Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1473 21.04.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16777 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 52 от ЗЗД.
Ищецът
Ю. М.С., ЕГН ********** в качеството й
на законен представител на Х.П.С., ЕГН **********, чрез адв. Н. е предявил
против МБАЛ „Централ Онко Хоспитал“ ООД, ЕИК201739317, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, бул. "Васил Априлов" № 20, представлявано от ***
*** иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000лв. /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания на Х.П.С., настъпили в резултат от проведено
неправилно, некачествено, несвоевременно и недостатъчно лечение на пневмонията
в периода от ***г. до ***. от екип на ответника, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се
твърди, че Х.П.С. е роден на ***г. След раждането се установило, че той има
генетична аномалия, а именно ***, което предизвиквал физически и психически
отклонения в развитието на човека. Характерно за тези деца, освен основните
изменения, са няколко допълнителни усложнения на здравословното им състояние:
страдали от имунен дефицит; имали проблеми със щитовидната жлеза и са
предразположени към сърдечни заболявалия.
Ответникът е лечебно
заведение, което било потърсено от майката на Х. по повод инцидентно негово
заболяване на горните дихателни пътища, а именно Б.
Х. бил поставен под
пълно запрещение, като за негов законен представител била определена неговата
майка с Решение №519/18.04,2018г, постановено по гр.д.№2764/2017 по описа на ОС
Пловдив.
На 04.02,2018г. Х.
вдигал температура, прегледан бил от лекуващия го л. д-р Д., който установил
наличието на гнойна ангина и му изписал антибиотик „Клацид“. Тъй като не се
повлиява от предписаното му лечение и продължава да се влошава, на ***г, му е
направен повторен преглед от същия л., като му е извършено и инструментално
изследване - Пулмография (снимка на бял дроб). От нея се установили
„Дясностранна базална пневмония”. Насочват го за хоспитализация и още същия ден
е приет в детското отделение на МБАЛ „Централ Онко Хоспитал“ ООД, гp. Пловдив -
ответник по настоящия иск.
Състоянието на Х. било
тежко, но това по никакъв начин не било отчетено от медицинския екип и
назначените лабораторни изследвания са минимални, а антибиотичната терапия била
назначена още на вратата от приемащия л., без да направи антибиограма. Вместо
това болницата считала за приоритетно първо да поиска от майката сумата от 100
лв., затова че ще ползват услугите па въпросното лечебни заведение.
Настанен бил в стая в
отделението с общ санитарен възел със занижена хигиена, използван от деца с
различни заболявания. От там насетне медицинският екип нямал какъвто и да е
контакт с Х., освен сестрите да му дадат антибиотика. Никой л. не го бил
посещавал, за да види какво е състоянието. На следващата сутрин влезна ли на
формална визитация и така до края на престоя му там.
Терапията, която му е
назначена и приложена не дава положителен резултат, а точно обратното.
Състоянието на Х.
продължава да се влошава и на следващия ден - констатира се тежка дихателна
недостатъчност и повишаване на температурата до 38 градуса. Той продължавал да
не е в състояние да приема течности и храна, което допълнително изтощава
неговия организъм. На поредно настояване на майка му Ю.С. да му включат
системи, за да го подсилят и да не се обезводни съвсем, д-р Д. й казал:
„Нормално е да не яде, все пак е болен“. Г-жа С. моли и сестрите да му пуснат
система, те обаче категорично отказват, тъй като нямали л.ско нареждане за
това.
През по-голямата част от
времето детето поддържало температура 38,8 градуса. Постепенно дишането му
става все по-трудно, но никой не взимал мерки да му бъде предоставена
кислородна маска, каквато се изисква при такива случаи, както и прилагането на
инхалации. В следствие на това детето се влошава още повече, пръстите му
посиняват от липсата на кислород, няма каквито и да било сили да се бори със
заболяването. Въпреки това няма назначени повторни, контролни кръвни и
инструментални изследвания, които да установят причините за влошаването. Сменен
бил само антибиотичното лечение, отново без антибиограма, съответно отново „ на
сляпо“. Също така, налице било силно обезводняване, което също е неглижирано от
медицинските служители. Две нощи детето не спало дори една минута, а само
кашляла и вече на третия ден нощна смяна - ***., когато е почти безжизнен, с
посинели пръсти, на смяна идва д-р Ч. Тя им обяснява, че детето е в много тежко
състояние, което налага незабавното му преместване в интензивно отделение на
УМБАЛ „Свети Георги“, тъй като те вече не можели да овладеят тежкото му
състояние.
От МБАЛ „Централ Онко
Хоспитал“ ООД детето е изписано в критично състояние на носилка със
специализирана линейка, на системи и с апарат за кислородно дишане, с опасност
за живота.
На екипът на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД били необходими около два месеца усилия, за да успеят да
овладеят напълно тежкото му състояние.
През цялото това време
Х. търпял болки и страдания, изразяващи се в невъзможност да диша, болки в
гърдите при всеки опит да си поеме въздух, невъзможност да спи и да се храни,
стрес и ужас от това, което се случва с него и той не може нито да контролира,
нито да спре.
За да е изпълнен
фактическия състав на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, следва да са налице следните
елементи в тяхната съвкупност:
Неправомерни действия
и/или бездействия на медицински екип на ответното лечебно заведение;
Настъпила вреда за
ищеца;
Причинна връзка между
неправомерното поведение на ответника и вредата на ищеца;
Вина, която се
предполага;
Твърди се, че в
конкретният случай били налице всички предпоставки и е изпълнен фактическия
състав на разпоредбата на непозволена увреда.
Кръгът от лицата от
ръководството на болницата не е необходимо да бъде установяван. Това следва и
от Постановление №7 от 30.12.1959г. на Пленума на ВС, съгласно което
отговорността по чл.49 от ЗЗД се носи и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду работниците е причинил вредите. Отговорността по чл.49 от ЗЗД
е обективна, която има обезпечителна гаранционна функция. Тя е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия на лицата, на които е
възложена дадена работа.
Неправомерни действия/бездействия
на медицинския екип:
1.
Липса
на адекватна и достатъчна диагностика:
·
Твърди
се, че не са извършени всички необходими и задължителни изследвания на Х. при
неговото постъпване в ответната болница, въпреки че е констатирано, че състоянието му е
тежко: "начална интоксикация", с "бледи, сухи кожа и
лигавици",симптоми на дехиратация. Назначена е само обшата, но крайно
недостатъчно Пълна кръвна картина /ЛКК/. При наличие на такава тежка пневмония,
за която свидетелства извършената при постъпването рентгенографията, е
необходимо да се пуснат по-подробни изследвани, за да се отчетат по точно
състоянието и тежестта на инфекцията-като например, ЦРП / ЦеРеактивен Протеин/
- основен показател за наличието на инфекция в организма и е задължителен при
подобни състояния, биохимия, хемокултура. Още повече че в ИЗ състоянието на
детето е описано като тежко с "начална интоксикация", с "бледи,
сухи кожа и лигавици", симптоми на дехидратация. В този случай е
задължително да се изолира причинителя на инфекцията чрез хемокултура преди
антибиотичното лечение, както и чрез вземането на храчка, гърлен и носен
секрет. Само по този начин ще се проведе правилно, адекватно и достатъчно
лечение.
·
Липсва
изследване за алергии;
·
Липсва
назначена и съответно извършена антибиограма, с която да се прецизира
подходящото за конкретния случай антибиотичното лечение, което е изключително
важно, за да може организмът да се пребори с възникналата бактериална
пневмония. Още повече, че се касае за дете със ***, при което лечението е
допълнително затруднено. За този синдром е характерна намалена на имунната
система, което на практика означава, че всяко едно заболяване се развива много
по-бързо и много по-тежко, защото организма не разполага със съпротивителни
сили да се бори с него. Този факт следва да е известен на лекуващите го л.ите в
ответното дружество и те предприемат нужните диагностични действия още при
постъпването.
·
Няма
отчитане на ефекта от назначеното лечение, което следва да се отчете на 48-72
час. В този смисъл няма назначени повторни лабораторни и инструментални
изследвания, за да се провери дали прогресират пневмоничните промени или е
настъпило някакво усложнение, което е довело до влошаване в състоянието, като
например, плеврален излив, абсцедиране, пневмоторакс, пиоторакс,
пиопневмоторакс, които усложнения се очакват при тежки пневмонии, особено при
подлежаща патология като наличен имунен дефицит.
2.
Неправилно
назначено и проведено лечение:
Твърди се , че
приложеното му антибиотично лечение е неправилно.
Започнато е лечение с
два антибиотика - Медаксон и Амикацин „на сляпо“. Не е ясно нито защо са
поставени точно тези антибиотици, нито защо е сменян по-късно, тъй като няма
направена антибиограма, която да показва тяхната чувствителност и резистентност
към причинителя на инфекцията. Нещо повече -очевидно е, че избраната от
лекуващия л. антибиотична терапия е неправилна, тъй като детето не се
подобрява, а се влошава до степен да бъде приведен в друго лечебно заведение в
изключително тежко състояние.
Абсолютно
идентично е и сменена антибиотичната терапия - „на сляпо“ без антибиограма и
повторни кръвни и инструментални и др изследвания.
По никакъв начин не била
подпомогната имунната система, каквато с задължителната медицинска практика в
подобни случай, напр. с медикамента Имуновенин. Това води до обективна
невъзможност на организма да се пребори със заболяването.
Не са му били назначени
и съответно приложени каквито и да било вливания на глюкозо-солеви разтвори,
които да компенсират констатираната още при приемането дехидратация -„кожа и
лигавици - бледи, сухи“. Освен това, от направените му кръвни изследвания се
установява, че детето е с ниски белтъци и урея, от което може да се направи
категоричен извод, че той е гладувал. От друга страна, креатининът му е
завишен, което е индикация за дехидратация.
Нямало назначена и
приложена и кислородотерапия, въпреки тежкото му състояние и обективната
опасност да се влоши с оглед имунния дефицит. Още на ****. майката на Х.
уведомява съответните медицински специалисти, че детето не яде и не приема
течности, че са налице данни за влошаване на неговото състояние. На ***.
вечерта д-р Ч. забелязва, че пръстите му са сини и разбира от майката, че са
така от два дни. Това означава, че още към онзи момент сатурацията му е
спаднала, а медицинският екип не му е приложил задължителна кислородотерапия.
Видно от изследванията парциалното налягане на кислорода и насищането с
кислород са много спаднали в сравнение с тези при постъпването и са индикация
за необходимостта от незабавна кислородотерапия. Така била извършена едва на
10.02.18 г. вечерта преди да го приведат в другото ЛЗ.
Вместо да е налице
медицинска грижа в повече, поради наличието на вродена генетична аномалия,
предразполагаща към по-тежко протичане на заболяваннята, поради именен дефицит,
то ответният медицински екип я занижава до степен пълно неглижиране и
игнориране.
Лекуващият екип на МБАЛ
„Централ Онко Хоспитал“ ООД е могъл и е бил длъжен да знае всички
обстоятелства, свързани с възможните усложнения и лечението на бронхопневмония
при деца със *** и да ги съобрази, но не го е направил.
Всички
тези неправомерни действия и бездействия нарушават конкретни права на пациента,
а именно:
Нарушено било правото по
чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето на своевременност и достатъчност на
предоставената медицинска помощ;
Нарушено било правото по
чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето за предоставяне на качествена
медицинска помощ;
Нарушено било правото по
чл.86, ал.1, т.10 от Закона за здравето на сигурност и безопасност на
диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението;
Нарушена била
разпоредбата на чл.81, ал.2 от Закона за здравето правото на достъпна
медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи, т. 1
.своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ;
Увредата се състояла в
търпените от Х.С. болки и страдания. В продължение на дни детето е било на
легло с опасност за живота, не е могло да спи, да се храни, кашляло е
непрекъснато, изпитвало е силни, раздиращи болки в гърдите от усложняващата се
пневмония.
Увредата се състои и в
причиняване на усложнения в здравословното състояние на Х., които са можели да
са фатални. Твърди се, че ако е било предприето правилното антибиотично
лечение, ако детето не е било оставено да се обезводни, то нямаше да се стигне
до толкова тежко влошаване на неговото състояние и необходимост от превеждането
в интензивно отделение в критично състояние с опасност за живота в друго
лечебно заведение. Подценено и неглижирано е лечението и наблюдението на
детето, като е пренебрегнат рискът от евентуални усложнения.
Увредата се състои и в
продължилото повече от два месеца болнично лечение на настъпилите усложнения от
нелекуваната пневмония - период, през който детето не е в дома си, в позната му
спокойна и сигурна обстановка, не може да извършва обичайните си дейности, да
посещава обичайните места и Центъра за работа с деца със ***. То било лишено от
нормалния си живот и удоволствия , които са заменени с болка, страх и стрес, които
се отразяват на нешвата психика и занапред.
Увредата се състои и в
изпитвания от Х. ужас и страх през цялото време на хоспитализацията му, тъй
като не е разбирал какво се случва и защо тези непознати за него хора му
причиняват физическа болка - налице е безспорна психическа травма за Х., която
не е ясно дали и кога ще отшуми. И към днешна дата, когато майка му го води в
болница, той започвал да буйства, ставал агресивен и оказвал съпротива при
контакт с л.и - поведение, което не е било налице преди процесната
хоспитализация и което установява факта, че той има спомени за преживените от
него в този период болки, страдания и ужас.
Твърди се, че
причинно-следствената връзка между неправомерното поведение на ответника е
пряка с настъпилата увреда - ако била назначена и извършена правилна, адекватна
и своеверемнна диагностика на състоянието му и проведено правилно, адекватно и
своевремнно лечение на заболяването на Х., то пневмонията щеше да е овладяна
още първите 2дни, нямало да настъпят тези тежки усложнения и необходимостта
детето да бъде преведено в интензивно отделение на друго лечебно заведение с
опасност за живота, където да прекара още два месеца. Ако той не е бил
диагностициран и лекуван своевременно, достатъчно и ефективно, съобразно
съвременните достижения на медицинската наука и практика, нямаше да се наложи
да преживее този стрес и болки в продължение на месеци.
Предполагало се, че
лечебното заведение разполага с необходимия брой специалисти, придобили
необходимата специалност и стаж и необходимата апаратура, за да могат въобще да
хоспитализират дете с подобно заболяване. В случай че не притежават едно от
тези неща, то е налице извършване на правно регламентирана дейност без право на
такава, което води до ангажиране на наказателна отговорност на конкретни
физически лица.
Пневмонията е
заболяване, което е лечимо, особено в болнични условия. От него се умира, само
ако не е лекувано правилно и адекватно. Х. е имал невероятен късмет, че на ***
на смяна идва д-р Ч., която буквално му спасява живота.
Отговорността по чл.49
от ЗЗД била безвиновна гаранционна отговорност за причинени вреди от служители
на лечебното заведение. Безспорно е, че медицинските специалисти обективно са
могли да диагностицират и лекуват правилно и своевременно Х.- оказваната
медицинска помощ е в болница, която разполага със специалисти с необходимата
компетентност и модерна диагностична техника. Ето защо считаме, че няма друга
причина, освен виновно поведение, за да не бъде извършена своевременна,
правилна и адекватна диагностика и лечение на ищеца. В случая не е важно дали
това се дължи на незнание и/или немарливо поведение от страна на л.и от
ответното лечебно заведение, и при двата случая дружеството следва да обезщети
пострадалото лице за причинените му от негови служители неправомерни действия и
бездействия, каквито ще установим по делото, че са налице.
Поради всички тези факти
и обстоятелства твърдим, че е изпълнен фактическият състав на чл.49 във връзка
с чл.45 и чл.86 от ЗЗД и ответникът следва да понесе своята обезпечителна отговорност
за неправомерни действия и бездействия на свои служители. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
основателността на претенциите.
Признава
факта, че ответното лечебно заведение „МБАЛ ЦЕНТРАЛ ОНКО ХОСПИТАЛ” ООД - град
Пловдив е проведено лечение на Х.П.С., който е с генетична аномалия-***, за
периода от ***г. до ***. Оспорва всички останалите факти и обстоятелства
посочени в исковата молба, както и твърденията за неправомерни действия/бездействия
на медицинския екип и липса на адекватна и достатъчна диагностика.
Твърди, че медицинският екип извършил
диагностиката и лечението на Х.С. не е извършил неправомерни действия или
бездействия, направени са всички необходими изследвания, правилно е назначено и
проведено лечението на С., има изследване за алергии, назначена и извършена е
антибиограма,направени са вливания на глюкозо-солеви разтвори, има приложена
кислородотерапия. Обстоятелствата по проведеното лечение били следните:
На ***г. в 10:37ч. в МБАЛ „Централ
Онко Хоспитал”ООД постъпил на лечение пациента Х.С. на *г. придружен от майка
си Ю.М.С., Пациентът бил насочен със следната медицинска документация:
Направление за хоспитализация от ***г. издадено от д-р Б. Д., специалист *** и
Амбулаторен лист от ***г., с основна диагноза – Б.п., неуточнена и придружаващо
заболяване: Алергичен ринит неуточнен, *** и направена Ренгенография на бял
дроб със следното описание: В дясна белодробна основа нееднородно засенчване с
неясни очертания, достигащо до маркиран малък интерлоб, хилусни сенки
неуголемени, синуси свободни, сърдечносъдова сянка с нормална форма и размери,
инфилтративни възпалителни изменения в дясната основа. Пациентът постъпва с
начална интоксикация, настанен е в самостоятелна стая №**, придружен от Ю.С.,
като през определени периоди от време при него са стояли и б. му и д. му, като
за стая №*** и стая №*** има два самостоятелни бани с тоалетни, разположени
срещу стаите, като пациентите от всяка стая следва да ползват санитарния възел
който е по- близо до стаята им, така че не отговаряло на действителността
изложените в исковата молба обстоятелства, че санитарния възел бил общ за
отделението и със занижена хигиена.
