Р Е Ш Е Н И Е
№ 691/25.10.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І – административен състав, в открито
съдебно заседание на първи октомври, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Тодорка Стойнова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
по адм. дело № 843 по
описа на съда за 2019 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано
е по жалбата на „АНРИ -1“ЕООД с ЕИК
********* със съдебен адрес ***, представлявано от А.К., чрез В.К.- пълномощник
против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-455-0409081/19.07.2019г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски
обект – бензиностанция, находяща се в гр.Панагюрище, ул.“Георги Момеков“№4,
стопанисван от „Анри-1“ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок
от 15 / петнадесет/ дни на основание чл.186,ал.1 от ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че обжалваната
заповед е неправилна и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена по подробно
изложени съображения в същата, както и в писмена защита.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Б., който поддържа
жалбата. Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна Началник отдел
“Оперативни дейности” гр. Пловдив в ЦУ на НАП се представлява от гл.
юрисконсулт Т. , който оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност
на оспорената заповед и моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
На 12.07.2019 г. в
10.50 часа служители на ТД на НАП- Пловдив извършили оперативна проверка в
търговски обект на дружеството жалбоподател – бензиностанция, находяща се в гр.
Панагюрище, ул.“Георги Момеков“№4. Извършената проверка е обективирана в
Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА №0409081/12.07.2019г. Установено
е, че в обекта има налично работещо фискално устройство ЕСФП модел **** с ИН на ФУ **** и ИН на ФП ****. Установено
било, че нивомерната система, която е инсталирана в обекта не подава данни чрез
дистанционно изградената връзка за наличното
количество гориво и за доставка на горива. Било установено, че
предаваните данни на НАП по установената дистанционна връзка са
непълни/неактуални , а именно не се изпращат данни за всяка една доставка на
горива.При проверката било установено, че за посочения период има 32 доставки
на гориво, 3 от които са дублирани, подадените от НИС данни са само за 2
доставки – на 24.04.2019г.за резервоар 2 – за 2584л. дизел и на 16.04.2019г. за
резервоар 2 – за 12121л. дизел, за които пък доставки липсва номера на акцизен
данъчен документ.
Предвид констатациите, контролните
органи са счели, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. С оглед установените от проверката
обстоятелства е издадена и процесната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-455-0409081/19.07.2019г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП г., с която на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект бензиностанция , находяща се в гр. Панагюрище,
ул.“Георги Момеков“№4 и забрана на достъпа до него за срок от 15 /петнадесет/
дни.
Заповедта е връчена на 25.07.2019 г. на
упълномощено лице.
Недоволно от заповедта, дружеството я е
оспорило пред Административен съд – Пазарджик , с жалба вх. № 4500/25.07.2019,
във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.
По делото са представени и приети
писмени доказателства, от които се установява, че на 14.07.2019г. фискалното
устройство е пререгистрирано с оглед направените констатации от проверяващите
органи. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че работещото
фискално устройство към момента на извършване на проверката е било регистрирано
на 09.10.2018г., като е видно,че фискалното устройство е било на ремонт няколко
пъти ,като не е установено да няма връзка с НАП, представени са разпечатка от Z отчетите, както
и служебни бележки и дневни финансови отчети.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна
поради следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед
за налагане на ПАМ № ФК-455-0409081/19.07.2019г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган – в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата
на чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на основание заповеди №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в съответната
писмена форма и необходимите реквизити, което го прави валиден.
Основанието за налагане на принудителната
административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от решаващия
орган с това, че с констатираното при извършената проверка неизпълнение на
нормативно установеното задължение за подаване на информация към НАП от
измервателната система за получените и реализираните количества гориво, се
засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на
извършваните от лицата продажби на горива и тяхната регистрация, като и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти, като така
извършеното деяние, показва поведение на лицето, насочено срещу установената
фискална дисциплина, показва организация в обекта, която няма за цел спазването
на данъчното законодателство. Посочено е, че неспазването на това задължение от
страна на субекта, винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не
може да бъде проследено движението на количеството закупено и продадено гориво.
Изложени са мотиви, че срокът на мярката е обусловен от тежестта на извършеното
нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Като
допълнително основание за налагане на ПАМ са посочени мястото и вида на обекта
– бензиностанция. Срокът на мярката е обусловен от извършеното нарушение и е
съобразен с целената превенция и преустановяване на лошите практики в обекта, а
също така и с необходимото време за създаване на нормална организация за
отчетната дейност на търговеца.
Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Следователно, заповедта като индивидуален административен акт, следва да
отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК.
При издаването на заповедта от
административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията
на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за обжалване и
подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. В същата са
посочени фактическите и правни основания за издаването й, като в случая
принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, бук. "г" от ЗДДС - подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в
Националната агенция за приходите. В този смисъл съдът приема, че оспорената
заповед отговаря изцяло на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "г" от ЗДДС принудителната административна мярка
"запечатване на обект за срок до един месец" независимо от
предвидените глоби и имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда
или начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП. Съгласно чл. 118, ал.
6 от ЗДДС, всяко лице по ал. 1 извършващо доставки/продажби на течни горива от
търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни
горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС е длъжно да предава по дистанционна
връзка на НАП и данни които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни
горива. Съгласно чл. 3, ал. 3 изр. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. за целта като
средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измерителна система
за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
По делото безспорно е установено, че
проверяваната бензиностанция стопанисвана от жалбоподателя представлява
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и че в него има
монтирана нивомерна система за обем на течни горива от одобрен тип, както и че
от 21.09.2017г. до 26.01.2019 г. нивомерната система не е подавала данни които
да дават възможност за определяне на наличните течни горива в резервоарите за
съхранение в обекта.
Жалбоподателят оспорва процесната
заповед за налагане на ПАМ като излага твърдението, че не е знаел че има
прекъсване на връзката, респ. че нивомерната система не е подавала данни в НАП
и поради това не следва да бъде държан отговорен и санкциониран. Това становище
не се споделя от настоящата инстанция. Адресат на оспорената заповед е ЮЛ,
поради което в случая няма как да се коментира субективното отношение на
санкционираното лице към извършеното нарушение и в този смисъл правно
ирелевантно в случая е обстоятелството дали жалбоподателят е бил уведомен или
не от НАП относно това дали инсталираната нивомерната система подава данни към
органа по приходите. В задължение на регистриран по ЗДДС търговец извършващ
доставки/продажби на течни горива на търговски обект е да предава по
дистанционна връзка на НАП и данни които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
с течни горива, т.е. за извършените доставки на горива. Единствено осигуряване
на такава връзка на въведения в обекта ЕКАФП би представлявало точно и пълно
изпълнение на задълженията.
Неизпълнението от страна
"Анри-1" ЕООД на задължението чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, което е
безспорно установено в случая, е юридическият факт, пораждащ правомощието на
органа по приходите да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗДДС "запечатване на обект".
Независимо от изложеното до тук, обаче,
така наложената принудителна административна мярка, следва да бъде отменена на
друго основание. Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика
критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат
за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят
или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ
с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка
една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на
принудителна административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в
запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са
закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело
до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с отчитането на
количеството закупено и продадено гориво, доколкото към датата на издаване на
обжалваната заповед жалбоподателят е предприел своевременно мерки за
отстраняване на констатираната техническа неизправност и същата е отстранена на
14 юли 2019г., когато е извършена пререгистрация на системата в НАП.
Принудителната мярка в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗДДС не би могла и да предотврати или поправи вредните последици за фиска от
евентуалната продажба на неотчетеното, чрез дистанционната връзка с НАП,
гориво.
При упражняване на правомощието за
определянето му, административният орган действа при оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с
целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност.
Определеният срок за налагане на ПАМ от 15 дни е в рамките на законоустановения
максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени достатъчно мотиви,
позволяващи преценката за съответствие с целта на закона.
Тези мотиви относно срока на наложената
мярка обаче са общи. Не са уточнени обществените отношения, които биха били
засегнати както от нарушението, така и от запечатването, за да се формират
изводи относно приоритета на защита. Посочените в мотивите цели
"превъзпитание на нарушителя" са несъстоятелни, тъй като такива цели
законът възлага на административното наказание, каквото евентуално би било
наложено в едно административнонаказателно производство, но не и на мерките за
административна принуда. Не на последно място следва да се отбележи, че дори
когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за
всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за
осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна
административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на
административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на
жалбоподателя.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
така наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" от ЗДДС за нарушение на чл. 3, ал. 3 и от Наредба №
Н-18/13.12.2006 година на Министъра на финансите си поставя цели, противоречащи
на законоустановените цели на административната принуда, поради което се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена, както и да бъдат присъдени, в
полза на жалбоподателя, направените съдебно деловодни разноски в размер на 720
лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-455-0409081/19.07.2019г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив
в ЦУ на НАП г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект бензиностанция , находяща
се в гр. Панагюрище, ул.“Георги Момеков“№4 и забрана на достъпа до него за срок
от 15 /петнадесет/ дни, стопанисвана от "Анри-1" ЕООД и забрана на
достъпа до него за срок от 15 /петнадесет/ дни.
ОСЪЖДА Началник отдел „Оперативни
дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП да заплати на "АНРИ-1" ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от А.К., направените по делото разноски в размер на
720/седемстотин и двадесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
РЕШЕНИЕ
№ 9509 от 14.07.2020 г. по адм. дело № 14339/ 2019 г. на ВАС- Първо отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 691/25.10.2019 г.,
постановено по адм. дело № 843/2019 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Анри-1“ ЕООД – гр.
Панагюрище направените разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв.
Решението не подлежи на обжалване.