№ 40
гр. Ловеч , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500090 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК.
С Решение № 260134/18.12.2020г.,пост.по гр.д.№ 652/2020г., РС-Ловеч е
отхвърлил предявения от "Банка „ДСК"АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в гр.С., ул."М."№19, представлявано от Главния изпълнителен директор В.М.С.
и Изпълнителния директор Д.Н.Н., чрез пълномощника си гл.юрисконсулт В. Т., срещу М.
В. Т. с ЕГН ********** от гр.Ловеч,ЖК"М.",бл.***,вх."А",ет.4,ап.10, иск с правно
основание чл.422, ал.1,вр. с чл.415,ал.1,т.2, ал.3 и чл.124,ал.1 от ГПК, за признаване за
установено, че ответникът дължи на "Банка „ДСК“АД суми, произтичащи от предсрочната
изискуемост на сключен Договор за кредит за текущо потребление от 16.12.2014г., в размер
на сумата 19 451,40 лв. главница, договорна лихва в размер на 8 930,36лв. за периода от
27.12.2015г. до 07.07.2019г., лихва за забава в размер на 803,15лв. за периода от 04.02.2016г.
до 07.07.2019г., лихва за забава в размер на 340,20лв. за периода от 08.07.2019г. до
10.09.2019г., разходи изискуем кредит в размер на 120лв., както и законна лихва върху
главницата, считано от 11.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и
592лв.- разноски и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50лв. - предмет на Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№917/11.09.2019 год., издадена по ч.гр.д.№1755/2019г. по описа на РС-гр.Ловеч, като
неоснователен и недоказан. Отхвърлена е претенцията на "Банка „ДСК"АД срещу М. В. Т.,
1
ЕГН-********** от гр.Ловеч, ж.к."М.", бл.***, вх."А", ет.4, ап.10 за заплащане на съдебно-
деловодните разноски, направени в исковото и в заповедното производства.В полза на
особения представител на ответника-адв. В.Н. - АК-гр.Ловеч, е присъдено възнаграждение в
размер 1 419,35лв.
Постъпила е въззивна жалба от „Банка”ДСК” с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „М." № 19, представлявана от пълномощника В. Т.-
гл.юрисконсулт, със съдебен адрес: гр.Ловеч, ул.”Т."№44, срещу Решение №
260134/18.12.2020г., пост. по гр.д.№652/2020г. на PC-Ловеч. Счита решението за
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, със събраните по делото доказателства. Не се съгласява с извода на
първоинстанционния съд за неизпълнение от страна на Банката на задължението й съгласно
чл.13 от договора за кредит за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочната
изискуемост на кредита чрез SMS съобщение на мобилния й телефон и извода, че поради
това не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Сочи,че в чл.13 е предвидено, че
кредитоискателят се е съгласил да получава информация за управлението на кредита, вкл. и
при забава/просрочие на задълженията си, на изрично посочения в тази клауза мобилен
телефон. Твърди,че длъжникът многократно е търсена на него във връзка със просрочени
вноски по кредита. Излага, че в нормата на чл.13 от договора за кредит страните не са
договорили, че изявлението за предсрочна изискуемост е сред уведомленията, чието
изпращане от страна на кредитора може да се осъществи чрез SMS уведомяване. Условията
за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и начина за уведомяването са
уговорени в раздел VII и VIII на Общите условия, които са неразделна част към договора, а
именно-в т. 19.1 до т. 22 от тях. Страните са приели, че ако кредитополучателят просрочи
изплащането на коя да е част от дължимите от него месечни вноски с повече от 90 дни,
целият остатък по кредита става автоматично предсрочно изискуем, а ако законът го
изисква- след уведомление до клиента (т.19.2 от ОУ). Съгласно т.22 от ОУ всички
съобщения, покани или уведомления, се изпращат от кредитора до последно декларирания
адрес, като ще се считат за редовно връчени. Сочи,че доколкото липсва уведомяване от
страна на ответника за промяна в неговия адрес, „Банка ДСК“ЕАД е положила дължимата
грижа и добросъвестно е изпълнила задължението си да уведоми кредитополучателя за
настъпилата предсрочна изискуемост на единствения, известен й негов адрес. Последният е
официално регистриран в националните бази данни на населението. Развива,че в клаузата на
чл.13 от договора за кредит липсва изрично приравняване на получаване на информация по
управление на кредита с връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.
„Банка “ДСК“ЕАД е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост чрез
изпращане на съобщение за това до длъжника чрез покана-уведомление, изпратено на адреса
й. За осъществяване на правото на кредитора по чл.60 от ЗКИ законът не регламентира
конкретни изисквания за начина на обявяването й, стига това действие да предхожда по
време сезирането на съда в случаите, в които Банката е избрала реда на заповедното
производство (т.18 от TP №4/2014г.). В изпълнение на това си задължение, кредиторът има
2
право да избере способ на уведомяване - със съобщение по пощата, чрез връчване на
нотариална покана от нотариус по реда на чл.50 от ЗННД, чрез частен съдебен изпълнител
на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ или по друг подходящ начин. Именно избраният от
кредитора ред за уведомяване определя приложимите за връчването специфични правила,
залегнали в съответния нормативен акт. Заключава,че от значение за правните последици на
уведомлението е ясно изразената воля на банката да счита кредита за предсрочно изискуем.
В случая поради допуснатата забава за плащане на пет месечни вноски, „Банка
ДСК"ЕАД е предприела действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането и е
обективирала волеизявлението си в Уведомление изх.№ 08-20-00633/30.04.2019г.(отправено
до кредитополучателя на адреса, посочен в договора за кредит.) Същото е връчено на М. В.
Т. по реда на чл.47 ГПК от ЧСИ В.Петров, видно от приложената Разписка, считано от
22.06.2019г. към нея. Твърди,че връчването е извършено при точно спазване на разписаната
в чл.47 от ГПК процедура. Извършени са три посещения на адреса на длъжника - като
постоянния и настоящия й адрес съвпадат. Посещенията са извършени в два работни дни -
14.05.2019г. и 06.06.2019г. и в един почивен ден -22.06.2019г. Поради това, че същата не е
открита на адреса, е извършено залепване на уведомление, съгласно чл.47,ал.1 от ГПК. В
рамките на две седмици от залепване на уведомлението, т.е. от 22.06.2019г. до 08.07.2019г.,
ответникът е имал възможност да се запознае с книжата. След изтичане на този срок
уведомлението се счита връчено съгласно чл.47,ал.5 от ГПК, а именно считано от
08.07.2019г. Ответникът е била търсена в разписания в нормата на чл.47, ал.1 от ГПК
едномесечен срок. Счита, че това на още по-голямо основание, следва да се приеме, че
акуратно е спазена процедурата по чл.47 от ГПК. Търсена е и чрез работодател, каквато
възможност дава разпоредбата на чл.47,ал.З от ГПК, откъдето са заявили, че вече не работи
там. Предвид горното, счита че ответникът е надлежно уведомена за предсрочната
изискуемост на договора за кредит.
Развива, че необосновано и без нормативна основа съдът вменява задължение на
кредитора да търси отново и отново своя недобросъвестен кредитополучател, който знаейки
за забавата си, напълно незаинтересован за собствените си неща, неглижира интересите си.
Изложеното обосновава извод, че банката - кредитор е положила дължимото съгласно
изискванията на закона да доведе до знанието на кредитополучателя обявлението за
предсрочна изискуемост на кредита и то е породило валидно правно действие. Предвид
настъпването на обективния факт на неизплащане на вноски по кредита и надлежно
уведомяване от банката, предсрочната изискуемост се счита за настъпила и поражда
правните последици на превръщане на непогасената част от кредита в дължима веднага. С
връчването на поканата-уведомление е изпълнено съгласно изискванията на чл.47 ГПК,
поради което е годно да удостовери уведомяване до длъжника за обявената предсрочна
изискуемост на вземането по договора.
По изложените съображения моли да се отмени Решение №260134/18.12.2020г.
по гр.д.№652/2020г. на PC-Ловеч, като неправилно и противоречащо на
3
съдопроизводствените правила и се постановите друго, с което да бъде уважен предявеният
от „Банка ДСК"ЕАД установителен иск срещу ответника М. В. Т., както и да се присъдят
сторените в настоящото производство разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от на въззивната жалба от особения
представител на въззиваемия М. В. Т.-адв.В.Н.-ЛАК. Оспорва изцяло подадената въззивна
жалба, като счита, че е неоснователна, доводите и твърденията, изложени в нея са
несъстоятелни и некореспондиращи с фактите и доказателствата, събрани в хода на
съдебното производство. Излага,че с решението си съдът е приел, че банката не е изпълнила
задълженията си по сключения договор и не е уведомил длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита и е отхвърлил иска изцяло. Поддържа всички свои аргументи за
неоснователност на иска,развити в отговора на исковата молба.
Излага,че така и не е станало ясно по делото, защо ако от началото на 2016г. са
спрели плащанията по кредита, банката е чакала 3г. и половина без да предприеме каквито и
да е действия за събирането му. В тази връзка не са представени доказателства за
изпълнението на чл.13 от договора за кредит ответника да бъде уведомяван при забава и
просрочие по телефона.
Твърди,че в договора няма посочване на дължимите вноски по кредита, което е
липса на основна и задължителна информация, без която не може да се извлече правилно
волята на страните, приложимото към датата на сключването на договора право и съответно
последиците от неизпълнението му, включително кога настъпва изискуемостта. В
разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са
предвидени задължителни реквизити, които следва да включва като- условия за усвояване на
кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване, съдържание на
погасителния план, информация за дължимите плащания и т.н. Твърди,че от съдържанието
на процесния договор потребителят не може да прецени икономическите последици от
договора, а на него, като по-слабата страна в това правоотношение, законодателят е
предоставил съответни стандарти за защита. На първо място се изисква информацията да е
ясна, разбираема и недвусмислена, а от посочените числа в погасителния план не се разбира
какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата, лихвата и
застрахователната премия. Така потребителят е поставен в неблагоприятна позиция по
отношение на информираността си за конкретните условия по кредита. На следващо място
потребителят трябва да е изразил и съгласие и да са му предоставени задължителните
реквизити на договор за кредит, с които той да се е запознал преди сключването му. Тук по
начина, по който е бил сключен въпросният договор за потребителски кредит, следва, че
същият е поставил в неблагоприятно положение потребителя спрямо финансовата
институция, отпускаща му заема и предвидила неравноправни договорки за
възнаградителната лихва, поради което договорът се явява недействителен на основание чл.
