Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
16.07.2021г. град
Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
четиринадесети юли две хиляди
двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 473 по описа на съда за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211,
пр.2 от ЗМВР.
Компетентността на съда е ангажирана
въз основа на определение №1544/13.10.2020г. по адм.д.№882/2020г. на АС –
Благоевград.
Л.Б.М., ЕГН ********** с адрес *** обжалва заповед №244з-2397/30.09.2020г.
на директора на ОДМВР – Благоевград. Релевира основанията за оспорване по
чл.146, т.3-5 от АПК. Същественото нарушение на административнопроизводствените
правила свързва с нарушаване на сроковете по чл.195 от ЗМВР и ограничаване на
правото на защита по чл.205 от ЗМВР – да участва в дисциплинарното
производство, да се запознае с материалите и да се консултира и подпомага от
адвокат. Нарушението на материалния закон е поради отсъствие на качеството
„задържано лице“ по отношение на П. П.. Несъответствието с целта на закона е
поради обективни причини, поставили дееца в невъзможност да изпълня правни
норми. Моли за отмяна на заповедта.
В с.з. пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата. Допълнително сочи липса на основания за ангажиране на
отговорността поради неприложимост на Инструкцията за задържане и невръчване на
дееца преди датата на нарушението на Инструкцията за конвоиране. Претендира
деловодни разноски по списък.
В писмена молба пълномощникът на ответния директор на ОДМВР
– Благоевград оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
С оспорената заповед
№244з-2397/30.09.2020г. на директора на ОДМВР – Благоевград на основание
чл.204, т.3 във вр. с чл.197, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.2, т.1, пр.1 и т.2
и чл.201, ал.1, т.3 и т.5 от ЗМВР на младши инспектор Л.Б.М. – старши полицай в
група „Охрана и обществен ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 02 РУ –
Благоевград при ОДМВР – Благоевград е наложено дисциплинарно наказание „забрана
за повишаване в длъжност“ за срок от 1 година, считано от датата на връчване на
заповедта. Заповедта е връчена на адресата на 01.10.2020г., а жалбата е
подадена на 06.10.2020г. Фактическите обстоятелства за волеизявлението на
органа са свързани с резултатите от извършена проверка по заповед
№244з-1839/23.07.2020г. на ДНО, завършила със справка №244р-18578/04.08.2020г.
на назначената комисия. Установено е, че на 22.07.2020г. около 15.30 часа в РУ
– Банско се е явило лице за разпит от разследващ полицай, като е установено, че
това лице е П. В. П.,
ЕГН ********** обявен за ОДИ от 01 РУ – Плевен с мярка принудително довеждане.
Инспектор А. С. уведомил
старши инспектор С. А.
за случая и двамата се разбрали след приключване на разпита служителите от РУ –
Банско да оформят документите и същият ден да конвоират лицето до 02 РУ –
Благоевград, а на 23.07.2020г. да се осъществи конвоирането до гр.София, а от
там и до гр.Плевен. Началникът на РУ – Банско със заповед
№3794з-96/22.07.2020г. определил двама служители за извършване на конвоя, на
които е проведен инструктаж по реда на Инструкция №8121з-1161/05.09.2017г. за
организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР, като са
изготвени и необходимите документи за съпровождане на конвоираното лице по чл.31,
ал.5 от Инструкцията. Служителите от РУ – Банско пристигнали в 17.50 часа в 02
РУ – Благоевград и предали лицето с документите за конвоиране посредством оформяне
на разписка. П. бил съпроводен от жалбоподателя, който в този момент встъпил на
пост №1 в 02 РУ – Благоевград Старши инспектор А. наредил настаняване на П. в
помещенията за задържане, което решението потвърдил, независимо от възражението
на мл.експерт П. за обратното, т.к. П. не бил задържан със заповед. След
проведен разговор между А. и главен инспектор П. /началник на сектор ОП в 02 РУ
– Благоевград/ за поетапното конвоиране на П., който бил криминално проявен, П.
се обадил на П. и му казал да настанят П. в стая за настаняване на малолетни
лица, като същият се запише в книгата за пропускателния режим на пост №1 при 02
РУ – Благоевград. Жалбоподателят записал конвоираното лице в книгата за
пропускателния режим на пост №1, след което съпроводил П. /който изглеждал зле здравословно и не
придвижвал с патерица/ и го настанил в помещение за задържане на малолетни и
непълнолетни лица. В стаята П. заявил, че не се чувства добре и изпитва болки.
