличието на пречките за възстановяване на правото на
собственост в съществуващи стари реални граници съгласно чл.10, ал.7 или
чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
С Решение № 198/2006г. по гр.д.№
2898/2004г. на ВКС, ІV г.о. по процесуалния въпрос за обвързващата сила на
решението на ОбСЗ и недопустимост на искания косвен съдебен контрол за
материално-правна незаконосъобразност на административния акт, легитимиращ
оспорен реституционен способ за възстановяване на собствеността, е прието, че
„когато въпросът за законосъобразността на административния акт обуславя изхода
на гражданско-правния спор, съдът не само има право, но е и длъжен да упражни
косвен контрол за законосъобразност”.
Възстановяването на земеделски
земи в границите на населените места не е изключено от приложното поле на
ЗСПЗЗ, а е уредено като изключение при наличие на императивно изброените в
закона предпоставки. На основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ се възстановяват правата
на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС,
ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях селскостопански организации и включени в границите на
урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен
план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички
нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпело
право на строеж и законно разрешеният строеж към 01.03.1991г. е започнал.
Съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ не се възстановява правото на собственост в
случаите, когато върху имотите, притежавани преди образуването на ТКЗС и ДЗС,
независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на
урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или
върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността. В тези случаи собствениците или техните наследници имат право на
обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския
поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Разпоредбата на чл.10б,
ал.1 от ЗСПЗЗ има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на
мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от
строителни дейности и е насочена към земеделски земи, намиращи се както в
строителните граници на населените места, така и извън тях. За разлика от
чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, за нормата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ не съществува
нормативно изискване за законност на извършеното строителство.
Влязлото в сила решение по гр.д.№
216/2002г. по описа на Несебърския районен съд се ползва по отношение на ищцата
К.Х.Т., която е била ищец и по това дело, е създало състояние на определеност
относно несъществуването на право на собственост в полза на ищцата по отношение
на ПИ с идентификатор ********, от който впоследствие е отделен процесния имот
с идентификатор ********** с площ от 213 кв.м.
Задължението на съда да зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила
решение е регламентирано в чл.297 от ГПК. Когато се разрешава правен спор и по
преюдициално правоотношение има влязло в сила решение, съдът е длъжен да го
зачете и да не приема нещо различно, въпреки, че мотивите на съдебното решение
не се ползват със сила на присъдено нещо. Предмет на силата на присъдено нещо
не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически
факт, въз основа на който то се претендира. В основата на иска се включват
всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се
поражда претендираното материално право. Следователно, установените с решението
по предходното дело общи правопораждащи и правоизключващи факти на спорното
право на собственост на ищцата на същото основание, на което се е позовавала и
в предходен процес, се ползват със сила на присъдено нещо. Според съдебното
решение по това дело, незаконосъобразно е решението на общинската служба по
земеделие, в частта, с която собствеността на наследодателката на ищцата е била
възстановена в лицето на наследниците на първата в стари реални граници, защото
възстановеният имот е бил застроен, към постановяване на решението за
възстановяване, от магазин „Палма”, ресторант „Палма” и хотел „Грамада”, а 750
кв.м. от имота (с обща площ на имота 6 783 кв.м.) са застроени с асфалтови
пътища; земята е загубила качеството си на „земеделска” и съобразно чл.2 от
ЗСПЗЗ не подлежи на възстановяване дори и с план за земеразделяне в тази й част;
ищцата не може да се легитимира като собственик на имота с констативните
нотариални актове на собственост, с които се е снабдила.
Когато ищцата основава
материалноправната си легитимация по положителния иск за собственост върху
процесния имот в стари реални граници по ЗСПЗЗ при спор с трето неучаствало в
процедурата по възстановяване лице, следваше да докаже, че са изпълнени
изискванията на този закон за възстановяването на собствеността. Когато
решението на поземлената комисия като административен акт противоречи на
разпоредбите на ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската собственост, съдът не е
обвързан от него. Регулационният статут на имота – последващото включване на
обобществените като земеделски земи в регулация, не се отразява на правото на
възстановяване (арг. от чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ). Тълкуването на чл.10б, ал.1 от
ЗСПЗЗ е в смисъл, че пречка за възстановяване на собствеността е всякакво
застрояване на имота без оглед на неговата законност, като в тази връзка без
правно значение в настоящия случай е законността на построените магазин,
ресторант, хотел и асфалтирането на останалата част от имота. След като целият
имот е бил застроен към датата на възстановяване на собствеността с решението
на земеделската служба, когато е действал кадастралният план от 1997г., според
който имотът е представлявал УПИ ХІV-228 с площ от 1 580 кв.м. в кв.5001 –
за курортно-реакционни обекти, означава, че и отделеният впоследствие от него,
след одобряването на действащата кадастрална карта през 2006г. и изменението й
от 05.03.2007г., процесен ПИ **********, също е бил застроен. Същественото
обаче в случая е, че след като решението на земеделската служба е било
незаконосъобразно по отношение на целия възстановен в стари реални граници
имот, по аргумент на по-силното основание, неговата незаконосъобразност е
обхващала и тази част от имота, от който впоследствие е обособен процесния
имот, предмет на настоящия иск за собственост. Следователно неоснователно е
твърдението на ищцата, че тя е негов собственик на основание наследство и
реституция.
Предмет на доказване по
предявения положителен иск е и въведеното от ищцата, при условията на
евентуалност, оригинерно основание на претендираното от нея правото на
собственост – изтекла в нейна полза десетгодишна придобивна давност с начало
2000-та година. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот,
разпоредбата на закона (чл.79, ал.1 от ЗС) установява, че претендиращият
несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата
власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия
собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
Не само, че не са ангажирани от
ищцата годни доказателства за осъществявано владение през въведения от нея
период, въпреки постоянно изразяваните, чрез процесуалния си представител, намеР.я
и желания да стори това, които настоящия съдебен състав не оценя като
доказателствени искания, а единствено като мотив за опит за непрекъснато
отлагане на делото, но и съдът не споделя виждането на процесуалния
представител на ищеца и това на процесуалния представител на ответника,
изразено във връзка с ангажирането от страна на последния на гласни
доказателства в подкрепа на приетото за съвместно разглеждане възражение за
придобивна давност, че владението представлява грижа за имота и постоянно
присъствие в него. Тези действия сами по себе си не се отъждествяват с
понятието владение, но чрез тях то се обозначава и легитимира като такова.
Вярно е, че обикновеното ползване, вещното право на ползване, правомощието на
собственика да ползва и правото на собственика да владее една вещ/имот, са
различни правни хипотези, но в голяма степен проявните им форми са сходни и
съвпадат с действията, които се очаква да извършва и владелецът в хода на
упражняване на фактическата власт върху имота. Нито ищцата, нито ответника „Л.”
ЕООД не проведоха успешно установяване на конкретен период от време, през който
всеки от тях да е установил и упражнявал фактическа власт върху имота именно
поради смесване на понятията владение, фактическо ползване и обитание на имота,
а оттам недоказано си остана твърдението на ищцата за осъществявано от нея
владение, чието начало е постановяване на заповедта на Кмета на Община Несебър
от 08.12.2000г., с която е одобрен частичен застроителен и регулационен план за
кв.50 по плана на к.к.Слънчев бряг – запад, според който е обособен УПИ-228,
кв.50 на площ от 1 580 кв.м., и което владение да е продължило повече от
десет години. Не следва да се обсъжда и въпросът дали това твърдяно от ищеца
фактическо състояние се отрича от ответника, тъй като съзнанието на законните
му представители – физически лица, може да е изградено на погрешно възприемане
на действителността и не е меродавно, доколкото не са осъществени всички
елементи на фактическия състав на чл.79 от ЗС, което налага външна демонстрация
на действия, за да се отстрани всяко съмнение. Вследствие казаното дотук,
липсата на corpus прави ненужно изследването на въпроса за наличие
на animus – субективния признак на владението, след като, за
да има владение е необходимо едновременното наличие на двата белега. НамеР.ето
за своене, без да се отрича съществуването му, не може да компенсира липсата на
фактическо упражняване на власт върху имота. Без него то е непотребно, тъй като
двата елемента са в условията на кумулативност, не на евентуалност или
алтернативност, равнозначни са, а не в отношение на главен и подчинен.
Не се установи С.Д.И., след като й
е било възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, която по силата на
Решение № 557-Н от 25.09.2006г. на ОС „ЗГ” – Несебър се легитимира като
собственик на процесния поземлен имот 51500.506.161, и която след изменението
на кадастралния план, по силата на което процесният имот е съществувал
самостоятелно, а С.И. е била вписана и в кадастралния регистър като негов
собственик, нито път последващите приобретатели на имота – В.П.Ж. и „Л.” ЕООД,
да са загубвали владението върху имота, нито това тяхно владение да им е било
отнето от ищцата К.Х.Т. против волята им, чрез установяване за себе си
фактическа власт върху имота по траен начин (interversio possessonis), нито са изоставяли доброволно владението си и
някой от тях се е съгласявал фактическата власт върху имота да се упражнява от
ищцата; не е имало фактическо поведение, което недвусмислено да отрича правата
на ответника и неговите праводатели, то да е достигнало до знанието на всеки
един от тях и те да не са нарушавали евентуалното владение с действия, на които
правната норма придава силата да го прекъснат.
Предвид
установената незаконосъобразност на решението на земеделската служба, с което ищцата
се легитимира като собственик, включително и предвид констатираното нарушение
на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ при неговото издаване, съдът намира, че предявеният от
нея отрицателен установителен иск се явява неоснователен и доказан. Ищцата не
доказа с годни доказателства, че е придобила собствеността върху процесния имот
на първоначално заявеното от нея основание – наследство и реституция, и като такъв
искът следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, предявеният при условията на евентуално обективно съединяване
установителен иск на ищцата, че тя е собственик на процесния недвижим имот на
основание изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като твърденията й за
осъществено владение през въведения период не бяха подкрепени с доказателства.
Съдът не следва да се произнася по
възражението на ответника за придобиване собствеността върху имота на основание
давностно владение предвид неоснователността и недоказаността на исковете,
предявени от ищцата, поради което не се налага обсъждането на свидетелските
показания нито дали ответното дружество е владяло имота въз основа на правото
си на собственост или фактическата власт е установена от него на друго
основание, както през въведения от него период, така и през времето, за което
споменават свидетелите при разпита им.
С оглед правилата на процеса
съдът не следва да се произнася по присъждането на разноски в полза на ищцата,
тъй като тя няма право на такива по чл.78, ал.1 от ГПК.
С оглед изричното заявление на
процесуалния представител на ответното дружество, че не желае присъждането на
разноски по делото, съдът не следва да се произнася и по разноските направени
от ответника, съобразно чл.78, ал.3 от ГПК.
С оглед гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Х.Т. с ЕГН **********,***, иск за признаване за установено по
отношение на „Л.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
к.к.Слънчев бряг, общежитие „*******, представлявано от управителя *******, с
участието на третите лица С.Д.И. с ЕГН ********** и В.П.Ж. с ЕГН **********,***,
че К.Х.Т. с ЕГН ********** е собственик
на основание наследство и реституция
на Поземлен имот с идентификатор **********
(петдесет и една хиляди и петстотин точка петстотин и шест точка шестстотин и
шестнадесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър,
одобР. със Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение със Заповед КД-14-02-285 / 05.03.2007г. на Началника на
СК-Бургас, адрес на поземления имот: град Несебър, улица ***************.;
трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване –
незастроен имот за курортно-рекреационен обект, при съседи: ПИ №№ ***************,
********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Х.Т.
с ЕГН **********,***, иск за признаване
за установено по отношение на „Л.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: к.к.Слънчев бряг, общежитие „*******, представлявано от
управителя *******, с участието на третите лица С.Д.И. с ЕГН ********** и В.П.Ж. с ЕГН **********,***,
че К.Х.Т. с ЕГН ********** е собственик
на основание придобивна давност, в
резултат на осъществявано от нея непрекъснато владение, продължило повече от
десет години с начало на периода 08.12.2000г., на Поземлен имот с идентификатор
********** (петдесет и една хиляди и
петстотин точка петстотин и шест точка шестстотин и шестнадесет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобР. със
Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение със Заповед КД-14-02-285 / 05.03.2007г. на Началника на СК-Бургас,
адрес на поземления имот: град Несебър, улица ***************.; трайно
предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване –
незастроен имот за курортно-рекреационен обект, при съседи: ПИ №№ ***************,
********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: