Р Е Ш Е Н И Е № 142
Град Несебър, 19.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на първи април, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.
при
секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия П.П. гр.д.№
661 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на предявени, при условията на обективно кумулативно съединяване, искове
с правно основание чл.415, ал.1, т.2, във връзка с ал.3 от ГПК и чл.286 от ТЗ,
във връзка с чл.79 от ЗЗД, по чл.92 от ЗЗД, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** 4, Б.П.С., сграда 6, представлявано от Д.К.К., само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно с М.С. или с Я.Х., твърди, че с ответника К.Ж.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****за срок от 24 месеца по план Резерв Стандарт 19.99 с тарифиране на интервали 60 секунди със стандартен месечен абонамент в размер на 19.99 лева. Ответникът не е изпълнил задължението си по този договор да заплати абонаментните такси и използваните услуги през периода от 10.11.2015г. до 09.02.2016г. в общ размер на 61,63 лева. На същата дата – 09.07.2015г. между страните е сключен и Договор за лизинг, с който лизингодателя „Т.Б.“ ЕАД е предоставил за временно и възмездно ползване на лизингополучателя К.Ж.М. устройство марка ALCATEL IDOL Alpha срещу заплащане на обща лизингова цена от 335,57 лева, чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 14,59 лева. По този договор ответникът-лизингополучател също дължи парични суми за периода от 10.11.2015г. до 09.04.2016г. в общ размер на 264,80 лева. На 30.11.2015г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****за срок от 24 месеца по план Интернет 6500 със стандартен месечен абонамент в размер на 19.99 лева. Паричните задължения на ответника по този договор са в общ размер на 62,23 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги с отчетен период от 10.11.2015г. до 09.02.2016г. На 11.03.2016г. ищцовото дружество е изпратило до ответника покана, с която му е бил предоставен 10-дневен срок за доброволно изпълнение, като го е предупредил, че при неизпълнение в този срок на задълженията за заплащане на паричните суми по договорите, двата договора за мобилни услуги ще бъдат прекратени и ще бъдат начислени неустойки, а оставащите лизингови вноски по договора за лизинг ще станат предсрочно изискуеми. Договорите за мобилни услуги са прекратени поради неизпълнение на задълженията на потребителя на услугите, като на основание чл.11 от двата договора са били начислени неустойки, както следва: по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +*****– неустойка в размер на 247,87 лева, а по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +*****– неустойка в размер на 354,84 лева. За дължимите от ответника суми са издадени следните фактури: 1) фактура № ********** / 10.12.2015г. за сумата в размер на 80,10 лева, с падеж 25.12.2015г. и отчетен период 10.11.2015г. – 09.12.2015г., включващ абонаментна такса за използвани услуги за предпочетен номер +*****в размер на 20,86 лева, лизингова вноска за предпочетен номер +*****в размер на 14,59 лева, абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*****; неизплатената сума по фактурата е в размер на 45,09 лева; 2) фактура № ********** / 10.01.2016г. за сумата в размер на 67,97 лева, с падеж 25.01.2016г., включваща абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*****в размер на 20,78 лева, лизингова вноска за предпочетен номер + *****в размер на 14,59 лева, абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*****; 3) фактура № ********** / 10.02.2016г. за сумата в размер на 54,57 лева с падеж 25.02.2016г. и отчетен период 10.01.2016г. – 09.02.2016г., включваща абонаментна такса за предпочетен номер +*****в размер на 19,99 лева, лизингова вноска за предпочетен номер +*****в размер на 14,59 лева, абонамента такса за предпочетен номер +*****в размер на 19,99 лева; 4) фактура № ********** / 10.03.2016г. за сумата в размер на 2,18 лева, представляваща остатък от лизингова вноска след направени отстъпки за предпочетен номер ++359*********, с падеж 25.03.2016г. и отчетен период 10.02.2016г. – 09.03.2016г.; 5) фактура № ********** / 10.04.2016г. за сумата в размер на 848,56 лева, с падеж 25.04.2016г. и отчетен период от 10.03.2016г. – 09.04.2016г., включваща неустойка за предпочетен номер +*****в размер на 274,87 лева, неустойка за предпочетен номер +*****в размер на 354,84 лева, сбор от 15 лизингови вноски за предпочетен номер +*****в размер на 218,85 лева. За тези суми ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 1159/2017г. по описа на Несебърския районен съд, по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1, във връзка с ал.5 от ГПК. Прави искане съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати дължимите суми в общ размер на 1 018,37 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е направил възражения и оспорвания.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание. С отделна молба, чрез процесуален представител, заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен като основателен и доказан.
Ответникът не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 09.07.2015г. е сключен Договор за мобилни услуги между „Т.Б.“ ЕАД и К.Ж.М., по силата на който страните са договорили предоставяне на ползване на мобилни услуги за срок от 24 месеца по Абонаментен план: Резерв Стандарт 19.99 с тарифиране на интервали 60 секунди, със стандартен месечен абонамент 19,99 лева на месец за телефонен номер +359*********. Предвидено е фактурите да се издават на 10-о число на месеца. Страните са уговорили в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или по инициатива на потребителя – ответника, последният да дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
С договор за лизинг от 09.07.2015г. доставчикът на услугата – „Т.Б.“ ЕАД, е предоставил на ответника и посоченото в него устройство марка ALCATEL, модел IDOL Alpha с IMEI: 862329020128187, за ползването на което ответникът се е задължил да заплаща ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 14,59 лева за период от 23 месеца от сключването на договора.
На 30.11.2015г. между страните е сключен друг Договор за мобилни услуги, по силата на който страните са се договорили „Т.Б.“ ЕАД да предостави за ползване на К.Ж.М. мобилни услуги по Абонаментен план: Интернет 6500, със стандартен абонаментен план 19,99 лева на месец с предпочетен номер *****. Предвидено е фактурите да се издават до 10-о число на месеца. Страните и тук са уговорили в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или по инициатива на потребителя – ответника, последният да дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
По договорите ищецът е начислил
парични задължения по следните фактури: 1)
фактура № ********** / 10.12.2015г. за сумата в размер на 80,10 лева, с падеж
25.12.2015г. и отчетен период 10.11.2015г. – 09.12.2015г., включващ абонаментна
такса за използвани услуги за предпочетен номер +*****в размер на 20,86 лева,
лизингова вноска за предпочетен номер +*****в размер на 14,59 лева, абонаментна
такса и използвани услуги за предпочетен номер +*****; неизплатената сума по
фактурата е в размер на 45,09 лева; 2) фактура № ********** / 10.01.2016г. за
сумата в размер на 67,97 лева, с падеж 25.01.2016г., включваща абонаментна
такса и използвани услуги за предпочетен номер +*****в размер на 20,78 лева,
лизингова вноска за предпочетен номер + *****в размер на 14,59 лева,
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*****; 3) фактура
№ ********** / 10.02.2016г. за сумата в размер на 54,57 лева с падеж
25.02.2016г. и отчетен период 10.01.2016г. – 09.02.2016г., включваща абонаментна такса за предпочетен номер
+*****в размер на 19,99 лева, лизингова вноска за предпочетен номер +*****в
размер на 14,59 лева, абонамента такса за предпочетен номер +*****в размер на
19,99 лева; 4) фактура № ********** / 10.03.2016г. за сумата в размер на 2,18
лева, представляваща остатък от лизингова вноска след направени отстъпки за
предпочетен номер ++359*********, с падеж 25.03.2016г. и отчетен период
10.02.2016г. – 09.03.2016г.; 5) фактура № ********** / 10.04.2016г. за сумата в
размер на 848,56 лева, с падеж 25.04.2016г. и отчетен период от 10.03.2016г. –
09.04.2016г., включваща неустойка за предпочетен номер +*****в размер на 274,87
лева, неустойка за предпочетен номер +*****в размер на 354,84 лева, сбор от 15
лизингови вноски за предпочетен номер +*****в размер на 218,85 лева. Ищецът
признава, че в резултат на извършено от ответника плащане на сумата в размер на
35,01 лева, е погасено част от задължението му в размер на 44,65 лева –
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********, която
сума е предмет на първата фактура, в резултат на което продължава да дължи от
тази сума 9,64 лева.