От ренгенографията и физикалните данни
за групирани дребни влажни хрипове двустранно в белодробните основи се приела
работна диагноза Бронхопневмония, неуточнена, вземат се параклинични
изследвания по изискванията на алгоритъма за лечение по стандартите на НЗОК:
ПКК, СУЕ, КАС, микробиологично изследване на носен секрет. Поради спешността на
състоянието веднага е поставен венозен път /абокат/ и са започнали венозни
вливания на глюкозни и солеви разтвори, неоснователни са твърденията, че такива
не са правени. Заради очакваната поради придружаващия *** имуносупресия е
назначена емпирична/без доказан микробен причинител/антибиотична терапия с два
антибиотика Медаксон и Амикацин, започната веднага след отчитане на отрицателни
кожноалергични проби. Поради това са назначени тези два антибиотика, за да
покрият всички възможни бактерии, които биха могли да причинят заболяването, но
на който и да е антибиотик му трябват поне 48 часа, за да настъпи ефект от
лечението. Фебрилитетьт временно е овладян, т.е, настъпило е подобрение на
състоянието, пациентът е бил със задоволителен прием на вода, без загуби, без
повръщане и диария. На следващия ден-****. е бил афебрилен, но все още с
клинични данни за интоксикация, поради което продължава венозната рехидратация.
Следобед към 16:00ч. с фебрилитет до 40°С, влят венозен антипиретик, Перфалган
1 флакон, след което температурата се повлиява до 38°С, продължена венозната
рехидратация. На 09.02.2018г. пациентът е субфебрилен. На ***. в следобедните
часове фебрилитет до 38,8°С. Направена е корекция на антибиотичната терапия,
Медаксон спрян и започнат Клиндамицин, за който не е имало достатъчно време, за
да се отчете ефекта поради преместването в друго лечебно заведение. От взетия
за микробиологично изследване при постъпване носен секрет не се е изолирала
патологична бактериална флора. При бактериална пневмония не винаги имало
корелация между изолирани бактерии от горни дихателни пътища и реалния
етиологичен причинител, който е по-вероятно да е достигнал белодробния паренхим
по хематогенен път. Направена е антибиограма на гърлен секрет, на горните
дихателни пътища, но за да се установят точно какви са бактериите на долните
дихателни пътища, това може да стане с високорискови инвазивни методи-
мигробиологично изследване на плеврален пунктат, бронхоалвеоларен лаваж и
други, които са рискови и опасни манипулации, особено с оглед придружаващото
заболяване на пациента.
На вечерна визитация от дежурния л. е
отчетено влошаване в състоянието с прогресираща дихателна недостатъчност -
тахипнея 40/мин, пъшкащо дишане, цианоза, тахикардия, хипосатурация, промени в
съзнанието, най-вероятно от хипоксемията-неспокойствие, буйстване. Назначена е
кислородотерапия и незабавно са взети контролни изследвания-ПКК, СУЕ, ДКК,
Кас-рО2-27,2; сатурация-60,2%; рСО2-31,5; pH-7,53, биохимия
с йонограма, протеинограма, ЛДХ, КК, КК-МБ, бъбречни и чернодробни показатели,
ЦРП и статус на съсирване. Веднага е уведомен Н.- о. и е обсъдено превеждане в
интензивен сектор на Клиника по педиатрия на УМБАЛ „Св.Георги” поради съмнение
за стафилококова етиология на пневмонията /поради ренгенова находка и имуносупресирания
терен на пациента/ и вероятно настъпило плеврално усложнение/плеврит,
пневмоторакс/ или абсцедиране, характерни за стафилококовите пневмонии. След
консултация по телефона с Р.к. доц.К., пациентът е преведен за лечение в УМБАЛ
„Свети Георги”-Пловдив, с реанимационен екип на ЦСМП, защото единствено в цяла
южна България в посочената болница, в клиниката по педиатрия и генетични
болести имат интензивен сектор, апаратура за интубация и друга специализирана
апаратура.
Видно от Епикризата на Х.С., издадена
от Клиника по педиатрия и генетични болести към УМБАЛ „Свети Георги”, която е
приложена към исковата молба, на пациента била проведена терапия с аналогични
л.ствени продукти. За да има подобрение в състоянието на пациента с оглед
диагнозата, още повече като се вземе предвид, че е с придружаващо заболяване-
***, следва да мине определен период от време, минимум 48 часа, за да
подействат л.ствените средства, особено антибиотичните. Не били верни
твърденията, че на пациента не е била включена система, напротив направени са
вливания на глюкозни и солеви разтвори и кислородотерапия.
Х.С. многократно бил лекуван в „МБАЛ
Централ Онко Хоспитал”ООД от различни заболявалия и до преди посочения период -
от ***-***. никога не е имало оплаквания относно проведените лечения и
действията на медицинските специалисти.
С оглед изложеното твърди, че не са
налице данни за неправомерни действия или бездействия на медицинските
специалисти, не са допуснати грешки при лечението на пациента, съобразно
състоянието на Х.С. са проведени всички необходими медицински изследвания и е
назначено лечение, като лечебния процес е протичал гладко с влошаване на ***.
израз на увредения терен /***/, като действията на лекуващия екип са адекватни
и не се установяват пропуски и грешки в процеса на клинично наблюдение и
лечение на Х.С., поради което счита, че исковата молба за плащане на
обезщетение е изцяло неоснователна. Относно твърденията в исковата молба, че не
са назначени медикаменти за подпомагане на имунната система, например
Имуновенин, в УМБАЛ „Свети Георги” също не е назначено такова лечение, видно от
епикризата. Медицинския екип в болницата-ответник е взел предвид наличието на
вродена генетична аномалия, предразполагаща към по-тежко протичане на
заболяванията, поради имунен дефицит и е приложил необходимото лечение,
вливания на глюкозо-солеви разтвори, кислородотерапия и изследвания. Претендира
разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
С Решение
№519/18.04,2018г., постановено по гр.д.№2764/2017 по описа на ОС – Пловдив Х. е
бил поставен под пълно запрещение.
На основание чл. 153,
вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че
на Х.П.С. е проведено лечение в МБАЛ ЦЕНТРАЛ ОНКО ХОСПИТАЛ” ООД - град
Пловдив за периода от ***. до ***., като л.ите, които са лекували Х.С. се намират в трудови правоотношения с
ответното болнично заведение.
Между страните по делото не се спори,
а и това се установява от приложената към делото медицинска документация, че на
*** г. Х. С. постъпва в МБАЛ „Централ Онко Хоспитал“ ООД с диагноза
бронхопневмония, неуточнена. На *** г. Х. С. е изписан и е постъпил за лечение
по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“- Пловдив.
По делото като писмени доказателства
са приети сестрински журнал.
По
делото са разпитани като свидетели М. Д. Ч., А. Т. А. и Р. Д. И.. Св. И. установява неимуществените
вреди, които Х. е претърпял по повод и във връзка с престоя си в болничното
заведение.
От показанията на Св. М. Д. Ч., която
е работила при ответника, като л., се установява, че е видяла за пръв път Х.С.
вечерта, когато се наложи превеждане му в УМБАЛ „Свети Георги“. Детето е било с
проява на дихателна недостатъчност, с цианоза около пръстите, устните му бяха
сини. Бил е неспокоен. Устните и около пръстите му били сини, което е накарало
Св. да направи контролно изследване, да
назнача кислородотерапия. Детето е било преведено в друга болница, защото
състоянието му е било тежко, изисквало се интензивна терапия и
кислородолечение. Св. се е съмнявала за плеврален излив или абсцес на белия
дроб. Тъй като състоянието му се усложнило пациентът е бил преведен в отделение
на УМБАЛ „Свети Георги“ с цел да бъде проведено интензивно лечение. В МБАЛ
„Централ Онко Хоспитал“ ООД няма интензивно детско отделение. Св. е поставил
пациента на кислородно лечение. В медицинската му документите никъде не е
пишело да е син. Виждайки го, че е така син, Св. си е помислила, че е настъпило
усложнение. Според Св. е настъпило остро усложнение, довело до това състояние
цианоза или посиняване. По принцип такива деца имали малко или много нарушена
имунна система и при тях инфекциите протичат по-тежко и по-често съответно с
усложнения, поради имунния дефицит.
Преди превеждане на детето в УМБАЛ
„Св. Георги, Св. е говорила с началника на детското отделение на МБАЛ „Централ
Онко Хоспитал“ ООД. С негово разрешение е говорила с националния консултант.
Без тяхно позволение не можело да се преведе пациент. Доктор А. е на. на
отделението. В УМБАЛ „Св. Георги“ имат специализирана детска хирургия.
Ответникът разполага с апаратура, има рентген, скенер, ехограф. Целта на
превеждането е била интензивно лечение, мониторирането на жизнените функции,
кислородна терапия, реанимация и евентуално хирургическо лечение.Пациентът
е имал лек плеврален излив, но е бил
малък и не се е наложило хирургично лечение. Детето е било настанено в
самостоятелна стая, като няма санитарен възел вътре в стаята. До стаята има
санитарен възел. Този санитарен възел се ползва от две стаи.
Имало е постоянно наблюдение от л.ите
и медицинския персонал. При приемането на детето са били направени кръвни
изследвания, които са показали, че няма нарушения при показанията. При
първоначалните кръвни изследвания нямало такива, които да показват необходимост
от допълнителни, но в контролните изследвания имало влошаване на показателите.
От св. А.А., който работи в МБАЛ
„Централ Онко Хоспитал“ ООД, като началник детско отделение, Х.С. е постъпил в
болницата на *** г. в увредено състояние. С клинични данни за дясностранна
базална бронхопневмония, с нормална кръвна картина и нормален газов анализ, от
носния секрет не се изолираха патогенни микроорганизми. Взет му е носен и
гърлен секрет. Мисли, че от ушен л. е бил насочен при тях, като при него е бил
лекуван от гнойна ангина. От лечението при другия л. и постъпването при тях
може би са били минали три дни. При
постъпването си е била представена рентгенография. Бил поставен абокат и са
изписани венозно два антибиотика с цел да се покрие по-голяма микробна инвазия.
Вливали са му интервенозни глюкозо-солеви разтвори, правен му е урбазон. При
постъпването му са били правени изследвания, които са по здравна каса - пълна
кръвна картина, газов анализ и носен секрет. Антибиограма нямало как да се
направи, защото методите, с които трябвало да се докаже тези причинители са
доста рискови и даже да има някакъв
резултат, трябва да се изчака три дни, затова веднага са започнали
лечението. Ако трябвало да се докажат етиологични причини се правило белодробна
пункция или лаваж- от бронха се взима секрет и се изследва, което е рисково.
Никъде не се правило. Х. бил със заболяване на *, при което всички клетки са увредени
и тези деца по-лесно се разболяват и по-трудно оздравяват. За повлияване на
антибиотика били необходими до 48 - 72 часа. Особено подобряване в състоянието
му е нямало. Поддържал една температура от 38-39 градуса и на третия ден бил
преведен в детска клиника на УМБАЛ „Св. Георги“.
Имало е рязко влошаване на състоянието
му, поради това е бил преведен в детска клиника. Имали са указания при
влошаване на състоянието на дете, може да не е със ***, пак да се преведе в
УМБАЛ „Св. Георги“. Наблюдавано е детето
от л.и и медицински сестри по два пъти на ден. Хранел се е през устата, пиел
вода. Детето е било настанено в самостоятелна стая. В самата стая няма
санитарен възел, а две стаи използват общ санитарен възел.
Съдът
кредитира изцяло показанията на М. Ч., Р. И. и А.А., последните преценени на
основание чл. 172 ГПК, като ги намира са последователни, житейски логични и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
От заключението на съдебно-
медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно и обективно,
се установява, че диагнозата при постъпването на детето е МКБ J18.0- Бронхопневмония
неуточнена, КП 048.При постъпването детето е в незадоволително общо състояние,
интоксикиран, бледи кожа и лигавици, ДЧ 32сек/мин, СЧ Ю8уд/мин. Сатурация 02
95,8%. При физикалния преглед дребни влажни звънливи хрипове в дясната
белодробна основа. Независимо от това дали детето е генетично обременено или не
при съмнения за пневмония е необходимо да се направи рентгенография на бял
дроб, ПКК, микробиология от гърло и ако физикалната находка се потвърди
рентгенологично веднага да се започне антибиотична терапия. *** или тризомия 21
е вид геномна аномалия при хората. Дължи се на появата на трета хромозома в
21-вата хомоложна двойка, оттам и терминът „тризомия 21“. Успоредно с типичните
за болестта симптоми на телесни аномалии, се наблюдават и намаляване на
способностите на възприемане, умствена изостаналост, вродени сърдечни пороци.
Децата със *** могат да имат различни усложнения, някои от които стават по-тежки
с възрастта: Дефекти на сърцето. Около половината от хората със *** се
раждат със сърдечен дефект. Тези сърдечни проблеми могат да бъдат
животозастрашаващи и изискват операция в ранно детство; Левкемия. Малките
деца със *** имат повишен риск от левкемия. Инфекциозни
заболявания. Принякои
деца има нарушения в имунната система и е повишен рискът от инфекциозни
заболявания; Деменция. Хората със
*** се характеризират с повишен риск от деменция - признаците и симптомите може
да се появят около 50-годишна възраст. Съществува повишена честота на припадъци
и увеличен риск от развитие на болестта на Алцхаймер; Сънна апнея. Поради промени в меките тъкани и скелета, които могат
да доведат до запушване на дихателните пътища, децата и възрастните със *** са
с по-голям риск от обструктивна сънна апнея; Затлъстяване. Хората със синдрома на ** имат по-голяма склонност
към затлъстяване в сравнение с общата популация.
При една част от децата със *** има
намален хуморален имунитет, затова те често боледуват от бактериални инфекции.
Х. не е често боледуващо дете, което изключва наличие на нарушен хуморален
имунитет. Направеното изследване на хуморален имунитет доказват това - IgA-1,54g/l, IgM-1.04g/l, IgG-8,26g/l. Всички имуноглобулини са на граници на
нормата.
Приложението на Имуновенин при деца с
нормален имунитет не се препоръчва, поради честите алергични реакции към него.
Имуновенин-интакт IgG се прилага за: лечение на пациенти,
които нямат достатъчно антитела (заместителна терапия):
1.
Пациенти
с вродена липса на производство на антитела (синдром на първичен имунен
дефицит).
2.
Пациенти
с рак на кръвта (хронична лимфоцитна левкемия), който води до липса на
производство на антитела и рецидивиращи инфекции, когато профилактичното
антибиотично лечение е претърпяло неуспех.
3.
Пациенти
с рак на костния мозък (злокачествен миелом) и липса на антитела, с
рецидивиращи инфекции, които не са се повлияли определени бактерии
(пневмококи).
4.
Деца
и юноши (от 0 до 18 години) с вроден СПИН и рецидивиращи бактериални инфекции.
5.
Пациенти
с ограничено производство на антитела след трансплантация на костномозъчни
клетки.
6.
Лечение
на пациенти с определени възпалителни заболявания (имуномодулация).Те се делят
на три групи:
1.
Пациенти,
които нямат достатъчен брой тромбоцити (идиопатична тромбоцитопенична пурпура),
при които има висок риск от кръвоизлив или при които скоро предстои операция.
2.
Пациенти,
страдащи от заболяване, свързано с множество възпаления, засягащи нервите по
цялото тяло (синдром на Guillain Вагге).
3.
Пациенти,
страдащи от заболяване, което води до множествени възпаления, засягащи няколко
органа в тялото (болест на Kawasaki).
При доказана рентгеновогична диагноза
и ПКК, не се налагат други изследвания по медицински стандарт.
Контролни изследвания се налагат само
при влошаване в състоянието каквито са направени на 72ч. Винаги се изчаква до
72-я час. Тогава започват да действат антибиотиците. Поради тази причина е
безсмислено да се боде всеки ден детето. След 72-я час ако няма рентгенологично
подобряване, тогава се сменят антибиотиците. Въобще преосмисляне на
състоянието, в целия му обем. Извършва се кръвна картина, рентген. Обикновено
се събираме колегиум и решаваме защо е така при конкретно дете.
Ако има физикални данни, т.е. със
слушалка, ако установим разрастване на процеса, ако има плеврит, той също се
чува, може да се прецени дали напредва процеса и дали се влошава.
При липса на запис за промяна, но да е
установено, може да се смени терапията. Преценката на л.я е, че детето се
влошава и сменя антибиотика. Детето е с температура през тези три дни. 48 часа
антибиотикът не действа, на 10-ти сутринта също има температура 38. По преценка
на л.я може да се смени цялата терапия през всяко време на престоя. Същият този
л. отговаря за детето. Той може да каже защо е направил това.
Правилно е да се изчака, защото ако се
вижда, че нещата не са добре, тогава се поръчват съответните изследвания, за да
се направят тези изследвания минават 2-3 часа, а това е загубено време за
детето. След като колегата е преценил, че нещата не вървят добре, той носи
цялата отговорност за всяка промяна.
Правилна е преценката на л.я.
От предоставените документи няма данни
за теглото на детето. По пронцип децата след 15 годишна възраст имат тегло на
възрастни и се прилагат дозировки на медикаменти като при възрастни.
По данни от тетрадката за назначения
на л.я са прилагани водно-солеви разтвори от деня на постъпването на детето, по
една банка Сер.Глюкозе 5% 500мл. дневно, а на 10.02. Сер.Глюкозе 5% 200мл.+
Физ.разтвор0,09% 500мл.
Показания
за започване на кислородотерапия са когато Сат.О2 е под 90%. В деня на
приема Сат.О2 е 96%.
Сатурацията е нормална. Състоянието, в
което постъпва детето, то не е тежка форма, сатурация на кислород 95 % значи, че няма засягане голямо на белодробния паренхим.
Сатурация на кислорода под 90 % вече говори за умерено засягане на белодробния
паренхим. Под 90 % е вече по-тревожно.
Съобразно клиничната пътека, по която
е приет, това се приема и всичко това се попълва, когато се дехоспитализира
детето. Т.е. това е критерий за постъпване, да е интоксикирано, при пневмония
задължително трябва да има ренгеноморфологични промени, но *** не е
предпоставка за развитие или не на пневмония. Дете с *** развива толкова често
пневмония, колкото и дете без ***. Дишането 32 е свързано и с тревожността на
децата. На едно дете като се премери дишането по време на хоспитализация може
да е и 40. Въпросът е да се премери след настаняване, след като се е адаптирало
в обстановката, това е много важно, след 2, 3, 4, 5 часа. След
хоспитализацията, след настаняването, след адаптацията, това е много важно.
Обективно установяваме това нещо. Има проследяване, но не си спомням в същия
ден да е правено. Много пъти не се записва това нещо, но един добър л. може да
го установи. Можем да го установим и без записване. Работим с документи.
Пневмонията не може да се нарече тежка при постъпването. При децата едно леко
състояние за 15 минути до 1 час може да стане в едно тежко състояние. Това може
да се каже и за всички заболявания при децата. За децата е важно обективното
наблюдението, но не и изследвания. Да не говорим за утайката на левкоцитите,
която говори за възпаление, то се позитивира да кажем пет – шест дни след
началото на заболяването и стои високо някой път до два месеца.
По отношение на журнала на сестрите за
назначението, поддържането на температурата, рентген не може да се направи
по-рано от 72-я час. Кръвните изследвания не обективизират толкова ясно
възпалителния процес. Те малко по-късно се появяват и се позитивират така, за
да не кажа, че положението е страшно. Ако се направи рентгенография, счита се,
че до 72-я час се достига достатъчно добра тъкана концентрация на
антибиотиците, за да започнат те да лекуват. Освен рентген нищо друго, а
разбира се и физикално изследване на дишането, но не всяка пневмония се чува.
Хемокултура е белег, при който има диагностична стойност при пневмонията не
повече от 2-3 %. Само за тежка пневмония е необходимо хемокултура или храчка.
Едно от двете. Обективно, първия ден не може да се каже, че е в тежко
състояние. При грип температурата е 39-40 градуса от пет до седем дни.
Не повече от 20 % от децата със ***
имат нарушение в хуморалния имунитет, който се проявява още до едногодишна
възраст. Нямат имунитет към бактерии. Той се появява до едногодишна възраст.
Тежките боледувания обикновено кара да се изследва имунитета и да се
обективизира това състояние. При това дете от всичко, което разгледах, дори да
се абстрахирам от това, че е изследван имунният статус, няма данни за чести
боледувания.
Детето е било на *** години тогава.
Децата, които са с имунен дефицит не доживяват до пет години.
Няма пречка да се направи тест,
изследване при постъпване, но има само две или три болници в България, които
имат такива тестове. В София това е само инфекциозна болница. Инфекциозната
болница в Пловдив също има тестове.
Клиниката на една вирусна и една
бактериална инфекция е една - висока температура, кашлица. Вече затруднено
дишане и посиняването този вирус не може да направи. Винаги има бактериална инфекция. Детето
постъпва с диагноза пневмония, това не изключва вирусна инфекция. Една вирусна
инфекция започва със симптоми като на бактериална. Вирусната инфекция,
обикновено към трети до пети ден снижава имунитета и тогава се получава
бактериална инфекция.
CRP
/С-реактивен протеин/ е
индикация за възпалителен процес. Взета му е пълна кръвна картина и СУЕ. CRP-то дава същото това като данни.
Микробиология от гърлото при наличие
на предишна антибиотична терапия, нищо няма да покаже. Пациентът е бил на
Клацид. В случая вече всичко е унищожено от Клацида.
По клинична пътека трябва да се вземе
и гърлен секрет. Гърленият секрет може да се вземе най-рано на другия ден.
Такава е технологията на взимане, като той не трябва да е ял, да е пил, да си е
мил зъбите, за да има малка вероятност да хванем нещо. Правилно е на другия ден
сутринта да се направи на детето микробиология.
“Бледа и суха кожа и лигавици“ и „начална
интоксикация“- това са признаци на начална бактериална инфекция, когато поради
спазъм в периферията кожата побледнява, очите се подкръжават.
Посиняване на нокти, пръсти н устни е
признак на хипоксия, т.е. намаляване на притока на кислород в тъканите. В
случая това е резултат на усложнения пневмоничен процес с плеврит. Това
състояние обикновено се развива за часове, даже и по-бързо, в зависимост от
агресивността на микробния причинител. Около 20-30 % от най-честата пневмония в
тази възраст, в хода на лечението поради отслабен имунитет, развиват плеврит.
Независимо дали детето има нещо подложено, че е със *** или съвсем нормално
дете. Три дни преди това е било болно детето. Вирусен причинител не може да се
установи, защото не е взета проба за това. Може да е било грип, парагрип,
аденовирус. Те снижават имунитета и обикновено към 72-я час от началото на
заболяването се намесва и бактериална инфекция. Фактически бактериалната
инфекция започва при постъпване в болницата, усложнението настъпва от третия до
петия ден от началото на бактериалната инфекция. Не случайно казваме, че ако
има детето температура повече от три дни, задължително трябва да се включи
антибиотична терапия.
Детето е изписано с диагноза МКБ J18.0- Бронхопневмония,
неуточнена, КП 048 с влошаване.
Пневмонията като заболяване остава най-честото
заболяване като причина за смъртност в детска възраст. Независимо от това, при
съвременната антибиотична терапия, дори и усложнените пневмонии са лечими. При
обременени деца- често боледуващи, обикновено заболяването протича по-тежко и
се лекува по-дълго. Всеки човек е неповторима индивидуалност, тъй че е
невъзможно да се дават срокове за повлияване на заболяването.
Х. е приет и изписан с диагноза МКБ J18.0- Бронхопневмония,
неуточнена, КП 048. Деца с пневмония могат да се лекуват във всички общо педиатрични
отделения. За да бъдат разкрити предполагам, че покриват стандарта за
педиатрично отделение.
За лечение на пневмония в общо
педиатрично отделение не се изисква по стандарт наличие на педиатър със
специалност пневмология и фтизиатрия. При влошаване на детето се превежда в
интензивно отделение, където това изискване е необходимо. От 30 години няма
специализирани педиатрични сестри, така че от висшите училища излизат
медицински сестри общ профил, които могат да работят във всички отделения.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Съгласно разпоредбите на
чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД включва елементите – противоправно деяние на лице, на което е възложена
работа по трудов или друг вид договор, причинена вреда при или по повод
изпълнението на възложената работа, вина и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на
ответника при предявен иск с пр.осн. чл.49 ЗЗД е безвиновна гаранционно
обезпечителна отговорност и за ангажирането й следва да се установи качеството
на ответника на субект който е възложил на прекия причинител на вредата
извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите.
В хипотезата на чл. 49,вр.чл.45 от ЗЗД , както и само в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
В разглеждания казус по
предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на всеки от елементите на фактическия състав на посочения текст от
ЗЗД, както и да докаже иска по размер.
Установи се по делото, че ищецът е
пациент на ответника. За периода от ***. до ***. Х.С. е бил в МБАЛ „Централ
Онко Хоспитал“ ООД с диагноза МКБ J18.0- Бронхопневмония, неуточнена, КП 048.
На *** г. пациентът е преместен в УМБАЛ „Свети Георги“, поради влошаване на
неговото здравословно състояние.
Освен това между страните не се спори,
че л.ските, които са лекували ищеца се намират в трудово правоотношение с
ответника.
Съдът намира, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност със
заключенията на в. л. по назначената СМЕ не се установи наличието на извършени
противоправни действия от л.ите, които са лекували Х.С. в периода от ***. до ***. в МБАЛ „Централ Онко Хоспитал“
ООД, които да са в причинна връзка с претърпените от него неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбите на
чл.79 от 3акона за здравето медицинската помощ в Република България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи
и технологии. Текста на чл.80 от ЗЗ предвижда, че качеството на медицинската
помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети
и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на л.ите
и л.ите по дентална медицина. Установените основни принципи на правото на
медицинска помощ в чл. 81,ал.2 от ЗЗ са своевременност, достатъчност и качество
на медицинска помощ. Посочените разпоредби налагат извода, че противоправно е
всяко поведение на л., което се намира в противоречие с утвърдените от
медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти,
утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, с основните принципи на правото на
медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ.
От
заключението на в. л. по назначената съдебномедицинска експертиза, извършена от
доц. д-р С. А. В., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
дадено се установява, че при лечението на Х.С. са били направени всички
необходими изследвания, съобразно изискванията по клинична пътека за това
заболяване, правилно е назначено и проведено лечението. Затрудненото дишане и
посиняване на нокти, пръсти и устни се дължи на усложнения пневмоничен процес с
плеврит.
Като взема предвид
изложените съображения съдът намира, че по делото не е установено наличието на
данни за допусната л.ска грешка, съответно за ненадлежно упражняване на
професионалните задължение от л.ите- физически лица, които са осъществили
лечението на Х.С. за периода от ***. до **** г. в МБАЛ „Централ Онко Хоспитал“
ООД.
Лечението е било
проведено от служители на ответника- високо квалифицирани и компетентни л.ски,
които са спазили всички изисквания на медицинските стандарти.
Поради това не е налице противоправно
поведение, извършено от л.ите при
лечението на Х.С. в МБАЛ Централ Онко Хоспитал“ ООД. Следователно липсва един
от елементите на фактическия състав на чл. 49,вр.чл.45 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника – МБАЛ Централ Онко Хоспитал“ ООД за претърпените от
ищеца неимуществени вреди – наличие на противоправно поведение, извършено от
л.ите- физически лица, работещи в ответната болница.
Според ППВС №
9/1966 г., отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за вреди, причинени виновно от
лицата, на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява
в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. Според Върховният
съд в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената
работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване
на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които
произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на
възложената работа. Според решение № 964 по гр.д. № 124/1964 г. на І ГО, за да
е налице отговорност по чл. 49 от ЗЗД, е необходимо вредите да са резултат от
виновно противоправно действие или бездействие на лице, ангажиращо
отговорността на ответника, а решение № 131 от 1967 г. на ОСКГ приема, че
отговорността по чл. 45 и 49 от ЗЗД не се презумира, като вината е само един от
елементите от фактическия състав при непозволеното увреждане и само тя се
презумира.
Вредоносният
резултат в разглеждания казус – настъпилото усложнение в здравословното
състояние на ищеца, довело до посиняване на нокти, пръсти и устни, е
признак на хипоксия, т.е. намаляване на притока на кислород в тъканите не е произтекъл от действието и/или бездействието на л.ите,
лекували Х.С., което да ангажира тяхната отговорност, а е резултат на
усложнения пневмоничен процес с плеврит. Това състояние обикновено се развива
за часове, даже и по-бързо, в зависимост от агресивността на микробния причинител.
Около 20-30 % от най-честата пневмония в тази възраст, в хода на лечението
поради отслабен имунитет, развива плеврит. Обикновено към 72-я час от началото
на заболяването се намесва и бактериална инфекция.
Не се установи и
наличието на причинна връзка между поведението на л.ите, които са лекували
ищеца.
При тези съображения се
налага решаващият извод, че предявените искове с пр.осн.чл.49 от ЗЗД са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
По
отношение на разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 предвижда,
че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето
защо в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски.
Такива надлежно се претендират, като в тях се включват адвокатско
възнаграждение в размер от 1000 лв.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.М.С., ЕГН **********
в качеството й на законен представител на Х.П.С., ЕГН ********** против МБАЛ
„Централ Онко Хоспитал“ ООД, ЕИК201739317, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул. "Васил Априлов" № 20, представлявано от д-р Н.К. -
М. иск за осъждане на последният да заплати сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания на Х.П.С., настъпили в резултат от
проведено неправилно, некачествено, несвоевременно и недостатъчно лечение на
пневмонията в периода от ***. до ***., ведно със законна лихва от 25.10.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ю.М.С., ЕГН ********** в качеството й
на законен представител на Х.П.С., ЕГН **********, да заплати на МБАЛ „Централ
Онко Хоспитал“ ООД, ЕИК201739317, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул. "Васил Априлов" № 20, представлявано от д-р Н.К. -
М., направените по делото разноски в размер на за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
РЦ