№ 424
гр. Варна, 11.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20243001000261 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №15/26.02.2024г. на Силистренски окръжен съд, постановено по т.д.
№11/2023г. по описа на СОС, поправено с решение №16/26.02.2024г., ответникът
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, седалище град
София, е осъден да заплати на ищеца Я. С. Я., ЕГН **********, адрес в село *****,
общ. ******, сумата 80 000 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на
неимуществените вреди, причинени му вследствие на ПТП, настъпило на 08.10.2022г.
около 04,00 ч. на Републикански път III-2307, на територията на общ. ******, на км.
3+180, между с. ***** и с. *****, по вина на водача на л.а. „*****“ модел „***“ с рег.
№ ********* С.Р.И., ЕГН ***********, обхванат от действието на валидна, към
момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество по полица № BG
/22/121003655296, съответно сумата 2 319,70 лева, представляваща обезщетение за
обезвреда на причинените му вследствие на това ПТП имуществените вреди, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 24.11.2022г. (датата на уведомяването на
застрахователното дружество с извънсъдебна претенция) до окончателното им
плащане, на основание чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.429,
ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Исковете в останалите им части – за разликата над присъдените 80 000 лв. до
пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от 200 000 лв.,
съответно за разликата над присъдените 2 319,70 лв. до претендиран размер на
обезщетението за имуществените вреди от 6 840 лева, ведно със следващите се
обезщетения за забава са били отхвърлени като неоснователни.
В съответствие с това, както и с оглед уваЖ.я размер на главния иск е
1
разпределена и насрещната отговорност на страните по чл.78 от ГПК, като ответникът
ЗК „Лев инс” АД е осъден да заплати на пълномощника на ищеца, осъществил
безплатно процесуално представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, сумата
6 642,06 лева – адвокатско възнаграждение (с ДДС), съответно дължимите на
основание чл.78, ал.6 ГПК държавни такси и разноски по делото в общ размер на
5 402,22 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Я. С. Я. е осъден да репарира на
ответното дружество сумата 1 324,43 лева – част от разноските по съразмерност с
отхвърлената част на исковете.
Това решение се обжалва от ищеца Я. С. Я. в частта му, с която исковете са
отхвърлени за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 80
000 лв. до 160 000 лева - част от първоначално претендираната с иска сума, съответно
за разликата над присъденото обезщетение за имуществени вреди от 2 319,70 лв. до
пълния претендиран размер на този иск от 6 839,40 лева, ведно със следващите се
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху сумите, считано от
24.11.2022г. до окончателното им плащане, с въззивна жалба вх. №1029/15.03.2024г.
по описа на СОС, подадена чрез пълномощник адвокат Н. Д., ШАК.
Решението се обжалва и от ответника „Застрахователна компания Лев инс” АД
в осъдителната му част за разликата над 50 000 лева до присъдения размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 80 000 лева, ведно с дължимата лихва,
считано от 24.11.2022г. до окончателното му заплащане с насрещна въззивна жалба
вх. №1327/08.04.2024г. по описа на СОС, подадена чрез пълномощник адвокат С. Д.,
ДАК.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния двуседмичен срок, визиран в
чл.259, ал.1 ГПК, и са процесуално допустими. Същите са редовни, съдържат
изискуемите по чл.260 и чл.261 ГПК реквизити. И двете жалби са подадени чрез
пълномощници, за чието упълномощаване по делото са представени надлежни
пълномощни от страните. Ищецът Я. Я. не дължи предварително внасяне на държавна
такса – чл.83, ал.1, т.4 ГПК, в първоинстанционното производство същият изрично е
бил и освободен от това задълЖ.е (определение №151/16.08.2023г.). По жалбата на
ответното застрахователно дружество дължимата с оглед обжалвания интерес (30 000
лв.) държавна такса в размер на 600 лева е внесена предварително от задължената
страна.
Въззивните жалби са надлежно администрирани, като всяка от насрещната по
тях страна е подала писмен отговор.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на първоинстанционния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е
2
допустимо.
Във въззивната жалба на ищеца Я. С. Я. са обосновани оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се съобраЖ.я и за
неправилно прилоЖ.е нормата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезвредата за
неимуществени вреди. Основните оплаквания на въззивника се свеждат до нарушение
нормата на чл.51, ал.2 ГПК и неправилно определен процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. На първо място излага съобраЖ.я за
това, че непоставянето на предпазния колан от пострадалия в настоящия случай не е в
пряка и непосредствена причинна връзка с вредоносния резултат и не обосновава
процентно намаление на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди.
Напротив, счита, че същите телесни увреждания биха били настъпили и в случай на
поставен предпазен колан, отчитайки скоростта на двиЖ.е на лекия автомобил от 201
км/ч. Позовавайки се и на заключението на вещото лице по приетата по делото САТЕ,
счита, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване
вредоносния резултат. На второ място оспорва като неправилен извода на
първоинстанционния съд за знание у пострадалия за употребата на алкохол от страна
на водача на МПС, в което е пътувал, като твърди, че този извод не почива на никакви
допустими доказателства, събрани надлежно в исковото производство. Позовава се на
задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д.
№1/2014г., както и в постановени по реда на чл.290 ГПК решение №198/03.02.2017г.
по т.д. №3252/2015г. на 2-ро т.о. на ВКС и решение №19/08.02.2017г. по т.д.
№50177/2016г. на 4-то г.о. на ВКС. По отношение отхвърлената част от претенцията за
имуществени вреди излага съобраЖ.я, че е без значение обстоятелството, че сумата от
2 200 лв. е била заплатена от друго лице, тъй като разходът е сторен от името и за
сметка на ищеца и във връзка с проведеното му лечение. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и уважаване на
исковете в тези претендирани размери без отчитане на каквато и да е степен на
съпричиняване. Претендира присъждане на сторените по делото съдебни разноски, в
т.ч. адвокатско възнаграждение за пред първа инстанция за отхвърлената с решението
част от претенциите, както и за производството пред въззивната инстанция.
В отговора си на въззивната жалба ответното застрахователно дружество
оспорва нейната основателност с излоЖ. съобраЖ.я за това. По отношение
оплакванията за неправилност на изводите на съда за знание от страна на ищеца, че
водачът на автомобила, в който е пътувал, го е управлявал след употребата или под
въздействието на алкохол, се позовава на събраните в ДП доказателства -
волеизявления на ищеца, дадени в хода на досъдебното производство, че самият той е
консумирал алкохол заедно с водача преди да започнат процесното пътуване. В тази
връзка намира за правилен извода на съда, че пострадалият ищец е допринесъл за
3
собственото си увреждане в квотен размер от 50 %. Моли съда да отхвърли въззивната
жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните от ищеца
части като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира присъждане на
сторените разноски за двете съдебни инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение. В
условията на евентуалност, прави възраЖ.е за прекомерност на претендираното от
ищцовата страна адвокатско възнаграждение, ако същото надвишава минималните
размери съгласно Наредба 1 от 09.06 2004 г.
В подадената от ответника ЗК „Лев инс” АД насрещна въззивна жалба са
обосновани оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в
обжалваната му осъдителна част, като постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства и при съществени нарушения на процесуалните правила.
Поддържа възраЖ.ето за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
тъй като, от една страна, същият е пътувал в автомобила без правилно поставен
предпазен колан, а от друга се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от водач,
който е употребил значително количество алкохол, като счита, че съдът правилно е
отчел степен на съпричиняване в размер на 50 %. Излага оплаквания за допуснати
нарушения нормата на чл.52 ЗЗД, което е довело до присъждане на обезщетение в
неоправдано висок размер с оглед причинените болки и страдания на ищеца, принципа
на справедливостта, заложен от законодателя, и трайната съдебна практика. Според
въззивника, съдът е пропуснал да обсъди в мотивите всички обстоятелства, свързани с
медико-биологичния характер на уврежданията и е постановил необосновано решение,
в т.ч. не е извършен анализ на претърпените телесни увреждания, какви болки и
страдания същите са причинили на ищеца, както и как те са рефлектирали на живота
на пострадалия. Липсват също и каквито и да било мотиви досежно извода за
справедливия размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Цитира
практика на ВС - Постановление №4/1968 г. на Пленума на Върховния съд относно
критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди. Излага и доводи за неотчитане в достатъчна
степен на данните, събрани от изготвените и приети по делото експертни заключения.
Обжалва решението и в частта, в която са присъдените на основание чл.78, ал.1 ГПК
разноски, с оглед обжалваната част от главните искове. Моли съда да отмени
решението в съответната му осъдителна част като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано и да постанови друго, с което да отхвърли иска за обезвреда на
неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до присъдените 80 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата. Претендира присъждане на разноски за двете
инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение. В случай, че претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение надвишава минималните размери съгласно Наредба
№1/09.06 2004 г., прави възраЖ.е за прекомерност. Не се съдържат доказателствени
искания.
4
В подадения отговор въззиваемият ищец Я. С. Я. обосновава становище за
неоснователност на въззивната жалба, излагайки подробно коментара си по
оплакванията на въззивника, и моли същата да бъде оставена без уваЖ.е. Претендира
присъждане на разноски за въззивна инстанция съобразно въведения материален
интерес от ответната страна.
Страните не правят нови доказателствени искания, липсват и оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на
действията в първото съдебно заседание на първата инстанция, поради което делото
следва да се насрочи за открито съдебно заседание, в което да се изслушат
становищата на страните.
Като се имат предвид оплакванията във въззивните жалби, свързани основно с
поддържаното от ответника възраЖ.е за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия ищец, насрещните твърдения и доводи на страните, изискващи
въззивният съд да обсъди всички относими към спорното право факти и
обстоятелства, и като съобразява, че отговорите в автотехническата и медицинската
експертизи на въпросите, свързани с механизма на получаване на травмите не са
достатъчно ясно обосновани с оглед конкретиката на процесното ПТП като същите се
основават на сведения и данни, събрани в хода на воденото досъдебно производство, в
това число и дадените там свидетелски показания, съдът, в съответствие и с
правомощията си по чл.267, ал.2 от ГПК, намира, че в откритото заседание на
въззивния съд следва да бъдат изслушани вещите лица инж. Д.М.Ж. и д-р Т.И.И..
Във връзка с горното съдът намира за необходимо да се изслушат и обясненията
на ищеца за установяване на съществени за спора фактически полоЖ.я – мястото, на
което същият е пътувал в катастрофиралия автомобил, съответно местополоЖ.ето му
след окончателното спиране на автомобила.
По излоЖ.те съобраЖ.я и на основание чл.267 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №1029 от 15.03.2024г. по
описа на СОС на ищеца Я. С. Я., ЕГН **********, адрес в село *****, общ. ******,
подадена чрез пълномощник адвокат Н. Д., ШАК, срещу решение №15 от 26.02.2024г.
на Силистренски окръжен съд, постановено по т.д. №11/2023г. по описа на СОС, в
частта му, с която са отхвърлени предявените срещу ответника „Застрахователна
компания Лев инс” АД, ЕИК *********, гр. София, осъдителни искове с правно
основание чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.429, ал.3, във вр. с
ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, за присъждане на обезщетения
за обезвреда на вредите, причинени му вследствие на ПТП, настъпило на 08.10.2022г.
5
около 04,00 ч. на Републикански път III-2307, на територията на общ. ******, на км.
3+180, между с. ***** и с. *****, по вина на водача на л.а. „*****“ модел „***“ с рег.
№ ********* С.Р.И., ЕГН ***********, обхванат от действието на валидна, към
момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество по полица № BG
/22/121003655296, за разликата над 80 000 лева до 160 000 лева - част от
първоначално претендираното обезщетение за неимуществените вреди, съответно за
разликата над присъденото обезщетение за имуществени вреди от 2 319,70 лв. до
пълния претендиран размер на този иск от 6 839,40 лева, ведно със следващите се
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху сумите, считано от
24.11.2022г. (датата на уведомяването на застрахователното дружество с извънсъдебна
претенция) до окончателното им плащане.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба вх. №1327 от
08.04.2024г. по описа на СОС на ответника „Застрахователна компания Лев инс” АД,
ЕИК *********, гр. София, подадена чрез пълномощник адвокат С. Д., ДАК, срещу
решение №15 от 26.02.2024г. на Силистренски окръжен съд, постановено по т.д.
№11/2023г. по описа на СОС, в частта му, с която е осъден да заплати на ищеца Я. С.
Я., ЕГН **********, адрес в село *****, общ. ******, обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 50 000 лева до присъдения размер от 80 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 24.11.2022г. (датата на уведомяването на
застрахователното дружество с извънсъдебна претенция) до окончателното му
плащане, и разноски по делото по съразмерност с уважената част на иска.
ДОПУСКА на основание чл.267, ал.2 ГПК повторно изслушване на вещите
лица инж. Д.М.Ж. и д-р Т.И.И. по допуснатите при първоинстанционното разглеждане
на търг. дело №11/2023г. на Силистренски окръжен съд и приети съдебни
автотехническа и медицинска експертизи в частите, касаещи механизма на получаване
на травмите от пострадалия пътник Я. С. Я., техния вид и обем и възможните варианти
за тяхното получава при поставен обезопасителен колан, респ. при липсата на такъв.
УКАЗВА на вещите лица, че при неявяване в насроченото съдебно заседание,
без да посочат уважителни причини за това, може да им бъде наложена глоба съгласно
чл.86 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника „Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕИК
*********, гр. София, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе
по сметка на Апелативен съд – Варна, сума в общ размер на 200 лева за покриване на
разноските за явяване на вещите лица.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.176 ГПК ищеца Я. С. Я., ЕГН **********, с
адрес в село *****, общ. ******, да се яви лично пред въззивния съд в насроченото
открито съдебно съдебно и даде обяснения около настъпването на процесното
6
произшествие като отговори конкретно на следните въпроси:
1. На което място в автомобила е седял по време на двиЖ.ето му преди
настъпване на ПТП от 08.10.2022г.?
2. Къде се е намирал след катастрофата и установяване на автомобила в покой?
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неявяване и/или отказ да даде исканите
пояснения по фактическите твърдения съдът може да приеме по-неблагоприятния
вариант за страната съобразно заключенията на автотехническата и медицинската
експертизи и повторното изслушване на вещите лица.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.10.2024г. от 14,30 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез пълномощници (съдебни адресати) на
посочените по делото електронни/съдебни адреси, като им се връчат и преписи от
настоящото определение и от отговорите на въззивните им жалби.
За съдебното заседание да се призоват и вещите лица инж. Д.М.Ж. и д-р
Т.И.И., както и лично въззивника Я. С. Я., в чиято призовка да се впише задълЖ.ето
по чл.176 ГПК и въпросите, на които конкретно трябва да отговори.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното
заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7