Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 21.05.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 595/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Кредитреформ България” ЕООД от гр. София, чрез пълномощник, против Й.М.В. ***, ЕГН **********. Твърди се, че на 30.07.2015г. между ответника и „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус”, е сключен договор № ********** за кредит по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Кредитът е в размер на 100 лева, която сума е отпусната на ответника на датата на сключване на договора и е следвало да се върне на падежа – 29.08.2015г. На 30.07.2015г. В. заявява искане за отпускане на още 100 лева, като договорът за кредит е изменен чрез подписване на нов. По този начин на 07.08.2015г. са отпуснати още 70 лева, на 09.08.2015г. – 50 лева и на 14.08.2015г. – 80 лева и 50 лева. Общо получената сума става 450 лева, а срокът за връщана на кредита се променя на 26.09.2015г. Тъй като В. не е изпълнила задължението, считано от 27.09.2015г. кредиторът е започнал да начислява върху дължимата сума наказателна лихва, която в конкретния случай е равна на законната лихва. На 01.02.2018г. е сключен договор за цесия, по силата на който „4финанс” ЕООД е прехвърлило на ищеца „Кредитреформ България” ЕООД вземането си по договора сключен с Й.В.. С оглед на изложеното се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми : 350 лева – неплатена главница по договор за кредит № ********** и 83,46 лева – наказателна лихва за периода от 27.09.2015г. до 31.01.2018г. Претендират се още и законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

На ответника са изпратени преписи от исковата молба и от доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор. Й.М.В. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, като не е направено искане за разглеждане на делото в нeйно отсъствие.

След завеждане на делото, от страна на ответника В. са направени две плащания в общ размер на 100 лева. С оглед на изложеното по искане на ищеца съдът е допуснал изменение на исковете, като претенцията остава само за сумата от 333,46 лева – непогасена главница.

Ищецът, чрез пълномощник, с писмено становище вх. № 642 от 25.02.2019г. е поискал от съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

По делото са приети писмени доказателства представени от ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

          Налице са основанията за постановяване на неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – с разпореждането от 27.09.2018г., с Определението на съда по чл. 140 от ГПК от 07.01.2019г. и с призовката от 28.02.2019г.

           Искът за главницата е допустим, а с оглед на представените и приети по делото писмени доказателства - вероятно основателен. На ответника е съобщено за прехвърлянето на вземането - с връчването на преписа от исковата молба и приложенията към нея, сред които е уведомлението за прехвърляне на вземане.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото в размер на 200 лева, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева - определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ и 100 лева – заплатена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Осъжда Й.М.В. ***, ЕГН **********, да заплати на „Кредитиреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от … Р. Х. В., сумата от 333,46 лева – главница по договор за кредит, сключен на 30.07.2015г. между „4финанс” ЕООД (кредитор) и Й.М.В. (кредитополучател), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на кредитора в полза на „Кредитиреформ България” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,  Й.М.В. ***, ЕГН **********, да заплати на „Кредитиреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от … Р. Х. В., направените по делото разноски в размер на 200 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

В едномесечен срок от връчването на решението, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна, по реда на чл. 240 от ГПК, пред Софийския окръжен съд.

                                                          

 

 

 

                              

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :