№ 198
гр. Дупница, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20251510200456 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ДЗЗД „СТИЛ КО ГРУП“, със седалище: гр. София, р-н
„Триадица“ № 7, бул. „Витоша“ № 190, ет. 4, ап. 6, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********,
представлявано от управителя М. Х., чрез адв. Д., със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул.
„Цар Освободител“ №64, ет. 2, срещу Наказателно постановление /НП/ № 10-
2500045/22.04.2025 г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ –
Кюстендил, с което на същото, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 лева, за
административно нарушение на член 63, ал. 2 от КТ.
В жалбата се атакува НП като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се за допуснати
процесуални нарушения свързани със съдържанието и реквизитите на АУАН и НП. Иска се
НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски. В
открито съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален представител - адв. Д.
поддържа жалбата и доразвива аргументите си в нейна подкрепа като пледира, че
атакуваното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт Г. оспорва жалбата, която счита за
неоснователна. Пледира за оставянето и без уважение и потвърждаване на НП. Претендира
разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2025 г., около 11:15 часа, в гр. Бобов дол, на строителен обект находящ се
във ФСМП – гр. Бобов дол, обл. Кюстендил, в УПИ № IV, кв. 50, представляващ навес за
линейки, козирка, дизелов генератор и паркинг била извършена от служителите на Дирекция
„Инспекция по труда – гр. Кюстендил“, свидетелите К. Т. и И. В., проверка по работни
1
места. На строителния обект били изпълнявани СМР от дружеството-жалбоподател ДЗЗД
„СТИЛ КО ГРУП“, със седалище: гр. София, р-н „Триадица“ № 7, бул. „Витоша“ № 190, ет.
4, ап. 6, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********, представлявано от управителя М. Х.. При
проверката на място било установено от свидетелите, че от дружеството, в качеството му на
работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ, е било допуснато да изпълнява
трудовите си задължения, като „зидам тухли“, като бил заварен да зида стена, съгласно
сключен с дружеството-жалбоподател трудов договор № 007/10.02.2025 г., регистриран в
НАП на 12.02.2025 г. в 16:17 часа - лицето Р.С. Д., с ЕГН ********** – работник, без
предварително, преди постъпването му на работа работодателят да му е предоставил копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите – гр. Кюстендил. В писмена декларация от лице работещо по трудово
или гражданско правоотношение работникът на място, собственоръчно е попълнил и се е
подписал, че към тази дата 12.02.2025 г., в 11:15 часа, работи като зидар от два дни в обекта
– ФСМП-Бобов дол, изпълняван от работодателя ДЗЗД „СТИЛ КО ГРУП“, с работно време
от 10:30 до 16:30 часа, като е посочил, че не е сключил трудов или граждански договор с
дружеството, но работи като зида стена и получава уговорено трудово възнаграждение от
500,00 лв. - седмично. Първоначално при тази проверка лицето не предоставило документи
за самоличност и попълнило в декларацията си други имена – Р. К. Д. и невярно ЕГН, но по-
късно при направена втора проверка на 14.02.2025 г., на място в същия строителен обект със
съдействието на органите на МВР, РУ-Бобов дол били установени същите работници и
конкретно лицето Р.С. Д., с ЕГН **********, което предоставило на контролните органи
копие от личната му карта и написало на обратната страна на попълнената от него на
12.02.2025 г. декларация по образец точните си имена и ЕГН.
При първата проверка на 12.02.2025 г. на управителя на дружеството-жалбоподател
била връчен призовка с необходимите документи за извършване на проверката, като същият
предоставил по-късно процесния трудов договор № 007/10.02.2025 г., сключен със лицето
Р.С. Д., с ЕГН **********, които бил подаден до НАП, по реда на член 62, ал.5 от КТ,
именно на датата на проверката от органите на ДИТ по работни места – 12.02.2025 г., но в
16:17 часа. В трудовия договор е посочено, че лицето е постъпило на работа на дата -
10.02.2025 г., като е положен подпис от работника. Представена е в тази насока и справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от 12.02.2025 г., в 16:17:05 часа, за
работодателя ДЗЗД „СТИЛ КО ГРУП“, със седалище: гр. София, р-н „Триадица“ № 7, бул.
