Решение по дело №252/2019 на Административен съд - Кюстендил

                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                       № 288 от 01.11.2019 год., гр. Кюстендил

 

 В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                             АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 252 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Община Кюстендил, представлявана от кмета – П. П., срещу Решение № 246/15.07.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 650/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №489/12.04.2019 г., издадено от кмета на общината, с което на Р.К.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл. 233 от Закона за устройство на територията ЗУТ) във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наредба № 5 от 28.12.2006 г. за техническите паспорти на строежите (Наредба № 5/2006 г.) е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 (триста) лева. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението.

Община Кюстендил, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание по делото.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебното заседание по делото. Представлява се от адвокат Е. Й., от Адвокатска колегия – Кюстендил, който оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 489/12.04.2019 г., издадено от кмета на Община Кюстендил. Административнонаказателната отговорност на Р.В. е ангажирана за това, че до 30.01.2019 г. не е представил обследване по глава трета „Обследване на съществуващи строежи” от Наредба № 5/2006 г. за строеж „жилищна сграда” с идентификатор 41112.503.2466.1, изградена в ПИ 41112.503.2466, изискано с писмо с изх. № 94-00-2759/24.10.2018 г. на кмета на Община Кюстендил, получено с известие за доставяне R: ИД PS 2500 000JKB Q. Срещу В. е съставен Акт №3/30.01.2019 г. за това, че в качеството си на собственик не е представил изисканото с горепосоченото писмо обследване за процесния строеж. Към акта е приложено писмото с изх. №94-00-2759/24.10.2018 г. на кмета на Община Кюстендил, с което на Р. и И. В. е даден едномесечен срок от получаването му да представят в Община Кюстендил комбинирана скица, в която да са нанесени границите на ПИ 41112.503.2466 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, имот пл. сн. № 7026 и № 1529 от кадастралния план на гр. Кюстендил, двуетажната жилищна сграда и постройката на допълващо застрояване около нея, както и обследване по чл. 21 от Наредба № 5/2006 г. на двуетажната жилищна сграда и постройката на допълващо застрояване около нея. Нарушението е квалифицирано в акта по чл. 232, ал. 5, т. 3 от ЗУТ. Въз основа на съставения акт е издаденото процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта, но нарушението е квалифицирано по чл. 233 от ЗУТ във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наредба №5/2006 г. Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на процесния акт и издаденото въз основа на него НП – в акта не са посочени дата и място на нарушението, а в наказателното постановление необосновано е посочена като дата на нарушението датата на съставяне на акта, както и че неправилно бланкетната санкционна норма на чл. 233 от ЗУТ е обвързана с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 5/2006 г., която не предписва конкретно правило за поведение, насочено към жалбоподателя.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон– правилно.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на районния съд за нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както в акта, така и в наказателното постановление ясно е описано вмененото на жалбоподателя деяние с всички негови реквизити, като е посочено, че не е представил обследването, изискано с писмо с изх. № 94-00-2759/24.10.2018 г. на кмета на Община Кюстендил, получено с известие за доставяне R: ИД PS 2500 000JKB Q. Описанието на извършеното чрез бездействие административно нарушение инкорпорира в себе си и мястото на неговото извършване, а именно – Община Кюстендил. Доколкото нарушението се осъществява чрез бездействие и продължава и към датата на констатирането му, а именно – 30.01.2019 г., това е и датата на неговото извършване.

Законосъобразен е обаче изводът на районния съд за неправилно приложение на санционната норма от административнонаказващия орган. С процесното наказателно постановление В. е санкциониран за това, че като собственик на строеж „жилищна сграда” с идентификатор 41112.503.2466.1, изградена в ПИ 41112.503.2466, не е представил обследване по глава трета „Обследване на съществуващи строежи” от Наредба № 5/2006 г. за този строеж, изискано с писмо с изх. № 94-00-2759/24.10.2018 г. на кмета на Община Кюстендил, получено с известие за доставяне R: ИД PS 2500 000JKB Q. Цитираното нарушение подлежи на санкциониране по чл. 232, ал. 5, т. 3 от ЗУТ, който предвижда наказание глоба от 1000,00 до 5000,00 лева, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, на лице, което не осигури достъп, не представи необходимите документи, данни, легитимация и писмени справки на контролните органи. За допуснатото нарушение обаче нарушителят е санкциониран съгласно разпоредбата на чл. 233 от ЗУТ, която предвижда наказание глоба от 100,00 до 500,00 лева за други нарушения на ЗУТ, приетите от Министерския съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях, ако по друг закон не е предвидено друго наказание. Тази разпоредба е обща и санкционира нарушенията, които не са изчерпателно посочени в чл. 232 от ЗУТ или друг закон. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредба №5/2006 г., която не се съдържа правило за поведение, което може да бъде нарушено и да подлежи на санкциониране (същата предвижда възможност за извършване на обследване на съществуващ строеж освен в случаите по ал. 1 и по всяко време при експлоатацията му по желание на собствениците или по искане на контролните органи), административнонаказващият орган е дал неправилна квалификация на нарушението.  

 

 

 

При издаването на дадено наказателно постановление следва да е налице единство между описаното нарушение и неговата правна квалификация. Липсата на единство води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере за което точно нарушение е санкционирано – за това, което е описано в мотивите на наказателното постановление или за това което, е посочено в санкционната му част. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност.

Настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи, че в случая е налице и друго съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление – разминаване между посочената в акта и в наказателното постановление за нарушена норма. Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Цитираната норма не касае всяко нарушение в акта за установяване на административно нарушение, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възможност за представяне на писмени възражения по него. Недопустимо е по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в акта нарушение (деяние, място и дата на извършване) и посочената като нарушена правна норма, както и с наказателното постановление да се ангажира отговорността за нарушение, различно от посоченото в акта такова – с дадената му правна квалификация и описание от фактическа страна. Подобно противоречие би могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов акт, стига да на са изтекли преклузивните срокове, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1, изр. 1 от същият закон наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й. Това означава, че наказващия орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в акта лице на съответното административно нарушение – с дадените му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение на соченото като нарушител лице се „повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на наказателното постановление актът да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо, макар и при същата фактическа обстановка, с наказателното постановление лицето да бъде наказано за административно нарушение с правна квалификация, различна от тази, дадена в акта за установяване на административното нарушение.

По изложените съображения процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и правилно е отменено от районния съд.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

                                                                  Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 246/15.07.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 650/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.

           

 

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                   2.