Решение по дело №284/2021 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260336
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия: Андрей Николов Радев
Дело: 20211520100284
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е

№ 260336

гр. Кюстендил, 14.05.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

      Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди двадесет и първа година в състав

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ

 

      при секретаря Янка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. 284 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Р.К.Б., ЕГН: **********,***, съдебен адрес:***-А, чрез Адвокатско дружество „А. и К.“ е предявила против И.П. *** (бивша ул. „17-а“), иск да бъде допуснато издаването на паспорт на детето И. И. П., ЕГН: ********** без съгласието на ответника и последното да пътува извън границите на РБългария в държавите-членки на ЕС, Конфедерация Швейцария, Кралство Великобритания, Република Северна Македония, Република Сърбия и Република Турция за период от 5 години, считано от датата на издаване на паспорта без съгласието на ответника, само с ищцата, както и с друг придружител, в т.ч. учител от Трето Основно училище „Проф. Марин Дринов“ – гр. Кюстендил, треньор или помощник-треньор от СК „Нерон“.

 

Ответникът не е взел становище по иска и обстоятелствата, на които се основава.

 

КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл. 235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:

 

От представените по делото писмени доказателства се установява, че страните по делото са родители на малолетното дете И. И. П. (спр. заверено копие на Удостоверение за раждане № ********** - л. 5 от делото). Последното е ученик във втори „б“ клас на Основно училище „Професор Марин Дринов“ – гр. Кюстендил като в същото време е и картотекиран състезател по таекуондо към Българска федерация по ТАЕКУОНДО за 2021 г., в т.ч. – активен състезател към Клуб по таекуондо „Нерон“ – гр. Кюстендил (спр. 2 бр. служебни бележки на л. 19 и 20).

Събраните в производството гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите М. Г. и А. П., установяват, че бащата на детето отказва да даде съгласието си за пътуване на последното в чужбина, респ. издаване в тази връзка на необходимия му личен документ (задграничен паспорт). Последното е и обстоятелство, което, освен това, не е оспорено по делото с оглед цялостното поведение на процесуално бездействие от страна на бащата. Св. Гочев сочи, че малолетното дете е на „прага на националния отбор“, което налага пътуване на детето в чужбина, доколкото постоянно били организирани в тази връзка турнири, които се провеждали извън РБългария, участвали на поне 20 състезания годишно в чужбина, „практиката ни е там“. На свой ред св. П. сочи, че малолетният И. има голям потенциал за развитие като вече се бори в група за напреднали.

Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Кюстендил с депозирано по делото Становище № ПР/Д-КН/51-002/07.05.2021г. изразява такова за основателност на молбата.

 

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от посочените доказателства.

 

Съобразявайки установеното съдът счете, че молбата е основателна и следва да се уважи. Мотивите за това са следните:

 

    Предвид изложените от ищцата фактически твърдения, съдът намира, че така заявеното от нея искане намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 127а от Семейния кодекс. Съгласно сочената правна норма въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Когато те не постигнат съгласие по ал.1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, като производството започва по молба на единия от родителите. От анализа на посочената правна норма се налага извод, че активно процесуално легитимирани страни по иска по чл.127а, ал.2 СК са единствено и само родителите. Така именно е депозирана и молбата в случая и следва да бъде разгледана по същество.  

 

 

С оглед липсата на съгласие по въпросите, свързани с пътуването на дете в чужбина, респ. издаване на необходимите му за това лични документи (в случая – задграничен паспорт), по което обстоятелство ответната страна не спори, по делото е установен и правният интерес от предявяването на искането по съдебен ред.

Съдът, изхождайки от принципните разрешения, възприети и дадени в Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК, както и в други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК /напр. решение № 58/08.03.2012 г. по  гр.д. № 721/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 669/26.11.2010 г. по гр. дело № 1623/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 446/30.06.2010 г. по гр. дело № 4549/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 697/01.11.2010 г. по гр. дело № 1052/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и пр./, а така също и в този смисъл на чл.35 от Конституцията на Р България, както и от чл.10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Р България е страна, счита, че исканото от майката разрешение следва да се издаде.

Не е спорно по делото (с оглед цялостното поведение на процесуално бездействие от ответника), че липсва съгласие от страна на бащата и ответник в настоящото малолетния му син да пътува в чужбина, респ. да му бъде издаден задграничен паспорт за тази цел. В тази връзка съдът следва да посочи, че децата имат право на свободно придвижване (в т.ч. да пътуват в чужбина), но докато не навършат пълнолетие те не могат да упражняват това право нито сами, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина в условията на липсващо съгласие от единия от родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави, респ. определяеми такива. Във всички случаи и независимо от обстоятелствата по делото ръководещият съда критерий следва да бъде интересът на детето. Така, и съобразно последния, съдът безспорно намира, че пътуването на детето извън пределите на страна ще разшири кръгозора му, ще повиши знанията му за чужди държави и култури, а и не на последно място, с оглед установеното по делото обстоятелство досежно високия му спортен капацитет – ще му даде възможност да се доразвива в посочената сфера.

На следващо място, въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на родителите, е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност, заради което не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл.127а СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави – Решение № 403/2015 г. по гр.дело № 6903 по описа за 2014 година на ВКС, IV ГО. Така, изхождайки от интересите на детето, настоящият съдебен състав приема, че същите няма да бъдат накърнени, респ. и тези на родителя, чието съгласие липсва, разрешението да обхване именно посочените в молбата държави – тези, които са членки на Европейския съюз, съседните на страната ни такива, които не са в Еврозоната (Р Сърбия, Р Турция и Р Северна Македония, както и Конфедерация Швейцария и Кралство Великобритания).

Досежно периодите и броя пътувания съдът приема, че те също не следва да се ограничават – в този смисъл е и константната практика на върховната инстанция при отчитане на въведената в практиката граница за нецелесъобразност на разрешение, което да обхваща неразумно дълъг срок поради възможност за промяна на обстоятелствата, при които е дадено разрешението. Така, съдът счита, че исканият в молбата 5-годишен срок е разумен такъв – не достатъчно дълъг предвид и възрастта на детето от една страна, а и усложнената епидемиологична обстановка в световен мащаб, която не изключва ограничаване на пътуванията, през което време въпреки даденото от съда разрешение е много вероятно такива да не могат да се осъществяват. Периодът, за който се иска разрешението включва и този на валидност на задграничния паспорт, чието издаване се иска (спр. чл. 36, ал.1, изр. 2-ри от Закона за българските лични документи). От друга страна обаче съдът намира, че 5-годишният срок на даденото от него разрешение, следва да се брои не от издаването на задграничния паспорт, а от влизане в сила на настоящия съдебен акт. Противното разрешение би размило дадения от съда срок на разрешението в случай, че паспорт не бъде заявен за издаване веднага, а след неопределен период от време като преценка за съществуващите към него момент обстоятелства съдът не ще може да извърши. Това е така, доколкото разрешението, което съдът дава за издаване на сочения личен документ поражда право за страната, но не и задължение, поради което е недопустимо началният момент на 5-годишния срок да бъде поставен в зависимост от усмотрението на страната по делото.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за основателно и искането придружител на детето да бъде освен неговата майка, още и треньор или помощник треньор от спортния клуб, в който тренира, респ. учител от училището, в което учи, с оглед провеждани екскурзии, културни и спортни мероприятия и други. Няма основание на съда да откаже за придружител на малолетното дете посочените лица. В действителност по делото се установи, че председател на спортния клуб, в който детето тренира е новият партньор на неговата майка. В тази връзка обаче, макар съдът да отчита, че е възможно в това да се коренят влошените между родителите му отношения (досежно липсата на заявено съгласие от страна на бащата в настоящия контекст), то по никакъв начин не се установи, че това би се отразило неблагоприятно на детето и би нарушило неговото емоционално и психическо развитие, вкл., че би създало опасност и за физическото му здраве. Нещо повече, същото би било и в негов интерес именно досежно възможността му да развие спортния си потенциал.

Предвид вече изложените съображения за основателност на молбата досежно пътуване на малолетното дете в чужбина, основателно се явява и искането за издаване на задграничен паспорт на същото, без което пътуванията не биха могли да се реализират съобразно действащата към настоящия момент законодателна уредба в тази насока.

Така, на основание чл. 127а, ал.2 СК, настоящият съдебен състав приема, че липсващото съгласие на бащата на детето следва да бъде заместено с разрешение на съда за пътуването на същото до държавите-членки на ЕС, Кралство Великобритания, Конфедерация Швейцария, Р Сърбия, Р. Турция и Р Северна Македония за срок от 5 години, считано от датата на влизане в сила на настоящия съдебен акт, без ограничение в броя на пътуванията като бъде разрешено на детето, действащо чрез своята майка и законен представител, да заяви искане за издаване на задграничен паспорт за това.

Молбата съдържа и искане съдът да постанови предварително изпълнение на постановеното решение. В този смисъл разпоредбата на чл. 127а, ал.4 от Семейния кодекс сочи, че съдът може да допусне предварително изпълнение на съдебното решение. Тоест, така формулирана разпоредбата, не задължава съда да стори това, а му дава възможност да прецени, с оглед обстоятелствата по делото, дали да се формира изпълнителна сила на постановения от него акт преди стабилицазията му, т. е преди формиране сила на пресъдено нещо. В този смисъл заявеното искане с правно основание чл. 127а, ал.4 от Семейния кодекс не е подплатено с каквито и да е доказателства, които да обосноват изпълнение на решението преди последното да е влязло в сила. Така например, липсват представени такива, които да сочат на предстоящо състезание, респ. турнир по таекуондо, или пък такива за предстоящи екскурзии, организирани от учебното заведение, в което малолетното дете учи. Предвид това, искането на молителя в тази насока ще бъде оставено без уважение.

 

                                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По разноските:

 

            При този изход на делото разноски се дължат единствено на ищцовата страна, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. По делото има представен документ за заплатена държавна такса от 25,00 лв., а и представен Договор за правна защита и съдействие с уговорено и заплатено по банков път (с представено по делото на л. 8 преводно нареждане) адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., които разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Само за яснота съдът ще посочи, че производството по делото, макар и да е такова на спорна съдебна администрация, то за него важат общите правила относно дължимостта на разноските по см. на чл. 78 от ГПК, доколкото няма изрично уредени специални правила за тях в тази насока като в този смисъл е и актуалната практика на върховната инстанция (така Определение №306/04.09.2017 по дело №2722/2017 на ВКС, ГК, III г.о., в което се приема, че т.к. въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда (тоест макар и да не е исково това производство е двустранно и спорно), въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство като това важи за всички инстанции.

 

Така мотивиран, съдът

   Р  Е  Ш  И  :

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата И.П.П.,*** (бивша ул. „17-а“), сина му И. И. П., ЕГН: **********, роден на ***г., да пътува придружаван от своята майка и законен представител Р.К.Б., ЕГН: **********,*** или от  треньор, съотв. помощник-треньор в СК „Нерон“ – Кюстендил или от учител в Основно училище „Професор Марин Дринов“ – гр. Кюстендил извън пределите на Република България до държавите-членки на ЕС, Кралство Великобритания, Конфедерация Швейцария, Република Сърбия, Република Турция и Република Северна Македония за срок от 5 (пет) години, считано от влизане в сила на решението, без ограничение в броя на пътуванията.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата И.П.П.,*** (бивша ул. „17-а“) за издаване на паспорт за задгранично пътуване на сина му И. И. П., ЕГН: **********, роден на *** г., действащ чрез своята майка и законен представител Р.К.Б., ЕГН: **********,***.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането за допускане на предварително изпълнение на съдебното решение на осн. чл. 127а, ал.4 от Семейния кодекс.

ОСЪЖДА И.П.П.,*** (бивша ул. „17-а“), на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.Б., ЕГН: **********,*** сумата в общ размер на 425,00 лв. – четиристотин двадесет и пет лева - (25,00 лв. заплатена държавна такса и 400,00 лв. заплатено по банков път адвокатско възнаграждение), представляващи сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО, в частта, в която искането с правно основание чл. 127а, ал.4 от Семейния кодекс е отхвърлено като неоснователно, и имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд – гр. Кюстендил. В останалата част, решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

                                             

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: