Решение по дело №162/2016 на Районен съд - Павликени

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Павликени 30.11.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Радка Цариградска

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело N162 по описа за 2016г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

Ищцата И.Й.К. излага в исковата си молба, че наследодателят й Й. Р. С., починал на ****г., приживе е закупил с НА № ** от **** г. том **, дело № **/1966 г. на ПНС дворно място в гр. *****, представляващо парцел ХVІІІ-*** от кв. *** по плана на гр. ***** с площ 375 кв.м, който е идентичен с парцела, описан в НА №**/****г. на ПРС и се намира в гр.****, ул.”****”№***. Твърди, че баща й е построил двуетажна жилищна сграда в имота, като строежът е приключил към ***/***1968г. и семейството се установило на първия етаж, а родителите на Й. – Р. и М. С. заели втория етаж. Излага, че две години след това при тях се настанило и семейството на Д. Р. С./брат на баща й и наследодател на ответниците/. Излага, че Й. С. построил гараж в своя имот през 1976г., а брат му също построил гараж, без негово разрешение, който ползвало неговото семейство. Ищцата твърди, че при започване на делбено производство през 2014г. случайно установила, че вторият етаж от къщата и единият гараж в имота са декларирани като собственост на Д. С., за което сигнализирала РП **** за неверни декларации. Тогава разбрала, че с НА от ****1968г. нейният наследодател е отстъпил безвъзмездно на брат си Д. правото да построи втори етаж на жилищната сграда, при положение, че към тази дата такъв вече е бил наличен, построен от прехвърлителя по сделката. Оспорва валидността на договора за учредяване право на строеж поради невъзможен предмет /осъществено строителство преди договора/ и поради липса на съгласие, поради неучастие в сделката на съпругата на прехвърлителя.

Моли съда да постанови решение с което на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД да прогласи нищожността на сделката оформена с процесния нотариален акт. Претендира разноски.

Ответниците оспорват допустимостта на иска и излагат становище по същество, като оспорват неговата основателност. Твърдят, че са собственици на 1/2 ид.част от процесното дворно място и са единствени собственици на втория етаж от жилищната постройка, масивна стопанска сграда от 25кв.м. и масивен гараж от 15 кв.м., като правата им произтичат от придобивна давност по чл.79 от ЗС и по наследство. Предявяват насрещен иск за установяване правата им на собственост. Твърдят, че бащата на ищцата приживе е ползвал само първия етаж от къщата и никога не е бил собственик на декларираните от ответниците през 1998г. имоти. Считат, че от построяване на къщата и до настоящия момент ответниците са обитавали на законно основание втория етаж, а именно въз основа на право на строеж, владението на този етаж на половината от дворното място на гаража и масивната постройка е било явно непрекъснато и неоспорвано от родителите на ищцата и трети лица от 1969 год. до момента. Въз основа на това, при условията на алтернативност, твърди ответниците да са придобили тези имоти на основание придобивна давност по чл.79 от ЗС. Позовава се на давността по чл. 79, ал. 2 от ЗС по отношение на втория етаж от жилищната сграда и на десетгодишна придобивна давност по отношение на 1/2 от дворното място, гаража и селскостопанската постройка. Посочва квоти в съсобствеността 5/6 ид. части за Т.С. и 1/6 ид. част за М.Р..

Съдът като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Ищцата И.Й.К. е дъщеря на Й. Р. С. с ЕГН **********, починал на **** г. с последен адрес гр.**** ул.„****” №***. Й. С. от своя страна е син и наследник по закон на Р. С. Ц. с ЕГН **********, починал на **** г. в гр. **** и брат на Д. Р. С. с ЕГН **********, починал на **** г. с последен адрес гр.****, ул.„****” №***. Наследници на Д. Р. С. са ответниците Т.И.С. – съпруга и М.Д.Р. – дъщеря. Горните обстоятелства са установени от Удостоверение за наследници № ***/****2015 г. на Община ****.  По делото са представени Удостоверения за постоянен адрес на посочените по-горе лица от които е видно, че Д. Р. С. е регистриран на последния си постоянен адрес от **** г., както и съпругата му – отв.Т.С.. На същия адрес ответницата М.Р. е регистрирана на ****г. Наследодателят на ищцата – Й. Р. С. е регистриран като постоянен адрес в процесния имот от *** г., където е бил и настоящият му адрес. Ищцата И.К. е с постоянен и настоящ адрес ****г.

