Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Габрово, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на
шестнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ИНА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1509 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „Кредитреформ България"
ЕООД, ЕИК *********, предявена срещу Х.Т.П., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че на 18.03.2015 г. между „4финанс"
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка
„Вивус", и Х.Т.П. е
сключен договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сочи, че
сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от
ЗЕДЕУУ, като
процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в общите
условия на „4финанс" ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото
законодателство. Излага, че въз основа на договора за кредит на
кредитополучателят първоначално е отпусната сума в размер 250 лева, като в
последствие по негова заявка била отпусната допълнителна сума в размер на още
100 лева, което довело и до изменение на параметрите на съществуващия договор и
бил подписан нов договор за кредит. Излага, че съгласно договора с настъпване
на падежа по договора - 17.04.2015 г., Х.П. се задължила да върне сума в общ
размер на 350 лева, но същата не погасила дължимите суми и изпаднала в забава.
Твърди, че на 01.02.2018 г. между „4финанс" ЕООД и „Кредитреформ
България" ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договор № **********,
както следва: главница - 350 лева;
наказателна лихва - 500,29 лева за периода от 18.04.2015 г. до 31.01.2018 г.;
отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30 лева или сума в общ
размер на 880,29 лева. Излага, че по силата на сключения договор за цесия
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД
изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана пратка, посредством
„Български пощи" ЕАД, която се върнала с отметка „Пратката не е
потърсена". Поради този факт, към настоящата искова молба, прилага
уведомление за извършената цесия.
Сочи, че в настоящото производство претендира единствено
сумата от 350
лева, представляваща неизплатена главница по договор за кредит №
********** от 18.03.2015 г.. Претендира направените разноски по делото.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът,
чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск. Оспорва между „4финанс" ЕООД и Х.Т.П. да е
бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, съответно ответникът
да е изразил воля за сключване на такъв договор. Оспорва кредитодателят да е
предал на ответника заемната сума.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
По делото са представен заверен препис от договор за кредит
№ **********/18.03.2015 г. В специалните условия на този договор като
кредитодател е вписан "4финанс" ЕООД, гр. София, а като
кредитополучател - Х.Т.П., ЕГН **********, с посочен постоянен и настоящ адрес
, телефонен номер и имейл; вид на кредита - потребителски; сума на кредита -
250 лв.; лихвен процент 0%, ГПР- 0%, срок за изплащане 30 дни, дата на
получаване – 18.03.2015 г. с падеж 17.04.2015 г.; обща дължима сума 250 лева,
както и общи условия за договора за кредит на "4финанс" ЕООД.
Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно
описана в общите условия на "4финанс" ЕООД, като кредитополучателят
подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на
"Вивус" на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На
посочената страница "Вивус" предоставят общите си условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за
кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на
"Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го
приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона "Подпиши". С
натискането на бутона "Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се
подписват всяка страница от договора и приложимите общи условия. С подписването
на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема
условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният
да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова
сметка. ***ателя да се откаже от договора, без да е нужно да обосновава отказа
си пред кредитора, в 14 - дневен срок от сключване на договора – т.5 от общите
условия. Съгласно т. 8.1. от общите условия кредитополучателят има право да
поиска допълнителен кредит до достигане на кредитния лимит по вече отпуснат
кредит. Съгласно т.8.2 от общите условия страните се съгласяват, че
получаването на допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия
договор за кредит, посредством сключване на нов договор за кредит, като всички
параметри по съществуващия договор за кредит, с изключение на общата дължима
сума остават непроменени. В тази връзка е представен заверен препис от договор
за кредит № **********/18.03.2015 г. с посочена сума на кредита - 350 лв., като
всички останали параметри посочени по-горе остават непроменени.
От приложената по делото разписки за извършено плащане от
18.03.2015 г. е видно, че в деня на сключване на договора за кредит
"4финанс" ЕООД е извършил
парични преводи към EasyPay на сума от 250 лв. и на сума от 100 лева в полза на
ответника Х.Т.П.. По този начин общият размер на главницата по договора за
кредит е 350 лева, като падежът на който е следвало да бъдат върнат сумата е
непроменена - 17.04.2015 г..
Представен е договор за прехвърляне на вземания от
01.02.2018 г. и извлечение от приложение № 1 към него, по силата на който
"4финанс" ЕООД е прехвърлило вземането си по процесния договор за
паричен кредит на ищеца. Прехвърлянето е потвърдено писмено от цедента. Видно
от представеното пълномощно, прехвърлителят е оправомощил приобретателя да
уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно
правоприемство.
Към исковата молба е приложено уведомление за прехвърляне на
вземания, изходящо от кредитополучателя, за което по делото няма данни да е
връчено на ответника преди подаване на исковата молба.
По отношение на
осъдителния иск, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр.
чл.99 ЗЗД.
Основателността на предявен осъдителен иск при
квалификацията на чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр.
чл.99 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение
по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да
върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на вземане и
релевирано от задълженото лице неизпълнение.
В тежест на ищеца е да докаже и
наличието на сключен договора за цесия, с който е придобил вземанията, както и
факта на съобщаване на цесията на длъжника.
За установяване на валидно
правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание,
следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е
винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните,
припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на
страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, предаването
на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява
изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи,
че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането
на задължението на потребителя за
връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя
от факта на предаване на предмета му на заемателя.
В случая договорът за заем между страните е сключен при
условията на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
който дефинира, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство
за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва
за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и
изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от
разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на
процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на
посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже,
че е изпълнил задълженията си за предоставяне на преддоговорна информацията на
потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се
прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни
изявления - ЗЕДЕП /сега - ЗЕДЕУУ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗЕДЕП (в редакцията му към
2015 г.), електронен документ представлява всяко електронно изявление, записано
на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, като
писмената форма се счита спазена, ако е съставен електронен документ.
Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията към 2015 г.) - за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът
въвежда три форми на електронния подпис - обикновен, усъвършенстван и
квалифициран. Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на
този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис
(чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания
писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се ползва с такава
сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), а в случай че това
авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се
разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В този смисъл -
решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о.,
определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о.
Представеният по делото сключен от разстояние договор за
кредит, в който се съдържат индивидуализиращи личните данни на ответника –
заемател - три имена, ЕГН, адрес, телефон, имейл и банкова сметка, ***.03.2015
г., издадени от трето за процеса лице "ИзиПей" АД, в които с подписа
си ответникът е удостоверил получаването на сума в общ размер на 350 лева с
наредител дружеството-кредитодател и вписан номер на договора за кредит като
основание за извършеното плащане е достатъчно да бъде направен обоснован извод
за възникване на облигационно правоотношение между страните въз основа на
сключен помежду им договор за кредит.
Безусловно на посочения от ищеца сайт - www.vivus.bg на
доставчика "4финанс" ЕООД, гр. София, са предоставени приложимите
общи условия, преддоговорна информация и проект за договор, като от първите е
видно, че е спазено изискването на чл. 10 ал. 1 ЗПФУР, както и на чл. 18 ал. 1
т. 1 ЗПФУР. Страницата е активна, общодостъпна и позволява извършването на
информативна справка от всяко лице. Електронната система за кандидатстване и
сключване на договори от разстояние на vivus.bg, съдържа алгоритъм, който е и
описан в общите условия, и съдържа задължителна възможност за изрично съгласие
на всеки етап от регистрацията, запознаването с условията, приемането им и
сключването на договора от разстояние, който изключва преминаването към всяка
следваща фаза /от отправянето на поканата, отправянето на предложението,
приемането му, приемането на ОУ, предоставянето на преддоговорната информация и
т.н., до сключването на договора/ без даване на съответното съгласие в
предходната и съответно - приключването на процедурата по сключване на договора
чрез натискане на бутон "подпиши".
С оглед изложеното съдът приема, че договорът от 18.03.2015
г. е породил валидна облигационна връзка между първоначалния кредитор "4
финанс" ЕООД, от една страна и ответника, от друга. Изпълнението на
поетото от заемодателя задължение да предостави паричната сума е установено от
положения от ответника подпис върху разписките за получаване, с който същият е
признал факта на получаване на сумата по договора. Ето защо, в правната сфера на
ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума.
С оглед обстоятелството, че ответникът не оспорва размера на
претендираното вземане, а неизпълнението на ответника по отношение на така
установеното задължение, съдът приема за доказано, тъй като последният не е
изпълнил доказателствената си тежест да установи точно във времево отношение
изпълнение, съдът намира, че в правната сфера на ответника е налице задължение
да престира главницата в размер от 350 лв., която е с настъпил падеж.
Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в
постановените решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II
т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало
от правоотношение между длъжника и първоначалния кредитор, напълно логично е
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането
да бъде извършено именно от първоначалния кредитор - цедента. Само това уведомяване
ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на предишния
му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо, законодателят е предвидил, че правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от първоначалния
кредитор.
Приложеното към исковата молба уведомление за извършената в
полза на „Кредитреформ България"
ЕООД цесия на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е направено от предишния кредитор – "4финанс" ЕООД, чрез
надлежно упълномощения пълномощник – цесионера „Кредитреформ България"
ЕООД. С решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г.
о., е прието, че по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/
няма пречка предишния кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД, поради което е прието, че предишният кредитор може да упълномощи
новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, като това съобщение
поражда предвиденото в чл. 99, ал.4 ЗЗД действие спрямо длъжника. Следователно,
в конкретния случай, уведомлението изхожда от първоначалния кредитор "4финанс"
ЕООД, каквото е изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съдържа всички данни
необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на
новия кредитор, достигнало е до ответника - длъжник с връчване на приложенията
към исковата молба (по силата на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК когато лицето не
се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са
връчени) и е приобщено като доказателство към делото по предвидения за това
процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в
отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно
изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т. е. легитимиран кредитор за
вземането срещу Х.Т.П. произтичащо от договор за кредит № ********** от
18.03.2015 г., е ищецът „Кредитреформ България" ЕООД. Поради това
предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен в
пълния претендиран размер от 350 лв.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за
ищеца, в приложение на чл.78, ал.1 ГПК, който доказва извършени разноски в общ
размер от 350 лева, формиран от сумата 50 лева – внесена държавна такса, 150
лева – възнаграждение за юрисконсулт определено съобразно чл.37 ЗПП вр. чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и сумата 150 лева – депозит
за назначен особен представител.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД, сумата в размер на 350 лева
(триста и петдесет лева) – главница по сключен договор за кредит № **********
от 18.03.2015 г. с "4финанс" ЕООД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба /02.08.2019
г./ до изплащане на вземането и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 350
лева (триста и петдесет лева) - разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: