Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 323
Ботевград, 23.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 2064 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”П. К. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.Б. №*, бл.*, вх.*, с ЕИК:*********, чрез пълномощник юрисконсулт К.К.А.,
моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Б.П.С. ***, с
ЕГН: ********** на съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № 1291 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.03.2018г. по ч.гр.д.№ 404/2018г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 2999.52 лева,
представляваща незаплатено парично
задължение по Договор за потребителски кредит № **********от 16.05.2016г., по
който ответникът Б.П.С. е кредитополучател, ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 01.03.2018г. до окончателното заплащане, както
да заплати и направените по делото и в заповедното производство разноски, за
които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в молба/л.168/.
В с.з. ищецът е
депозирал писмена молба с вх.8361 от 03.12.2019г., чрез пълномощник юрк.Георги
Георгиев /пълномощно на л.169/, с която заявява, че поддържа така предявения
иск и моли да бъде уважен изцяло.
Ответникът-Б.П.С.
***, чрез назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител-адв. П.П.
от САК, е направил възражение по иска
и е представил писмен отговор вх.№ 4802
от 10.07.2019г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез
назначения й особен представител, оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Заявява, че от 12.04.2019г. ищцовото
търговско дружество е с четири управители, представлявано винаги от двама от
управителите, измежду които не е Ирина Харалампиева Георгиева, за което лицето
пълномощник на ищеца-юрисконсулт К.А., подписал исковата молба няма представено
надлежно пълномощно след 12.04.2019г., за да представлява ищеца. Размера на
претендираната сума се основава само на издаден от ищеца частен документ-
извлечение от сметка, за което не може да служи като доказателство за дължимата
сума по сключения договор.
В с.з. ответникът, чрез назначения му
особен представител адв.П.П. от САК оспорва иска и поддържа направените
възражения в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело № 404/2018г. по описа на РС-Ботевград, се установява,
че на основание чл.410 от ГПК на 07.03.2018г. е разпоредено по искане на ищеца
издаване на Заповед № 1291 от 07.03.2018г. по ч.гр.д.№404/2018г. по описа на
РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 2999.52
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********от
16.05.2016г., както и за сумата от 30лв., представляваща такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за период от 16.07.2016г. до 07.11.2017г.,
както и за сумата от 23.77лв., представляваща законова лихва за забава за
период от 16.07.2016г. до 07.11.2017г., както и за законната лихва за забава
върху горната сума-главница, считано от 01.03.2018г. до окончателното
заплащане, като длъжници, които отговарят солидарно са ответника Б.П.С. и Б.П. Б..
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 404/2018г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника Б.П. Б. на 15.03.2018г./л.78/
и от него няма постъпило възражение.
Заповед
№ 1291 от 07.03.2018г. по ч.гр.д.№404/2018г. по описа на РС-Ботевград за
изпълнение на парично задължение е връчена на другия солидарен длъжник Б.П.С., ответник по настоящето дело при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК/л.85/ или чрез залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен на 03.10.2018г./л.87/ за възможността на предяви
иск само срещу длъжника Б.П.С. по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане
№5170 от 27.09.2018г./л.85/, тъй като на солидарния длъжник Б.П. Б. е връчена лично описаната
по-горе Заповед за изпълнение на 15.03.2018г./л.78/ и не е постъпило в
предвидения в закона срок възражение.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 2064/2018г.
по описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана
на 07.11.2018г. в РС-Ботевград, изпратена по куриер с дата от 05.11.2018г./понеделник/,
т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното
разпореждане.
Ищецът твърди, че с ответника е
сключил договор
за потребителски кредит П. к. С.№ **********от 16.05.2016г., по който „П. К. Б.“ ЕООД е кредитор, от една страна,
ответникът Б.П.С. е клиент /кредитополучател/ от друга страна и лицето Б.П. Б.
е солидарен длъжник, при следните параметри: сума по кредита-2500лв., размер на
месечна вноска от 154.55лв., срок на кредита 24 месеца, или общо дължима сума
по кредита е 3709.20лв. В общата сума на кредита е включен допълнителен пакет
от услуги в размер на 1090.08лв., размер на вноската от 45.42лв., за което общо
задължението по кредита и пакет от допълнителни услуги е сумата от 4799.28лв. и
общ размер на вноската от 199.97лв. с дата на погасяване 15-ти ден от месеца.
Неразделна част от договора за
потребителски кредит са приложените копия от Общи Условия към него (наричани
още за краткост ОУ). Съгласно описания по-горе договор за кредит от на ответника е отпуснат кредит в размер на 2500лв.
Кредитът е усвоен от ответника Б.П.С., съгласно уговореното в договора и ОУ
чрез извършен паричен превод на сумата от 907лв. към Кредит Инс ООД за
погасяване на задължение на Б.П.С., както и превод на сумата от 555лв. в полза
на Вива Кредит ООД за погасяване на задължение на Б.П.С. и остатъчната сума от
1038лв. е преведена по посочена от ответника Б.П.С. нейна лична банкова сметка,
***.05.2016г. съгласно приложените за това писмени доказателства-копия от
преводни нареждания, направени от ищеца /л.44-46/.
По искане на
ответника С. за сключени към описания по-горе договор за потребителски кредит
/ДПК/ Анекс №1 от 10.10.2016г. заедно с нов погасителен план към него, Анекс №
2 от 11.11.2016г. с погасителен план към него и Анекс № 3 от 22.05.2017г. с
погасителен план към него, с които се отлагат плащане на посочените в тях
вноски и се променя падежната дата на погасяване като става 26-то число от месеца
и другите условия по договора остават непроменени или крайната падежна дата на
плащане на кредита е 26.10.2018г.
Горното се
установява от приложените по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства-копия от искане за отпускане на потребителски кредит „П. к. С.“
№********** от 14.05.2016г., от декларации, от стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, от допълнителна
преддоговорна информация представляваща приложение към стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, от договор
за потребителски кредит „П. к. С.“ №********** от 16.05.2016г., от Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 16.05.2016г., от Общи условия
на „П. К. Б.“ ЕООД към договор за потребителки кредит, Погасителен план към
Договор за потребителски кредит № **********от 16.05.2016г., от молба от Б.П.С.
от 14.05.2016г., от преводно нареждане (документ за кредитен превод с
референция: ****************, с дата 16.05.2016г. за сумата от 907 лева, от преводно
нареждане (документ за кредитен превод с референция: ****************, с дата
16.05.2016г. за сумата от 555 лева, от преводно нареждане (документ за кредитен
превод с референция: ****************, с дата 16.05.2016г. за сумата от 1038
лева, от Анекс № 1 към ДПК № **********, заедно с погасителен план, от Анекс № 2 към ДПК № **********, заедно с погасителен план, от Анекс № 3 към ДПК
№ **********, заедно с погасителен план.
Ответникът и другият солидарен длъжник са
погасили сумата от 1818.65лв. като последното им плащане е на 10.05.2017г.,
след което изпадат в забава, за което на
07.11.2017г. ищецът прекратява едностранно горния договор и обявява предсрочната изискуемост на останалата част
от дълга по договора. Ищецът твърди, че на 09.11.2017г. е изпратил уведомителни
писма до ответника и другият солидарен длъжник за обявената предсрочна
изискуемост, които са приложени по делото в преписи, но няма данни да са получени
от тях. В периода от 28.07.2016г. до 10.05.2017г. ищецът признава, че
ответникът е заплатила доброволно 9 пълни погасителни вноски и една непълна,
които са намалили задължението по процесния договор.
От приложеното писмено доказателство-копие от
извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №********** към дата 05.11.2018г.,
се установява, че са платени 9 пълни месечни погасителни вноски от 199.97лв. и
една непълна, като общата платена сума от ответника е в размер на 1799.73лв.
В исковата молба ищецът е признал, че общо платената
сума е от 1818.65лв., която съдът приема, че е платена от ответника по
процесния ДПК към дата 10.05.2017г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От
изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да
приеме, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
срещу ответника Б.П.С. е допустим,
тъй като е предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество главният
иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника само за сумата-главница от 1890.55лева, представляваща парично
вземане по Договор за потребителски кредит №********** от 16.05.2016г. е основателен
и следва да се уважи като доказан, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането
на ищеца срещу ответника е на основание сключен между страните договор за потребителски
кредит Стандарт №********** от 16.05.2016г. заедно с Анекс №1 от 10.10.2016г.,
Анекс №2 от 11.11.2016г. и Анекс № 3 от 22.05.2017г. към него, твърдейки неизпълнение на
задълженията от ответника, който е кредитополучател и солидарния му длъжник,
който не е страна по делото, и позовавайки се на настъпила предсрочна изискуемост на вземането по този
договор и автоматичното му прекратяване на 09.11.2017г., т.е. преди подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 01.03.2018г.,
по което е образувано ч.гр.д.№ 404/2018г. по описа на РС-Ботевград.
За да бъде уважен предявеният иск по чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки: че между него и ответника е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставил
кредит в твърдения размер, както и че е настъпила изискуемостта на задължението
за връщане на получената в заем сума и лихви.
От представеното по делото копие
от договор за потребителски кредит от 16.05.2016г. се установява фактът на
сключване на договора между ищцовото дружество и ответника. Между страните не е
спорно обстоятелството, че ищецът е предоставил реално на ответника
договорената парична сума от 2500лв. Видно от ДПК и Анексите към него заедно с
приложените към тях погасителни планове, че към момента на приключване на
устните състезания пред настоящата съдебна инстанция на 04.12.2019г., срокът за
плащане е изтекъл на 26.10.2018г. От общо дължимата сума от 3709.20лв., отразена
в приложения ДПК, ответникът е заплатила сумата от 1818.65лв. съгласно
признанията на ищеца, отразени в исковата молба, за което неизплатената сума е
в размер на 1890.55лв. / 3709.20лв. - 1818.65лв. = 1890.55лв/. С оглед на това, че срокът
на договора е изтекъл съдът не следва да обсъжда доводите на ищеца за
настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, която
поради неуведомяване на ответника-длъжник не е настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 404/2018г. по
описа на РС-Ботевград. Недоказаното настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита, не води до извод за неоснователност на предявения иск за незаплатената
част от уговорения между страните кредит от главница и договорна лихва. Искът
следва да бъде уважен за неизплатените съобразно падежите в договора вноски по
кредита към датата на приключване на устните състезания, към която и последната
вноска от 26.10.2018г. е с настъпил падеж. В този смисъл е и практиката на ВКС,
отразена в решение № 139 от 05.11.2014г. по т.д.№57 от 2012г. на ВКС, І
т.о., решение № 180 от 23.11.2016г. по т.д.№ 2400/2015г. на ВКС, І т.о.,
решение № 190 от 14.12.2016г. по т.д.№ 2349/2015г. на ВКС, І т.о. и др./
Настоящият състав намира за иска за разликата над сумата от 1890.55лв.
до пълния предявен размер от 2999.52лв. за неоснователен и недоказан.
Следва да се посочи, че
ответникът е получил кредит в размер на 2500лв., като кредиторът освен тази
сума с възнаградителна лихва от общо 1209.20лв. е следвало да получи и сумата
от 1090.08лв., която сума включва и вноска по закупен пакет от Допълнителни
услуги / с месечна вноска от 45.42лв./. С оглед на това настоящият съдебен
състав приема, че така както е уговорена тази вноска, създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на кредитора и представлява противоречие с добрите
нрави. Налице е нееквивалентност на двете престации-тази на кредитора и тази на
заемателя, което е значително и то в ущърб на последния. Заплащане на
възнаграждение от потребителя за допълнителни услуги е предварително, т.е. то е
дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените услуги, както е
посочено и в самото Споразумение, и е
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните договор. Принципът на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Ето защо, тази нееквивалентност заедно с възможността за неоснователно
обогатяване на кредитора представлява накърняване на добрите нрави и е основание
за нищожност на уговорката за допълнителни услуги.
Съдът намира, че в противоречие
с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.4 от Закон за потребителския
кредит/ЗПК/ клаузите в Споразумението за допълнителни услуги са формулирани
неясно, тъй като нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно
измерение, от което да се установи нейната тежест в ежемесечните вноски,
дължими по допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се
заплаща за ползването им. Както съдът посочи по-горе по делото не са налице
данни ответникът да се е възползвал реално от предоставените му допълнителни
услуги. Същите касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към
бъдещи несигурни събития, както са и неясно формулирани, за което уговарянето
им е в нарушение на императивните разпоредби на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК.
Съдът счита, че Споразумението заобикаля закона, тъй като въвежда допълнителни
разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително
допустимите разходи по кредита, определени в чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно:
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с Постановление на МС на РБ. По този начин значително се
оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена
не е включена в определения в договора годишен процент разходи и води до
значително увеличение на тежестта на задължението на заемателя по договора за
кредит, като стойността на допълнителния пакет услуги от 1090.08лв. е несъответстваща
по размер с този на отпуснатата в заем сума от 2500лв.
Уговарянето на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги нарушава разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което тези уговорки са нищожни поради противоречие
с императивните законови разпоредби и не могат да породят желаните от страните
правни последици. Клаузите за заплащане на допълнителния пакет от услуги са и
неравноправни по смисъла на чл.143 от Закон за защита на потребителите/ЗЗП/,
тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тъй като клаузите за
заплащане на пакет от допълнителни услуги са неравноправни и няма данни по
делото да са уговорени индивидуално, на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП са
нищожни.
С оглед установената по делото
нищожност на сключеното между страните Споразумение за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги, това възнаграждение е недължимо, което е
основание за отхвърляне в тази част на така предявения иск.
Поради гореизложеното предявеният иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за разликата над сумата от 1890.55лв. до
пълния предявен размер от 2999.52лв. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото
ответникът ще следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска
сума от 337.81лв. за направени разноски по настоящето дело, включващи платена
държавна такса/37.81лв./ и платен депозит за особен представител /300лв./.
Същият ще следва да заплати на ищеца и направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 404/2018г. по описа на РС-Ботевград, а именно сумата
от общо 43.91лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
отчитайки размера на уважения иск и че в заповедното производство разноските се
дължат от още един длъжник.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК
признава за установено само по
отношение на Б.П.С.
***, с ЕГН: ********** на съществуване на вземането на ”П. К. Б.”ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Б. №*, бл.*, вх.*, с ЕИК:*********,
за което е издадена Заповед № 1291 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.03.2018г. по ч.гр.д.№
404/2018г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1890.55лв./хиляда осемстотин и
деветдесет лева и 55 стотинки/, представляваща незаплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит № **********от 16.05.2016г., по който ответникът Б.П.С. е кредитополучател,
ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 01.03.2018г. до окончателното
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 1890.55лв. до пълния предявен размер на сумата от 2999.52лв./две хиляди деветстотин
деветдесет и девет лева и 52 стотинки/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.П.С. ***, с ЕГН: **********
да заплати на ”П. К. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Б.
№*, бл.*, вх.*, с ЕИК:********* сумата от 337.81лв. /триста тридесет и седем лева и 81
стотинки/ за
направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, както да заплати и сумата от 43.91лв./четиридесет и три лева и 91 стотинки/
за направени разноски по ч.гр.д. № 404/2018г. по описа на РС-Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/