За вземането си по трите договора в общ размер на
1 018,37 лева „Т.Б.“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№
1159/2017г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е
издал Заповед № 593/13.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, по силата на която длъжникът К.Ж.М. с ЕГН ********** ***, следва да
заплати на заявителя „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***-4,
Б.П.С., сграда № 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд – изпълнителен
директор, сумата от 1 018,37 лева, ведно със законната лихва, начиная от
датата на подаване на заявлението – 13.11.2017г., до окончателното изплащане,
представляваща стойността на неплатени месечни абонаменти, услуги, лизингови
вноски и неустойки по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****от
09.07.2015г. и договор за лизинг към него от същата дата за временно и
възмездно ползване на устройство марка Alcatel Idol
Alpha, формирани както
следва: 61,63 лева, представляващи неизплатени абонаментни такси и използвани
услуги за периода от 10.11.2015г. до 09.02.2016г. Вследствие неизпълнението на
основание чл.11 от договора мобилният оператор е начислил неустойка от 274,87
лева с фактура № ********** / 10.04.2016г. По договора за лизинг от
09.07.2015г. М. не е заплатил сума в общ размер от 264,80 лева, представляващи
лизингови вноски за период от 10.11.2015г. до 09.04.2016г. Между страните е
сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****от 30.11.2015г.,
по който длъжникът не е заплатил абонаментни такси и ползвани услуги в общ
размер от 62,23 лева за период от 10.11.2015г. до 09.02.2016г., поради което и
на основание чл.11 от договора мобилният оператор е начислил неустойка в размер
на 354,84 лева с фактура № ********** / 10.04.2016г. (издадена за неустойка
общо за двата договора с обща сума от 848,56 лева), ведно с направените по делото
съдебни разноски в общ размер от 385 лева, от които 25 лева за заплатена
държавна такса и 360 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2, вр. с ал.3 от ГПК съдът е уведомил заявителя за този начин на връчване и му е указал, че има право да предяви установителен иск за вземането си за сумите по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщаването. Съобщението за това е получено от заявителя на 04.06.2018г., който в едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.4 от ГПК е предявил настоящия установителен иск, а именно на 25.06.2018г.
След предявяване на настоящия иск, в Търговския регистър по партидата на ищцовото дружество са вписани на 28.08.2018г. и на 25.09.2018г. промени в начина на представителство, съгласно които дружеството се представлява от Д.К.К. само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно Д.К.К. заедно с М.С. или Д.К.К. заедно с Я.Х..
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият установителен иск е
допустим като подаден в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, както и с оглед на
обстоятелството, че е подсъден на Несебърския районен съд по правилата родовата
подсъдност, предвид цената на иска, и поправилата на местната подсъдност (арг.
чл.113 от ГПК, във връзка с § 5 от ПЗР към ЗИДГПК, ДВ, бр.65 от 2018г., в сила
от 07.08.2018г.).
Съдът счита, че доказателствата
по делото – обсъдените процесни договори за мобилни услуги и договора за
лизинг, установяват съществуването на валидни облигационни отношения по два
вида – по предоставяне на мобилни (телекомуникационни) услуги и лизинг –
временно и възмездно ползване на техническо устройство с възможност за
изкупуването му от ответника. Относно двете групи са налице отделни писмени
договори, съдържащи конкретните уговорки и удостоверителни изявления на
ответника, както че е получил вещта, за ползването на която е следвало да
изплати на равни месечни вноски конкретни лизингови вноски, така и от самите
СИМ карти, позволяващи ползването на съответните мобилни номера, като
изявленията се намират в договора за лизинг.
Съдът намира, че от така
посочените писмени доказателства се доказва по несъмнен начин, че ответникът
дължи на ищеца неплатените, но потребени от него услуги по двата договора за
мобилни услуги в общ размер на 123,86
лева, съответно по Договора за мобилни услуги с предпочетен номер +*****от
09.07.2015г. – 61,63 лева, и по Договора за мобилни услуги с предпочетен номер
+*****от 30.11.2015г. – 62,23 лева. Тези суми представляват част от сумите по
първите три фактури, както следва: 1) по фактура № ********** / 10.12.2015г.,
издадена за сумата от 80 лева – 20.86 лева абонаментна такса и използвани
услуги по договора от 09.07.2015г. и 44,65 лева абонаментна такса и използвани
услуги по договора от 30.11.2015г., като от последната сума са заплатени 35,01
лева, в резултат на което дължимият остатък е 9,64 лева; 2) по фактура №
********** / 10.01.2016г., издадена за сумата от 67,97 лева – 20,78 лева
абонаментна такса и използвани услуги по договора от 09.07.2015г. и 32,60 лева
абонаментна такса и използвани услуги по договора от 30.11.2015г.; 3) по
фактура № ********** / 10.02.2016г., издадена за сумата от 54,57 лева – 19,99
лева абонаментна такса и използвани услуги по договора от 09.07.2015г. и 19,99
лева абонаментна такса и използвани услуги по договора от 30.11.2015г.
Дължими са и неплатените лизингови
вноски по договора за лизинг от 09.07.2015г. в общ размер на 264,80 лева, конкретизирани във всяка
от петте издадени фактури: 1) по фактура № ********** / 10.12.2015г., издадена
за сумата от 80 лева – 14,59 лева, 2) по фактура № ********** / 10.01.2016г.,
издадена за сумата от 67,97 лева – 14,59 лева, 3) по фактура № ********** /
10.02.2016г., издадена за сумата от 54,57 лева – 14,59 лева, 4) по фактура №
********** / 10.03.2016г., издадена за сумата от 2,18 лева и представляваща
остатък от лизингова вноска, 5) по фактура № ********** / 10.04.2016г.,
издадена за сумата от 848,56 лева – 218,85 лева (сбор от 15 лизингови вноски).
При тези доказателства изправна
страна в правоотношенията е ищецът, а ответникът не ангажира доказателства, че
е платил сумите, представляващи месечна абонаментна такса и стойността на
предоставените му услуги по договорите за мобилни услуги, при което искът за
сумата в размер на 123,86 лева е основателен и следва да се уважи, както и
искът за дължимост на законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК.
Основателна е претенцията за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, представляващи лизингови
вноски, или сумата в размер на 264,80 лева по лизинговия договор, въпреки
неустановяване на твърдението на ищеца за предсрочно прекратяване действието на
договора предвид, че доказателства, съобразно Общите условия, в тази насока не
се представиха. Въпреки това няма доказателства ответникът да е преустановил
ползването на устройството за целия срок на договора, респ., че от негова
страна действието на договора за лизинг е прекратено или че се е възползвал от
възможността да придобие собствеността на устройството със заплащане на цената
изцяло на отделни вноски. При това положение за целия исков период лизинговите
вноски се дължат, размерът им е установен и доказан, при което осъдителният иск
за тази сума – 264,80 лева, като основателен следва да се уважи, както и този
за присъждане на законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК.
Неоснователна е исковата
претенция за сумата в размер на 629,71 лева, включваща 274,87 лева,
представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги от 09.07.2015г. с предпочетен номер ++359*********, и 354,84
лева, представляваща договорна неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 30.11.2015г. с предпочетен
номер + *****.
С разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с
договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване
на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване
на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. В случая ищецът се
позовава на неустоечна клауза, съдържаща се в представените договори,
твърдението за действието на общи условия, съгласно която в случай, че абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от договора, в това число и по негово
искане или вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в рамките на
определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по
отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване
до изтичане на определения срок за ползване. Тълкувайки волята на страните по
реда на чл.20 от ЗЗД съдът намира, че посочената клауза регламентира дължимост
на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне. В
този смисъл по аргумент от ТР № 7/13.11.2014г. по тълк. дело № 7/2013г. на
ОСГТК на ВКС претенцията за неустойка е принципно съвместима с преобразуващия
ефект на развалянето. Надлежното упражняване на потестативното право на
разваляне обаче е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка,
тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение. Доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила
на чл.87, ал.2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление
в същата форма. С оглед уговорения алгоритъм за изчисляване на неустойката
установяването на факта на получаване на писменото предизвестие от абоната е от
значение не само за доказването на основанието, но и на размера на иска. В
разглеждания случай по делото не се твърди и не се установява операторът да е
отправял до абоната писмено предизвестие, с което му предоставя подходящ срок
за изпълнение, нито пък представените Общи условия съдържат възможност за
връчване на съобщението или за отпадане необходимостта от писмено изявление за
едностранно прекратяване на договорните отношения. По изложените съображения
съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати
договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на договорите. В този смисъл предявеният
иск с правно основание чл.92 от ЗЗД се явява недоказан както по основание, така
и по размер, поради което следва да бъде отхвърлен като такъв.
Въпреки горното съдът изтъква още
един аргумент за неоснователност на претенцията за неустойка. Страните по
договор могат да уговарят неустойка за вреди от предсрочно прекратяване на
срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщата й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции, в противен случай клаузата за неустойка би
била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а
не към един последващ момент – арг. т.3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. В този смисъл е и
константната съдебна практика на ВКС – Решение № 193/09.05.2016г. по търг. дело
№ 2659/2014г. І т.о.; Решение № 110/21.07.2016г. по търг.д.№ 1226/2015г. І
т.о.; Решение № 219/09.05.2016г. по търг. д.№ 203/2015г. І т.о. При преценката
съдът следва да изходи преди всичко от характерните особености на договора за
услуга и вида на насрещните престации – задължението на оператора да предостави
на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. При
уговорена от страните неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата. Уговорената по този
начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване и нарушава принципа
на справедливост.
Съобразявайки данните по делото,
съдът счита, че неустоечната клауза на чл.11 от Договорите за мобилни услуги
следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на
предпоставките, визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП. Съгласно практиката на
Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, въведени в Закона за защита на потребителите (ЗЗП)
с § 13а от ДР „…националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния
характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или
фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я
прилага, освен ако потребителят се противопостави на това…”. По смисъла на §
13, т.1 от ДР на ЗЗП, ответникът е потребител, тъй като е физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност. В случая като потребител на
далекосъобщителна услуга той се ползва от защитата, предвидена в ЗЗП. Легалната
дефиниция на понятието неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя при неизпълнение на негови задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.146, ал.1
от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета (чл.3),
според която не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза
са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е
договор с общи условия.
Безспорно установено е в
настоящия случай, че неустоечната клауза е част от съдържанието на сключените
между страните Договори за мобилни услуги от 09.07.2015г. и 30.11.2015г.
Съгласно начина на изготвяне на тези договори и посоченото в тях на стр.2,
показва, че те са предварително изготвени, без възможности потребителят дори да
обсъжда посоченото в тях относно неустойката, която доставчикът на услугите би
претендирал в случай на неизпълнение на задълженията по договорите. В този
смисъл съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП, доколкото тези клаузи не са индивидуално уговорени,
тъй като са били изготвени предварително и поради това потребителят, ответник
по делото, не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния
случай договорите са бланкови, като с оглед начина на попълването им от
представители на ищеца, съдът намира, че на потребителя не е осигурена
възможност да внася промени в тяхното съдържание и да включва нови условия по
изпълнението на договорните връзки, в т.ч. да изрази воля по отношение на
клаузата за неустойка. Оттук следва извод, че клаузата по т.11 от двата договора
не е индивидуално уговорена и като неравноправна не поражда задължения за
ответника.
Относно претенцията на ищеца по договора
за лизинг, сключен на 09.07.2015г., относно ползването от ответника на
устройство марка ALCATEL,
модел IDOL Alpha с
IMEI: 862329020128187. По делото е приложен договор за лизинг,
сключен на 09.07.2015г., по силата на който абонатът е взел мобилно устройство марка
ALCATEL, модел IDOL Alpha с IMEI: 862329020128187, с лизингова цена на обща стойност 335,57
лева с включен ДДС, на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 14,59
лева. Крайният срок на този договор е 23 месеца от подписването му. В самият
договор не са уговорени неустоечни клаузи, както и такива във връзка с
неизпълнение на задължението на лизингополучателя за изплащане на оставащата
част и възникване на право на лизингодателя да претендира оставащата част от
сумата по договора.
Посочено е в договора за лизинг,
т.6, че неразделна част от него са Общите условия на договора за лизинг за
предоставяне на преносим компютър, 3G Connect center, телефонен апарат или друго устройство.
Посочено е също, че е издаден запис на заповед на стойност 100 % от цената по
чл.1 от договора.
Съдът намира вземането на ищеца
за сумата от 264,80 лева за основателна, но не на чл.12, ал.2 от Общите условия
на договора за лизинг, тъй като посоченото в тези общи условия по изложените
по-горе причини, по аргумент на чл. 146 от ЗЗП е нищожно, тъй като клаузата на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП е неравноправна клауза, а поради това, че е
настъпила изискуемостта на вземането на ищеца на основание чл.114 от ЗЗД.
Поради това, че в самия договор за лизинг не е уговорено, а клаузите на ОУ са
нищожни, то съгласно чл.114, ал.2 от ЗЗД, когато ищецът-лизингодател е следвало
да покани ответника-лизингополучател да изпълни задължението си, но не е сторил
това, като покана следва да се счита предявената искова молба.
С оглед
правилата на процеса в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
настоящото дело разноски съобразно уважената част от иска на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, а именно сумата в размер на 351,93 лева, включваща платена
държавна такса в размер на 135 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 216,93 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Предвид разясненията, дадени в
ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и по направените в заповедното производство разноски, които съдът
намира за доказани до сумата в размер на
231 лева съобразно уважената част от исковете, която сума ответникът също следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и която включва част от платената държавна
такса в размер на 15 лева и част от платеното адвокатско възнаграждение в
размер на 216 лева.
Ответникът не е направил разноски
по делото, не е поискал присъждането на такива, поради което и съдът не следва
да се произнася по присъждане на такива разноски съобразно чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.Ж.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***,
ЧЕ ДЪЛЖИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** 4, Б.П.С.,
сграда 6, представлявано от Д.К.К., само заедно с който и да е друг от
членовете на Съвета, а именно с М.С. или с Я.Х., следните суми: 1) сумата в
размер на 61,63 лв. (шестдесет и един
лева и 63 ст.), представляваща дължими абонаментни такси и използвани
услуги през периода от 10.11.2015г. до 09.02.2016г. по силата на Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, сключен на 09.07.2015г.,
ведно със законната лихва, считано
от 13.11.2017г. до окончателното й изплащане, 2) сумата в размер на 62,23 лв. (шестдесет и два лева и 23 ст.),
представляваща дължими абонаментни такси и използвани услуги през периода от
10.11.2015г. до 09.02.2016г. по силата на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*****от 30.11.2015г., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2017г. до окончателното й
изплащане, 3) сумата в размер на 264,80
лв. (двеста осемдесет и четири лева и 80 ст.), представляваща дължими и
неизплатени лизингови вноски по силата Договор за лизинг от 09.07.2015г., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2017г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 593 от 13.12.2017г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, в заповедно производство, развило се по
ч.гр.д.№ 1159/2017г. по описа на Несебърския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** 4, Б.П.С., сграда 6,
представлявано от Д.К.К., само заедно с който и да е друг от членовете на
Съвета, а именно с М.С. или с Я.Х., иск за признаване за установено, че К.Ж.М.
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, му дължи следните
суми: сумата в размер на 274,87 лв. (двеста седемдесет и четири лева и 87 ст.),
представляваща договорна неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, сключен на 09.07.2015г., и сумата в размер на 354,84 лв.
(триста петдесет и четири лева и 84 ст.), представляваща договорна неустойка по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****от 30.11.2015г., за които
суми е издадена Заповед № 593 от 13.12.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№
1159/2017г. по описа на Несебърския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К.Ж.М. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:*** 4, Б.П.С., сграда 6, представлявано от Д.К.К.,
само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно с М.С. или с Я.Х.,
сумата в размер на 351,93 лв. (триста
петдесет и един лева и 93 ст.), представляваща направени по настоящото
исково производство разноски съобразно уважената част от исковете, като за
разликата над уважения до пълния претендиран размер на разноски от 586,55 лева,
съобразно списъка на разноските, ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА К.Ж.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:*** 4, Б.П.С., сграда 6, представлявано от Д.К.К., само заедно с
който и да е друг от членовете на Съвета, а именно с М.С. или с Я.Х., сумата в
размер на 231 лв. (двеста тридесет и
един лева), представляваща направени в заповедното производство разноски
съобразно уважената част от исковете, като за разликата над уважения до пълния
претендиран размер на разноски от 586,55 лева, съобразно списъка на разноските,
ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: