№ 635
гр. П., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220101237 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на А. С. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Щ., общ. Л., обл. П., ул. “П.”, № 61, чрез адвокат Л.Д.
Д. от гр. П. ул. „ Ц. С.” №14, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град
София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21.
В исковата молба се сочи, че между страните съществува служебно правоотношение,
тъй като ищецът е бил държавен служител на длъжност старши надзирател от надзорно-
охранителния състав в ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието гр. София, с местоизпълнение на служебните задължения в
Затвора гр. П.. Сочи се, че в период от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г., същият е изпълнявал
служебните си задължения в дежурства по предварително утвърден месечен график на
смени за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2019 г. на 12 часов режим на работа, а за периода
от 01.01.2019 г. до 01.01.2020 г. на 24 часов режим на работа при сумирано изчисляване на
работното време в часове за тримесечен отчетен период. Сочи правната уредба уреждаща
статута на държавните служители от ГДИН при МП, техните права и задължения
Твърди, че работното време на ищеца за отчетен период, като служител, работещ при
сумирано изчисляване на работното време, включвал: продължителността на положените от
него дежурства по предварително утвърден месечен график, както и часовете труд,
положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания, обиски,
служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи дейности.
Сочи, че ответната страна отказвала да зачете реалната продължителност на всяка
работна смяна на ищеца, която е различна от нормативно установената /12 и 24часа/, като на
1
практика не отчита като работно време съпътстващите нарядите дейности. При 12 часов
режим на работа ищецът е изпълнявал служебните си задължения в Затвора П. средно около
16 пъти месечно, а при 24 часов режим средно около 8 пъти на месец през исковия период.
Твърди се, че ищецът реално се е явявал в Затвора П. 15 минути преди началото на
работното време при 12 и 24 часови графици на дежурство на всеки наряд и е освождаван от
наряд значително по —късно след изтичане на 12 и 24 му работни смени. Времето, през
което е осъществявал професионална дейност необходимо за подготовка за инструктаж,
снаряжаване, въоръжаване и оборудване, участие в дейността по провеждане на
инструктажи, необходимото време за придвижване до поста от мястото за инструктаж и
отвод, за сдаване и приемане на наряда на поста от следващото отделение респ. от
следващия надзирател, което включва дейността по приемане и попълване на документи,
обход и проверка състоянието на средствата за сигнализация, врати, решетки, стени,
извършване на обиски и претърсвания, проверка на състоянието и наличността на лишените
от свобода, , времето за придвижваше от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето за
отвод извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на смяната от
длъжностно лице реално продължавало около 2 часа над нормативно установеното за едно
12 или 24 часово дежурство. По време на тези съпътстващи постовата дейност действия,
ищецът изпълнявал служебните си задължения, бил е на разположение на дежурния главен
надзирател с необходимото униформено облекло и снаряжение, явявал се е и е оставал на
територията на затвора, толкова колкото му е било разпоредено в съответствие с решението
на Началника на Затвора П., което правило минутите и часовете, прекарани от ищеца на
територията на затвора преди и след 12 и 24 часовите дежурства в работно време за същия,
което следва да се отчита при сумирането на отработените часове и заплаща от ГДИН като
извънреден труд, в случаите когато има надвишаване на нормата работно време за отчетен
период.
По този начин, поради нереално отчитане на фактическата продължителност на всяка
смяна, в случаите когато ищецът е надвишавал нормата си работно време за отчетен период,
същият е полагал извънреден труд, който не е бил отчитан в пълен размер, нито заплащан в
цялост като такъв с 50% увеличение на база на основното и трудово възнаграждение.
Сочи се, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на
ищеца през исковия период е ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ
отчетния период, тъй като съгласно Вътрешните правила за организацията на работната
заплата в ГДИН месечните трудови възнаграждение се изплащат до 25-то число на месеца,
т.е. задължението е изпълнимо до 25-то число, и длъжникът е в забава след изтичане на
падежа.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5500 лева /хиляда лева/,
представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за общо 650 часа извънреден труд,
вследствие неотчетено работно време от ищеца в периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г.,
ведно със сумата от 500 лева, представляваща сбор oт мораторните лихви върху всяко
2
вземане на главницата от възникването му /от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен
период в исковия такъв, до подаването на ИМ/, както и законната лихва върху главницата от
предявяване на ИМ до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В хода по същество за ищеца се явява адвокат Д., който моли съда да уважи предявената искова
претенция.
проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или процесуален
представител за ищеца.
В срока по чл.131 ГПК, ответната страна чрезюрисконсулт Р. ТР. Р. депозира отговор,
в който изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция.
Посочва, че твърденията на ищеца, че ГД“ИН“ отказва да му зачете реалната
продължителност на всяка негова смяна не кореспондирало с обективната действителност и
са манипулативни. В този смисъл сочи, че в Затвора – П., работното време е съобразено с
изискванията за добавяне на извънреден труд за времето 15-минути преди започването на
сутрешния развод на надзирателския наряд, както и времето за смяна на наряда, неговия
отвод, като всичкото сумирано време се добавя към отработените часове и се отчита на
тримесечен период, като извънредния труд се изплаща към заплатата в първия месец след
отчетния период. Сочи нормативната уредба, която следва да намери приложение в
настоящото казус, както и начинът по който се формира извънредния труд и размера на
извънредния труд.
Прави възражение, че претенцията е погасена по давност частично. Претендират се
разноски. Сочи доказателства. Моли съда да му даде възможност до датата на съдебното
заседание да представи справка с изчисления извънреден труд на ищеца, с оглед големия
обем на работа свързана с изчисляването му.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът чрез
юрисконсулт Р.Р. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за част от процесния период от 01.01.2017 г. до
04.10.2019 г. ищецът е заемал длъжността „старши надзирател“ от надзорно-охранителния
състав в ГДИН при Министерство на правосъдието гр. София, с местоизпълнение на
служебните си задължения в Затвора гр. П..
Не се спори, че за част от процесния период – 01.01.2017 г. до 04.10.2019 г. работното
време на ищеца е било разпределено под формата на 12 и 24 -часови дежурства.
По делото са представени справка за месечни заплати на ищеца, за ползваните
отпуски, фишовете за заплати на ищеца за процесния период, справки за отработени часове
и изплатен извънреден труд на ищеца, от които се установява, че на ищеца е начислявано и
заплащано трудово възнаграждение, в т.ч. и извънреден труд. В тези фишове е отразен брой
часове извънреден труд, брой дежурства на официални празници и брой часове нощен труд.
Представена е и справка за различните видове наряди, проведени стрелби, обучения и други,
3
както и протоколи за тяхното провеждане. Представени са и протоколи за отчитане на
положен труд от държавните служители, работещи на смени, за процесния период, за
отчитане на нощния труд (от 22: 00 до 06: 00 часа). Представени са и справки за положения
и изплатен извънреден труд на ищеца през процесния период. От представените Заповеди на
Началника на затвора гр. П., относно реда за разпределена на работното време на
държавните служители в затвора в гр. П. II-ра категория, отчитането му и компенсиране на
работата извън установеното работно време се установявя, разпределението на работното
време при 12-часов и 24-часов наряд, началото и края на наряда, междуседмичната почивка,
начина на отчитане на работното време, полагането на труд извън редовното работно време,
начина на отчитане и документиране на времето на разположение, труда между 22:00 часа и
06:00 часа, както и на положения извънреден труд извън установеното редовно работно
време, компенсирането на служителите за работата извън установеното работно време и
начина на формиране на допълнително възнаграждение.
Относно реда на полагане на дежурствата, времето за явяване, снаряжение, начина на
носенето им и отстъпването от същите, както и реалната продължителност на едно редовно
12-часово дежурство и 24-часово дежурство в Затвора гр. П. са събрани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел на ищеца.
От показанията на В. С. К., който е бил колега на ищеца се установява, че режимът на
работа бил променян няколко пъти от 12 ч. на 24 ч. и обратното. Сочи, че със заповед на
началника се изисквало да се ходи 15 минути по-рано на работа, в случая в 07:45 часа, а в
08:00 часа започвал инструктажа за наряда, като тези 15 минути се давали за подготовка -
запознаване с нормативните документите, нови положения в различни ситуации, проверка за
опретността. Обикновено продължавал до 08:15 часа – 08:20 часа, но се случвало да
продължи и повече време, като след приключването се получавало оръжието, проверката,
извършваше на приемане и издаване на наряда с предното отделение по дежурството.
Посочва, че през това време се извършвала проверка за изправността на съоръженията на
материално техническата база, сигнално-охранителната техника, документацията и проверка
на наличността на лишените от свобода. Това са били служебните задължения, като
уточнява, че служителите били максимално експедитивни. Изяснява, че приемането и
издаването на наряда приключвал към 09:15 часа – 09:20 часа и след това започвали обиска
по претърсване и си тръгвали към 09:30 часа. До мястото за отвод им отнемало около 10
минути до стигане до мястото за наряд. Отводът се правил от дежурния на смяна - гл.
надзирател и от инспектор по охраната и командира на отделението в рамките на 10
минути. Изяснява, че смятана им приключвала около 09:30 часа при 24-часово дежурство,
въпреки, че трябвало да приключват, работното време до 08:00 часа, принципно. Уточнява,
че в периода от 08:00-09:30 часа след като им е свършило строго определеното време, до
09:00 часа приемат постовете. След като приключила проверката за наличност и се окажело,
че всичко е наред тогава се подписвали в постовата книга, че е издал поста. След, което се
предвижвали към стаята за инструктаж и очаквали да се поставят следващите задачи или
инструкции - оценка и развод на наряда и след това в 09:30 часа си тръгвали. Изяснява каква
4
били продължителността и при 12-часовите смени - отивали 15 минути по-рано и вечерта си
тръгвали към 21:15 часа, вместо в 20:00 часа. А когато били нощна смяна се явявали на
работа в 19:45 часа вечерта, като на сутринта в 09:30 часа си тръгвали, като извършвали
същите дейности, които споделил за 24-часовия режим на работа.
От показанията на свидетеля Г. Ф. Ф. служител при ответника, на длъжност началник
сектор „Надзорно-охранителна дейност“, се установява, че в Затвора в гр. П. се пускали
докладни или протокол за всеки конкретен случай, когато е над нормата и има извънреден
труд. Уточнява, че при вдигане под тревога и когато не е изпълнен до край графика и учебни
занятия, преди да е приключило тримесечието това се зачитало за работно време и влизало в
трудовата норма, ако е над нормата за тримесечието представлявал извънреден труд, ако е
под нормата не. Посочва, че той отговарял за учебните занятия и за провеждането на
частични и масирани обиски. В тази връзка изяснява, че в рамките на календарната година
служителите били ангажирани с учебна година от м. октомври до м. май. За всеки месец
били по 2 часа, с изключение на стрелбите, където били 4 часа, като тези 4 часа са веднъж на
учебен период от 8 месеца. Т. е. общо ставали 20 часа за занятия. Посочва, че тези занятия се
провеждали въз основа на План за учебната година и там било регламентирано
времетраенето по практическа, физическа подготовка, по стрелкова и т. н. По отношение на
масираните обиски и претърсвания в рамките на месеца се правили, когато се провеждат
занятията. Сочи, че масираните обиски са извън тези 2 часа за занятие, но просто се
провеждали в същия ден на занятието. Уточнява, че се изготвяли се графици за планирани
обиски, месечен график по всеки ден къде трябва да се прави обиск, в кои отделения. В този
график можело да се види на коя дата са проведени обиските, но продължителността не се
виждала. Изяснява, че тези обиски се извършвали по време на работа и не касаело
извънредния труд. Уточнява, че времетраенето на масираните обиски е около 30-40 минути,
а при немасираните обиски зависило според ситуацията, според хората в килиите. Споделя,
че времето за занятия, за масираните и не масираните обиски /претърсване/ се включват в
трудовата норма за тримесечието, но същите не били в отделна колона в протоколите за
извънреден труд, а са включени в нормата. Уточнява, че когато те са извън тази норма,
тогава се заплащат като извънреден труд и имало заповед, по която се изплащат. Изяснява,
че общо обработени часове по график включват нарядите, часовете, които имат да доработят
служителите поради неизпълнение на нормата и занятията, отводи, разводи и масираните
обиски. Немасираните обиски били ежедневни, като се провеждали в работно време.
Свидетелят уточнява, какво действа се предприемали, в случай, че служителите не били
достигнали тримесечната си норма – допълнително били повиквани в някой от почините си
дни, за да доработят тези часове. Споделя, че времето за учебни тревоги и бойна
мобилизационна дейност се обективират в годината веднъж или два пъти, като това се
отразявало със заповед от началника на затвора и въз основа на тази заповед се изплащал
извънреден труд, ако е над предвидената норма. Изяснява, че масираните и немасираните
обиски се отчитат, когато са извън работно време със заповед. При ходене в болница се
заплащало по същия начин с докладна записка, ако е извънреден труд се отразявало в
протокола съгласно заповед, като уточнява, че това се правило, ако е над нормата.
5
Гореописаните документи, показанията на свидетелите, ведно с документацията,
находяща се в Затвора в гр. П., вкл. ведомостите за заплати и ежедневните ведомости,
цялата документация във връзка с полаганите дежурства, са изследвани от в. л. Л.Ц., чиито
заключения по допуснатата ССЕ и допълнителни ССЕ са изслушани и приети по делото.
В заключенията в. л. Л.Ц. е изчислило колко часа извънреден труд е положил ищецът
през всеки отчетен период /тримесечен/ през исковия период, какъв е размерът на
дължимото на ищеца допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд
за всеки отчетен период, което не е заплатено от ответника, броят полагани дежурства от
ищеца, норма времето за всеки един отчетен период. Вещото лице е посочило и размера на
дължимите мораторни лихви върху незаплатеното допълнително възнаграждение.
Съдът кредитира заключенията на това вещо лице като обективно и компетентно
изготвени, на база на събрания доказателствен материал по делото и нормативната уредба
досежно сумарното изчисляване на работното време на служителите в затвора в гр. П..
При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:
Районен съд П. е сезиран искове с правно основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС, във вр. с
чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Между страните не се спори, а и се установи от събраните по делото доказателства,
че в част от процесния период – от 01.01.2017 г. до 04.10.2019 г. ищецът е работил като
„старши надзирател“ от надзорно-охранителния състав в ГДИН при Министерство на
правосъдието гр. София, с местоизпълнение на служебните си задължения в Затвора гр. П..
Ищецът се явява "държавен служител, по смисъла на ЗДСл, ЗМВР и ЗИНЗС. Съобразно
чл.19, ал.1 от ЗИНЗС, служителите в ТД "ИН" и териториалните й поделения, каквото е
Затвора – П., са държавни служители и лица, работещи по трудов договор. За държавните
служители, се прилагат правилата относно държавната служба по ЗМВР, доколкото в ЗДСл
не е установено друго. Не се спори, че за част от процесния период – 01.01.2017 г. до
04.10.2019 г. работното време на ищеца е било разпределено под формата на 12 и 24 -часови
дежурства, както и че служебното време на ищеца като държавен служител, полагащ
дежурства по график, се изчислява сумарно.
Спорни са няколко обстоятелства – каква е била продължителността на всяко
дежурство, която е отчитана и заплащана, следва ли в работното време на дежурството да се
включи не само нормативно установения 12-часов период, респективно 24-часов период, а и
времето от реалното явяване на работа до реалното напускане на работното място, как
точно следва да бъде изчислен и заплатен извънредния.
Съгласно чл.16а, ал.1 ППЗИНЗС нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал.2 за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-
часови наряди по утвърден график. В извънредни ситуации, отдалеченост на обекта или
когато численият състав или изпълнението на отделни служебни дейности не позволява
6
организирането на работата на 8- и 12-часови наряди, могат да бъдат установени и 24-часови
наряди. Работното време на служителите, които изпълняват дейности по ал.2 и 3, се
определя със заповед на Г. д. на ГДИН съобразно щатната численост и особеностите на
охраняемите обекти по предложение на Началника на съответната териториална служба или
по своя инициатива. При служебна необходимост със заповед на Началника на
териториалната служба продължителността на работното време на държавните служители,
работещи в наряд, може да бъде удължено, но не с повече от една втора от нормалната
дневна продължителност на работното време. За държавните служители, с изключение на
служителите по ал.2 - 5, се установява ненормиран работен ден. Държавните служителите от
ГДИН и териториалните й служби получават компенсация за нощен труд съгласно Закона за
Министерството на вътрешните работи и правилника за неговото прилагане.
Тази разпоредба от ЗИНЗС е нова, приета с ДВ бр. 20 от 2014 г., като съгласно
чл.16б, ал.3 от ППЗИНЗС, също приета с ДВ бр. 20 от 2014 г. когато дейностите по ал.2 - по
време на наряд или дежурство, се изпълняват от един държавен служител или характерът на
дейността не позволява ползването на почивки, на държавните служители се осигурява
време за хранене, без да се прекъсват изпълняваните задължения.
Съгласно чл.16в, ал.1 от ППЗИНЗС за държавните служители, които изпълняват
дейности, чието осъществяване изисква специфична организация на работа, със заповед на
Г. д. или на Н. на съответната териториална служба може да се установява време на
разположение или режим на 12- или 24-часово дежурство.
Съобразно разпоредбата на чл.290, ал.1 и 2 от ППЗИНСЗ, ищецът като "старши
надзирател" в Затвора в гр. П. е част от надзорно-охранителния състав на същия, като
задачите на надзорно-охранителния състав са изброени в чл.291 от ППЗИНЗС. В точка П. на
посоченият член е посочено, че една от основните задачи на надзорно-охранителният състав
в Затвора, е осъществяването на постова служба. Постовата служба се носи от наряд,
назначен от Началника на затвора, който се състои от дежурен главен надзирател, дежурен
командир на отделение и надзиратели - чл.300, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС.
Разпоредбите в ППЗИНЗС, частично уреждащи начина на изчисляване на работното
им време, са отменени, като в случая съгласно разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗИНЗС за
държавните служители по ал.1, т.1 – тези, които пряко осъществяват дейности по
изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража, какъвто е
ищецът, се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството
на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго. Доколкото в ЗИНЗС и
ППЗИНС към процесния период липсват конкретни правила относно продължителността на
служебното време, уредбата на същото, както и на извънредния труд, то следва да се
приложат съответните норми от Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ действащ в процесния период,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия текст пък
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
7
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Сочената разпоредба е била изменена, като в периода 24.02.2015 г. /ДВ бр. 14/ 20.02.2015 г. /
до 14.10.2016 г. /ДВ бр. 81/ 2016 г. / периодът на отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал.5,
т.2 на чл.187 от ЗМВР /действаща в процесния период/ работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал.6
урежда правилото, че извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
Относно продължителността на тези дежурства, съдът намира същата е била, както
следва – за полаганите на работното място в Затвора в гр. П. такива – не 12 часа, а 13 часа и
45 минути, не 24 часа, а 25 часа и 45 минути, тъй като това е реалната продължителност на
същите от момента, в който лицата реално са се явявали и е следвало да се явят на работа, до
момента, в който те са били освобождавани и реално са напускали работното си място, като
това е минималната продължителност на тези дежурства и реалната такава в определени дни
е надхвърляла тези часове. Част от това допълнително време, а именно явяването,
снаряжаването и разоръжаването, представляват дейности, свързани с подготовката за
приемане и подготовката за сдаване на дежурство, тези дейности са абсолютно
задължителни и дежурството не може нито да бъде поето, нито да бъде сдадено, без те да
бъдат извършени. Времето за самото приемане и сдаване на дежурството при всички случаи
представлява част от самото дежурство и от работното време. През цялото това време – от
момента на явяването си до напускане територията на Затвора П., ищецът е реално
ангажиран и полага труд. Всички тези дейности, представляват част от дейността на ищеца
като старши надзирател и са време, в което той реално е ангажиран, за да изпълни
дежурството си. Това представляват реално отработени часове, свързани с носенето на
дежурството. Ето защо съдът намира, че същите представляват част от продължителността
на служебното време на ищеца. Ето защо съдът намира за основателно твърдението на
ищеца, че тези часове следва да бъдат включени при изчисляване на общата
продължителност на служебното му време.
При определянето на реалната продължителност на служебното време на ищеца при
24 часов наряд, за част от процесния период - за периода от 13.03.2018 г. до 12.11.2018 г. и за
периода от 01.06.2019 г. до 01.01.2020 г. следва да бъдат съобразени Заповеди на
Началника на затвора, представен с отговора на искова молба, относно реда за разпределена
на работното време на държавните служители в затвора в гр. П. II-ра категория, отчитането
му и компенсиране на работата извън установеното работно време, където е предвидено, че
при 24-часов наряд действителната му продължителност е 24 часа и 30 минути. Установи се
от събраните по делото доказателства – приложените писмени доказателства и разпита на
свидетеля Филипов, че тези 30 минути за изплатени на ищеца. Във връзка с горното съдът
счита, че през горепосочения период - от 13.03.2018 г. до 12.11.2018 г. и за периода от
01.06.2019 г. до 01.01.2020 г., за 24-часов наряд, реалната продължителност на дежурството
е била 25 часа и 15 минути.
8
По отношение на часовете труд, положени от него извън даваните дежурства под
формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други
съпътстващи дейности, съдът счита, че по категоричен начин от събраните гласни
доказателствени средства – разпитът на свидетеля Филипов, които съдът цени като логични,
последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, се установи, че тези
часове труд, в случай, че са над нормативно установените за тримесечния период, са
изплатени на ищеца, под формата на извънреден труд. Тук е моментът да се посочи, че не
бяха ангажирани никакви доказателства от ищеца, с който да се обори доказателствената
стойност на тези свидетелски показания. Единственото ангажирано доказателство беше
разпитът на свидетеля Кръстев, който свидетелства, само и единствено за
продължителността на 12-часовия и 24 часовия наряд, но не и са извънредно полаган труд,
касаещ горепосочените действия извършвани от „надзорно-охранителния състав“ на Затвора
гр. П., в т.ч. и ищецът.
По отношение на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност: На първо место следва да се отбележи, че доколкото в специалните ЗИНЗС,
ППЗИНС и ЗМВР, липсват разпоредби, регламентиращи погасителната давност на искове
свързани със спорове относно служебното правоотношение между страните /с изключение
на тези касаещи имуществената отговорност на служителя, пред каквато хипотеза не сме
изправени в процесния случай/, районният съд намира, че следва по аналогия /арг. чл. 46,
ал.2 ЗНА/ да намери приложение нормата на чл.125 ЗДСл, съгласно която имуществените
спорове се предявяват в тригодишен срок по общия исков ред, чл.111, б."а" от ЗЗД, според
която вземанията за възнаграждения за труд, за които не е предвидена друга давност, се
погасяват с изтичане на тригодишна давност, и чл.358, ал.1, т.3 от КТ, в която е предвиден
тригодишен давностен срок по всички останали трудови спорове, с изключение на кратките
едно и двумесечни срокове по първите две точки на горната норма. Възнаграждението за
положен извънреден труд несъмнено притежава характеристиките на трудово
възнаграждение, доколкото представлява заплащане срещу престиран труд, включително и
извънреден труд, извън установеното работно време, който труд е положен по силата на
сключен между ответника - работодател и ищеца - служител договор за упражняване на
такъв труд и на възникналите въз основа на него служебни правоотношения между страните,
а освен това и вземанията за извънреден труд са включени в брутното месечно
възнаграждение на служителя съобразно чл. 176 вр. с чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Ето защо
правото на иск за всички вземания на ищеца над 3 - годишния период преди завеждане на
иска - 08.04.2021 г. е погасено по давност, поради което и исковете в частта им до началото
на този период - 08.04.2018 г., следва да бъдат отхвърлени. Следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.3 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/
действащ в процесния период предвижда, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. В този смисъл следва да се приеме, че възнаграждението за
първото тримесечие на 2018 г. е било дължимо и е следвало да бъде платено до края на м.
април 2018 г., съответно тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. "а" от ЗЗД по
9
отношение на това възнаграждение е изтекла в последния ден на м. април 2021 г., т.е
възнаграждението на ищеца за положен от него извънреден труд през първо тримесечие на
м. април 2018 г. също следва да му бъде присъдено. Горното се отнася и за претенцията за
обезщетение за забава.
Във връзка с изложеното, предявената искова претенция на ищеца за главница,
следва да се отхвърли като неоснователна за периода от 01.01.2017 г. до 07.04.2018 г., вкл.. В
същия период следва да се отхвърли и претенцията за мораторна лихва.
Претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена и за периода от 05.10.2019 г. до
01.01.2020 г., тъй като през този период ищецът не се е намирал в служебни
правоотношения с ответника. Същото се отнася и за претенцията за мораторна лихва за
посочения период.
По размера на предявения главен иск, съдът съобрази заключението на приетата по
делото експертиза с вх. № 8295/19.04.2022 г., от което се установява, че обезщетението за
положения от ищеца извънреден труд за периода от 08.04.2018 г. до депозирането на
исковата молба е в размер на 1377,15 лева, а размерът на дължимото обезщетение за забава
за същия период е в размер на 309,15 лева. До тези сума следва да бъдат уважени
предявените искове. В останалата си част – за главница над тази сума до претендирания
размер от 5500 лева следва да се отхвърли като неоснователен и частично погасен по
давност. Претенцията за мораторна лихва също следва да се отхвърли над сумата от 309,15
лева до претендирания размер до 500 лева, като неоснователен и частично погасен по
давност.
Като законово последица от уважаването на главния иск, следва да се уважи и
претенцията за заплащане на обезщетение за забава от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 08.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземнаето.
Съдът счита, че не следва да се произнася по направеното от ответника в хода на
делото по същество, възражение за прихващане - при уважаване на исковата претенция на
ищеца, да бъде извършено прихващане с изплатен на ищеца отпуск за единадесет дни, тъй
като се явява преклудирано.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция, но такива не следва да му се
присъждат по следната причина. По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че е уговорено възнаграждение в размер на 680 лева, като
срок за неговото изплащане е посочен „до приключване на делото“. В него не се съдържа
изявление, че определена сума е платена. Предвид това, настоящият съдебен състав не може
да достигне до извод относно реалното извършване от страна на ищеца на твърдения разход
в размер на 680 лева, а с това и до възможността същият да бъде присъден в тежест на
ответника. В подкрепа на това разбиране са задължителните за съда разяснения, дадени в т.1
на Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк. дело № 6/2012 г.
на ОСГТК, в която е прието, че разноските за правна защита, като форма на разход в
10
производството, подлежат на възмездяване единствено в случай, че реалното им заплащане
от страната е доказано. Изяснено е също, че в договора за правна защита и съдействие
следва да бъде указан начинът на заплащане - в брой или по сметка. Когато сумата е платена
по банков път, това обстоятелство подлежи на положително установяване със съответните
удостоверителни банкови документи. В случаите на платено в брой адвокатско
възнаграждение, за да се приеме, че договорът за правна защита има характера на разписка,
удостоверяваща плащането, е необходимо в същия изрично да бъде вписано не само, че
възнаграждението е платено, но и, че това е осъществено в брой. В процесния случай в
пълномощното не е отбелязано, че е платено определено адвокатско възнаграждение.
Липсват и представени документи, които да удостоверяват това обстоятелство, с оглед на
което следва да се приеме, че ищецът не е направил разход, а ответникът не следва да бъде
осъждан за заплащане на недоказани, а с това и на неизвършени разноски.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, във връзка с т.23 ТР № 6/2012 г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Пловдив дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на
105,09 лева, от които 55,09 лева ДТ по иска за заплащане на извънреден труд и 50 лева по
иска за мораторна лихва. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда.
В полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за ССчЕ, които
са направени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковата молба, а
именно – 279,45 лева.
С оглед изхода на делото, право на разноски има и ответника, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция. На основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на
ответника следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство от
юрисконсулт в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По
правилото на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и съобразно
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждението за
юрисконсулт в размер на 180 лева. Съразмерно на отхврълената част от исквоата претенция,
ищецът следва да заплати на ответника сумата в размер на 129,42 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
По тези съображения, Районен съд П.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул.
„Генерал Николай Г. Столетов” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС, във
вр. с чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, на А. С. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Щ., общ. Л., обл. П., ул. “П.”, № 61, дължимото му
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от
08.04.2018 г. до 04.10.2019 г., вкл. в размер на 1377,15 лева, както и обезщетение за забава в
11
размер на 309,15 лева, за периода от 08.04.2018 г. – 04.10.2019 г., вкл., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2021 г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над присъдената сума в
размер на 1377,15 лева до претендирания размер от 5500 лева и за периода от 01.01.2017 г.
до 07.04.2018 г. и за периода от 05.10.2019 г. до 01.01.2020 г., вкл. и иска за обезщетение за
забава над присъдената сума в размер на 309,15 лева, до претендирания размер от 500 лева и
за периода от 01.01.2017 г. до 07.04.2018 г., вкл. и за периода от 05.10.2019 г. до 01.01.2020
г., като неоснователни и погасени по давност /за периода от 01.01.2017 г. до 07.04.2018 г.,
вкл./.
ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Щ., общ. Л., обл. П., ул.
“П.”, № 61, ДА ЗАПЛАТИ, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София,
бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 129,42 лева, съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул.
„Генерал Николай Г. Столетов” № 21, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по
сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 105,90 лева и възнаграждение за
вещо лице в размер на 279,45 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12