143 от ЗЗП, вр. чл. чл. 24 от ЗПК. Като последица по смисъла на чл.23 от ЗПК потребителят
по този договор е длъжен да върне само чистата стойност на кредита (или в случая
4
получената сума от лева), без да дължи лихва и други суми. Няма спор по това, че страните
по един договор по смисъла на чл.9 от ЗЗД могат свободно да определят неговите условия,
но свободната им воля е ограничена както от повелителните разпоредби на закона, така и от
добрите нрави.
Излага,че за вземания по договор за потребителски кредит (какъвто е
настоящият), с клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски,
като част от основанието на иска, изрично заявено в заповедно производство по чл. 410
ГПК, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да е
уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и то преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и това волеизявление да е достигнало до длъжника. Началният
момент на изискуемостта на вземанията при такава договореност не настъпва автоматично,
а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита /в
този смисъл е и съдебната практика, т.18 от ТРеш. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. по
описа на ВКС, II т.о. и Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. по описа на ВКС,
II т.о.
В случай, че се счете, че искът е изцяло или частично основателен, поддържа
направените с отговора на исковата молба възражения за настъпила погасителна давност на
8 вноски по кредита, дължими от 01.01.2016г. до 31.08.2016г., тъй като за тях от момента на
падежа до подаването на заявлението по чл.417 от ГПК е изминал период, по-дълъг от 3
години. Счита, че за тях е приложима кратката давност с оглед на диспозитива на ТРеш.
№3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа възражението за настъпила погасителна
давност и за част от периода на претендиралата договорна лихва, дължима от 27.12.2015г. до
11.09.2016г., тъй като до подаването на заявлението по чл.417 от ГПК е изминал период по-
дълъг от 3 години. Поддържа и възражението за настъпила погасителна давност и за част от
периода на претендираната лихва за забава, дължима от 04.02.2016г. до 11.09.2016г., тъй
като отново до подаването на заявлението по чл.417 от ГПК е изминал период по-дълъг от 3
години.
Счита, че в обжалваното решение съдът подробно и обективно е анализирал
доказателствата и относимите законови норми и е постановил правилен и справедлив акт.
С оглед на изложеното моли да се отхвърли въззивната жалба и се потвърди
обжалваното решение на PC-Ловеч, ведно с всички законни последици. Моли да се
определи размер на възнаграждение за особения представител пред ОС - Ловеч и се задължи
въззивникът да го внесе.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от юрисконсулт В.Т..
Поддържа въззивната жалба и моли да се уважи.Представя писмени бележки.
5
Въззиваемият се представлява от особения представител адв.В.Н.-ЛАК.
Поддържа отговора на въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.
От събраните по делото доказателства- приложените гр.д.№652/2020г. по описа
на РС-Ловеч, както и становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена
е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е постъпил и отговорът.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на
чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
На 16.12.2014г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между
„Банка ДСК"АД и М. В. Т. от гр.Ловеч, с уговорен размер от 21 000 лв. Договорът е със срок
от 120 месеца, считано от датата на усвояването, предвидено да е еднократно и в срок до
16.01.2015г., по посочена банкова сметка. Месечните вноски се състоят от главница и
лихва,съгласно Погасителен план,с падеж 27-мо число на месеца. Страните са уговорили
(чл.8), че кредитът ще се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на
9.5% годишно или 0.03% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR
1.351 и надбавка в размер на 8.149 п.п., при изпълнение на условията по програма ДСК
Престиж, подробно описани в Приложение №2 към договора. При нарушаване на условията,
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно
условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от
неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити в размер на 6-месечният SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата
и надбавка в размер на 13.599 п.п. Независимо от промяната на лихвения процент, свързана
с неизпълнение на условията, той се променя с промяната на 6-месечният
SOFIBOR/EURIBOR в сроковете и при условията, посочени в Общите условия. В чл.9 е
договорено, че годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 10.35 и може да бъде
променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. В чл.10 е предвидено
обезпечение на кредита със залог върху парични вземания в лева. С подписване на договора
кредитополучателят е декларирала, че своевременно й е предоставена преддоговорната
информация по чл.5 от ЗПК и Общите условия. В чл.13 кредитополучателят е декларирала
съгласие да получава информация за управлението на кредита, включително и при
6
забава/просрочие на задълженията, чрез SMS съобщения на посочен мобилен номер.
Посочено е, че неразделна част от договор са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които „Банка ДСК“ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора - чл.14. Договорът е
подписан и от двете страни- кредитор и кредитополучател.
В Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление е
предвидено,че дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно на
падежната дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя,
открита в „Банка ДСК“ЕАД. При просрочие вноските се събират при всяко постъпване на
суми по разплащателната сметка до погасяването му. В чл.19.1 е регламентирано, че при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В чл.19.2 е
определено,че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита да става предсрочно изискуем и да се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Тези
последици настъпват автоматично, а ако законът го изисква - след уведомление до клиента.
След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъкът от кредита
се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. В т.20.1 са посочени случаите, в които
кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, първият от които е при
всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.
Тогава,съгласно т.20.2 изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на
т.19.2. Предвидено е,че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от
кредитора до кредитополучателя на последния посочен от кредитополучателя адрес, се
считат за връчени, освен ако в Общите условия е предвиден друг ред за уведомяване.
Общите условия са подписани от страните по правоотношението.
В исковото производство е представен и Погасителен план, Приложение №2 към
договора - Промоционални условия по кредитна програма „ДСК Престиж" за клиенти -
служители на работодатели, за които се предоставят преференциални условия по кредити, в
което е посочен лихвеният процент, който е приложим за процесния случай между страните,
както и при какви условия на програмата може да се ползва. Приложена е и Тарифа за такси
по кредити за текущо потребление,в която в т.6 са предвидени разходи при изискуем кредит
в размер на 120лв.
По реда на чл.417 от ГПК, на 11.09.2019г. „Банка ДСК"ЕАД подава заявление до
РС-Ловеч,с искане да се издадат заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу М. В. Т.
за следните вземания- главница - 19 451,40лв., договорна (възнаградителна) лихва - 8
930,36лв. за периода от 27 12.2015г. до датата на настъпване на изискуемост - 07.07.2019г.,
лихва за забава- 803.15лв.,за периода от 04.02.2016г. до 07.07.2019г.,както и за периода след
7
настъпване на предсрочната изискуемост- 08.07.2019г. до 10.09.2019г.-в размер на
340.20лв., разходи при изискуем кредит в размер на 120лв.,или общо дължима сума по
кредита, ведно с таксите и разноски от 29 645,11лв.
Заявителят твърди,че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, посочена
в Извлечението от счетоводните книги на Банката на 08.07.2019г., поради забава на
плащането на дължими вноски, която е обявявана на длъжника.
Падежирани са общо 43 вноски, за периода от 27.01.2016г. до 27.06.2019г., при
1334 дни забава.
За доказване обявяването на предсрочната изискуемост заявителят представя
покана-уведомление изх.№08-20-00633/30.04.2019г.,адресирана до М. В. Т.,с адрес гр.Ловеч,
ЖК“М.“, бл.***, вх.А, ет.4, ап.10. Посочено е,че поради забава на плащане на задълженията
й Банката обявява кредита за предсрочно изискуем,като цялата главница става дължима и
върху нея се начислява договорната лихва плюс предвидената в договора надбавка за забава.
Предупредена е, че при липса на плащане Банката ще пристъпи към събиране на вземането
по съдебен ред, съгласно действащото законодателство. Поканата е връчена чрез ЧСИ с рeг.
№ 879 и район на действие ОС-Ловеч. Видно от Разписка №8-20-00633/30.04.2019г.
връчителят е удостоверил връчване по реда на чл.47 от ГПК. Отразено е, че адресът е
посещаван на датите 14.05.2019г., 06.06.2019г., 22.06.2019г. и длъжникът не е намерена.
Поради това на 22.06.2019г. е залепено съобщение. Приложено е залепеното уведомление. С
Протокол от 08.07.2019г. ЧСИ е удостоверил,че длъжникът не се е явила за получаване на
книжата,поради което е приел,че са редовно връчени на основание чл.47,ал.3 от ГПК.
РС-Ловеч е уважил заявлението и издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК с №917/11.09.2019г., а на 12.09.2019г. е издаден и
изпълнителен лист. От представените от ЧСИ книжа се установява, че поканата за
доброволно изпълнение до длъжника Т. е връчена отново по реда на чл.47 от ГПК,като е
прието,че срокът по ал.3 е изтекъл на 23.11.2019г.
Искът по чл.422 от ГПК е подаден в законния срок,като е препратен по
компетентност на РС-Ловеч,пред който е образувано гр.д.№652/2020г. по описа на съда.
Ответникът не е намерена на вписания в НБД“Население“ постоянен и настоящ адрес,
търсена е и по месторабота,но неуспешно,тъй като след прекратяване на последния й трудов
договор не е вписано да е наличен нов.
Назначеният по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител на ответника-
адв.В.Н.-ЛАК,подава отговор,в който заявява,че счита исковете за допустими, но
неоснователни. Твърди, че е нарушено изискване за задължителното съдържание на
договора за потребителки кредит,съгласно чл.11 от ЗПК. Уговорката за възнаградителна
лихва е неравноправна, което влече недействителност на договора за кредит и ангажимент
да се върне само чистата стойност на кредита,без лихви и такси.Твърди,че не са представени
8
доказателства за предоставяне на сумата по кредита. Счита,че предсрочната изискуемост не
е обявена надлежно,тъй като не е приложен предвиденият в договора ред по чл.13. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност-за главницата за 8 вноски- от
01.01.2016г. до 31.08.2016г., за договорна лихва-от 27.12.2015г. до 11.09.2019г. и за лихвата
за забава-за 04.02.2016г. до 11.09.2019г. Твърди,че по отношение на вземането по банков
кредит е приложима специалната 3-годишна давност по чл.111,б.“в“ от ЗЗД.
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза,по която експертът Н.Р.
установява, че кредитът е усвоен на 16.12.2014г. Кредитополучателят е извършвала
погасявания, като за периода от усвояването до 15.02.2016г. е внесла сумата 3 613,92лв., с
която са погасени : 1548,60лв.- главница, 2055,70лв.- договорна лихва и 9,62лв.-санкционна
лихва. Изцяло са погасени 13 вноски с падеж до 27.12.2015г. включително,а частично(по
отношение на лихвите)- тази от 15.01.2016г. От 15.02.2016г. е преустановено внасянето на
суми от длъжника. На 08.07.2019г. Банката е регистрирала в системата предсрочна
изискуемост на кредита. На 03.09.2019г. са начислени и разходи за изискуем кредит в
размер на 120лв. През времето на действие на договора лихвеният процент е променян от
9.5% при сключването, до 13.722% към 15.01.2019г., а от 08.07.2019г. е в размер на 10%
(законната лихва). По поставени задачи вещото лице е изчислила дълга от обявяването на
предсрочната изискуемост до- подаване на заявлението (11.09.2019г.)- общо в размер на
29645.11лв., до 02.06.2020г.-общо 30985.29лв., а съгласно поставените от особения
представител на ответника въпроси и при съобразяване на възражението за настъпила
погасителна давност-общо в размер на 27457.70лв.
При така установената фактическа обстановка, въззивният състав прави следните
изводи:
Съдът е сезиран с претенция иск по чл.422 от ГПК- установителен иск, предявен
като продължение на заповедно производство по чл.417 от ГПК. Иска се да бъде признато
съществуването на вземане на заявителя към длъжника, което е предявил по заповедното
производство по ч.гр.д. №1755/2019г. по описа на РС-Ловеч. Като кредитор заявителят се
легитимира с Договор за кредит за текущо потребление от 16.12.2014г. и представляващите
неразделна част от него Погасителен план и ГПР, Общи условия, Договор за залог на
вземания от 16.12.2014г., Промоционални условия по кредитна програма „ДСК Престиж“ за
клиенти-служители на работодатели,за които се предоставят преференциални условия по
кредити.
Съдът, анализирайки събраните доказателства счита,че безспорно се
установява,че между страните са възникнали облигационни отношения по реда на чл.430 от
ТЗ-договор за банков кредит. Фактът на реално престиране на заемната сума се потвърждава
от съдебната експертиза,по която вещото лице потвърждава, че сумата от 21000 лв. е била
усвоена еднократно и изцяло на 16.12.2014г. С оглед на тези констатации съдът приема,че
9
ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорената сума.
От своя страна кредитополучателят е извършвала частични погасявания-общо е
внесла 13 вноски-изцяло (до 27.12.2015г.) и една (от 15.01.2016г.)- частично само на
лихвата. Общата внесена по кредита сума е 3613.92лв. и с нея са изплатени- главница-
1548.60лв., договорна лихва-2055.70лв. и санкционна лихва- 9.62лв. Преустановила е
плащанията 15.02.2016г.
При тези данни съдът приема,че е доказано по категоричен начин наличие на
неизпълнение от страна кредитополучателя на основното му задължение за погасяване на
месечните вноски по кредита. Забавата е трайна, налице е просрочие на всички месечни
вноски,считано от тази с падеж на 27.01.2016г. Съгласно чл.19.2 от ОУ при просрочие над
90 дни Банката има право да обяви кредите за предсрочно изискуем и да начислява
наказателна лихва, формирана от договорната лихва плюс надбавка от 10 %.
Ответникът оспорва надлежното обявяване на предсрочната изискуемост, като
особеният представител твърди,че не е спазено изискването на чл.13 от договора за
уведомяване чрез съобщения на мобилния телефон на кредитополучателя.
Съставът, като анализира договорните клаузи и приложените от заявителя
доказателства, намира че възражението на ответника е неоснователно.
Не може да се сподели тезата за императивен характер на предвиденото в чл.13 от
договора уведомяване. При запознаване с текста става ясно, че кредитополучателят е
изразил единствено съгласие да получава информация по управлението на кредита,
включително и при забава, на посочения мобилен номер. Този начин на уведомяване е
предвиден като само възможност, не е регламентиран като задължителен за осъществяване
на кореспонденцията между страните. Ограничение или изключване на останалите начини
на уведомяване не е предвидено. С оглед на това на общо основание е приложима нормата
на чл.22 от Общите условия, където за начин на кореспонденция е предвидено и връчване на
посочения в договора адрес. Следва да се съобрази също, че условията за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита са подробно разписани в т.19.2 от Общите условия и Т.
ги е приела като неразделна част от договора. Там отново не се откриват ограничения в
начина и реда за уведомяване на кредитополучателя. С оглед на това съставът не споделя
тезата на първоинстанционния съд за безусловност на нормата на чл.13 от договора-касае се
единствено за възможност, не задължително условие.
Затова съставът намира, че правилно и не в противоречие с договорните клаузи
кредиторът е възложил връчването на уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост на частен съдебен изпълнител. Съгласно чл.18,ал.5 от ЗЧСИ съдебните
изпълнители са оправомощени да извършват такива действия. Видно от изготвените книжа
връчителят е спазил изискванията на чл.47 от ГПК, обективирал е положените усилия и
невъзможността адресатът да бъде намерена на посочения в договора и установен като адрес
10
за кореспонденция. В съответствие с правилата и с нарочен протокол ЧСИ е направил
заключението за надлежно връчване на книжата, с оглед неявяването на адресата в
посочения срок.-съгласно чл.47,ал.3 от ГПК.
Не може да се сподели и тезата на първоинстанционния съд за неприложимост на
уведомяване на предсрочната изискуемост на кредита чрез връчване на исковата молба по
чл.422 от ГПК. Категорична е съдебната практика, че този начин на уведомяване е
допустим,стига кредиторът да е направил изрично изявление в този смисъл в исковата
молба.
По изложените съображения съставът приема,че предсрочната изискуемост на
кредита е надлежно обявена и е настъпила на 08.07.2019г.
Като последица от обявената предсрочна изискуемост дължим е остатъкът от
главницата, който при съобразяване на извършените погасявания от кредитополучателя, към
този момент е в размер на 19 541.40лв.
Експертът установява, че са просрочени и вноски за договорна лихва-за периода
от 27.12.2015г. до предсрочната изискуемост- 07.07.2019г.,в размер на 8930.36лв. Съгласно
чл.19.1 от Общите условия дължима е и наказателна лихва за периода от 04.02.2016г. до
предсрочната изискуемост- 07.07.2019г.,съгласно Приложение 2 в общ размер на 725.14лв.
(без вноски с №43, 44 и 45).
Ответникът възразява, че договорът за кредит е нищожен,тъй като не е изпълнено
императивното изискване за съдържание,съгласно чл.11 от ЗПК.
Съставът не споделя това твърдение.
Видно от съдържанието на договора задължителните реквизити на цитираната
норма са изпълнени- страните са постигнали договореност за съществените клаузи на
договора за кредит,за главното и акцесорните задължения,ясен е падежът и размерът на
лихвата, съставен е погасителен план, в който изрично са посочени вноските за главница и
за лихва и общия размер на сумата, която кредитополучателят следва да върне.
Кредитополучателят е прел тези условия, също и останалите документи, представляващи
неразделна част от договора, като съгласието си е обективирал със саморъчния си подпис
върху тези документи.
Не се открива нарушение на правилата на ЗЗП и ЗПК при регламентиране на
задължението за лихви. Видно от договорните книжа кредитът е отпуснат при условията на
кредитна програма „ДСК Престиж“, която предвижда преференциални условия,от които
кредитополучателят се е възползвала. Договорната лихва се формира от преференциален
променлив лихвен процент в годишен размер от 9.5 %, който се определя от стойността на 6-
месечния SOFIBOR/EURIBOR от 1.1.351 и надбавка от 8.149 п.п. Както в договора, така и в
11
Общите условия изрично е предвидено,че при нарушаване на тези преференциални условия
кредитополучателят губи правото да получава уговореното облекчение,като приложимият
лихвен процент се формира от стандартната надбавка. Правата му,обаче са гарантирани,като
е въведен максимален размер,до който може да достигне лихвеният процент при това
увеличение,а именно до променливият лихвен процент, приложим за стандартни
потребителски кредити,в размер на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR към датата и фиксирана
стандартна надбавка от 13.599п.п. Или-налага се извод,че в клаузите на договора са
предвидени защитни механизми,които да предотвратят неоснователно и неоправдано
засягане на интересите на потребителя, дори и в случаите на неизпълнение от негова страна.
Наказателната лихва-определена като обезщетение за забава,е изрично предвидена в ОУ-
чл.19.2. По изложените съображения съдът приема, че уговорките за договорна и
наказателна лихви не нарушават изискванията на чл.143 от ЗЗП,не водят до нарушаване на
изискването за добросъвестност, до неравновесие в договорните ангажименти на страните.
При горните аргументи съдът намира,че възражението на ответника за наличие
на неравноправни клаузи е неоснователно.
На следващо място особеният представител на ответника прави възражение за
изтекла погасителна давност за вземането за главница и лихви. Твърди, че за вземанията по
договор за кредит е приложима кратката 3-годишна давност и се позовава на ТРеш.
№3/18.03.2012г. на ОСГК на ВКС.
Съставът намира,че възражението е частично основателно по отношение на
исковете за присъждане на договорна и санкционна лихви.
По отношение вземането за главница се прилага общата 5-годишна давност по чл.
110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна такава, защото то не попада в изброените там
вземания(чл.111 от ЗЗД). Известно е, че основното задължение на кредитополучателя по
договора за кредит е да върне получената сума в рамките на уговорения срок. Касае се за
едно задължение, тъй като дължимата от кредитополучателя престация е една – да върне
получената сума. Този ангажимент съответства на насрещното право на кредитора да
получи уговорената сума. Независимо,че е уговорено връщането да става на погасителни
вноски на определени дати, това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Вземането си остава едно, като кредиторът се съгласил да приема изпълнението му от
длъжника на части. Връщането на кредитното задължение на погасителни вноски
представлява частично плащане по договора, а не периодични платежи. Аналогията, която
особеният представител прави с периодичните плащания по смисъла на чл.111,б."в" от ЗЗД
не е правилна, тъй като последните имат самостоятелен характер,те са еднородни и
независими една от друга престации, а не части от една престация. В този смисъл е и
дадената в цитираното ТРеш.№3/2012г.на ОСГК на ВКС характеристика, по която те се
различават от частичните плащания.
Давността за вземането започва да тече от деня, в който е станало изискуемо
12
(чл.114,ал.1 от ЗЗД). При уговорка връщането на сумата по кредита да стане на погасителни
вноски, с настъпване на падежа на съответната вноска настъпва изискуемостта, но само за
частта от вземането, включена във нея. От този момент започва да тече давностният срок за
тази част от задължевито. Вземането за главница се погасява с 5-годишен давностен срок.
При установеното от вещото лице първо просрочие на вноската за главница с падеж на
27.01.2016г.,към подаване на заявлението- 11.09.2019г. не е изтекъл 5-годишният давностен
срок. Поради това размерът на дължима главница следва да се приеме, че е 19 451.40лв.,а
възражението за настъпила погасителна давност за периода 01.01.2016г. до 31.08.2016г., като
неоснователно, не следва да се уважава.
По отношение на вземанията за лихви е приложима 3-годишната давност,
съгласно чл.111,б."в" от ЗЗД. Страните са предвидили договорната лихва също да се
изплаща на части (включена е в месечната вноска), поради което с изтичане срока за
изпълнение на съответната погасителна вноска настъпва изискуемостта за тази част от
вземането, включена във вноската с настъпил падеж. От този момент започва да тече и
давностният срок. При констатациите на вещото лице за просрочие от 27.12.2015г., то за
периода до 11.09.2016г. е налице погасяване на вземането на кредитора, при съобразяване,
че заявлението е подадено на 11.09.2019г. Експертът е изчислила, че сумата е в размер на
1208.81лв. За остатъка на погасителните вноски за периода от 11.09.2016г. до 07.07.2019г.
вземането за договорна лихва не е погасено и се дължи от ответника. С оглед горните
изчисления на вещото лице дължима е сумата 7721.55лв.
По отношение на санкционната лихва погасени поради изтекла давност са
вноските за периода от 04.02.2016г. до 11.09.2016г., в размер на 31.08лв., която сума следва
да се приспадне от посочения по-горе размер от 725.14лв.,или дължима е общо сумата
694.06лв., за периода от 11.09.2016г.до 07.07.2019г.
Съгласно чл.33 от ЗПК и ТРеш.№3/27.03.2019г.пост.по т.д.№3/2017г. на ОСГТК
на ВКС-т.2, за периода след обявената предсрочна изискуемост (08.07.2019г.) до подаване
на заявлението (11.09.2019г.) се дължи само законната лихва за забава, която изчислена от
вещото лице е в размер на 340.20лв.
Съдът намира,че не е доказана претенцията за „разходи при изискуем кредит" в
размер на 120лв. Въпреки дадената възможност,нито в заповедното, нито в исковото
производства, ищецът не е представил доказателства за реално извършен такъв разход. Само
по себе си предвиждането на такъв разход в Тарифата на Банката не е достатъчно, за да се
приеме категорично,че следва да се присъди при наличие на обявена предсрочна
изискуемост. По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК- видът, размерът и действието, за което
ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В случая е
посочена общо и не е ясно за какви действия е предвидена. Не е ясно и липсват
доказателства дали реално такива разходи са направени. За да се търси възстановяване на
разход следва да е обосновано реалното му извършване. Твърдения в този смисъл заявителят
13
не е изложил. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи се
налага извода,че не е ясно и претендирането му в този вид противоречи на чл.10а,ал.4 от
ЗПК и на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение.
Поради това в тази част претенцията следва да се отхвърли,като неоснователна и
недоказана.
По изложените съображения съставът не споделя извода на РС-Ловеч за
отхвърляне изцяло на исковете на „Банка ДСК“ЕАД, затова намира,че Решение
№260134/18.12.2020г.,пост.по гр.д.№652/2020г. следва да се отмени в частта,в която са
отхвърлени исковете с правно основание чл.422 от ГПК на „Банка ДСК“ЕАД срещу М. В.
Т., за вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 16.12.2014г. за : главница в
размер на 19451.40лв., договорна лихва в размер на 7721.55лв.,за периода от 11.09.2016г. до
07.07.2019г., санкционна лихва за забава в размер на 694.06лв., за периода от 11.09.2016г.до
07.07.2019г., законна лихва за забава в размер на 340.20лв. за периода от 08.07.2019г.до
11.09.2019г.,както и законна лихва върху главницата от подаване на заявленито до
окончателното плащане и се уважат. В частта по отношение вземането за договорна лихва за
периода от 27.12.2015г. до 11.09.2016г.,в размер на 1208.81лв., за санкционна лихва за
периода от 04.02.2016г. до 11.09.2016г.,в размер на 31.08лв.,претенциите са погасени по
давност и се явяват неоснователни,поради което крайният извод на РС-Ловеч за
отхвърлянето им в тези части,следва да се сподели,макар и с други мотиви. Решението
следва да се потвърди и в частта,с която е отхвърлена претенцията на „Банка ДСК“ЕАД за
вземането за разноски за изискуем кредит в размер на 120лв.
При този изход следва да се коригират и разноските от заповедното и исково
производства. По ч.гр.д.№1755/2019г.на РС-Ловеч заявителят е направил разноски в размер
на 642.90лв.(592.90лв.-държавна такса и 50лв.-юрисконсултски хонорар), от които с оглед
степента на уважаване на претенциите му на възстановяване подлежи сумата 610лв. По гр.д.
№652/2020г. на РС-Ловеч са направени общо разноски 2313.15лв.(593.8лв.-държавна такса,
хонорар на особен предсатвител-1419.35лв., 250лв.-СИЕ, 50лв.-юрисконсултско
възнаграждение), от които с оглед степента на уважаване на претенциите му на
възстановяване подлежи сумата 2196лв. По в.гр.д.№90/2021г. на ОС-Ловеч са направени
разноски в общ размер на 2061.90лв. (592.9лв.-държавна такса,хонорар на особен
представител-1419лв., 50лв.-юрисконсултско възнаграждение),от които с оглед степента на
уважаване на претенциите му на възстановяване подлежи сумата 1958лв. Сумите следва да
се присъдят в тежест на ответника М. В. Т..
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен
съд
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ Решение №260134/18.12.2020г., постановено по гр.д.№652/2020г. по
описа на РС- Ловеч, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете на "Банка ДСК"АД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул."М."№19, представлявана от
Главния изпълнителен директор В.М.С. и Изпълнителния директор Д.Н.Н., чрез
пълномощник гл.юрисконсулт В. Т., срещу ответника М. В. Т. с ЕГН ********** от
гр.Ловеч, ж.к."М.", бл.***, вх."А", ет.4, ап.10, с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал.1,т.2 и ал.З и чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено съществуването на
вземане, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 16.12.2014 год., за
главница в размер на 19 451.40лв., договорна лихва в размер на 7 721.55лв.,за периода от
11.09.2016г. до 07.07.2019г., санкционна лихва за забава в размер на 694.06лв., за периода от
11.09.2016г. до 07.07.2019г., законна лихва за забава в размер на 340.20лв. за периода от
08.07.2019г.до 11.09.2019г.,законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане, както и отхвърлената изцяло претенция за разноски, като
неправилно и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение М.
В. Т. с ЕГН ********** от гр.Ловеч, ж.к."М.", бл.***, вх."А", ет.4, ап.10, наличието на
изискуемо вземане към нея на "Банка ДСК"АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в гр.С.,ул."М."№19, представлявана от Главния изпълнителен директор В.М.С.
и Изпълнителния директор Д.Н.Н., чрез пълномощник гл.юрисконсулт В. Т., по Договор за
кредит за текущо потребление от 16.12.2014 год., за:
-главница в размер на 19 451.40лв.,
-договорна лихва в размер на 7721.55лв.,за периода от 11.09.2016г. до
07.07.2019г.,
-санкционна лихва за забава в размер на 694.06лв., за периода от 11.09.2016г.до
07.07.2019г.,
-законна лихва за забава в размер на 340.20лв. за периода от 08.07.2019г.до
11.09.2019г.
ОСЪЖДА М. В. Т. с ЕГН **********, с горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на
"Банка ДСК"АД с ЕИК ******, с горните данни, разноски по съразмерност- по ч.гр.д.
№1755/2019г.на РС-Ловеч –сумата 610(шестстотин и десет)лева, по гр.д.№652/2020г.на РС-
Ловеч- 2196(две хиляди сто деветдесет и шест)лева, по в.гр.д.№90/2021г.на ОС-Ловеч-
1958(хиляда деветстотин петдесет и осем)лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260134/18.12.2020г., постановено по гр.д.
№652/2020г. по описа на РС- Ловеч, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете на
"Банка ДСК"АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.С.,ул."М."№19,
представлявана от Главния изпълнителен директор В.М.С. и Изпълнителния директор
15
Д.Н.Н., чрез пълномощник гл.юрисконсулт В. Т., срещу ответника М. В. Т. с ЕГН
********** от гр.Ловеч, ж.к."М.", бл.***, вх."А", ет.4, ап.10, с правно основание чл.422, ал.1
във връзка с чл.415, ал.1,т.2 и ал.З и чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено
съществуването на вземане, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от
16.12.2014 год., за договорна лихва за периода от 27.12.2015г. до 11.09.2016г.,в размер на
1208.81лв., за санкционна лихва за периода от 04.02.2016г. до 11.09.2016г.,в размер на
31.08лв., вземане за разноски за изискуем кредит в размер на 120лв.,като правилно.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяването на
страните, при наличие на предпоставките чл.280,ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16