Р Е Ш Е Н И Е
№ 31/10.1.2022г.
Гр.
Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Пловдив, ХХVІ касационен
състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова
и участието
на прокурора Калоян Димитров,
като
разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 2823 по описа на съда за 2021година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ .
Образувано е по две
касационни жалби – от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и от адв. Г.М. -
пълномощник на С.А.И. ,със съдебен адрес:*** срещу Решение №
1669/10.08.2021г..,постановено по адм д..№ 205/2021г.
по описа на Административен съд-Пловдив, VII състав,с което в производство по
чл. 203 и следв. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 284, ал. 1
и следв. от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е осъдена да заплати на С.А.И. сумата от 5 170 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя на С.И. *** в периодите от 24.04.2013г.
до 14.04.2017г., от 29.07.2017г. до 06.02.2019г. и от 13.11.2019г. до
25.01.2021г., като е отхвърлена исковата претенция до пълния и размер от 7 000
лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания
от 01.01.2012г. до 25.01.2021г., като неоснователна.
С касационната жалба от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се възразява срещу правилността и
обосноваността на съдебното решение, като се прави искане да се постанови ново
решение, с което да се отхвърлят изцяло претенциите на ищеца или решението да
бъде отменено в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена
да плати обезщетение за сума над 500 лв. до присъденият размер от 5 170 лв.
В касационната жалба,
депозирана от адв. М. се сочи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Твърди се, че е
занижено присъденото парично обезщетение и се иска да бъде отменено процесното решение, като се постанови ново такова, с което
да се уважи в цялост иска, предявен от С.А.И..
Страните по делото,които
едновременно са касационни жалбоподатели и ответници,взимат
становище за неоснователност на насрещните жалби.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на ГДИН и
неоснователност на касационната жалба на Н.С...
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално
допустима.
Производството пред
Административен съд – Пловдив се е развило по исковата молба на С.А.И. ,чрез адвокат Г.М. против ГДИН , с която на
основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС ,като бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 7 000 лева за
периода от 01.01.2012г. до 25.01.2021г., в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив.
В исковата молба е посочено,
че на ищеца са нарушени права по чл.3 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека/ЕКЗПЧ/ като конкретно посочва, че по време на пребиваването
му в Затвора – Пловдив са липсвали елементарни битови и хигиенни условия, а
именно: липса на достатъчно жилищна площ/не е надвишавала 3 кв.м./; липса на
вентилация, довела до задух и кашлица у ищеца; лошо състояние на тоалетните/с
неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или
умивалници/; лошо състояние на банята/на л.св. се налага да се къпят по 30-40
заедно и при работещи 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена
вода с лошо качество, която не става за пиене; липса на достатъчно прозорци,
същите са залостени и с решетки, а оттам и на осветление и проветряване, което
е довело до дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни
заболявания у ищеца; липса на външна изолация, водеща до ниски температури през
зимата, както и наличие на мухъл и плесен в килиите, следствие от минаващи през тях тръби, които капят; непре-доставяне
на дебели завивки; спалното бельо се сменяло много рядко, което от своя страна предпоставя развъждане на дървеници и бълхи, вследствие на
което ищецът постоянно имал обриви по тялото и крайниците; липса на водена
индивидуална и корекционна работа, както и
неосигуряване на възможност да участва в програми за въздействие за
индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и личностна криза; отказ
от предоставяне на медицинска, психологическа и психиатрична помощ.
С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на
делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със
събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа
на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения иск за обезщетение за
причинени неимуществени вреди в затвора гр. Пловдив в периодите от 24.04.2013г.
до 14.04.2017г., от 29.07.2017г. до 06.02.2019г. и от 13.11.2019г. до
25.01.2021г., като е отхвърлена исковата претенция до пълния и размер от 7 000
лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания
от 01.01.2012г. до 25.01.2021г., като неоснователна.
При съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая
условия, съдът е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението
на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Решението е валидно,
допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите
за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които
се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда,
че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в
случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Правилен е изводът на
административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка,
че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание "лишаване от
свобода" от ищеца в част от периодите ,предмет на исковата молба.
Несъстоятелно е твърдяното в
касационна жалба на ГДИН, че решението е необосновано. Първоинстанционният
съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод за частична доказаност на
изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието
на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на
обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да
предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдени в исковата
молба факти.
Законът забранява осъдените
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава
Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им
наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга –
начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – липса
на достатъчно приемливи условия за
живот,съобразени с уважение към човешкото му достойноство
,в помещенията, в които ищецът е
изтърпявал наказание, вследствие на
което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба на ГДИН за недоказаност на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца
на условията в Затвора –Пловдив, където е изтърпявал наказание ищеца.
Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и
стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията
задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед
недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото
достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на
служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при
установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания,
позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която
е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени
вреди.
От установеното по делото
неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени
вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са
нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът
на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на
субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за
размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии.
Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди,
както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е
негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал в
Затвора – Пловдив. Преценката на кумулативното въздействие на тези условия в
част от исковия период, съобразено с установената по делото обща
продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се
справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която
следва да бъдат възмездени причинените вреди.
Не се установява и
изложената от касационния жалбоподател И. необоснованост на съдебното решение дожсежно размера на присъденото обезщетение.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението
на Административен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационните
жалби, като неоснователни – без уважение.
Водим от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пловдив, XXVI касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1669/10.08.2021г..,постановено по адм д.№ 205/2021г.
по описа на Административен съд-Пловдив, VII
състав
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.