Решение по дело №2823/2021 на Административен съд - Пловдив

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 31/10.1.2022г.

 

Гр. Пловдив, 10.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Пловдив, ХХVІ касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

                                                            ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретаря Станка  Журналова

и участието на прокурора Калоян Димитров,

като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 2823 по описа на съда за 2021година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ .    

 

Образувано е по две касационни жалби – от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“  и от адв. Г.М. - пълномощник на С.А.И. ,със съдебен адрес:*** срещу Решение № 1669/10.08.2021г..,постановено по адм д..№ 205/2021г. по описа на Административен съд-Пловдив, VII  състав,с което в производство по чл. 203 и следв. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 284, ал. 1 и следв. от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на С.А.И. сумата от 5 170  лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя на С.И. *** в периодите от 24.04.2013г. до 14.04.2017г., от 29.07.2017г. до 06.02.2019г. и от 13.11.2019г. до 25.01.2021г., като е отхвърлена исковата претенция до пълния и размер от 7 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 01.01.2012г. до 25.01.2021г., като неоснователна.

 

 

С касационната жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се възразява срещу правилността и обосноваността на съдебното решение, като се прави искане да се постанови ново решение, с което да се отхвърлят изцяло претенциите на ищеца или решението да бъде отменено в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да плати обезщетение за сума над 500 лв. до присъденият размер от 5 170 лв.

В касационната жалба, депозирана от адв. М. се сочи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Твърди се, че е занижено присъденото парично обезщетение и се иска да бъде отменено процесното решение, като се постанови ново такова, с което да се уважи в цялост иска, предявен от С.А.И..

Страните по делото,които едновременно са касационни жалбоподатели и ответници,взимат становище за неоснователност на насрещните жалби.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на ГДИН и неоснователност на касационната жалба на Н.С...

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – Пловдив се е развило по исковата молба на С.А.И.  ,чрез адвокат Г.М. против ГДИН , с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с  чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС ,като бъде осъден ответника да му  заплати обезщетение в размер на 7 000 лева за периода от 01.01.2012г. до 25.01.2021г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив.

В исковата молба е посочено, че на ищеца са нарушени права по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/ като конкретно посочва, че по време на пребиваването му в Затвора – Пловдив са липсвали елементарни битови и хигиенни условия, а именно: липса на достатъчно жилищна площ/не е надвишавала 3 кв.м./; липса на вентилация, довела до задух и кашлица у ищеца; лошо състояние на тоалетните/с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници/; лошо състояние на банята/на л.св. се налага да се къпят по 30-40 заедно и при работещи 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена вода с лошо качество, която не става за пиене; липса на достатъчно прозорци, същите са залостени и с решетки, а оттам и на осветление и проветряване, което е довело до дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания у ищеца; липса на външна изолация, водеща до ниски температури през зимата, както и наличие на мухъл и плесен в килиите, следствие от минаващи през тях тръби, които капят; непре-доставяне на дебели завивки; спалното бельо се сменяло много рядко, което от своя страна предпоставя развъждане на дървеници и бълхи, вследствие на което ищецът постоянно имал обриви по тялото и крайниците; липса на водена индивидуална и корекционна работа, както и неосигуряване на възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и личностна криза; отказ от предоставяне на медицинска, психологическа и психиатрична помощ.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди в затвора гр. Пловдив в периодите от 24.04.2013г. до 14.04.2017г., от 29.07.2017г. до 06.02.2019г. и от 13.11.2019г. до 25.01.2021г., като е отхвърлена исковата претенция до пълния и размер от 7 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 01.01.2012г. до 25.01.2021г., като неоснователна.

При  съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, съдът е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" от ищеца в част от периодите ,предмет на исковата молба.

Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба на ГДИН, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдени в исковата молба факти.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – липса на достатъчно приемливи условия  за живот,съобразени с уважение към човешкото му достойноство ,в  помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание,  вследствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГДИН за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора –Пловдив, където е изтърпявал наказание ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди.

От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал в Затвора – Пловдив. Преценката на кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.

Не се установява и изложената от касационния жалбоподател И. необоснованост на съдебното решение дожсежно размера на присъденото обезщетение.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби, като неоснователни – без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XXVI касационен  състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1669/10.08.2021г..,постановено по адм д.№ 205/2021г. по описа на Административен съд-Пловдив, VII  състав

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                    2.