О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
10.06.2021г., гр. Ловеч
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия Христова административно дело №485/2020г. по
описа на Административен съд Ловеч, на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе съобрази следното:
Административното дело е
образувано по жалба на М.С.П. с ЕГН ********** и П.Н.П. с ЕГН ********** ***,
подадена против Заповед №З-ТСУ-КР-201(1) от 19.10.2020г. на Главния архитект на
Община Троян. С обжалваната заповед Главния архитект на Община Троян е отменил
своя Заповед №10/26.08.2020г. в частта за допускане на изменения (съществени
отклонения в допустимия обхват по смисъла на ЗУТ) в одобрен инвестиционен
проект №21/14.03.2011г. и разрешение за строеж №23/14.03.2011г., издадено от
Главния архитект на Община Троян на името на Ц.Х.Р., М.С.П. и С.Л.Ц. и е
оставил в сила заповедта в частта за вписване като възложители Ц.Х.Р., Х.Ц.Р., М.С.П.
и наследници на С.Л.Ц..
Делото е разпределено на
настоящия съдебен състав, след приет отвод на предходния съдия-докладчик.
В
жалбата се твърди, че оспореният акт е нищожен, тъй като административният
орган е пропуснал преклузивния срок за отзив по чл.91, ал.1 от АПК след
оспорването на предходната заповед за изменение на РС. Иска се прогласяване на
нищожност на заповедта.
Оспорващите
чрез упълномощен адвокат в съдебно заседание и писмено становище поддържат
жалбата на заявените основания и молят за обявяване нищожността на акта, като
излагат подробни съображения по съществото на спора.
Ответникът
оспорва жалбата с доводи, че с първата заповед сградата е можело да бъде
въведена в експлоатация досежно частта на молителите Р. и по-късно да бъде
въведена в експлоатация частта на П., но последните са я обжалвали и
единственият вариант е останал цялата сграда да се въведе в експлоатация, което
вече е сторено във вида, в който е било предвидено в разрешението за строеж. В
писмено становище на л.77 претендира за прекратяване на производството поради
издаването на оспорената сега заповед и поради въвеждането на строежа в
експлоатация, с което е ликвидирана възможността за нарушаване на правата на
жалбоподателите.
Заинтересованите
страни Ц. и Х.Р. чрез упълномощен адвокат изразяват становище за недопустимост
на жалбата поради липса на правен интерес, тъй като актът е позитивен за
жалбоподателите. Сочат, че последните са обжалвали отменената заповед и с
постановяване на процесния акт са постигнали целения резултат. Алтернативно
излагат и съображения за неоснователност на жалбата.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
С Нотариален акт № ******., том VII, рег.№ ***, дело № ***/2007г., С.Л.Ц. и М.С.П. са
учредили на Ц.Х.Р. право на строеж в собствения си поземлен имот кад.№
73198.502.440 по КК на гр. Троян, за да построи жилищна сграда, като
приобретателят се е задължил да прехвърли на учредителите правото на собственост
на втори жилищен етаж и мазе. С нотариалния акт учредителите са се задължили да
извършат довършителни работи по своя етаж, за да може сградата и обектите в нея
да се въведат в експлоатация.
За построяването на сградата е
било издадено Разрешение за строеж № 23/14.03.2011г. (л.80) за „Многофамилна
жилищна сграда с магазини и гаражи – етапно строителство: Първи етап –
магазини, Втори етап – жилищна част“ на името на Ц.Х.Р., М.С.П. и С.Л.Ц..
Поради неизпълнение на задължението
за извършване на довършителни работи по втория етаж, Ц.Х.Р. и Х.Ц.Р. са
отправили на М.С.П. в лично качество и като наследник на С.Л.Ц. две нотариални
покани от 23.09.2020г. и 02.11.2020г. (л.48-50) за изпълнение на нейните
задължения по нотариалния акт за учредяване право на строеж.
