РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Берковица, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело №
20221610100034 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове от В. Б. М. против *** ЕООД
с правно основание чл. 222 ал. 3 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът В. Б. М. твърди, че е работел на длъжност „*** при ответника. Със Заповед
№ 185/05.02.2021 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 05.02.2021г. Ищецът твърди, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение е бил придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Въпреки това ответникът не е начислил дължимото
обезщетение по чл.222. ал. 3 от КТ, както и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати исковата сума от 2 112,45 лева, от която 1 300 лева - главница,
съставляваща дължимо обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ, 108,29 лева - мораторна лихва
върху тази главница, начислена от 31.03.2021 г. /падежа съгласно чл.228, ал. 3 от КТ/ до
датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата за това
обезщетение от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, сумата 650 лева
- главница, съставляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за двадесет дни неизползван
платен годишен отпуск и 54,16 лева мораторна лихва върху това обезщетение от 31.03.2021
г. /падежа съгласно чл.228, ал. 3 от КТ/ до датата на предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху главницата за това обезщетение от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът взема становище за неоснователност и
недоказаност на предявените искове. Посочва, че при постъпване на работа на 01.07.2019г.
ищецът вече е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изяснява, че
трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие по молба на ищеца. Твърди, че при
прекратяване на трудовия договор ищецът не е бил придобил право на пенсия, а е упражнил
това си право, придобито преди постъпването на работа при ответника. На следващо място
посочва, че при прекратяване на трудовия договор ищецът е използвал целия полагащ му се
платен отпуск, поради което не му е начислено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените разноски.
По делото са приети писмени доказателства и е изслушано заключение на съдебно-
счетоводна експертиза. На основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на иска по чл.
1
222 ал. 3 от КТ чрез неговото увеличение като същият се счита предявен за сумата от
1589.42 лева ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане, за сумата от 135.55 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 31.03.2021г. до 31.01.2022г.
Съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът като прецени доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 222 ал. 3 от КТ и чл. 224 ал.
1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 222 ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след
като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж
през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само
веднъж. За да бъде уважен този иск ищецът следва да установи, че е придобил право на
пенсия по време на действие на трудовия договор и същият не е получавал друго такова
обезщетение. Съгласно чл. 68 ал. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
се придобива при навършване на 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 38
години и 2 месеца за мъжете. До 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2
месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-
годишна възраст. От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 на посочената разпоредба
се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. От изложеното следва, че през
2019г. възрастта за пенсиониране за мъжете е 64 години и 2 месеца и е необходим
осигурителен стаж 38 години и 8 месеца за мъжете. През 2021г. необходимата възраст за
пенсия вече е 64 години и 4 месеца. Разпоредбата на чл. 68 ал. 3 от КСО дава възможност в
случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват
право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст. Тоест през 2019г. мъжете имат право на пенсия на основание чл. 68 ал.
3 от КСО при навършена възраст от 65 години и 4 месеца и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. През 2021г. възрастта е 65 години и 8 месеца и същия
брой години осигурителен стаж.
В настоящия случай между страните не е спорно, че същите са били обвързани от
трудово правоотношение по силата на трудов договор № **** от 25.06.2019г. като ищецът е
заемал длъжност „***. Ищецът е постъпил на работа на 01.07.2019г. Видно от приетото в
съдебно заседание копие от трудовата книжка ищецът не е получавал обезщетение по чл.
222 ал. 3 от КТ. Предпоследният работодател на ищеца е бил отново ответника като
трудовото правоотношение е прекратено през 2013г. За периода от 2013г. до датата на
сключване на процесния договор през 2019г. с ответника няма вписвания за други трудови
правоотношения.
Ищецът е роден на *** година. Към датата на постъпване на работа /01.07.2019г./
ищецът е бил на възраст ** години и 11 месеца, а към датата на прекратяването на трудовия
договор е бил на ** години и 6 месеца. Видно от твърденията на ищеца и приетото по
делото Разпореждане на ТП на НОИ гр. Видин от 06.04.2021г. за отпускане на пенсия
ищецът е пенсиониран при условията на чл. 68 ал. 3 от КСО с навършена възраст ** години
и 7 месеца и осигурителен стаж от 29 години 10 месеца и 4 дни. Пенсията е отпусната с
цитираното Разпореждане на ТП на НОИ град Видин от 06.04.2021г., считано от
15.02.2021г., когато ищецът е подал заявлението в НОИ.
Видно от разпоредбите на КСО и установените факти по делото съдът приема, че към
датата на сключване на процесния трудов договор 25.06.2019г. и постъпване на работа на
01.07.2019г. ищецът е бил навършил необходимата възраст за пенсиониране през тази
годинa /65 години и 4 месеца/ и е имал необходимия осигурителен стаж /повече от 15
2
години осигурителен стаж/, за да се бъде пенсиониран по реда на 68 ал. 3 от КСО.
За да бъде дължимо обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст следва да възникне по време на действие на трудовия договор
като това е нов правопораждащ факт, следващ възникването на трудовото правоотношение.
В настоящия случай ищецът е отговарял на изискванията за пенсия по чл. 68 ал. 3 от КСО
преди сключване на процесния трудов договор, поради което при прекратяването му не се
дължи обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ. В тази връзка неоснователни са твърденията на
ищеца, че той е бил пенсиониран при условията на чл. 68 ал. 3 от КСО след прекратяване на
трудовия договор когато е навършил възраст 67 години. Необходимата възраст за
пенсиониране на основание чл. 68 ал. 3 от КСО през 2021г. не е била 67 години, а 65 години
и 8 месеца. Неотносимо към дължимото обезщетение е дали ищецът е упражнил правото си
на пенсия като е подал заявление за това пред НОИ или не. Подаването на заявлението в
НОИ след прекратяване на трудовия договор не води до възникване на правото на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Това е така тъй като ищецът е отговарял на
необходимите предпоставки по чл. 68 ал. 3 от КТ още на 01.07.2019г, когато е постъпил на
работа по процесния трудов договор, като това дали и кога лицето ще упражни правото си
на пенсия като подаде заявление в НОИ е ирелевантно за дължимото от работодателя
обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск
за заплащане на обезщетение за придобито право на пенсия следва да бъде отхвърлен, тъй
като не е налице първата необходима предпоставка – ищецът да е придобил това право по
време на действие на трудовия договор.
Предвид отхвърлянето на този главен иск на отхвърляне подлежи и акцесорният
такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху дължимата главница от
1589.42 лева за периода от 31.03.2021г до 31.01.2022г.
За да бъде уважен кумулативно съединеният иск за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск следва да бъде установено, че към датата на
прекратяване на трудовия договор ищецът е имал за ползване платен годишен отпуск. В
тежест на ответника е докаже плащане на целия полагащ се на ищеца платен годишен
отпуск за периода. Ищецът е заявил претенция по чл. 224 ал. 1 от КТ за периода на действия
на трудовия договор от 01.07.2019г. до 05.02.2021г. в общ размер от 650 лева за 20 дни
неизползван платен годишен отпуск. От приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че ищецът е ползвал целия полагащ му се платен
годишен отпуск за периода от 01.07.2019г. до 05.02.2021г. Съдът възприема заключението
изцяло в тази част като компетентно, точно изготвено и неоспорено от страните. Вещото
лице е установило, че за процесния период ищецът е имал право на общо 40 дни платен
годишен отпуск като платеният отпуск е начислен и изплатен напълно. Сумите за заплати са
превеждани по банковата сметка на ищеца видно от представените по делото платежни
нареждания. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че противно на
твърденията на ищеца, ответникът е заплатил цялата дължима сума за ползван платен
отпуск. Представеното от ищеца извлечение от банковата му сметка касае част от процесния
период, а именно извлечението е за периода от 02.01.2020г. до 30.09.2020г. Видно от
приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза и приетите по делото платежни
нареждания /лист 51 и 53 от делото/ от ответника е имало плащания към ищеца и след тази
дата. Предвид изложеното предявения иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ следва да
бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на този главен иск на отхвърляне подлежи и акцесорният
такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху дължимата главница от 54.16
лева за периода от 31.03.2021г до 31.01.2022г.
При този изход на спора право на разноски има ответника, който съгласно представен
списък на разноските е направил такива за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева.
Държавните такси и възнаграждението за вещото лице остават за сметка на съда.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 222 ал. 3 от КТ от В. Б. М. с ЕГН
********** с адрес – *** против *** ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
– **** представлявано от управителя К. Р. И., за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1589.42 лева ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане, представляваща дължимо обезщетение за придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от
135.55 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.03.2021г. до 31.01.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ от В. Б. М. с ЕГН
********** с адрес – *** против ** ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление –
г***, представлявано от управителя К. Р. И., за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 650 лева ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от
01.07.2019г. до 05.02.2021г. и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 54.16 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 31.03.2021г. до 31.01.2022г.
ОСЪЖДА В. Б. М. с ЕГН ********** с адрес – с*** ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕООД с
ЕИК***със седалище и адрес на управление – г***, представлявано от управителя К. Р. И.,
сумата от 650 лева разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
получаване на съобщение от страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
4