По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот оформен с НА № ***, том **, дело №  ***/1966 от ***1966 г. на **** народен съдия Й. Р. С. е закупил дворно място находящо се в гр.**** от 375 кв.м представляващо парцел ХVІІІ – ***, в кв. *** в гр.****, като купувачът се е задължил в двугодишен срок да извърши жилищен строеж в имота. На ***1968 г. Окръжен народен съвет гр. **** е изпратил до ОбНС архитектурния план за къща на Р. С. Ц. и други. В строителната документация е приложен протокол № ** за дадена строителна линия от ***1968 г. на Техническата служба при общ. ****, от който е видно, че заявлението за строежа е подадено от Р. С., Д. Р. и Й. Р. В протокола се съдържа и скица на строителната линия от която е видно, че се касае за застрояване с жилищна сграда със застроена площ от 108 кв.м, на два етажа. Видно от подробните скици към проекта за къща действително се касае за двуетажна жилищна сграда с полуподземен етаж, като проектът е изготвен за посочените по-горе три лица, които са наследодателите на двете страни и техния баща. Строителното разрешение към същия протокол е № ** с правоимащи – същите лица, и с предмет – построяване на жилищна сграда на два етажа по одобрения план върху 108 кв.м. На ***1968 г. братята Й. Р. С. и Д. Р. С. са подписали декларация, че Й. С. приема за собственост първия етаж от съсобствената къща в парцел ХVІІІ в кв. ** за стойност  - 6300 лв. Д. С. и Р. Ц. приемат втория етаж от същата постройка за стойност  - 6879 лв., но протоколът е подписан сам оот братята. На същата дата е съставен разделителен протокол между двамата братя според който, двамата като съдружници разпределят двуетажната жилищна сграда на ул.„****” № **, като първият етаж става собственост на Й. С., а вторият на Д. С.

 Разяснения относно обстоятелството защо строителната документация е за тримата, а не само за собственика на имота Й. Р. дават свидетелските показания, според които последният не получил разрешение за построяване на едноетажна къща и търсел ортак. В крайна сметка такъв станал неговия баща Р. С. Ц., който разпоредил да се дадат пари за строежа на жена си М. и така и станало. Свидетелите М. /дъщеря на Р. Ц./, Р. /братовчед на страните/ и Р. /съсед/ са преки свидетели на строителството на жилищната сграда в процесния имот. Според техните показания Р. С. закупувал необходимите строителни материали, наемал майсторите и ги подпомагал, заедно със съпругата си, участвал в строежа и т.н. Това се потвърждава и от св.М., която е работела в стротелната бригада на обекта. Тези свидетели, които към 1968г. са били пълнолетни дават показания в насока, че строежът на къщата е започнал едва през пролетта и началото на лятото на 1968г., а е завършен на следващата година. Няма сигурност в показанията дали къщата е била с покрив през зимата 1968–69г., но Р. и М. Ц. обитавали полуподземния етаж по време на строителството, а се пренесли да живеят в къщата – на втория етаж едва, когато къщата била завършена и продали другата си къща – в с.***. В селската къща живеело и семейството на Д. Р., който при продажбата й също се преместило. Св.М. се спомня, че баща й и изразявал пред нея желание синът му Д. да бъде жилищно устроен, а св.К. цитира разговори, при които Р. Ц. е заявявал „Дай да оправим Д.”.

Изложените показания кореспондират с писмените доказателства, според които между братята са съставяне документи за уреждане на отношенията им във връзка с имота. Според протоколите бил изтеглен жребий и на Й. се паднал първият етаж, а на бащата Р. и брата Д. – вторият етаж. На ****1968г. е подписана разписка между двамата братя удостоверяваща, че Д. С. е получил от Й. С. сумата от 3500 лв. за строеж на собствена жилищна сграда, които се задължава да върне на брат си както следва: 500 лв. - до месец *** 1968 г., 1000 лв. – до месец *** 1969 г. и остатъкът от 2000 лв. - по 300 лв. годишно считано от 1970 г. На гърба на разписката са отбелязвани суми, като броени от Р. С. и от Д. Р. на Й.

По делото е прието заключението на съдебно-почеркова експертиза по отношение на разделителните протоколи и декларацията и разписките, която дава заключение, че подписите са положени от Й. Р. С. в разделителните протоколи, декларацията и колонка 1 от разписката, а от Д. С. са положени подписите на същите разделителни протоколи и декларация, както и разписките – колонка 2. Посочените доказатлества подкрепят извода, че братята са имали уговорка Д. да заплати строителството на втория етаж /със заем от брат си и с помощта на баща си/.

С НА за суперфиция № ***, том **, дело № ***/1968 г. от ***1968 г. на **** народен съд, Й. Р. С. отстъпва на Д. Р. С. безвъзмездно и безсрочно правото да построи втори етаж върху собствената му сграда на площ 108 кв.м, находяща се в дворното му място от 375 кв.м в процесния парцел.

