№ 924
гр. София, 03.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладВ.ото от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601533 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С протоколно определение от 06.04.2022 г. СРС е приел, че на фазата на
досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да са довели до ограничаВ.е на правото на защита на подсъдимия и/или неговия
защитник и не са налице осноВ.ията за прекратяВ.е на съдебното производство по
НОХД № 5818/2021 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 8-ми състав и връщане
на делото на СРП. Допуснал е поправка на очевидна фактическа грешка във внесения
обвинителен акт като на стр. 6 от същия е счел, че вместо „обв. В.г Л. е извършил
умишлено деянието …“ следва да се чете: „обв. В.г Л. е извършил по непредпазливост
деянието …“.
Срещу определението на осноВ.ие чл. 249, ал. 3 от НПК, вр. чл. 341, ал.2 от
НПК е подадена жалба от подс. В.г Л. чрез защитника му адв. С.Х., с която се иска
въззивната инстанция да отмени атакуВ.ия съдебен акт като неправилен, както и се
прави искане за прекратяВ.е на съдебното производство по делото и връщането му
СРП за отстраняВ.е на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
жалбата се сочи, че при изготвяне на внесения в съда обвинителен акт са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаВ.е
на правото на защита на подс. В.г Л.. Твърди се, че неправилно е прието от първата
инстанция, че формата на вината, при която е извършено инкриминираното деяние
може да бъде коригирана по реда на чл. 248а, ал. 1 НПК. Навеждат се аргументи за
неяснота на внесения в съда обвинителен акт, изразяваща се в броя на газовите
бутилки, които се твърди да са били държани в нарушение на чл. 102 от Наредбата за
устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите
съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, както и относно
причината, поради която е било прието от държавното обвинение, че с поведението си
подс. Л. е нарушил именно цитираната разпоредба, доколкото се твърди, че
инкриминираните газови бутилки са били държани в кабина на кухненски асансьор,
застопорена на втория етаж на сградата-до кухнята на ресторанта. Сочи се още, че
1
доколкото в обстоятелствената и диспозинтивна част на обвинителния акт се твърди, че
в резултат на деянието е била причинена тежка телесна повреда на едно лице и средна
телесна повреда на повече от едно лице, то е било необходимо в цифровата правна
квалификация на деянието да се посочи и връзката с чл. 128 и чл. 129 НК. Не на
последно място се излагат и съображения за пълна липса на яснота относно причината
за възникВ.е на взрива, респ. по какви причини държавното обвинение е приело, че
именно подс. В.г Л. е отговорен за настъпВ.ето му.
Въззивният съд след запознаВ.е с материалите по делото, намери за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в установения от закона срок, с
правно осноВ.ие чл. 249, ал. 3 от НПК срещу определение на СРС, постановено в
открито разпоредително съдебно заседание, след внасяне на обвинителния акт, с което
на практика е оставено без уважение искането на подс. В.г Л. чрез защитника му адв.
Х. за прекратяВ.е на съдебното производство по образуВ.ото НОХД № 5818/2021 г. по
описа на СРС, поради допуснати съществени процесуални нарушения и връщане на
делото на СРП за отстраняВ.е на същите.
При разглеждане на жалбата по същество настоящият съдебен състав намери
същата за основателна, поради следните съображения:
В обжалВ.ото определение съдът не е изложил мотиви по наведените от
защитата възражения, свързани със съдържанието на обвинителния акт, като
абсолютно неаргументирано е приел в обжалВ.ото определение, че на досъдебната
фаза на наказателното производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаВ.ето на правата
на страните в наказателното производство.
Независимо от констатирания пропуск, настоящата инстанция в производството
по реда на Глава ХХІІ НПК, следва да отстрани същия и да се произнесе по същество
на искането, с което е сезиран, ето защо и въззивният съд, за да прецени
основателността на жалбата срещу атакуВ.ото определение от 06.04.2022 г., обсъди
изложените в жалбата на защитника на подс. В.г Л. съображения за наличие на
предпоставките за прекратяВ.е на съдебното производство.
По отношение на твърдените от защитника на подс. В.г Л. нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаВ.е на правото на защита на подсъдимото
лице, респ. на неговия защитник настоящият въззивен състав намира следното:
Внесеният в съда ОА не отговаря на изискВ.ията на чл. 246, ал.2 от НПК- в
обстоятелствената част на същия не са посочени всички съставомерни признаци на
престъпния състав, за който е повдигнато обвинение на Л.. Спрямо него е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 134, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. На първо място съдът
отбелязва, че не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила
непосочВ.ето в цифровата правна квалификация на деянието на връзката с чл. 128 и чл.
129 НК, доколкото от обективна страна прокурорът е посочил на кои лица и какви по
вид телесни повреди са били причинени и в какво са се изразявали те. Ето защо не е
налице неяснота относно това на кои лица какви конкретно увреждания са били
причинени в резултат от възникналия взрив, респ. каква е претендиращата от
прокурора правна квалификация на деянието. Съгласно задължителната съдебна
практика (вж. ТР № 30 от 20.11.1973 г. по н. д. № 25/1973 г., ОСНК на ВС) при
причиняВ.е на две различни по характер телесни увреждания наказанието се определя
с оглед на по-тежката телесна повреда. Законът не изисква множеството на телесните
2
увреждания задължително да бъдат еднакви по характер. Ако настъпилите вредни
последици се изразяват например в причиняВ.ето на една средна и една тежка телесна
повреда, наказанието ще се определи в рамките на предвидената по-тежка санкция.
Това е така, защото при множество на телесните повреди наказанието се определя с
оглед на най-тежката от тях.
По подобен начин настоящият съдебен състав приема, че допуснатото
противоречие относно формата на вината, при която се твърди да е било извършено
деянието (с посочВ.ето на стр. 6 от ОА, че деянието е било извършено от Л. умишлено)
е допустимо да бъде отстранено по начина, по който това е било сторено от първия
съд, а именно чрез допускане на поправка на очевидна фактическа грешка по реда на
чл. 248а НПК. Доколкото от цялостното съдържание на обвинителния акт се
установява, че повдигнатото обвинение е за престъпление по чл. 134, ал. 3, вр. ал. 1 НК
и както съдебната практика, така и наказателноправната доктрина са изяснили, че това
престъпление съставлява квалифициран състав на непредпазлива телесна повреда, то
липсва неяснота относно субективната съставомерност на деянието, респ. касае се
единствено за фактически пропуск от страна на държавното обвинение, който е бил
отстранен по предвидения за това в НПК ред.
В останалата си част аргументите на защитника на подсъдимия са основателни.
В настоящия случай, за да е съставомерно деянието по чл. 134, ал. 3 от НК
телесните увреждания следва да са причинени поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност. При повдигнато обвинение за посоченото
престъпление следва конкретно да се опише изпълнителното деяние, като се посочи
дали то е извършено при осъществяВ.е на занятие или дейност, представлява ли тази
дейност повишена опасност и защо. Както в теорията подробно е изяснено, а и в
съдебната практика безпротиворечиво се приема, че при немарливо изпълнение на
дейността, лицето притежава необходимите знания и опит, но не се е съобразило с тях,
съответно с правилата за упражняВ.е на това занятие или дейност, или е подходило
повърхностно, лекомислено или несериозно. На следващо място за да е налице
съставът на престъпление по чл. 134 НК от обективна страна се изисква телесните
увреждания да са причинени при изпълнение на занятие или дейност, които
представляват източник на повишена опасност, а такъв източник представляват само
такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо
изпълнение водят до създаВ.е опасност за живота или здравето на други лица.
Прокурорът не е изложил твърдения относно обстоятелството защо е счел, че
дейността, която е изпълнявал подсъдимият (за когото се твърди, че е управител на
ресторант) представлява такова занятие или дейност, кое генерира повишената
опасност за здравето и живота на лицата, респ. по какъв начин упражняВ.ата от него
дейност е била свързана с настъпВ.ето на престъпния резултат.
На следващо място, от обстоятелствената част на обвинителния акт, а и от
неговата диспозитивна такава не става ясно по какъв именно начин подсъдимият е
нарушил правилата за извършВ.е на дейността, представляваща източник на повишена
опасност, респ. по какъв начин е станал причина за настъпВ.ето на престъпния
резултат - дали настъпилия взрив се дължи на това, че именно той неправилно е
съхранявал бутилки с газ пропан-бутан в неподходящо за целта помещение или че с
поведението си е станал причина за това същите да бъдат съхраняВ.и в помещение с
висока температура, респ. поради това, че е изградил в кухнята на обекта газова
инсталация в разрез с техническите нормативи за това или че взривът е причинен
вследствие на всички изброени по-горе причини. Допълнително объркВ.е предизвиква
3
и обстоятелството, че държавното обвинение е посочило, че с поведението си подс. В.г
Л. е нарушил разпоредбата на чл. 102 от Наредбата за устройството, безопасната
експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за
втечнени въглеводородни газове (ред. ДВ. бр.82 от 21 Септември 2004г.), като е
посочил още, че цитираната разпоредба забранява разполагане и съхраняВ.е на пълни
или празни бутилки за газ в коридори, таВ.и и стълбища на сгради. Същевременно
липсват каквито и да било твърдения по какви именно причини се приема, че мястото
на което се твърди да са били съхраняВ.и инкриминираните бутилки с газ пропан-
бутан попада в посочените в наредбата като забранени места за съхранение на газови
бутилки.
Твърди се още, че подс. В.г Л. е нарушил и разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от
Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на
газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, тъй като без
да извърши регистрация и да притежава необходимата лицензия от председателя на
ДАМТН-София, е изградил в кухнята на ресторанта 2 бр. газови инсталации за пропан
– бутан. Никъде обаче в обстоятелствената част на прокурорския акт не се твърди
изграждането на посочената инсталация да е причина за настъпилия взрив, респ. за
причиняВ.ето на съставомерния престъпен резултат. Напротив, сочи се, че аварията е
„възникнала вследствие на препълВ.е на газова бутилка …. Вследствие на
препълВ.ето, комбинирано с високата температура в ресторанта, налягането в
бутилката се е повишило и това е довело до нейното разрушаВ.е. След разрушаВ.ето на
бутилката течният газ се е изпарил, загазил е целия обем на ресторанта и е предизвикал
експлозията след досега си с пламъка от котлоните в кухнята.“.
Следва да се отбележи, че с оглед бланкетния състав на разпоредбата на чл. 134
НК, за да бъде налице годен обвинителен акт, то следва в същия да са посочени
нарушените норми, уредени от действащ нормативен акт, регламентиращ правилата за
безопасното упражняВ.е на съответната дейност, т.е следва да бъде нарушен
съществуващ правен регламент, изпълващ съдържанието на задължението, което е
нарушено, както и да бъде посочена конкретната причинно-следствена връзка между
допуснатото нарушение и настъпилите телесни увреждания. В обстоятелствената част
на ОА по отношение и на подс. Л. не е обосноВ.о в какво се изразява причинната
връзка между всяко едно от допуснатите нарушения на правилата на Наредбата и
настъпилия конкретен вредоносен резултат - причинените телесни увреждания.
Безспорно е, че именно тази причинна връзка обуславя съставомерността на деянието,
следователно, прокурорът е следвало да посочи по какъв начин нарушението на
изброените законови задължения е довело до възникВ.ето на взрива и настъпВ.ето на
конкретните телесни увреждания на пострадалите лица.
Не на последно място настоящата инстанция отбелязва, че е налице и
твърдяното от защитата противоречие в точния брой на неправилно съхраняВ.ите
бутилки с газ пропан-бутан. Докато в обстоятелствената част на обвинителния акт се
твърди нееднократно, че те са 14, то в диспозитива на същия, се сочи, че те вече са 15.
Посоченото противоречие е съществено, доколкото се твърди, че именно неправилното
им съхранение е причинило престъпния резултат.
Тъй като обвинителния акт на прокурора определя обективните и субективни
предели на повдигнатото обвинение, липсата на прецизност при формулиране на
обвинението от фактическа страна, лишава подсъдимия от възможността да разбере
точния обем на повдигнатото обвинение и да организират адекватно защитата си.
Съгласно чл. 246, ал. 2 НПК механизмът на извършВ.е на деянието, причинените от
4
него вреди и точната правна квалификация са сред задължителните реквизити на
обвинителния акт. Така констатираните нарушения са съществени по смисъла на чл.
348, ал. 3, т. 1 НПК, допуснати са в хода на досъдебното производство, ограничават
правото на защита на подсъдимото лице, които обаче могат да бъдат отстранени чрез
връщане на делото на СРП.
Допуснатите процесуални нарушения се преценяват от настоящата съдебна
инстанция като съществени такива. Посочените нарушения не могат да бъдат санирани
в съдебната фаза и винаги са осноВ.ие за връщане на делото на стадия на досъдебното
производство.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че обжалВ.ото
определение следва да бъде отменено, а делото върнато на СРП, тъй като
констатациите за липса на допуснати в хода на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения не се споделят от въззивния съд.
Мотивиран от горното и на осноВ.ие чл. 341, ал. 1 вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, чл.
345, ал. 1 от НПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 06.04.2022 г. на СРС, с което съдът е
приел, че на фазата на досъдебното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаВ.е на правото на защита на
подсъдимия и/или неговия защитник и не са налице осноВ.ията за прекратяВ.е на
съдебното производство по НОХД № 5818/2021 г. по описа на Софийския районен съд,
НО, 8-ми състав.
ВРЪЩА делото на СРП за отстраняВ.е на посочените в мотивната част на
настоящото определение съществени нарушения на процесуални правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалВ.е и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5