На 03.08.2020г. Ц. и Х.Р. са
подали до Главния архитект на община Троян Заявление за одобряване на
инвестиционен проект при промяна на инвестиционните намерения след издаването
на разрешението за строеж (л.51), като са поискали да могат да въведат в
експлоатация сградата на етапи, различаващи се от етапите в РС. След
процедиране на заявлението и придружаващите го документи и на базата на нов одобрен
инвестиционен проект № 69/26.08.2020г. Главният архитект на Община Троян е
издал Заповед № 10/26.08.2020г. (л.82), с която е допълнил при условията на
чл.154, ал.5 от ЗУТ Разрешение за строеж № 23/14.03.2011г., със следните
корекции: вписани са като възложители Ц.Х.Р., Х.Ц.Р., М.С.П. и наследници С.Л.Ц.,
променена е етапността на строителството – първи етап (изпълнен): цялата сграда
в груб строеж, подземни гаражи и мази, партерен етаж (магазини), четири
апартамента, единият от които (ап.3) в груб строеж; втори етап: Апартамент 3 –
довършителни работи.
М.С.П. и П.Н.П. са обжалвали Заповед
№10/26.08.2020г. на Главния архитект пред Административен съд Ловеч, като по
жалбата им (л.59) е било образувано адм. дело № 421/2020г. по описа на съда.
Поради подадената жалба, с ново заявление от 01.10.2020г. (л.52) Ц. и Х.Р. са
оттеглили предишното си заявление, даващо възможност сградата да се въведе в
експлоатация на етапи, като са декларирали, че същата ще бъде завършена и
въведена в експлоатация като един цялостен обект, съгласно законовия ред. По
повод на новото заявление Главният архитект на Община Троян е издал и
оспорената в настоящото производство Заповед № З-ТСУ-КР-201(1) от 19.10.2020г.
(л.22), с която е отменил предходната си Заповед №10/26.08.2020г. в частта за
допускане на изменения в етапността на одобрения инвестиционен проект
№21/14.03.2011г. и разрешение за строеж №23/14.03.2011г., и е оставил в сила заповедта
в частта за вписване на възложителите на строежа.
Към момента сградата вече е
въведена в експлоатация, видно от представеното по делото УВЕ № 49/10.12.2020г.
(л.69). Строежът е въведен така, както е описан в разрешението за строеж – „Многофамилна
жилищна сграда с магазини и гаражи – етапно строителство: Първи етап –
магазини, Втори етап – жилищна част“, без направените със Заповед
№10/26.08.2020г. корекции на етапността.
Като
съобрази изложеното, съдът намира, че предявената жалба е недопустима като
подадена при липса на правен интерес (чл.159, т.4 от АПК) в едната част и
против акт, който вече е предмет на съдебно обжалване (чл.159, т.7 от АПК) в
другата част. Съображенията за това са следните:
Частта
на оспорения акт – т.1 от диспозитива, с която се отменя Заповед
№10/26.08.2020г. на Главния архитект на Община Троян в частта за допускане на
изменения (съществени отклонения в допустимия обхват по смисъла на ЗУТ) в
одобрен инвестиционен проект №21/14.03.2011г. и разрешение за строеж
№23/14.03.2011г., издадено от Главния архитект на Община Троян на името на Ц.Х.Р.,
М.С.П. и С.Л.Ц., е с позитивен характер за двамата жалбоподатели. След като те
са обжалвали Заповед №10/26.08.2020г. на Главния архитект на Община Троян с
искането за отмяната й изцяло, и с процесната заповед по т.1 административният
орган е отменил тази заповед в една част именно във връзка с предходната им
жалба, то желанието на жалбоподателите е удовлетворено и те не могат да
обосноват правния си интерес да искат отмяна на заповедта в частта, с която се
отменя оспорен от тях акт. Въпреки указанията на съда и възраженията на
ответника и заинтересованите страни за недопустимост на оспорването,
жалбоподателите не са релевирали нито един довод за допустимост на жалбата им и
с какво същата засяга правния им интерес, а единствено са излагали твърдения по
същество за нищожност на акта и алтернативно за неговата незаконосъобразност. В
о.с.з. от 27.04.2021г. (л.65) адвокатът на жалбоподателите обосновава правния
им интерес от водене на настоящото дело с правото да се ползват от разрешението
за строеж както е издадено, без в него да се нанасят корекции. Именно този
резултат се постига с т.1 на процесната заповед – отменя се предходната
заповед, с която са направени корекции в РС, и то остава в първоначалния си вид
и съдържание, така както е издадено. Както бе посочено, обектът вече е въведен
в експлоатация именно така, както фигурира в РС: „Многофамилна жилищна сграда с
магазини и гаражи – етапно строителство: Първи етап – магазини, Втори етап –
жилищна част, без никакви корекции по отношение на етапността. Това сочи на
позитивен, а не на негативен характер на акта. Обстоятелството, че
жалбоподателите са собственици на земята, ги прави заинтересовани лица по чл.149,
ал.2 от ЗУТ при оспорване на Заповед №10/26.08.2020г., с която се изменя РС, но
не и при оспорване на настоящата заповед, с която това изменение се отменя,
както неоснователно се сочи в хода по същество.
След
като оспореният акт в първата си част е позитивен за П., същият не подлежи на
съдебен контрол, тъй като при оспорването не би могъл да се постигне друг,
по-благоприятен за тях резултат. Не може да се приеме, че постановената с
оспорената Заповед № З-ТСУ-КР-201(1) от 19.10.2020г. на Главния архитект на
Община Троян отмяна на предходно издадената от него заповед, пряко и
непосредствено засяга права и/или защитени от правото интереси на жалбоподателите
– т.е. правните последици на отменителния акт не се свързват с прекратяване,
ограничаване или застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на
нови, респ. разширяване на съществуващи правни задължения, като условие за
наличието на правен интерес от оспорването на акта.
Въпреки
че процесната заповед е издадена на основание чл.91, ал.1 от АПК, това правно
основание съгласно константната практика не обвързва съда. В случая
административния орган като страна в съдебното производство по адм. д. № 421/2020г.
на АС Ловеч, на 19.10.2020г. в качеството си на издател на оспорения пред съда
по същото дело административен акт – Заповед №10/26.08.2020г., е отменил тази
заповед далеч след постъпване на жалбата против нея в съда – адм. дело №
421/2020г. е образувано на 30.09.2020г. Поради изложеното чл.91 от АПК е
неприложим въпреки погрешното му посочване в акта. От фактическите
обстоятелства на Заповед № З-ТСУ-КР-201(1) от 19.10.2020г. се установява, че
отмяната на предходната заповед от административния орган, който я е издал, в
хода на съдебното производство по нейното оспорване, по същество е идентична с
оттеглянето на административния акт по смисъла на чл.156 от АПК. Главният
архитект на Община Троян се е възползвал от правомощията, които му предоставя
чл.156 от АПК. Оттеглянето и отмяната са волеизявления на издателя на акта с
противоположно на издаването му съдържание, които са насочени към едностранно
прекратяване на вече разпоредени права и задължения. Тези волеизявления имат за
резултат прекратяване действието на вече оспорен пред съда акт и то преди последният да е породил правни
последици, както е и в настоящия случай. Именно тази правна последица е била
целена от жалбоподателите и с подаването на жалба против първата заповед. Следователно,
оттегляне на административния акт с последицата по чл.159, т.3 от АПК е
отмяната му от издалия го орган, която заличава с обратна сила разпоредените
права и/или задължения – както е и в процесния случай. В т.1 от диспозитива на
Заповед № З-ТСУ-КР-201(1) от 19.10.2020г. не се съдържат елементи на
волеизявление, представляващо нов индивидуален административен акт, а само
упражняване правото на отмяна/оттегляне по смисъла на чл.156 от АПК. При
оттегляне на акта по реда на чл.156 от АПК съгласие от оспорващите не е
необходимо преди първото по делото заседание, поради което и на това основание
жалбата им е недопустима за разглеждане в настоящото производство. Съгласно
разпоредбата на чл.156, ал.1 от АПК при всяко положение на делото със
съгласието на останалите ответници административният орган може да оттегли
изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал.
В случая такова съгласие на ответниците-заинтересовани страни е изразено както
в хода на настоящото съдебно производство, така е имплементирано и в
заявлението им за оттегляне на предходното заявление, което обстоятелство
изрично е посочено в оспорената заповед.
Тук
следва да се отбележи, че правото на обжалване не е неограничено. Освен изрично
изключените със закон актове, лицата могат да обжалват не всички
административни актове, а само тези, които ги засягат пряко. Целта на атакуването
е да се отмени незаконосъобразният акт, да не съществува той повече в правния
мир. Правният интерес да се иска отмяната на един административен акт се
обуславя от непосредственото негативно въздействие в правната сфера на лицето,
до което се отнася този акт. В случая се установява, че правата на жалбоподателите
не са засегнати от заповедта в частта, с която се отменя оспорен от тях
предходен административен акт, и то именно във връзка и като следствие на
тяхната жалба против първия акт. Следователно не се установява негативно
въздействие по отношение на жалбоподателите, след като с процесния акт са
съобразени възраженията им, свързани с искането за отмяна на предходната
заповед на Главния архитект, и тя е отменена в една част.
Същото
становище е застъпено и в решенията на Конституционния съд – Решение №
21/26.10.1995г. по к.д. № 18/1995г. и Решение № 5/17.04.2007г. по к.д. №
11/2006г. В последните изрично е прието, че задължително конституционно условие
е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова
„засягане“ е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес
от съдебно обжалване. Във
всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни
административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице
засягане на техни права или законни интереси. Преценката, дали един
административен акт нарушава или застрашава права или законни интереси на
граждани и/или юридически лица, може да бъде извършена само от компетентния съд
след изясняване на конкретните обстоятелства и тълкуване на конкретния
административен акт.
Наличието
на пряк, личен и непосредствен интерес от обжалването на даден административен
акт е въведено и с оглед да не се възпрепятстват правата, които също са
засегнати от административния акт. Легитимацията, без да се обосновава правен
интерес и без нарушаване или застрашаване на лични права на жалбоподателя, би
могла да има нежелан ефект по отношение на различни правни субекти, в случая на
останалите заинтересовани страни. Колкото и широки да са пределите на правото
на защита, то трябва да съхранява баланса с останалите права на гражданина, от
една страна, и с правата на всички други граждани, от друга.
Налице
е и още едно, самостоятелно основание за недопустимост на жалбата. Оттеглянето
на един административен акт в хипотезата на чл.156 АПК е упражняване на
процесуално право, на правна възможност на органа, страна в съдебно
производство. Формираната му воля относно това дали да упражни или не дадено
свое процесуално право може (без да е задължително) да бъде обективирана в
нарочен акт, както е в разглеждания случай. Но този акт не е волеизявление,
което създава права или задължения или непосредствено засяга права или законни
интереси на жалбоподателя. Оттеглянето на акта е основание за прекратяване на
делото по оспорването поради отпадане на предмета му по аргумент от чл.159, т.3
от АПК, но като нормативно закрепена процесуална възможност, предоставена на
органа да прекрати едностранно правата и задълженията, които разпорежда с акта,
не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Оттеглянето в
хода на образувано съдебно производство няма белезите на индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК, поради което при липсата на предмет на
оспорване жалбата против т.1 от диспозитива на Заповед №З-ТСУ-КР-201(1) от
19.10.2020г. следва да бъде оставена без разглеждане и на това основание. С
акта за оттегляне на оспорения акт при условията на чл.156, ал.1 от АПК, не се
засягат материални права, а се упражнява процесуално право на страна – участник
в съдебното производство (в случая административният орган, издател на
оспорения акт), което оттегляне подлежи на контрол от съда, пред който това
право е упражнено. Именно този съд ще провери дали това право е упражнено при
спазването на всички предпоставки, регламентирани в чл.156 от АПК. В същата
насока има формирана и трайна и непротиворечива практика на ВАС – така Определение
№ 1481/11.02.2015г. по адм. д. № 14909/2014г., V о., Определение № 5472/14.05.2015г.
по адм. д. № 3351/2015г., 5-членен състав и др.
Поради
изложеното съдът намира, че оспорващите нямат правен интерес да обжалват процесната
заповед на главния архитект в частта за отмяна на негова Заповед №10/26.08.2020г. С тази отмяна, направена в хода
на образуваното съдебно производство по адм. дело № 421/2020г. на АС Ловеч, е
постигнат целения от тях правен резултат с оглед подаването на жалба против
първата заповед. В образуваното и неприключило съдебно оспорване на Заповед
№10/26.08.2020г. могат да бъдат разгледани по същество доводите на жалбоподателите
за неправилност на постановеното с нея изменение на етапността на инвестиционния
проект и разрешението за строеж, както и за вписаните възложители. Развитите в
настоящото производство доводи от жалбоподателите могат да бъдат изложени в
производството по обжалване на предходната заповед. При поддържано от оспорващите
искане за отмяна на обжалваната от тях първа заповед изцяло, решаващият състав следва
да извърши цялостна преценка за допустимост, включително и дали тази заповед е
валидно оттеглена от издалия я орган.
В
останалата си част по т.2 от диспозитива, Заповед №З-ТСУ-КР-201(1) от
19.10.2020г. на Главния архитект на Община Троян не подлежи на самостоятелно
обжалване, тъй като потвърждава предходната заповед по отношение на вписаните
възложители на строежа. В този случай на оспорване подлежи първоначалният акт,
а именно Заповед №10/26.08.2020г. – арг. от чл.98, ал.2, изр. второ от АПК.
Последната е обжалвана пред Административен съд Ловеч и по оспорването е
образувано адм. дело № 421/2020г. (виж справка от деловодната система на съда
на л.58), в което производство ще бъде разгледана изцяло валидността и законосъобразността
на Заповед №10/26.08.2020г., включително и в частта, с която са вписани възложителите
на строежа. При наличието на образувано и неприключило съдебно производство пред
същия съд, между същите страни и на същото основание, съдът не разполага с
правомощия да се произнася по нова жалба със същия предмет. Следователно жалбата
на М.С.П. и П.Н.П. против Заповед №З-ТСУ-КР-201(1) от 19.10.2020г. на Главния
архитект на Община Троян в частта, с която е потвърдена предходната заповед, както
и против Заповед №10/26.08.2020г. в частта, с която са вписани възложителите на
строежа, е недопустима за разглеждане в настоящото производство на основание
чл.159, т.7 от АПК.
Възраженията
на оспорващите за нищожност на заповедта и за приложението на чл.91 от АПК не
следва да бъдат обсъждани, тъй като съдът дължи произнасяне по тях само при
редовна и допустима жалба, а в случая такава не е налице.
По
изложените съображения и поради недопустимост на жалбата на М.С.П. и П.Н.П. против Заповед №З-ТСУ-КР-201(1) от 19.10.2020г. на
Главния архитект на Община Троян, тя следва да се остави без разглеждане и
съдебното производство да се прекрати.
Водим
от горното и на основание чл.159, т.3, т.4 и т.7 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя
без разглеждане жалбата на М.С.П. с ЕГН ********** и П.Н.П. с ЕГН **********,***, против Заповед
№З-ТСУ-КР-201(1) от 19.10.2020г. на Главния архитект на Община Троян.
Прекратява
производството по адм. дело № 485/2020г. по описа на Административен съд Ловеч.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба чрез Административен съд Ловеч пред ВАС в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: