№ 5523
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110160051 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано по предявен от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ....., гр. София,
бул. „....” № ... представлявано от С.П. и К.К, срещу М. ИВ. КС., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., бл., ет., иск за заплащане на сумата 1149,00 лв. -
престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за вредите, причинени на лек
автомобил „....” с peг. № ... от настъпило на 19.07.2017 г. ПТП, с включени 15
лева ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 26.07.2019 г., до окончателното й погасяване и
за сумата от 190,27 лева – обезщетение за забава за периода 26.11.2017 г.
(датата на падежа на плащане) до 22.07.2019 г. (датата на депозиране на
исковата молба).
Ищецът твърди, че на 19.07.2017 г., в 23.10 часа, на път I- 5 км. 334 е
реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Ф.П.“, с рег. № ....,
управлявано от М. ИВ. КС. и лек автомобил „....” с peг. № ..., управляван от
О.М.. Х.. Твърди, че съгласно протокол за ПТП № №, съставен от органите на
КАТ, причина за ПТП е виновно поведение на ответника М. ИВ. КС., който е
управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма към датата на ПТП и поради употреба
1
на алкохол и несъобразена скорст на десен завой губи контрол и навлиза в
лентата на насрещното движение като блъска лек автомобил „....” с peг. № ....
Твърди, че лек автомобил „....” с peг. № ... е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” при ищеца със застрахователна
полица № BG/02/117001054316, която била валидна към момента на
събитието. В дружеството била заведена преписка по щета, като след
направена оценка било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1134,00 лева на собственика на увреденото имущество и били направени
разходи във връзка с образуваната щета в размер на 15 лева. Претендира
платеното обезщетение в размер на 1149,00 лева, с включени 15 лв.
ликвидационни разноски за обработка на щетата, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Твърди, че с
регресна покана е поискал заплащане на сумата от ответника, но такова
плащне не е постъпило, поради което претендира и заплащане на обезщетение
за забава в размер на 190,27 лева за периода 26.11.2017 г. (датата на падежа на
плащане) до 22.07.2019 г. (датата на депозиране на исковата молба).
Претендират се заплащане на сторените разноски.
Ответникът М. ИВ. КС., чрез назначения особен представител адв. М.А.,
в депозиран в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, оспорва иска
по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
както и че застрахователното обезщетение е заплатено на увреденото лице.
Оспорва констатациите направени в протокола за ПТП като твърди, че същия
не съдържа пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти.
Оспорва основателността на предявения иск по чл. 86 ЗЗД като твърди, че не
са налице доказателтва ответникът да е изпаднал в забава. Прави искане за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. За възникване на регресното вземане
по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ е в тежест на ищеца да докаже наличие на
правоотношение, възникнало от сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” с ответника; настъпване на ПТП с участниците, посочени в
2
исковата молба; застрахователното събитие да представлява деликт по чл. 45
ЗЗД, осъществен от ответника – противоправно деяние, от което са настъпили
вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието;
изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице или негов
застраховател по имуществена застраховка, както и че при реализиране на
ПТП ответникът е управлявал процесното МПС под въздействието на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
В тежест на ответната страна и при доказване на горните факти е да
докаже факта на погасяване на дълга, за който не сочи доказателства.
С изрично определение на съда от 27.01.2022 г. са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между
страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, както и изплащането на
застрахователно правоотношение от ищеца в размер на 1134 лева.
Застраховалият гражданската отговорност придобива регресно право
срещу застрахования при него, когато се освобождава от отговорност по
застрахователния договор на основания, регламентирани изрично от закона -
умисъл, употреба на алкохол и др., като в тези случаи застрахователят е
задължен отново по силата на закона да плати застрахователно обезщетение
на увреденото трето лице. При настъпването на застрахователното събитие по
застраховката "Гражданска отговорност" възниква законовото задължение на
застрахователя да плати, както и правото му на регрес срещу застрахования, в
случай че плати на увредения. В случая ищецът е поискал връщане от лицето,
което е било под застрахователната му закрила, на платено от него
застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност"
(ЗГО), като е основал иска си на обстоятелството, че при настъпване на ПТП
застрахованият е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата,
като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма - чл. 500,
ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ. В тази хипотеза се касае за освобождаване на
застрахователя от задължението му към застрахования, тъй като първият
никога не отговаря за умишлено причиняване на риска от застрахования или
при такова негово поведение, което увеличава риска в степен, в която той не
носи отговорност. Т. е., на основанията, изрично предвидени в закона
3
/посочени по-горе/, застрахователят се освобождава от отговорност по
застрахователния договор с деликвента, но не се освобождава от
задължението си да престира на увреденото лице. Налице е хипотеза на
изпълнение на чуждо задължение - чл. 74 от ЗЗД, като регресното право на
застрахователя не е същинско застрахователно право, подобно на това по
смисъла на чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.);, съответно - по чл. 432 КЗ, а възниква
по силата на закона при наличието на вече прекратено застрахователно
правоотношение поради причиняване на застрахователното събитие от страна
на застрахования било умишлено, било поради употреба на алкохол или
упойващо средство, или управление на МПС без свидетелство за
правоуправление.
Следователно възникването на регресното право на застрахователя срещу
отговорния за деликта е обусловено от наличието на определени
правопораждащи факти, а именно: 1/. наличието на валиден договор за
застраховка "гражданска отговорност" между страните по делото, от една
страна и от друга - прекратяване на същия и освобождаване на застрахователя
от необходимостта да извърши застрахователно плащане поради причинен от
застрахования деликт по време на управление на МПС - когато законът
определя неговото поведение като особено укоримо и той трябва да понесе
реално гражданската си отговорност /в частност поведение, което се е
изразило в управление на моторното превозно средство под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма/; 2/. настъпване на застрахователното събитие, причинено от
застрахования въз основа на правилата на деликтната отговорност в срока на
покритие на застраховката; 3/. застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие виновно да е управлявал моторното
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма; 4/. изплащане на дължимото застрахователно обезщетение от
застрахователя по силата на сключения договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на увреденото лице.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.07.2017 г., в 23.10
часа, на път I- 5 км. 334 е реализирано ПТП с участието на лек автомобил
„Ф.П.“, с рег. № ...., управлявано от М. ИВ. КС. и лек автомобил „....” с peг. №
..., управляван от О.М.. Х.. Твърди, че съгласно протокол за ПТП № №,
съставен от органите на КАТ, причина за ПТП е виновно поведение на
4
ответника М. ИВ. КС., който е управлявал МПС под въздействието на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма
към датата на ПТП и поради употреба на алкохол и несъобразена скорст на
десен завой губи контрол и навлиза в лентата на насрещното движение като
блъска лек автомобил „....” с peг. № ....
По делото е приета САТЕ, от чието заключение, което съдът кредитира
изцяло като обективно и всестранно изготвено се установява, че всички
увреждания по МПС „....” с peг. № ... са в причинно-следствена връзка с
настъпило от на на 19.07.2017 г., в 23.10 часа, на път I- 5 км. 334 ПТП, като
стойността има е в размер на 5 760, 62 лв., като стойността необходима за
възстановяване на МПС „....” с peг. № ..., изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП възлиза на 3931,85 лева, стойност, която надвишва
претендираната от ищеца в настоящото производство.
По делото е представен Протокол № №/20.07.2017 г. за ПТП, настъпило
на 19.07.2017 г. в 23.10 часа, на път I- 5 км. 334, от който се установява, че
ответницата при управление на МПС „Ф.П.“, с рег. № ...., поради употреба на
алкохол и несъобразена скорост на десен завой губи контрол над автомобила
и навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с правилно
движещия се лек автомобил „....” с peг. № .... В протокола е отразено, че
ответникът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 0,
5 до 1, 2 промила. Протоколът за ПТП е съставен от служител на ОПП-
Кърджали след посещение на мястото на ПТП. Водачът на МПС е бил
проверен за наличие на алкохол в кръвта и съгласно техническо средство
дрегер, е установена концентрация на алкохол в кръвта. В частта, в която
протоколът отразява лично възприетите и удостоверени от съставителя му
факти относно настъпване на ПТП, самоличността на водачите,
индивидуализацията на МПС причинените им вреди, същият има характера
на официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила. В този смисъл е и константната съдебна
практика, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. дело №
444/2010 г., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. дело №
768/2008 г., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. дело №
423/2011 г., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. дело №
750/2011 г., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. дело №
5
1506/2013 г., I т. о., ТК.
В съдебната практика е изяснено, че надлежният ред, по който се
установява употреба на алкохол или друго упойващо вещество, е
регламентиран в действалата към момента на настъпване на процесното
произшествие наредба. Посочено е, че употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява посредством използването на съответни
технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.
Право на водача е да прецени дали да извърши или не медицинско
изследване, но за да може да обори показателите, установени с техническо
средство, той трябва да се яви в указаното му лечебно заведение в указания
му срок, което в случая е сторено. В случая по делото не е представено
подобно изследване, като следва да се приеме, че именно посоченото в
протокола за ПТП количество алкохол в кръвта е вярно.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ,
в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу виновния водач,
причинил ПТП под въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма. Размерът на регресната претенция
следва да се определи съобразно действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната
стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено
същото имущество към момента на настъпване на вредата или пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. В случая от
приетата по делото САТЕ е видно, че стойността на вредите, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 3931,85 лв.
С оглед на горното, настоящия съдебен състав счита, че главният иск по
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 1149 лева е изцяло основателен. Предвид
акцесорния характер на претенцията, основателно е и искането за присъждане
на законна лихва върху уважената главница за периода от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При осъществяване на фактическия състав по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, в
полза на изплатилия обезщетение застраховател се поражда регресно право,
което обаче разгледано като задължение на виновния водач - в случая
ответника, възниква като безсрочно. Следователно, за да се счита изпаднал в
6
забава по регресния дълг следва ответникът да бъде поканен от ищеца - чл.
84, ал. 2 от ЗЗД. По делото ищецът е представил регресна покана и обратна
разписка с отбелязване, че "пратката е получена" на 26.10.2017 г.. От
представената обратна разписка може да се направи извод за надлежно
връчване на ответника на регресна покана, респ. за поставянето му в забава за
регресното задължение, поради което може да се направи извод и че
акцесорното задлъжение за обезщетение за забава върху главницата е
възникнало, респ. ответникът дължи заплащане на претендираното от ищеца
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 190, 27 лева за периода от
26.11.2017 г. до 22.07.2019 г.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сторените от последния
разноски в общ размер от 1143,75 лева, а именно: 100,00 лв. – държавна такса,
323,75 лева депозит за особен представител, 300 лв. – разноски за САТЕ и 420
лв. – адвокатско възнаграждение. Заплатената сума в размер на 50 лева –
депозит за свидетел не следва да бъде възлагана в тежест на ответника,
същата следва да бъде възстановена в полза на ищеца след депозиране от
последния на нарочна молба.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. ИВ. КС., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Ю.“, бл.,
ет., а. 1 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Д.Б.” № ... на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ
и чл. 86 ЗЗД сумата от 1149,00 лева, представляваща престирано на
застраховано лице застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за вредите, причинени на лек автомобил „....” с peг. № ... от
настъпило на 19.07.2017 г. ПТП по вина на М. ИВ. КС., при управление на
моторно превозно средство под въздействието на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма с включени 15 лева
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 26.07.2019 г., до окончателното й погасяване и
7
за сумата от 190,27 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
26.11.2017 г. (датата на падежа на плащане) до 22.07.2019 г. (датата на
депозиране на исковата молба).
ОСЪЖДА М. ИВ. КС., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Ю.“, бл.,
ет., а. 1 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Д.Б.” № ... на основание чл. 78, ал 1 ГПК
сумата от 1143,75 лева – разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд,
чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8