РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Варна, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110200611 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. С. срещу Наказателно постановление №
24-8703-001834 от 30.12.2024 г., издадено от началник СПС в ОДМВР – Варна,
с което на жалбоподателя на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за
това, че на 16.12.2024 г. в гр. Варна, ж.к. „В. В.“, по бул. „Т. м.“ до бл. 1 в
посока бул. „К. и Ф.“ управлява лек автомобил марка „Алфа Ромео“, негова
собственост, с рег. № *, като водачът е неправоспособен поради отнети
контролни точки – нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. В. С. в жалбата излага довод за незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление и отправя искане за неговата
отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна – началник
1
сектор СПС при ОДМВР - Варна, редовно призована, не се представлява. До
даване ход на делото в съдебно заседание процесуалният представител на
въззиваемата страна (гл. юрисконсулт К. Л. – А.) е представила писмени
бележки, в които изразява становище за законосъобразност на наказателното
постановление. Отправя искане за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от въззивната страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
По отношение на жалбоподателя били издадени следните наказателни
постановления: НП № 22-0819-003127/07.07.2022 г., издадено от началник на
група в ОДМВР - Варна, сектор “Пътна полиция”, ОДМВР - Варна, влязло в
законна сила на 22.02.2023 г. – връчено лично (отнети 6 контролни точки);
НП № 22-0851-001835/03.01.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР –
Добрич, сектор “Пътна полиция”, влязло в законна сила на 22.02.2023 г. –
връчено лично (отнети 6 контролни точки); НП № 23-8703-
000157/20.03.2023г., издадено от началника на сектор “Специализирани
полицейски сили”, ОДМВР - Варна, влязло в законна сила на 28.02.2024 г.,
връчено на основание чл. 58, ал. 2 ЗАНН (отнети 6 контролни точки);
НП № 23-0439-000587/15.05.2023 г., издадено от началника на Трето РУ
ОДМВР – Варна, влязло в законна сила на 01.03.2024 г. - връчено на
основание чл. 58, ал. 2 ЗАНН – 15.02.2024 г. (отнети 10 контролни точки);
НП № 24-0819-000923/24.04.2024 г., издадено от началник на група в ОДМВР
– Варна, сектор “Пътна полиция”, ОДМВР - Варна, влязло в законна сила на
29.10.2024 г.- връчено лично (отнети 13 контролни точки);НП № 24-0819-
001947/08.08.2024 г., издадено от началник на група в ОДМВР – Варна, сектор
“Пътна полиция”, ОДМВР - Варна, влязло в законна сила на 29.10.2024 г. –
връчено лично (отнети 10 контролни точки); НП № 24-0819-
002323/26.08.2024 г., издадено от началник на група в ОДМВР – Варна, сектор
2
“Пътна полиция”, ОДМВР - Варна, влязло в законна сила на 29.10.2024 г.-
връчено лично (отнети 10 контролни точки).
На 16.12.2024 г. в гр. Варна, ж.к. „В. В.“, по бул. „Т. м.“ до бл. 1 посока
бул. „К. и Ф.“ жалбоподателят управлявал лек автомобил лек автомобил марка
„А. Р.“, негова собственост, с рег. № . МС.
По същото време и на същото място св. Н. Ж. Ж. и св. А. Д. Д.,
служители в сектор „Специализирани полицейски сили“ в ОДМВР – Варна,
изпълнявали служебните си задължения, като патрулирали със служебен
автомобил. Зад тях се приближил жалбоподателят с управлявания от него
автомобил, като въпреки ниската скорост на полицейския автомобил, той не
предприемал изпреварване. След около 400 метра решил да изпревари
полицейския автомобил, като св. Ж. и св. Д. решили да извършат проверка
предвид съмнителното поведение на водача. Спрели за проверка автомобила и
при направена справка се установило, че по отношение на водача са иззети
всички контролни точки.
За извършеното нарушение св. Ж. съставил срещу жалбоподателя АУАН,
който той подписал без възражения.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е било
депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН.
На 30.12.2024 г. директорът на ОДМВР – Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното
наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите Н. Ж. Ж. и А. Д. Д.;
писмени доказателства и доказателствени средства – писмо от Сектор „“ПП“
при ОД на МВ – Добрич, към което е приложено заверено копие на НП №22-
0851-001835/03.01.2023 г., издадено на С. В. С., писмо от ОД на МВР – Варна,
Трето РУ, към което са приложени заверено копие на влязло в сила НП №23-
0439-000587/15.05.2023 г., на Началника на Трето РУ – Варна и два броя
докладни записки №439р-33628/18.12.2023 г. и №460р-2665/15.02.2024 г.,
писмо от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, към което са приложени
3
заверени копия на НП №22-0819-003127/07.07.2022 г., НП №23-8703-
000157/20.03.2023 г., НП №24-0819-001947/08.08.2024 г., НП №24-0819-
002323/26.08.2024 г., НП №24-0819-002323/26.08.2024 г., както и два броя
докладни записки, едната с рег.№460р-2533/13.02.2024 г., а другата с
резолюция с дата 12.12.2023г.; справка за собственост на МПС с рег. № А 3803
МС; справка – картон на водача; заповед на министъра на вътрешните работи,
АУАН.
Управлението на моторно превозно средство на процесните дата и място
се установява изцяло от показанията на Н. Ж. Ж. и А. Д. Д., които са вътрешно
непротиворечиви, последователни и логични, а освен това взаимно си
съответстват и допълват.
Показанията на двамата полицейски служители се подкрепят и от
представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства и
по-конкретно представените заверени копия на наказателни постановления, от
които се установява, че към датата на процесното деяние водачът е бил с
отнети 61 контролни точки.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва
с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните
органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото
по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, а напротив показанията на св. Ж. и св. Д. подкрепят и
затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа
на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото
същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което
въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически
изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
4
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Съставеният АУАН
и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените реквизити
по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени в предвидените за това срокове,
като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган съгласно приложеното към административнонаказателната
преписка копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно,
като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е
привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно да
организира адекватно защитата си, а именно – посочено е, че жалбоподателят
на 16.12.2024 г. в гр. Варна, ж.к. „В. В.“, по бул. „Т. м. до бл. 1 в посока бул. „К.
и Ф." управлява лек автомобил марка „Алфа Ромео“, негова собственост, с
рег. № А 3803 МС, като водачът е неправоспособен поради отнети контролни
точки.
При анализа на приложимата нормативна уредба съдът намира, че от
обективна страна въззивникът е извършил действия, с които формално е
осъществил състава на нарушението по чл. 150, ал. 1 ЗДвП, тъй като е
управлявал моторно превозно средство след като е загубил правоспособност
за това.
Посочената разпоредба въвежда задължение всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното
средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното
средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4.
От представените по делото заверени копия на наказателни
постановление се установява, че въззивникът към датата на нарушението е
бил с отнети 61 контролни точки при максимален брой 39, каквато е
регламентацията в чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
5
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение.
Съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни
точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че
жалбоподателят е неправоспособен водач поради изземване на всичките му
контролни точки с влезли в сила наказателни постановления.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като
деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал
е общественоопасните последици (увреждане на обществените отношения,
свързани с транспортната безопасност) и пряко ги е целял – жалбоподателят е
съзнавал, че е неправоспособен водач, тъй като контролните му точки са
иззети с влезли в сила наказателни постановления, но въпреки това е
предприел управление на моторно превозно средство. Дори и да се приеме, че
жалбоподателят не е знаел за съществуването на две от наказателните
постановления, връчени на основание чл. 58, ал. 2 ЗАНН, то с останалите
наказателни постановления, връчени лично на жалбоподателя, се отнемат 45
контролни точки, които отново са над допустимия брой – 39 контролни точки.
На последно място следва да бъде посочено, че съдът не разполага с
правомощия да проверява редовността на процедурата по връчване на НП, с
които на жалбоподателя са отнети контролни точки, тъй като това
представлява недопустим инцидентен съдебен контрол върху предпоставките
за реализиране на друго административнонаказателно процесуално
правоотношение (в този смисъл са Решение № 7440 от 19.06.2015 г. на ВАС по
адм. д. № 15117/2014 г., VII о., докладчик съдията К. А. и Решение № 12612 от
25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2152/2015 г., VII о., докладчик съдията К.
А.).
По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят С. В. С. е
6
осъществил състава на нарушение по чл. 150 ЗДвП.
По наказанието:
Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП предвижда
наказание глоба от 100 до 300 лв. за всеки, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач.
Съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
множеството нарушения на ЗДвП, извършени от жалбоподателя, по повод на
които са издавани НП, електронни фишове и ЗППАМ.
В конкретния случай наказанието е наложено в средния размер. Според
настоящия състав при наличието само на отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъде наложено наказание в максимален размер, но
съдът не може да утежнява положението на жалбоподателя по арг. от чл. 63,
ал. 7 ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че наказателно
постановление № 24-8703-001834 от 30.12.2024 г., издадено от началник СПС
в ОДМВР – Варна, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на учреждението, чийто
орган е издал акта по чл. 58 Д ЗАНН. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр.
ал. 1 ЗАНН, чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ и представянето само на писмени бележки по делото от въззиваемата
страна съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв., което следва да бъде
заплатено по сметка на ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с
бюджет.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-8703-001834 от
30.12.2024 г., издадено от началник СПС в ОДМВР – Варна, с което на С. В. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „.“ № 12Б на основание разпоредбата
на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева за нарушение по чл. 150 ЗДвП;
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „.“ № 12Б ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв.
(осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН, чл. 37 ЗПрП
и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8