Жалбоподателят измерил температурата на лицето и термометъра два пъти отчел
температура 38 градуса. Извел лицето на пейка пред 02 РУ и информирал ОДЧ
мл.експерт П.. Двамата информирали спешен център при МБАЛ – Благоевград. Около
18.40 часа П. попитал жалбоподателя защо се намира в 02 РУ, т.к. не е задържан
със заповед, като М. му обяснил, че е задържан в изпълнение на постановление за
принудително довеждане и ще остане да пренощува. П. станал от пейката и заявил,
че щом не е задържан ще отиде до магазина да си закупи храна. М. му разпоредил
да остане на място и да се върне до идването на екип на спешен център, но
лицето продължило движението си към металните врати срещу входа на сектор
„Пътна полиция“. Там на стълбите, жалбоподателят го хванал за ръка и му казал, че никъде няма да ходи. П.
го изблъскал, измъкнал ръката си от захвата, хванал с ръка патерицата, която
използвал като помощно средство за придвижване и започнал да тича толкова
бързо, че жалбоподателят не могъл да го догони. П. прескочил и оградата на
находящия се в съседство Винпром „Горна Джумая“ и изчезнал в двора.
Жалбоподателят се върнал до ОДЧ при 02 РУ и казал на П., че лицето е избягало,
след което се качил в служебен автомобил и започнал да извършва обход в район. На
помощ е извикан АП – 820, като по разпореждане на ОДЧ на ОДМВР – Благоевград е
поискан още един екип. Около 19.20 часа е информиран началника на 02 РУ.
Извършени са допълнителни ОИМ, в следствие на които е установено, че П. поръчал
и наел такси до отбивката за с.Старо село, област Перник и не е установено
местонахождението му. Образувано е ДП №7852, ЗМ 344/2020г. за престъпление по
чл.270 от НК и лицето е обявено за ОДИ. Обвинението срещу жалбоподателя е за
това, че на 22.07.2020г. около 18.40 часа конвоираното лице П. П. е настанен в
помещение за задържане на малолетни и непълнолетни в сградата на 02 РУ –
Благоевград и веднага след това е изведен на пейка пред сградата на РУ от
жалбоподателя, който с поведението си е нарушил разпоредбата на чл.36, ал.2 от
Инструкция №8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане,
оборудването на помещението за настаняване на задържани лица и реда в тях в
МВР. Посочено е нарушаване и на т.II от типова
длъжностна характеристика №3286р-19657/12.11.2015г. В правната квалификацията
на деянието е посочено и нарушение на чл.18 от Инструкцията. Въпреки
отправената покана за даване на обяснения №244р-21300/08.09.2020г.,
жалбоподателят не е дал такива, за което е съставен протокол
№244р-21556/10.09.2020г. При определяне на вида и размера на наказанието по
реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР ДНО е взел предвид мястото на нарушението,
осъщественото бягство на лицето от 02 РУ по време на работа на дееца,
настъпилите вредни последици поради бягството на П. и затрудняване работата на
служител от 01 РУ – Плевен, формата на вина „несъзнавана непредпазливост“
/небрежност/ и цялостното поведение на дееца, който няма наложени дисциплинарни
наказания, служител е в системата на МВР от 2015г. и е награждаван три пъти.
Фактическите обстоятелства по
процесната заповед се потвърждават от приложената дисциплинарна преписка,
съдържаща заповедта за проверка, сведения на всички лица с отношение към
случая, обясненията на дееца, кадровата му справка, документите за издирване и
принудително довеждане на П. и за неговото конвоиране от РУ – Банско до 01 РУ –
Плевен, документите за приемане на лицето в 02 РУ – Благоевград, вписването на
лицето в книгата за пропускателния режим на пост №1 в 02 РУ под №19 в 18.00
часа като „доведен с постановление за принудително довеждане с № телеграма за
ОДИ №3232/05.02.2020г.“, месечния график за дежурство на служителите от 02 РУ,
в който жалбоподателят е заложен в смяна „Н“ от 18.00 часа на 22.07.2020г. до
06.00 часа на 23.07.2020г., потвърдено от ежедневната ведомост за възстановка
на силите и средствата от същата дата, справката от извършената проверка
рег.№244р-18578/04.08.2020г., докладвана на АНО с положителна резолюция от
30.07.2020г.
Съгласно приетия в съдебното
производство Протокол №14147/21.08.2020г. от 02 РУ – Благоевград, на 25.08.2020г.
жалбоподателят е запознат с Инструкция №8121з-78/ за реда за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда
в тях в МВР, а съгласно писмо изх.№В-29/29.06.2021г. на ВПД началник 02 РУ по
годишна заповед №244з-62/08.01.2021г. за организация и провеждане на
специализирана подготовка, физическа подготовка, полицейска лична защита и
стрелкова подготовка на служителите от ОДМВР – Благоевград не е залегнала тема
за разглеждане на Инструкция №8121з-1161/05.09.2017г. за организацията и реда
за осъществяване на конвойната дейност в МВР.
От показанията на св.А. и св.П.
/служители в 02 РУ – Благоевград/ се установява, че конвойната служба на ОДМВР
– Благоевград се намира в 01 РУ, а 02 РУ няма такива функции и няма практика за
конвоиране на лица в 02 РУ. По време на случая, в 02 РУ е имало двама задържани
и вниманието на жабоподателя е било насочено към тях. В 02 РУ няма стая за
конвоирани лица. Конвоираните лица са с различен статут, т.к. имат право да
държат в себе си лични документи, да носят багаж до 15кг и следва да се
настанят в стая с постоянно наблюдение, като на тези лица не се извършва личен
обиск. Св.П. сочи, че нареждането за настаняване на лицето в 02 РУ е дошло от
началника П., като настаняването в стаята за задържане на малолетни и
непълнолетни е разпоредено поради малко по-облекчения режим за тези лица.
Свидетелят сочи, че жалбоподателят никога не е извършвал конвойна дейност и
няма вменено такова задължение по длъжностна характеристика, т.к. етапът за
конвоиране е само 01 РУ.
Показанията на свидетелите съдът
намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични, непротиворечиви,
взаимно допълващи се и съответни на писмените доказателства по делото.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе писмени и гласни доказателствени
средства.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от
надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с
чл.211, пр.2 от ЗМВР, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК
съдът установява, че заповедта е издадена от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност. Наложеното дисциплинарно наказание е по
чл.197, ал.1, т.4 от ЗМВР. Нормата на чл.204, т.3, пр.1 от ЗМВР възлага
налагане на наказанието в компетентност на ръководителите на структурите по
чл.37 за всички наказания по чл.197 за служителите на младши изпълнителски
длъжности. Съгласно т.14 „старши полицай“ в т.Б “Държавни служители със средно образование“
от Приложение №2 към заповед №8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните
работи относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители
по чл.141, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР /обн. ДВ, бр.13/07.02.2017г., доп. и
изм./ длъжността „старши полицай“ заемана от жалбоподателя е младши
изпълнителска. ДНО е ръководител на ОДМВР, която Дирекция е основна структура
на МВР по чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР.
По формата:
Заповедта е издадена при спазване на установената за нея
писмена форма по чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съдържа задължителните реквизити
относно имената на извършителя и неговата длъжност, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби,
доказателствата, правното основание, вида на наказанието, срокът и реда на
оспорване. Правната квалификация на дисциплинарното нарушение съответства на
неговото фактическо описание. Извън изложеното, пълно описание на установената
деятелност на нарушителя се съдържа в справката на комисията, приета от ДНО.
Жалбоподателят е запознат със съдържанието на справката преди налагане на
дисциплинарното наказание. Съгласно задължителните указания в ТР №16/1975г. на
ВС, ППВС №4/1976г., ТР №4/2004г. на ОС на ВАС и ТР №1/2006г. на ВАС няма правна
пречка и може мотивите да са изложени не в самия завършващ административното
/дисциплинарното/ производство акт, а в друг, отделен документ, който предхожда
издаването на акта, съставен е с оглед предстоящото издаване на акта и е
цитиран в неговото съдържание. В проведеното дисциплинарно производство функция
на такъв подготвителен документ притежава коментираната справка.