Видно от приложената по делото скица № ***/***2015 г. процесният имот понастоящем е УПИ *** - *** в кв. *** по ПУП на гр. **** и е записан на наследници на Й. Р. С. въз основа на НА от 1966 г. Площта на УПИ 450 кв.м и според бележката в скицата е идентичен с парцела описан в НА № **, том ***, дело № ***/1966 г.

Във връзка с основният спорен факт – налице ли е бил изграден и довършен втори етаж на къщата към датата на суперфицията и претенцията на ответната страна за придобиване на част от дворното място и втори етаж от къщата по давност и наследство, по делото са събрани гласни доказателства. Съдът приема, че няма категорични доказателства към м.*** 1968г. вторият етаж на къщата да е бил довършен и годен за обитаване. Св.Т. /съсед/ е категоричен, че дограмата на къщата е сложена едва през 1969г., след което Д., семейството му и родителите му се нанесли на втория етаж. Същият свидетел счита, че през зимата на 1968–69г. къщата е била без покрив поради технологичната невъзможност строежът на два етажа, подземен етаж и покрив да приключи за времето от май до септември. Съдът не дава вяра на показанията на св.К. досежно състоянието на строежа през същия период и момента, от който Д. Р. се е нанесъл в имота. Същите противоречат на показания на съседи на имота, членове на семейството, които заявяват, че това е било или 1969г. или 1970г., при продажбата на къщата в с.***. Св.К. се явява заинтересован от изхода на делото като съпруг на ищцата и дава показания включително за строеж през 1965г., преди закупуване на имота от Й. Р. и когато свидетелят е бил на **–годишна възраст.

След пренасянето им в процесния имот Д. Р. и съпругата му, а после и техните деца са живели единствено на втория етаж от къщата и не са я напускали. Няколко години по–късно Й. Р. построил със свои средства гаража в имота, за който няма строителни книжа, а след него около 1980г. това сторил брат му Д. Дворното място според свидетелите е било поделено фактически между двамата братя, разделено с ограда, и всеки ползвал своята част от него и своя гараж.

         При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:

         Предявен е главен иск за прогласяване нищожността на договор за учредяване право на строеж на основание сключването му с невъзможен предмет /при вече наличен построен обект/ и поради сключването му без участие в сделката на съпругата на прехвърлителя – липса на съгласие. Искът се явява допустим, тъй като възможността да се търси установяване на нищожност не е лимитирана от срок и изискване за доказване на конкретен правен интерес. В случая не е необходимо да е предявен иск за собственост, както възразява ответната страна, тъй като всеки има правен интерес от установяване на нищожност. Първото претендирано основание за нищожност на процесната сделка – невъзможен предмет, съдът намира за недоказано, поради което искът се явява неоснователен на това основание. Правото на строеж е ограничено вещно право, с учредяването на което собственикът на земята отстъпва право да се построи сграда в имота му от друго лице, което след завършване на строежа ще придобие собствеността върху сградата и ще има правото да я държи в чуждия имот (чл. 63 от ЗС). Допустимо е учредяването на право да се надстрои върху вече съществуваща сграда или да се извърши пристрояване, като се прилагат същите правила като за суперфицията (чл. 66, ал.4 от ЗС). За да е невъзможен предметът следва да е невъзможно онова, към което страните са насочили усилията си. В случая не се касае за липса на обект, тъй като строителството е било възможно след сделката. Действително е налице незадължителна съдебна практика, според която отстъпването на право на строеж върху изграден обект обуславя нищожност на суперфицията поради липса на предмет на сделката, но според същото решение /Р1131/27.07.1995г. на ВКС, 4-то гр.отд./ преценката за валидност се прави макар и не с оглед пълната довършеност на обекта, то с оглед достатъчното й обособяване като постройка според строителното разрешение – да е готова в груб стоеж и покрита. По делото ищците не доказаха твърдението си, че къщата е била с напълно изграден втори етаж, дори свидетелите потвърдиха, че е нямала дограма и прозорци, нито да е било покрита към датата на суперфицията. Този извод се подкрепя и разписката с характер на договор за заем, удостоверяваща даването на заем от Й. на Д. за построяване на неговия етаж от ***1968г., като сумата е връщана през следващите години. Ищцовата страна оспори истинността на разписките, но СГЕ установи автентичността на подписите на двамата братя, а материалната доказателствена сила на договорът-разписка се подкрепя от многобройните разписки на гърба й по изплащане на задължението.

         По отношение на второто основание за нищожност, на което се позовава ищцата – липса на воля, поради учредяване на суперфицията без съгласие на съпругата на прехвърлителя, ищецът не проведе доказване, като дори не представи доказателства Й. Р. да е бил в брак по време на сделката, какъв е бил характера на имота – дали е придобит по време на брака и с с оглед обратното действие на нормата на чл.13, ал.1 от СК /1968г./ представлява СИО. В този смисъл искат и на това основание се явява недоказан и като цяло следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Насрещният иск е предявен за установяване право на собственост в полза на ответниците върху ½ ид.ч. от дворното място, втори етаж от жилищната сграда, гараж от 1980г. Налице е правен интерес от предявяване на установителния иск предвид категоричното отричане от страна на ищцата на каквито и да било права на собственост на ответниците върху имота и същият се явява процесуално допустим. Относно втория етаж от жилищната сграда, с оглед произнасянето на съда по първия иск, следва да се приеме, че наследодателят на ответниците е придобил същия с дострояването му и завършване на строежа. Доколкото не е установено кога е сключен бракът между Д. С. и отв.Т.С., не е възможно съдът да се произнесе по правата на съпругата му и дъщеря му върху този етаж, но същите се го придобили в съсобственост след смъртта на Д. С. по наследство и като прекратена СИО.

По отношение на гаража безспорно се установи, че наследодателят на ответниците е построил същия около 1980г., след което го ползвал до смъртта си, а след това – неговите наследници. Очевидно в негова полза е изтекла придобивна давност от над 10 години по чл.79, ал.1 от ЗС. Владението е било явно, вкл. за собственика на дворното място, непрекъснато и необезпокоявано. Намерението за своене е било видимо за другите лица, живущи в имота и според свидетелските показания никой не е имал съмнение чий е гаража на основание това кой го е построил, кой го ползва и мълчаливото съгласие на собственика на терена. Както за втория етаж от къщата, така и за гаража е налице владение от страна на Д. Р. в продължение на няколко десетилетия след смъртта на баща му, в период в който и брат му е живеел  в същата къща. 

Съдът намира за недоказана претенцията на ответниците за собственост върху дворното място и масивната стопанска постройка, които се твърде да са придобити на основание давностно владение. Претендира се придобиване на идеална част от дворното място, което предполага общо владение с друго лице без реално разпределение, тъй като обектът на владение следва да е общ. По делото само един от свидетелите заяви, че наследодателят на ответниците е ползвал част от двора, но говори за реално разделяне чрез преграждане. Липсват конкретни доказателства както за начина и периода на владение от страна на ответниците и техния наследодател, така и за неговата непрекъснатост. Самият факт, че се посочва реална част от дворното място, а тя не е конкретно установена, също влече неоснователност на иска за признаване право на собственост въз основа на давностно владение върху идеална част от терена. Никакви доказателства не се ангажираха в подкрепа владението на стопанската постройка единствено от ответниците явно и необезпокоявано с демонстрирано намерение за своене. В тази си част искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото ищцата следва да заплати на ответниците направените в хода на производство разноски във връзка с отхвърления първоначален иск и уважената част от насрещния иск, а именно 72лв. за ДТ, 250лв. за СГЕ и 600лв. от заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът от своя страна дължи на ищцата възстановяване частично на разноските съобразно отхвърлената част от насрещния иск – 150лв. При прихващане на двете насрещни вземания ищцата остава задължена на ответниците за сумата от 772лв.

         Водим от горното Съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.Й.К. , ЕГН ********** *** против Т.И.С., ЕГН********** и М.Д.Р., ЕГН ********** ***, да бъде прогласена нищожността на правото на строеж, учредено по силата на Нотариален акт за суперфиция № ***, том **, дело № ***/1968 г. от ***1968 г. на **** народен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от Т.И.С., ЕГН********** и М.Д.Р., ЕГН **********,*** по отношение  на И.Й.К., че Т.И.С., ЕГН********** и М.Д.Р., ЕГН **********,*** са собственици на втория етаж от жилищната постройка, построена в УПИ *** - *** в кв. ** по ПУП на гр. **** и на построения в същия имот масивен гараж от 15 кв.м., като ОТХЪВРЛЯ иска за установяване на собственост по отношение на 1/2 ид.част от УПИ *** - *** в кв. *** по ПУП на гр. ****  с площ 450 кв.м. и масивна стопанска сграда от 25кв.м. построена в него, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

         ОСЪЖДА И.Й.К. , ЕГН ********** *** да заплати на Т.И.С., ЕГН********** и М.Д.Р., ЕГН ********** *** сумата от 772лв. /седемстотин седемдесет и два лева/ за направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

Й.П.