„Витоша“ № 190, ет. 4, ап. 6, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********, от която е видно, че трудовия
договор между дружеството и работника свидетел М. С. е бил регистриран на 12.02.2025 г.,
в 16:17:05 часа. Служителите на ДИТ - свидетелката К. Т., която присъствала лично при
проверката по работни места, в присъствието на свидетеля И. В. и друг техен колега с имена
Г. Г., след извършване и на необходимата проверка по документи представени от управителя
на дружеството-жалбоподател, констатирала административно нарушение на член 63, ал. 2
от КТ, за което съставила АУАН № 10-2500045 от 14.03.2025 г., подписан от актосъставителя
Т. и от посочените в него свидетели И. В. и К. Т.. Актът е съставен и в присъствието на
управителя на дружеството жалбоподател, като АУАН е подписан лично от него и препис от
акта му е бил връчен срещу подпис на същата дата.
Въз основа на този АУАН било издадено по-късно и обжалваното НП № 10-
2500045/22.04.2025 г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ –
Кюстендил, с което на ДЗЗД „СТИЛ КО ГРУП“, със седалище: гр. София, р-н „Триадица“
№ 7, бул. „Витоша“ № 190, ет. 4, ап. 6, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********, представлявано от
управителя М. Х., на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 лева, за административно нарушение на член
63, ал. 2 от КТ.
По доказателствата:
2
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на
свидетелите Т. и В. – служители на ДИТ – гр. Кюстендил, чийто показания са логични,
последователни, еднопосочни и непротиворечиви, подкрепени са изцяло от представените
от страните справки и други писмени доказателства. Наличните по-дребни и несъществени
разминавания в разказите им за случая и начина на протичане на проверките на място и по
документи се дължат на различната им ангажираност със случая и изминалия период от
време. И двамата свидетели нямат каквито и да е предходни взаимоотношения с
дружеството или неговия законен представител и са категорични по важните за предмета на
доказване по делото факти и обстоятелства констатирани от тях на място при установяване
на нарушението.
Наред с това за установяване на фактите допринасят и приетите по реда на чл. 283 от
НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства: трудов договор, справка за приети и
отхвърлени уведомления по член 62, ал.5 КТ, декларация от лице работещо по трудово или
гражданско правоотношение във връзка с извършване на проверка за спазване на трудовото
законодателство попълнена и подписана от работника св. Р. Д.., копие от лична карта на
същия, справка от ТРРЮЛНЦ, протокол за откриване на строителна площадка за строителен
обект – строеж ФСМП-Бобов дол, в УПИ № IV, кв. 50, представляващ навес за линейки,
козирка, дизелов генератор и паркинг, Договор за строителство № РД-11-70417122023; №
BG16RFOP001-4.001-0001-S01S-135 както и от приложените, разписка за връчване на НП,
покана и протокол за извършена проверка, справка от регистър БУЛСТАТ и останалите
документи прочетени и приети като писмени доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи цялостна служебна проверка дали издадените от
контролните органи АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този
смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни и упълномощени лица по смисъла на
закона.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34, ал. 1
и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното НП е съобразено с всички
изисквания на процесуалния закон.
Съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, поради следното:
Нормата на чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1 от КТ /в приложимата му редакция ДВ, бр. 105 от
29.12.2005 г., относима към датата на нарушението, съгласно чл. 3, ал.1 от
ЗАНН/, въвежда задължение за работодателя да не допуска до работа работника преди да му
предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. Тази разпоредба
императивно ограничава свободата за допускане/приемане на работа на работника или
служителя от работодателя. В този смисъл виж изцяло Решение № 112 от 18.06.2020 г. по к.
адм. н. д. № 91 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 268 от
04.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 213 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Страните не спорят, а и се установява от събраните доказателства, че санкционирания
търговец има качеството на работодател по см. на легалната дефиниция дадена в §1, т.1 от
ДР на КТ.
От събраните по делото доказателства се установява, че от обективна страна, на
12.02.2025 г., в 11:15 часа, работникът Р. Д.. е бил допуснат от дружеството-работодател, да
работи на длъжност „общ работник строителство на сгради“ в процесния строителен обект –
в гр. Бобов дол, на строителен обект находящ се във ФСМП – гр. Бобов дол, обл.
3
Кюстендил, в УПИ № IV, кв. 50, представляващ навес за линейки, козирка, дизелов
генератор и паркинг изпълняван от ДЗЗД „СТИЛ КО ГРУП“, със седалище: гр. София, р-н
„Триадица“ № 7, бул. „Витоша“ № 190, ет. 4, ап. 6, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********,
представлявано от управителя М. Х., след като е подписал по-рано, на 12.02.2025 г., трудов
договор с дружеството и без преди постъпването му на работа работодателят да му е
предоставил задължителното копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Кюстендил, като това
е констатирано на място от посочените свидетели - служителите на ДИТ. Наред с това
работникът допълнително го е потвърдил саморъчно и в писмена декларация, че работи
именно за дружеството-жалбоподател от два дни, на посочената длъжност, вкл. и към датата
и часа на проверката. Извършването на нарушението се установява безспорно от събраните
писмени доказателства – уведомление за приети и отхвърлени заявления до НАП по реда на
член 62, ал.5 КТ, видно от което по-късно представеният пред ДИТ-Кюстендил трудов
договор е обявен и регистриран пред ТД на НАП в деня на проверката, но след нейното
приключване, едва в 16:17 часа, в опит да бъде избегната административнонаказателната
отговорност. Нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ в приложимата и за настоящия случай редакция,
както се посочи вече по-горе, на основание чл. 3, ал.1 от ЗАНН, съдържа императивна
забрана за работодателя да допуска до работа работник или служител, преди да му
предостави документите по чл. 63, ал.1 КТ, сред които е и копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. С
неспазването на това изискване работодателят е нарушил от обективна страна
императивното си задължение по чл. 63 ал. 2 от КТ, а именно: да не допуска до работа
работника, преди да му връчи съответния документ - уведомление по чл. 62 ал. 3 от КТ,
надлежно заверено от ТД на НАП, като нарушението подлежи на санкция по реда на чл. 414,
ал.3, вр. с чл. 416, ал.5 от КТ. Размерът на наложената с обжалваното НП санкция е
фиксиран в минимален размер, според чл. 414, ал.3 КТ – 1 500,00 лв. и поради това не
подлежи на редуциране. В този смисъл виж - Решение № 222 от 30.07.2019 г. по к. адм. н.
д. № 144 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 102 от 12.04.2017 г.
по н. д. № 28 / 2017 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Тъй като отговорността на дружеството като обединение на юридически лица е
безвиновна, съгласно член 83 от ЗАНН, въпросът за вината не следва да бъде обсъждан
самостоятелно.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя
изложени в жалбата и пледоарията му относно липсата на правосубектност на процесното
ДЗЗД „СТИЛ КО ГРУП“, което според него не може да носи административнонаказателна
отговорност, както и че не е ясно и точно посочено мястото на извършване на нарушението,
което според същия не е на описаната в АУАН и НП улица „Иван Вазов“, а на друга ул.
„Оборище“ в гр. Бобов дол. В тази насока следва да се отбележи следното:
Осъществяването на всички елементи от фактическия състав на твърдяното да е
извършено административно нарушение, както и наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на нарушителя за конкретното административно нарушение са
доказани по категоричен и недвусмислен начин. Мястото на нарушението е ясно посочено
като „Филиал за спешна медицинска помощ“ в гр. Бобов дол, като допълнително е
конкретизирано, че се касае за строеж в УПИ № IV, кв. 50, която информация се съдържа и в
представени от страна на процесуалния представител на жалбоподателя Протокол за
откриване на строителна площадка за строителен обект – строеж ФСМП-Бобов дол, в УПИ
№ IV, кв. 50, представляващ навес за линейки, козирка, дизелов генератор и паркинг, а в
приложения по делото Договор за строителство № РД-11-70417122023; № BG16RFOP001-
4.001-0001-S01S-135 е посочено единствено обект: ФСМП-Бобов дол, без да се сочи улица и
номер в това населено място, за каквито претендира в пледоарията си адв. Д. неоснователно.
Дори да се приеме, че е налице някаква дребна и несъществена неточност относно вписаната
4
в АУАН и НП улица „Иван Вазов“, то същото по никакъв начин не ограничава правото на
защита на санкционирания субект и не представлява процесуално нарушение, а още по-
малко пък съществено такова. Това е така и защото с посочването на място на извършване на
нарушението - гр. Бобов дол, ФСМП са изпълнени законовите изисквания за посочване на
място на нарушението. Не е задължително посочването на точния адрес на строителния
обект, тъй като в ЗАНН се изисква посочване на мястото на нарушението, а не на адреса. В
случая адреса на ФСМП е и адрес на извършвания строеж като застрояване в посочения
изрично УПИ № IV и кв. 50 на това населено място.
