Решение по дело №200/2021 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 36
Дата: 1 ноември 2021 г.
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20212160200200
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Поморие, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Административно
наказателно дело № 20212160200200 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН и е образувано по жалба от „ЗТВ“ ЕООД,
ЕИК..., със седалище и адрес на управление гр..., представлявано от управителя М. Р. П.,
против наказателно постановление (НП) № 76/04.08.2021 г. на и.д. директор на РИОСВ –
Бургас, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер 2 000 лв., на
основание чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите (ЗВ), затова, че на 12.05.2021 г., в гр..., не
изпълнява условията, определени в Разрешително № 23740061/18.05.2020 г., издадено от
директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна, за обект „Канализационна
система на производствено база за графитни четки и контактни тела за апаратура за ниско и
средно напрежение“, а именно: след 31.12.2020 г. да не допуска в отпадъчните води
приоритетно опасното вещество Кадмий. Заустването на приоритетно опасното вещество
кадмий се счита преустановено, ако измерената концентрация на веществото в отпадъчните
води не надвишава концентрацията на същото, измерена във водата на довеждащия
водопровод, захранващ производствената дейност, при пробовземане едновременно на вход
на водопровода и на изхода на площадката. При собствен мониторинг, извършен на
12.05.2021 г., измерената стойност на веществото кадмий в довеждащия водопровод е по-
малка от 0.0011 mg/l, а на изход локална пречиствателна станция за химически замърсени
води резултатът за кадмий е 0.0063 mg/l, която концентрация надвишава тази, измерена във
водите на довеждащия водопровод.
Като правна квалификация на нарушението административнонаказващият орган (АНО) е
1
посочил нормата на чл.48, ал.1, т.11 ЗВ.
В жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно
и неправилно, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се представлява от пълномощник –
адвокат, който поддържа жалбата на наведените с нея основания.
АНО представя преписката по проведеното пред него производство.
В съдебно заседание негов процесуален представител - юрисконсулт оспорва жалбата и
моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежен субект, посочен като нарушител в
обжалваното НП. Постановлението е връчено на на жалбоподателя при спазване
изискванията на чл.58, ал.1 ЗАНН, по пощата, с известие за доставяне (обратна разписка),
приложено по делото на 12.08.2021 г. Жалбата срещу НП е подадена на 19.08.2021 г., също
по пощата, видно от пощенското клеймо на приложения към делото плик, в срока по чл.59,
ал.2 ЗАНН.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление
съдът взе предвид следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на извършено административно нарушение (АУАН) № 76/22.07.2021 г.,
съставен от Ст. Д. Н. – главен експерт „Опазване на водите”, дирекция „КПД” при РИОСВ –
Бургас.
В обстоятелствената част на акта е отбелязана фактическа обстановка идентична с тази в
издаденото наказателно постановление.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл.201, ал.1 ЗВ, актове за нарушенията по чл.200, ал.1 ЗВ, с изключение на
нарушенията по т. 16 и т. 34 – 41, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от
министъра на околната среда и водите.
Процесното нарушение несъмнено попада в обхвата на посочената норма.
По делото e представена заповед № РД-709/09.07.2021 г.q на министъра на околната среда и
водите, от която безспорно се установява, че актосъставителката С.Н. е компетентно
длъжностно лице по смисъла на чл.201, ал.1 ЗВ.
2
Съгласно чл.201, ал.2 ЗВ, наказателните постановления по ал. 1 на чл.201 ЗВ, се издават от
министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица или от
директорите на басейновите дирекции.
Видно от представената по делото заповед № РД-8/10.01.2011 г., издалата НП Зинка
Стойкова, за която не се спори, че е изпълнявала длъжността директор на РИОСВ – Бургас
към момента на издаване на НП, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.201, ал.2
ЗВ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не са посочени датата и
мястото на нарушението.
В АУАН и НП е посочена датата на пробовземането, при извършения собствен мониторинг,
а именно 12.05.2021 г., пункта за мониторинг – на изход локална пречиствателна станция за
химически замърсени води, както и е посочено, че измерената стойност на веществото
кадмий в довеждащия водопровод е по-малка от тази на изход локална пречиствателна
станция за химически замърсени води, с което описание, нарушението е надлежно
индивидуализирано. Изрично в този смисъл Решение № 1931/13.11.2019 г. по к. а. н. д. №
1785/2019 г. и Решение № 26/08.01.2020 г. по к. а. н. д. № 2872/2019 г. на АдмС – Бургас.
Фактическата обстановка относно нарушението, предмет на издаденото НП, по същество не
се оспорва от жалбоподателя и безспорно се установява от събраните по делото
доказателства, в това число показанията на свидетелката и актосъставител С.Н..
Не се спори, че с Разрешително № 23740061/18.05.2020 г., издадено от директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна, на жалбоподателя „ЗТВ“ ЕООД, за обект
„Канализационна система на производствено база за графитни четки и контактни тела за
апаратура за ниско и средно напрежение“, титулярът на разрешителното и жалбоподател е
задължен след 31.12.2020 г. да не допуска в отпадъчните води приоритетно опасното
вещество Кадмий, като заустването на кадмий се счита преустановено, ако измерената
концентрация на веществото в отпадъчните води не надвишава концентрацията на същото,
измерена във водата на довеждащия водопровод, захранващ производствената дейност, при
пробовземане едновременно на вход на водопровода и на изхода на площадката.г.
Безспорно е, че жалбоподателят не е изпълнил горепосоченото условие на разрешителното
към посочената в АУАН и НП дата – 12.05.2021 г., поради което АНО правилно е приел, че
е налице осъществено административно нарушение по чл.48, ал.1, т.11 ЗВ, която норма
задължава водоползвателите – титуляри на разрешителни да изпълняват условията на
последните и правилно и законосъобразно е ангажирал обективната
административнонаказателна отговорност на нарушителя съобразно санкционната норма на
чл.200, ал.1, т.2 ЗВ, предвиждащ имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 10 000 лв. за
юридическо лице, което ползва воден обект, какъвто воден обект по смисъла на §1, т.34 от
ДР на ЗВ е посоченото в разрешителното „Кабаково дере/Джурджулата“, в отклонение от
3
предвидените условия в разрешителното.
Изтъкнатите в жалбата и безспорни по делото обстоятелства, че преди и след процесното
нарушение дружеството не е допускало други такива нарушения не водят до отпадане на
безвиновната административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а следва да се
отчетат и са отчетени от АНО като обстоятелства по чл.27 ЗАНН, при определяне размера
на наказанието, което правилно и законосъобразно е наложено в минималния предвиден от
закона размер.
Предвид горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 76/04.08.2021 г. на и.д. директор на
РИОСВ – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН и е образувано по жалба от „ЗТВ“ ЕООД,
ЕИК..., със седалище и адрес на управление гр..., представлявано от управителя М. Р. П.,
против наказателно постановление (НП) № 76/04.08.2021 г. на и.д. директор на РИОСВ –
Бургас, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер 2 000 лв., на
основание чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите (ЗВ), затова, че на 12.05.2021 г., в гр...., не
изпълнява условията, определени в Разрешително № 23740061/18.05.2020 г., издадено от
директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна, за обект „Канализационна
система на производствено база за графитни четки и контактни тела за апаратура за ниско и
средно напрежение“, а именно: след 31.12.2020 г. да не допуска в отпадъчните води
приоритетно опасното вещество Кадмий. Заустването на приоритетно опасното вещество
кадмий се счита преустановено, ако измерената концентрация на веществото в отпадъчните
води не надвишава концентрацията на същото, измерена във водата на довеждащия
водопровод, захранващ производствената дейност, при пробовземане едновременно на вход
на водопровода и на изхода на площадката. При собствен мониторинг, извършен на
12.05.2021 г., измерената стойност на веществото кадмий в довеждащия водопровод е по-
малка от 0.0011 mg/l, а на изход локална пречиствателна станция за химически замърсени
води резултатът за кадмий е 0.0063 mg/l, която концентрация надвишава тази, измерена във
водите на довеждащия водопровод.
Като правна квалификация на нарушението административнонаказващият орган (АНО) е
посочил нормата на чл.48, ал.1, т.11 ЗВ.
В жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно
и неправилно, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се представлява от пълномощник –
адвокат, който поддържа жалбата на наведените с нея основания.
АНО представя преписката по проведеното пред него производство.
В съдебно заседание негов процесуален представител - юрисконсулт оспорва жалбата и
моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежен субект, посочен като нарушител в
обжалваното НП. Постановлението е връчено на на жалбоподателя при спазване
изискванията на чл.58, ал.1 ЗАНН, по пощата, с известие за доставяне (обратна разписка),
приложено по делото на 12.08.2021 г. Жалбата срещу НП е подадена на 19.08.2021 г., също
по пощата, видно от пощенското клеймо на приложения към делото плик, в срока по чл.59,
ал.2 ЗАНН.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление
съдът взе предвид следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на извършено административно нарушение (АУАН) № 76/22.07.2021 г.,
съставен от Ст. Д. Н. – главен експерт „Опазване на водите”, дирекция „КПД” при РИОСВ –
Бургас.
В обстоятелствената част на акта е отбелязана фактическа обстановка идентична с тази в
издаденото наказателно постановление.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
1
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл.201, ал.1 ЗВ, актове за нарушенията по чл.200, ал.1 ЗВ, с изключение на
нарушенията по т. 16 и т. 34 – 41, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от
министъра на околната среда и водите.
Процесното нарушение несъмнено попада в обхвата на посочената норма.
По делото e представена заповед № РД-709/09.07.2021 г.q на министъра на околната среда и
водите, от която безспорно се установява, че актосъставителката С.Н. е компетентно
длъжностно лице по смисъла на чл.201, ал.1 ЗВ.
Съгласно чл.201, ал.2 ЗВ, наказателните постановления по ал. 1 на чл.201 ЗВ, се издават от
министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица или от
директорите на басейновите дирекции.
Видно от представената по делото заповед № РД-8/10.01.2011 г., издалата НП Зинка
Стойкова, за която не се спори, че е изпълнявала длъжността директор на РИОСВ – Бургас
към момента на издаване на НП, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.201, ал.2
ЗВ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не са посочени датата и
мястото на нарушението.
В АУАН и НП е посочена датата на пробовземането, при извършения собствен мониторинг,
а именно 12.05.2021 г., пункта за мониторинг – на изход локална пречиствателна станция за
химически замърсени води, както и е посочено, че измерената стойност на веществото
кадмий в довеждащия водопровод е по-малка от тази на изход локална пречиствателна
станция за химически замърсени води, с което описание, нарушението е надлежно
индивидуализирано. Изрично в този смисъл Решение № 1931/13.11.2019 г. по к. а. н. д. №
1785/2019 г. и Решение № 26/08.01.2020 г. по к. а. н. д. № 2872/2019 г. на АдмС – Бургас.
Фактическата обстановка относно нарушението, предмет на издаденото НП, по същество не
се оспорва от жалбоподателя и безспорно се установява от събраните по делото
доказателства, в това число показанията на свидетелката и актосъставител С.Н..
Не се спори, че с Разрешително № 23740061/18.05.2020 г., издадено от директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна, на жалбоподателя „ЗТВ“ ЕООД, за обект
„Канализационна система на производствено база за графитни четки и контактни тела за
апаратура за ниско и средно напрежение“, титулярът на разрешителното и жалбоподател е
задължен след 31.12.2020 г. да не допуска в отпадъчните води приоритетно опасното
вещество Кадмий, като заустването на кадмий се счита преустановено, ако измерената
концентрация на веществото в отпадъчните води не надвишава концентрацията на същото,
измерена във водата на довеждащия водопровод, захранващ производствената дейност, при
пробовземане едновременно на вход на водопровода и на изхода на площадката.г.
Безспорно е, че жалбоподателят не е изпълнил горепосоченото условие на разрешителното
към посочената в АУАН и НП дата – 12.05.2021 г., поради което АНО правилно е приел, че
е налице осъществено административно нарушение по чл.48, ал.1, т.11 ЗВ, която норма
задължава водоползвателите – титуляри на разрешителни да изпълняват условията на
последните и правилно и законосъобразно е ангажирал обективната
административнонаказателна отговорност на нарушителя съобразно санкционната норма на
2
чл.200, ал.1, т.2 ЗВ, предвиждащ имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 10 000 лв. за
юридическо лице, което ползва воден обект, какъвто воден обект по смисъла на §1, т.34 от
ДР на ЗВ е посоченото в разрешителното „Кабаково дере/Джурджулата“, в отклонение от
предвидените условия в разрешителното.
Изтъкнатите в жалбата и безспорни по делото обстоятелства, че преди и след процесното
нарушение дружеството не е допускало други такива нарушения не водят до отпадане на
безвиновната административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а следва да се
отчетат и са отчетени от АНО като обстоятелства по чл.27 ЗАНН, при определяне размера
на наказанието, което правилно и законосъобразно е наложено в минималния предвиден от
закона размер.
Предвид горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
3