По процедурата:
Спазено е правилото на чл.205, ал.2 от ЗМВР за извършване на
проверка от назначени от ДНО служители, които са извършили нужните процесуални
действия по разследване на дисциплинарното нарушение. По делото липсват
доказателства за заинтересованост на проверяващите служители. В рамките на
своите правомощия комисията е предприела множество действия по разследване на
спорните обстоятелства посредством събиране на относимите писмени доказателства,
приела е обясненията на нарушителя и е
дала преценка на всички релевантни за отговорността факти. За резултатите от
проверката, обективирани в справка, служителят е запознат без възражения, а
след това е издадена оспорената заповед от ДНО. Неоснователно жалбоподателят
възразява за ограничаване правото му на защита в производството, т.к. няма
данни същият да е оправил искане за представителство от адвокат, да е поискал и
да не са му предоставени за запознаване документи от преписката, респ. да е
правил доказателствени искания, които да са оставени без уважение.
Спазена е процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР. Посредством
отправената от ДНО покана рег.№244р-21300/08.09.2020г. органът е поискал от
жалбоподателя даване на писмени обяснения по установеното в справката на комисията
дисциплинарно нарушение. Поканата е връчена на лицето, но същото не е
депозирало такива в указания срок. Смисълът на нормата е да осигури възможност
на служителя да даде обяснение по фактите, да направи възражения и евентуално
да представи доказателства в подкрепа на своята теза. В случая тези изисквания
са изпълнени, т.к. М. е дал на два пъти писмени обяснения в рамките на
производството, които са приети и обсъдени в справката на комисията и съответно
приети от органа преди налагане на наказанието, като не се е възползвал от
възможността за нови обяснения след получаване на преписката от ДНО и
отправената до него покана.
Противно на твърдението на оспорващия, дисциплинарното
наказание е наложено в сроковете по чл.195, ал.2 във вр. с чл.196 от ЗМВР.
Спазен е преклузивния 2-месечен срок от откриване на нарушението. Нарушението
следва да се счита за открито към момента на запознаване на ДНО с всички
събрани доказателства към административната преписка, установяващи извършеното
нарушение, неговият автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на
вината на държавния служител. Това е станало след получаване на справката от
комисията на 30.09.2020г., когато ДНО е запознат с материалите по
дисциплинарното производство и на тази дата е издал процесната заповед. Спазен
е и 2-годишния срок от извършване на нарушението, считано от 22.07.2020г.
Органът е изпълнил и изискването на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Заповедта
съдържа конкретни и относими към деянието и дееца мотиви по отношение изискванията
на посочената правна норма, като същите обуславят преценката на ДНО за вида и
размера на наказанието. ДНО е посочил конкретни факти и обстоятелства за какво
по тежест нарушение става въпрос, настъпилите от него вредни последици и техния
завишен интензитет, като има преценка за това как нарушението се отнася към
данните от кадровата справка на дееца, има преценка за формата на вината на
дееца и цялостното поведение по време на служба.
По материалния закон:
Процесната заповед обаче противоречи на материалния закон.
За съставомерност на поведението на дееца като нарушение по
чл.201, ал.1, т.3 и т.5 от ЗМВР е необходимо ДНО да докаже наличие на
дисциплинарните нарушения с привръзката по чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР.
Нормата по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР според конкретиката по
казуса предполага неизпълнение на разпоредби от подзаконови нормативни актове,
какъвто характер има Инструкция №8121з-78/24.01.2015г. ДНО е приел нарушения на
чл.18 и чл.36, ал.2 от тази Инструкция.
Нормата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР предполага неизпълнение
на служебни задължения, каквито са заложените такива в длъжностната
характеристика на дееца, част от която е задължението по т.II от същата, връчена срещу подпис на оспорващия.
Както Инструкцията, така и длъжностната характеристика
касаят задължения, свързани с охраната на задържани лица, каквото качество не е
имал лицето П. П.. Правилото на чл.18, ал.1 от Инструкцията налага поведение на
служителя по непрекъсната охрана на задържаното лице, а това по чл.36, ал.2 от
Инструкцията задължава извеждането на задържаното лице от помещенията за
задържане до обслужващите помещения да се осъществи от най-малко двама
служители. Извън факта, че в случая по делото извеждането на П. не е
осъществено до обслужващи помещения по см. на чл.5, ал.1, т.3 от Инструкцията,
не е налице нормативното установено в чл.72 и чл.74 от ЗМВР задържане на П.. За
същия няма издадена заповед за задържане, а е лице с постановено принудително
довеждане в качеството на свидетел по реда на чл.120, ал.3 и чл.71 от НПК, по
отношение на което намира приложение правилото на чл.11, ал.6, т.1 от
Инструкция №8121з-78/24.01.2015г. Според това правило, лицата с постановено
принудително довеждане се записват в книгата за пропускателния режим, като се
отбелязват номерът и датата на постановлението, с което е разпоредено
принудителното довеждане, органът, който го е постановил, кой служител ще
работи с лицето и часът на влизане и напускане на лицето на структурата на МВР.
Нормата сочи още, че лицата се настаняват в помещения, различни от помещенията
за задържане и се осигурява непрекъснат контрол и наблюдение. Фактът, че това
правило се намира в Инструкцията за реда за задържане на лицата и че
жалбоподателят е спазил същото при нанасяне на данните за П. в книгата за
пропускателния режим, не означава, че лицето е придобило статут на „задържано
лице“, т.к. не е било с ограничено право на свободно придвижване по см. на чл.4
от Инструкция №8121з-78/2015г. По арг. от чл.29, ал.4 от Инструкция
№8121з-1415/20.11.2015. за реда и организацията за осъществяване на дейността
по охрана на обекти по чл.14, ал.2, т.4 от ЗМВР, когато лицето бъде задържано
по реда на ЗМВР, личните му данни се записват в книгата за задържани лица по
реда в Инструкцията по чл.72, ал.9 от ЗМВР, като в книгата за пропускателния
режим се отбелязва фактът на задържането. Липсата на подобни записвания в
книгите на 02 РУ по отношение на П., изготвените за лицето документи за
конвоиране по реда на едноименната инструкция и правния статут на лицето без
отнети лични документи и без извършен личен обиск във връзка с показанията на
разпитаните по делото свидетели налагат еднозначния извод, че конвоирането на П.
не е трансформирано в задържане на територията на 02 РУ – Благоевград, поради
което жалбоподателят не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение,
доколкото не е имал задължението в конкретния случай да отговаря за
организацията на охраната на лице, за което не е имал данни да е задържано.
Следователно, поведението на дееца не нарушава посочените от ДНО нормативни
правила и задължение по длъжностна характеристика, т.к. същите са неотносими
към статута на П. и деецът не е следвало да ги прилага спрямо това лице.
Извън горното, ДНО установи, че запознаването на
жалбоподателя със задълженията по Инструкция №8121з-78/2015г. е станало след
датата на нарушението, поради което на самостоятелно основание не може да му се
вменява в отговорност поведение, за което същият не е запознат. По делото не се
събраха доказателства М. да познава правилата за конвоиране в едноименната
Инструкция №8121з-1161/05.09.2017г., като служебните му задължения по
длъжностна характеристика не са свързани с изпълнение на тази Инструкцията,
поради което не може да се очаква, че същият ще има поведение, съобразено с
режима на П. като конвоирано лице по см. на чл.76, ал.1, т.1 от ЗМВР. От тук
липсва и субективния елемент на деянието, което го дисквалифицира като
дисциплинарно нарушение. Поведението на дееца е свързано с изпълнение на
нареждане на прекия му ръководител.
Изложеното мотивира съда да отмени заповедта като
незаконосъобразна.
На основание чл.143, ал.1 от АПК
жалбоподателят има право на деловодни разноски в размер на 510лв., включващи
10лв. ДТ и 500лв. адвокатско възнаграждение. Възнаграждението не е прекомерно
предвид фактическата и правна сложност на делото, която не е ниска поради което
не следва да се намалява до минималното от 400лв. по чл.8, ал.2, т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът не
присъжда пълния размер на разноските по списъка, включващ допълнително 17.90лв.
такси за преписи от документи и 150лв. разноски за транспортни разходи. Сумите представляват
разходи по извършване на фактически действия на страната и нейния процесуален
представител по събиране на доказателствата поради което не представляват
разноски по см. на чл.143 от АПК и чл.78 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №244з-2397/30.09.2020г.
на директора на ОДМВР – Благоевград, с която на основание чл.204, т.3 във вр. с
чл.197, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.2, т.1, пр.1 и т.2 и чл.201, ал.1, т.3 и
т.5 от ЗМВР на младши инспектор Л.Б.М. – старши полицай в група „Охрана и
обществен ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 02 РУ – Благоевград при
ОДМВР – Благоевград е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в
длъжност“ за срок от 1 година, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА
ОДМВР – БЛАГОЕВГРАД да заплати на Л.Б.М. /с посочени лични данни/ деловодни разноски в размер на 510лв.
/петстотин и десет лева/.
На основание чл.211, изр.3 от ЗМВР
решението не подлежи на касационно оспорване.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: