№ 8042
гр. София, 29.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110162767 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от Б. М. П. от гр.Ихтиман,чрез адв.А.А. против „Логтранс
БГ“ЕООД,с.Равда,обл.Бургас , с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правно основание : –чл.121а,ал.4 вр. ал.1,т.1,б.“б“ от КТ, за заплащане на сумата
от 5 280 евро ,представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода
01.07.2021год. – 07.09.2021год.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба / 03.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане ;
- чл.224 от КТ,за заплащане на сумата от 1200 евро,представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 10 работни дни,ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба / 03.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане ;
- чл.221,ал.1 от КТ ,за заплащане на сумата от 4 800 евро,представляваща обезщетение в
размер на две брутни трудови възнаграждения,за срока прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие,в случая на чл.327,ал.1,т.2 от КТ,ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба / 03.11.2021год./ ,до окончателното й
заплащане ;
В условията на евентуалност са предявени обективно съединени осъдителни искове , с
правно основание чл.128,т.2 от КТ вр. чл.215 ал.2 от КТ вр. чл. 25 и чл. 37, ал. 2 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина ,за заплащане на
сумата от 650лв. ,представляваща трудово възнаграждение за месец юли 2021год.,ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба / 03.11.2021год./ ,до
окончателното й заплащане ; сумата от 4950 евро,с левова равностойност
10493лв.,представляващи командировъчни разходи за месец юли 2021год. , ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба / 03.11.2021год./ ,до
окончателното й заплащане ; сумата от 650лв. ,представляваща трудово възнаграждение за
месец август 2021год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба / 03.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане; сумата от 4950 евро,с левова
равностойност 10493лв.,представляващи командировъчни разходи за месец август
2021год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба /
03.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане и сумата от 162,50лв.,представляваща
трудово възнаграждение за периода 01.09.2021год. -07.09.2021год., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба / 03.11.2021год./ ,до окончателното й
заплащане.
В исковата си молба ищецът сочи ,че по силата на трудово правоотношение е заемал
1
длъжността „шофьор на товарен автомобил международни превози“ като за целия период на
съществуването му е полагал труд основно в Кралство Нидерландия ,за LogicTrans
Wegvervoer B.V.Dordrecht /ЛоджистикТранс Автомобилен транспорт B.V.-
гр.Дордрехт/,което дружество било собственост на Данаил Иванов,без да е налице
допълнително споразумение към трудовия му договор.Ищецът твърди ,че брутното му
трудово възнаграждение ,съгласно трудовия договор било в размер на 650лв.,но
фактическата договорка била да получава месечно трудово възнаграждение в нетен размер
на 2400 евро като в тази връзка сочи ,че за месеците април,май и юни 2021год е получавал
преводни нареждания както от дружеството- работодател,така и от личната сметка на
управителя Данаил Иванов.Твърди ,че за месец юли и август 2021год не бил получил
трудовото си възнаграждение ,поради което на 01.09.2021год. изпратил заявление по
чл.327,ал.1,т.2 от КТ ,което било получено от работодателя на 07.09.2021год.,която дата
следва да се счита за прекратяване на трудовото му правоотношение.Счита ,че отношенията
му с работодателя следва да се уредят съобразно чл.121а от КТ и Наредбата за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне
на услуги ,тъй като ответника бил собственик нидерландското дружество в което ищеца бил
полагал труд,т.е. в предприятие от същата група предприятия,установено в друга държава-
членка,въпреки ,че не било налице подписано споразумение по чл.2,ал.1 от
НУРКИРСРПУ.Ето защо счита ,че трудовото му възнаграждение не може да е по-ниско от
долната граница на основното възнаграждение за Кралство Нидерландия,като минималната
работна заплата в тази страна била 1701 евро на месец.,считано от 01.07.2021год.Също така
счита ,че за времето за нощувките по време на задължителната му седмична почивка от най-
малко 45 часа,т.е. две нощувки седмично ,която следва да е на подходящи места и за сметка
на работодателя му се следват 699 евро месечно за жилищно настаняване,с което се допълва
разликата от 1701 евро до претендирания размер от 2400 евро на месец възнаграждение.В
условията на евентуалност ,ако съдът приеме ,че не е налице хипотезата на чл.121а от КТ вр.
НУРКИРСРПУ,претендира да му бъдат заплатени уговорените трудови възнаграждения в
размерна 650 лв. и командировъчни разходи за дневни и квартирни пари в размер на 4950
евро на месец.Претендира обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода
09.03.2021год. до 07.09.2021год. в размер на 10 дни,както и обезщетение при прекратяване
на трудовото му правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ в размер на
уговорените две брутни трудови възнаграждения.Претендира и обезщетение за забава в
плащането на претендираните суми ,като сочи началните им периоди – за трудовите
възнаграждения от 31 август ,от 30 септември и 31 октомври,до окончателните им
заплащания,а за обезщетенията ,съгласно чл.228,ал.3 от КТ от 31 октомври до
окончателните им заплащания.
В уточнителна молба от 17.11.2021год. ищецът е посочил ,че претендира обезщетение
за забава за трудовото си възнаграждение за месец юли 2021год. в размер на 4694лв. за
периода от 31.08.2021год. до 17.11.2021год. в размер на 103,02лв. ; за трудовото си
възнаграждение за месец август 2021год. в размер на 4694лв. за периода 30.09.2021год. до
17.11.2021год в размер на 63,90лв. и за трудовото си възнаграждение за месец септември
2021год. в размер на 938лв. за периода 31.10.2021год. до 17.11.2021год. в размер на 4,69лв.
По евентуалните искове претендира обезщетение за забава върху сумата от 10493лв. за
периода 31.08.2021год. до 17.11.2021год. в размер на 230,28лв. ; върху сумата от 10493лв. за
периода 30.09.2021год. до 17.11.2021год. в размер на 142,83лв.
Претендира е обезщетение за забава върху обезщетенията по чл.224 от КТ и чл.221 от
КТ в общ размер от 6000 евро ,с левова равностойност 11735лв. за периода 31.10.2021год. до
17.11.2021год. в размер на 58,68лв.Претендира деловодни разноски.
В тази връзка съдът счита ,че исковата молба ,в частта в която са предявени
акцесорните искове по чл.86 от ЗЗД е нередовна.
Исковете за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение ,макар и
акцесорни са отделни искове ,които следва да бъдат индивидуализирани с цена,период за
който се отнасят и за кое конкретно парично задължение се претендира ответника да е в
2
забава.Периода на забавата обаче винаги предхожда предявяването на иска.В случая с
предявяването на исковата молба на 03.11.2021год. възниква правото да се търси законната
последица – законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното им заплащане.Следователно претенция за мораторна лихва за периода след
03.11.2021год. би била недопустима.
Ето защо следва на ищеца да бъде дадено указание да поправи исковата си молба ,в
частта за предявените искове с правно основание чл.86 от ЗЗД като изрично посочи цената
на иска,периода ,за който се отнася забавата и за кое конкретно задължение се претендира
всяко едно от обезщетенията за забава.
2. Ответникът „Логтранс БГ“ЕООД,с.Равда,обл.Бургас в срок е депозирал писмен
отговор,с който оспорва претенциите на ищеца изцяло като неоснователни.
Не спори ,че ищеца е заемал по силата на трудово правоотношение длъжността
„шофьор товарен автомобил международни превози“ като уговореното му възнаграждение
било 650лв.Твърди ,че ищецът е полагал труд като е извършвал курсове по международен
транспорт в рамките на ЕС ,но оспорва да е бил командирован само и единствено в Кралство
Нидерландия в друго предприятие,което да е било свързано с дружеството
ответник.Признава ,че не е заплатил на ищеца сумата от 2122,02лв.,представляваща
основното му месечно възнаграждение и командировъчни за месец юли 2021год.,но сочи ,че
е платил същите с платежно нареждане от 19.01.2022год.;за месец август 2021год. сумата от
504,39лв.,основното му месечно трудово възнаграждение;за месец септември 2021год.
сумата от 288,38лв. ,представляваща основното му трудово възнаграждение ;обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода 09.03.2021год. до 07.09.2021год. за 8 работни
дни в размер на 212,72лв. и обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срока на предизвестието ,което съгласно ведомост било
1067,27лв.С оглед на това прави признание на исковете за посочените части.
В писмения отговор също така ответника оспорва ,че след извършване на курса по
международен превоз през м.юли 2021год.,ищецът не е полагал труд през август и
септември 2021год.,тъй като е ползвал дните си за платен годишен отпуск ,а след това
неплатен годишен отпуск,но не се бил явил в офиса на дружеството ,за да подаде молба за
отпуск.Оспорва и че ищеца има право да претендира размери на трудовото си
възнаграждение по минимална заплата в Кралство Нидерландия, че е извършвал трудовата
си дейност единствено на негова територия ,в соченото нидерландско дружество.Твърди ,че
между страните било уговорено място на работа в Република България,като при нужда на
работодателя същият бил командирован извън мястото на постоянната му работа ,в рамките
на определен период ,по-дълъг от 30 дни да престира труд в ЕС:Германия,Белгия,Кралство
Нидерландия и др.,което командироване било извършено със заповед на работодателя.Ето
защо счита ,че не са налице хипотезите на чл.121а от КТ ,а е било налице командироване по
смисъла на чл.121 от КТ,да извършва превози от името и за сметка на своя работодателя,в
полза на същия,които превози били международни и били извършвани в чужбина.Твърди
,че не е извършвана услуга в полза на друга транспортна фирма,а е извършена в полза на
българския работодател,който го е командировал и разходите се определят по реда на
НСКСЧ.
Не оспорва ,че настоящият собственик и управителна дружеството ответник ,управлява
и други дружества,но оспорва ищецът да е полагал труд в друго предприятие,свързано с
работодателя,той е полагал друг за същия като е управлявал товарен автомобил,собственост
на чуждо дружество,по силата на договор за наем.Оспорва и ,че между страните е била
налице устна договорка за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 4694 лв. тъй
като липсва писмен акт за задължение за заплащане на 2400 евро месечно.Не оспорва ,че по
своя преценка е стимулирал финансово работниците,в т.ч. и ищеца като счита ,че за това не
е необходимо писмена форма,което финансово стимулиране е по преценка на работодателя
3
и няма траен характер ,поради което не води до промяна на уговореното в трудовия договор
месечно трудово възнаграждение. Оспорва да е било командироване в рамките на услуга,по
смисъла на чл.121а,ал.1 от КТ и да се дължи минималната заплата на приемащата държава,а
така също и да е налице задължение за заплащане на 699 евро на месец за жилищно
настаняване.Претендира деловодни разноски.
3.Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание:
–чл.121а,ал.4 вр. ал.1,т.1,б.“б“ от КТ, за заплащане на сумата от 5 280 евро
,представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.07.2021год. –
07.09.2021год.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба /
03.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане ;
- чл.224 от КТ,за заплащане на сумата от 1200 евро,представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 10 работни дни,ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба / 03.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане ;
- чл.221,ал.1 от КТ ,за заплащане на сумата от 4 800 евро,представляваща обезщетение в
размер на две брутни трудови възнаграждения,за срока прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие,в случая на чл.327,ал.1,т.2 от КТ,ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба / 03.11.2021год./ ,до окончателното й
заплащане ;
В условията на евентуалност са предявени обективно съединени осъдителни искове , с
правно основание чл.128,т.2 от КТ вр. чл.215 ал.2 от КТ вр. чл.31ал.1 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина ,за заплащане на сумата от 650лв.
,представляваща трудово възнаграждение за месец юли 2021год.,ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба / 03.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане
; сумата от 4950 евро,с левова равностойност 10493лв.,представляващи командировъчни
разходи за месец юли 2021год. , ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба / 03.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане ; сумата от 650лв.
,представляваща трудово възнаграждение за месец август 2021год., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба / 03.11.2021год./ ,до окончателното й
заплащане; сумата от 4950 евро,с левова равностойност 10493лв.,представляващи
командировъчни разходи за месец август 2021год., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба / 03.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане и сумата от
162,50лв.,представляваща трудово възнаграждение за периода 01.09.2021год. -
07.09.2021год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба /
03.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане.
4. Разпределение на доказателствената тежест.
По исковете с правно основание чл.121а,ал.4 вр. ал.1,т.1,б.“б“ от КТ, за
неизплатено трудово възнаграждение, в тежест на ищеца е да докаже : престиране на труд
от страна на ищеца по валидно сключено трудово правоотношение с ответника за процесния
период ,за който твърди да му се дължи трудово възнаграждение,както и размера на
дължимото трудово възнаграждение ,в частност – че е бил командирован в предприятие от
същата група предприятия от български работодател на територията на Кралство
Нидерландия ,както и минималните нормативно, договорно или практически прилагани
часови ставки в тази Кралство Нидерландия.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
В тежест на ищеца е да установи по иска си по чл. 224 от КТ ,че през исковия
период е полагал труд по трудово правоотношение,което е прекратено ,което не се оспорва
от ответника и че за този период е имал право да ползва платен годишен отпуск в посочения
размер.
4
В тежест на ответникът е да докаже ползването на платен годишен отпуск от
страна на ищеца за процесния период ,респ. ,че е заплатил обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск.
Релевантните факти по иска по чл. 221, ал. 1 КТ са: 1. прекратяване на трудовото
правоотношение ; 2. размер на БТВ за последния пълен отработен месец от ищеца. 3.
уговорен срок на предизвестие за страните.
Доказателствената тежест за фактите е за ищеца.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
По предявените евентуални обективно съединени осъдителни искове ,с правно
основание чл.128,т.2 от КТ в тежест на ищеца е да докаже ,че за процесния период е
полагал труд по трудово правоотношение.
В тежест на ответника е да установи в процеса погасяването на задължението.
По предявените евентуално обективно съединени осъдителни искове ,с правно
основание чл. 215 КТ вр. чл. 25 и чл. 37, ал. 2 НСКСЧ в тежест на ищеца е да докаже, че
е изпълнявал международни рейсове ,в посочения период ,за да има право на
командировъчни пари ; че по време на командировката е сторил разходи за квартирни пари
и е представил на работодателя отчетни документи за тях.
Ищецът не сочи доказателства за последните обстоятелства.
В тежест на ищеца и при доказване на горните факти е да докаже погасяване на
задължението.
5. Права и обстоятелства, които се признават:
- Страните не спорят ,че на 09.03.2021год. са сключили Трудов договор №
009/09.03.2021год. по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „Шофьор товарен
автомобил международни превози“ в периода 01.07.2021год. -07.09.2021год.,от която дата
трудовото правоотношение е прекратено ,на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ.
- Не е спорно ,че за срока на договора ищецът е извършвал курсове по
международен транспорт в рамките на ЕС.
- Спорно е дали е бил командирован за периода 01.07.2021год. -07.09.2021год. в
рамките на предоставяне на услуга ,по смисъла на чл.121,ал.1,т.1,б.“б“ от КТ – от ответника
,български работодател ,в предприятие от същата група предприятия ,на територията на
Кралство Нидерландия или е бил командирован от работодателя да извършва превози от
негово име и за негова сметка,в негова полза,а от там и какво трудово възнаграждение
,квартирни разноски и обезщетения се дължат.
6. Няма твърдени факти, за които да не се сочат никакви доказателства от страните.
По доказателствените искания :
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и необходими и
приемането им е допустимо.
В исковата молба ищецът е направил искане за допускане на ССчЕ ,а ответникът в
писмения отговор е възразил по първата задача .Възражението е частично основателно.
Следва да бъде изслушана съдебно-счетоводна експертиза ,по която вещо лице ,след
като се запознае с материалите по делото и направи справка в счетоводството на ответното
дружество ,да отговори на следните въпроси :
1. Какъв размера на начисленото и заплатено трудово възнаграждение на ищеца за
периода от 09.03.2021год. до 07.09.2021год.
2. Какъв е размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 10
работни дни за периода 09.03.2021год. 07.09.2021год.
5
Назначава за вещо лице Елисавета Владова Асенова,с тел /8506048 ; 8171624 ;
**********;**********/,като определя депозит за същото в размер на 300лв.,платим от
бюджета на съда.
Допуска до разпит един свидетел на ищеца ,при режим на довеждане ,който да
свидетелстват за посочените в исковата молба обстоятелства.
Допуска до разпит един свидетел на ответника ,при режим на довеждане ,който ще
свидетелства относно обстоятелствата,при които е извършвана работата на ищцата.
Искането на ищеца ,на основание чл.190 от ГПК ответникът да бъде задължен да
предостави документи и информация е нередовно ,тъй като не е конкретизирано.
По реда на чл.190 от ГПК страна може да поиска другата да представи конкретни и
индивидуализирани писмени документи,каквито в искането липсват.Ето защо следва
страната да конкретизира искането си.
Вторият изискан документ – в който да е обективирано съгласие за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие е ирелевантен,доколкото не е спорно между
страните ,че трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на ищеца ,на
основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ предявената искова молба,в частта за предявените
искове с правно основание чл.86 от ЗЗД като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение ,с писмена молба с препис за ответната страна да
отстрани нередовностите ,а именно : изрично посочи цената на иска,периода ,за който се
отнася забавата и за кое конкретно задължение се претендира всяко едно от обезщетенията
за забава.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА че ако в дадения срок не изпълни указанията на
съда,исковата му молба в тази й част ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за 02.06.2022год. в 10,20 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмения отговор писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза ,по която вещо лице
,след като се запознае с материалите по делото и направи справка в счетоводството на
ответното дружество ,да отговори на следните въпроси :
1.Какъв размера на начисленото и заплатено трудово възнаграждение на ищеца
за периода от 09.03.2021год. до 07.09.2021год.?
2.Какъв е размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 10
работни дни за периода 09.03.2021год. 07.09.2021год.?
НАЗНАЧАВА за вещо лице Елисавета Владова Асенова /тел.8506048 ; 8171624 ;
**********;**********/,като определя депозит за същото в размер на 300лв.,платим от
бюджетните средства на съда.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане от ищеца един свидетел ,които да
свидетелстват за посочените в исковата молба обстоятелства.
6
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане един свидетел на ответника ,при
режим на довеждане ,който ще свидетелства относно обстоятелствата,при които е
извършвана работата на ищцата.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА да конкретизира искането си по чл.190 от ГПК като посочи
конкретни и индивидуализирани писмени документи,които да бъдат представени от
ответника.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаване ,на основание чл.190 от ГПК на
ответника да представи документ – в който да е обективирано съгласие за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие е ирелевантно към спора.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е
най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7