№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2245/19 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди.
Образувано
е по искова молба от А.Г.А. ***, ЕГН **********, срещу Областна дирекция на МВР
– Варна, с цена на иска 200 лева и лихви, и с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В исковата молба се твърди, че А. е претърпял имуществени вреди в посочения размер, изразяваща се в заплатен депозит за вещо лице по н.а.х.д. № 4578/18 г. на ВРС, XXXVII състав, в което е
обжалвано и отменено от съда като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 18-0442-000725/20.08.2018
г. на Началника на IV районно управление към ОД на МВР – Варна. Предвид отмяната на наказателното
постановление се претендира връщане на сумата. Иска се също законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба, до окончателното заплащане на сумата.
Претендират се и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът по иска, Областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Варна чрез юрисконсулт в писмено
становище моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Счита,
че въззивният съд се е произнесъл не по въпроса за законосъобразността на акта,
а по отношение на погасяване по давност на административнонаказателната
отговорност. Твърди, че погасяването по давност не прави автоматично
незаконосъобразен обжалвания санкционен акт. Моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение
за основателност на иска. Посочва, че са събрани доказателства, установяващи наличието
на предпоставките по
чл. 1 от ЗОДОВ и моли искът да бъде уважен.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Исковата молба е допустима, като подадена от лице,
което твърди увреждане от незаконосъобразен акт на областната дирекция на МВР –
Варна, която е юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2
от ЗМВР и към която е IV районно управление съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилника за
устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. Следователно съобразно
чл. 205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.
Искът е предявен
след отмяната на наказателното постановление с влязло в сила на 04.04.2019 г.
решение, поради което е налице процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК и не е изтекъл петгодишният давностен срок за исковата претенция.
Разгледан по
същество, искът е основателен.
Съгласно чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде приет искът за основателен се изисква кумулативното наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Във връзка с първата предпоставка не е спорно, че с
Наказателно постановление № 18-0442-000725/20.08.2018 г. на Началника на
Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна на А. са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП за
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП. Постановлението е било обжалвано от А. по н.а.х.д. № 4578/18 г.
на ВРС, XXXVII с-в, който го е отменил. Няма данни това решение да е било обжалвано,
поради което е влязло в сила след изтичане на срока за обжалването му. Този
срок за страната, за която решението е неблагоприятно, е изтекъл на 04.04.2019
г.
Съгласно мотивите
на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на ГК на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2014 г. издаването
на наказателни постановления е последица от изпълнение
на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна
дейност, поради което приложното поле
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не може да се ограничи само до административните актове,
издавани по реда на АПК. Следователно е налице отменен акт на административен
орган като материална предпоставка за правото на обезщетение.
Във връзка с
имуществените вреди съдът констатира, че в производството по въззивното обжалване
на наказателното постановление в районния съд, в съдебно заседание, проведено
на 09.01.2019 г., е допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза.
Въззивният съд е определил депозит в размер на 200 лева, внесени с платежно
нареждане от 14.01.2019 г., видно от представеното банково нареждане за плащане
към бюджета. Заключението
по СТЕ е прието в с.з., проведено на 06.03.2019 г., в което е
постановено и изплащане на възнаграждение на вещото лице от внесения депозит, за което му е издаден и касов ордер. В Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. е употребен терминът „разноски“,
т.е. на възстановяване подлежат всички разноски, направени в хода на съдебното
производство, вкл. и внесеният депозит за вещо лице.
С оглед
гореизложеното, съдът приема за доказана като размер и правопораждащ факт претърпяната
вреда, изразяваща се в заплатен депозит за СТЕ в установения размер, който не
би бил заплатен, ако срещу А. не беше издадено отмененото впоследствие
наказателно постановление.
Във връзка с наличието на пряка и
непосредствена връзка между направения от А. разход за платен депозит
за вещо лице по делото срещу наказателното
постановление и отмяната на това постановление, съдът приема, че ако не съществуваше
наказателното постановление, което ищецът счита за незаконосъобразно, то нямаше да съществува и съдебното му
оспорване, в рамките на което производство лицето може да упражни както намери
за необходимо и ефективно правото си на защита, вкл. като поиска назначаване на
експертиза, в подкрепа на тезата си. Следователно направените разходи за вещо лице са свързани
и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси, поради което
и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт - отмененото наказателно постановление.
Доводите за отмяна
на наказателното постановление поради погасяване по давност на
административнонаказателната отговорност са неоснователни и необосновани, тъй
като такъв извод във въззивното решение няма.
Предвид
основателността на иска в частта за главницата, основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на лихви върху същата сума, считано от датата на
подаване на исковата молба, която съгласно актуалната практика на ВАС играе ролята на покана, съгласно чл.
84 от ЗЗД, приложим субсидиарно съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ.
По тези съображения съдът приема, че е доказано наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от А. имуществени вреди в размер на 200 лева, както и законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В съответствие с резултата от производството и своевременно направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер 370 лева (360 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение и 10 лева д.т.), като възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид заплатения минимален размер от 300 лева без ДДС.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна да заплати на А.Г.А. ***, ЕГН **********,
сумата 200 (Двеста) лева, представляваща имуществени вреди, претърпени вследствие Наказателно
постановление № 18-0442-000725/20.08.2018
г. на Началника на IV районно управление към ОД на МВР – Варна, отменено като незаконосъобразно с Решение № 501/18.03.2019 г., постановено по
н.а.х.д. № 4578/18 г. на Варненски районен съд, както и
законната лихва върху 200 (Двеста) лева, считано от 07.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Варна да заплати на А.Г.А. ***, ЕГН **********, сумата 370 (Триста и
седемдесет) лева съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.