Де факто, основният спор е правен и се свежда до това може ли дружество по Закона
за задълженията и договорите /ДЗЗД/ да носи административно наказателна отговорност за
нарушения на трудовото законодателство. Настоящият съдебен състав намира, че относима
и приложима в случая е специална правна норма, каквато е тази по чл. 412а от Кодекса на
труда. Съгласно чл. 412а от КТ- за нарушения на трудовото законодателство се налагат
следните видове административни наказания – т. 1 глоба на физическите лица и т. 2
имуществена санкция - на юридическите лица и за едноличните търговци, и на дружества,
създадени по реда на Закона за задълженията и договорите. От цитираната разпоредба
следва безспорно извод, че ДЗЗД е годен субект на административно наказателна
отговорност за допуснати нарушения на трудовото законодателство, като подлежи на
санкциониране с имуществена санкция. Противно на посоченото в жалбата, настоящият
съдебен състав счита, че гражданското дружество по Закона за задълженията и договорите,
макар да е неперсонифицирано лице, съобразно определението в чл. 357 от ЗЗД, има всички
задължения и правоспособност като работодател и реално има практически задълженията
на едно търговско дружество и следователно спрямо него изрично както е посочено от
законодателя е приложима нормата на чл. 412а от КТ, която е императивна по своя характер
и предвиждаща изрично налагане на имуществена санкция на дружества, създадени по реда
на Закона за задълженията и договорите за нарушения на трудовото законодателство.
Очевидно българският законодател е създал специална правна уредба, съобразно която освен
за нуждите на данъчното облагане на гражданските обединения по чл. 357 и сл. от ЗЗД,
където ДЗЗД се приравняват на юридически лица по аргумент от чл. 9, ал. 2 от ДОПК,
дружеството по ЗЗД представляват изключение от правилото относно субектите на
административно наказателна отговорност за извършено административно нарушение,
поради което и съществува изрична правна уредба, съобразно която ДЗЗД е правен субект,
като „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на който могат да бъдат налагани
административни наказания за извършени административни нарушения. Съгласно чл. 414,
ал.3 от КТ субект на отговорността за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ е винаги работодателя
/не съдружник или управител и т.н./, а видно от сключения и приложен по делото трудов
договор това е именно ДЗЗД „СТИЛ КО ГРУП“.
Иначе казано, независимо от неправосубектността в чисто гражданскоправен смисъл
на дружеството по ЗЗД, то същото изрично е предвидено като работодател, а от там и субект
на административно наказателна отговорност, предвид обществено значимите отношения,
които се охраняват по КТ и противно на приетото от районния съд, може и следва да носи
отговорност, когато от дружество по ЗЗД е осъществен състава на административно
нарушение на трудовото законодателство. Безспорно в конкретния случай е установено по
един категоричен начин от събраните доказателства извършване на нарушение на трудовото
законодателство от процесното ДЗЗД и с оглед специалната правна норма на чл. 412а, т. 2,
вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ и работодателската му правосубектност по смисъла на §1, т.1 от ДР
на КТ, правилно, обосновано и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността на
дружеството по ЗЗД, налагайки му и съответното минимално по размер административно
наказание.
Некоректно би било позоваването на чл. 24, ал. 2, чл.26,чл.83 и чл.83а ЗАНН,
очертаващи изчерпателно лицата, които могат да носят административно-наказателна
5
отговорност /физическите лица, юридически лица или еднолични търговци/, както и
неверен, съобразно посочената специална правна уредба в чл. 412а, т.2 от КТ, е направеният
извод в жалбата, че гражданско дружество не би могло да бъде самостоятелен субект на
административно наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 412а, т.2 от КТ е ясна и
недвусмислена и урежда специална правна регламентация, предвиждаща дружеството по
ЗЗД като правен субект, на който може да бъде налагано административно наказание за
извършено административно нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство,
какъвто е настоящия случай. В този смисъл виж и Решение № 1185 от 18.11.2022 г. по
к.н.а.д. № 986/2022 г. на Административен съд София – област.
По разноските:
С оглед изхода от правния спор и претенцията за разноски заявена своевременно от
процесуалния представител на АНО, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5, вр. с ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът приема, че следва да
осъди ДЗЗД „СТИЛ КО ГРУП“, със седалище: гр. София, р-н „Триадица“ № 7, бул.
„Витоша“ № 190, ет. 4, ап. 6, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********, представлявано от управителя
М. Х., да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил -
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80,00 лв., тъй като делото не е с
голяма фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание член 63 и чл. 63д, ал. 4 и ал. 5, вр. с ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10-2500045/22.04.2025 г., издадено от
Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, с което на ДЗЗД „СТИЛ КО
ГРУП“, със седалище: гр. София, р-н „Триадица“ № 7, бул. „Витоша“ № 190, ет. 4, ап. 6, с
ЕИК по БУЛСТАТ: *********, представлявано от управителя М. Х., на основание чл. 416,
ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1
500,00 лева, за административно нарушение на член 63, ал. 2 от КТ, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ДЗЗД „СТИЛ КО ГРУП“, със седалище: гр. София, р-н „Триадица“ № 7,
бул. „Витоша“ № 190, ет. 4, ап. 6, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********, представлявано от
управителя М. Х., да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда" – гр.
Кюстендил - юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, пред Административен съд - гр. Кюстендил на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6