№ 18046
гр. София, 17.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110123373 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. К. М., с ЕГН: **********, с адрес:
***********************, чрез адв. Г. Ч. от САК, със съдебен адрес: *******************,
срещу ************, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
******************, с която е предявен иск за следното:
Да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 25,00 лв. – частично от сума в общ
размер на 749,38 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски
кредит № 709773/02.07.2021 г., сключен между страните по делото, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2024 г., до окончателното
изплащане. Иска се присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131
ГПК е подал отговор чрез адв. ***************, с който оспорва предявения иск като
неоснователен.
Страните са представили сверени копия на документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Относно искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи в
оригинал свързаните с договора СЕФ, погасителен план и ОУ съдът намира същото за
ненеобходимо с оглед представените към отговора на исковата молба документи.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи счетоводна
справка за извършени плащания по процесния договор е относимо и допустимо и следва да
се уважи.
Искането на ищеца по чл. 192 ГПК за задължаване на трето неучастващо лице -
************* да представи справка за извършени плащания от К. К. М. към ************
1
за периода от 02.07.2021 г. до настоящия момент, е нередовно, доколкото не е представена
писмена молба. Поради което на ищеца следва да се дадат указания да представи писмена
молба съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, поставени в исковата молба е допустимо, относимо и необходимо, поради което
същото следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
На основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 03.06.2025 г. от
13:30 ч., за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника ************ на основание чл. 190 ГПК в 1-седмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи счетоводна справка за извършени
плащания по процесния договор /платежни нареждания за погасени вноски, разписки,
извадка от счетоводни книги/. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да
приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала
пречки.
УКАЗВА на ищеца К. К. М. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи писмена молба по чл. 192 ГПК. При неизпълнение, искането ще бъде оставено без
уважение.
Отлага произнасянето по искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, поставени в исковата молба, след представяне на документите, изискани от
ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 02.07.2021 г. е сключил с ответното дружество договор за
потребителски кредит № 709773, по силата на който му е предоставен кредит в размер на
2000 лв. В чл. 17 от договора било уговорено, че заемателят се задължава, в срок до 3 дни от
получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на
2
всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова
гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
************ всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен
ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на
************ за заплащане на тези задължения. В договора били поставени множество
изисквания, на които следвало да отговаря поръчителят. В чл. 27 от договора било
предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл. 17, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на кредита за всеки ден, през който
не е предоставено договореното обезщетение, която се начислява пропорционално към всяка
вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. Твърди, че
тъй като не е представил в срок едно от посочените обезпечения - поръчител или банкова
гаранция, на осн. чл. 27 ответникът му начислил неустойка в размер на 622,87 лв. В
погасителния план било посочено, че общо дължимата сума по кредита била в размер на
2126,51 лв., а когато не е осигурена гаранция – в размер на 2749,38 лв., която сума била
платена от него изцяло.Срокът по договора бил 3 месеца, при фиксиран лихвен процент от
36,00 % и ГПР от 42,58 %. Поддържа, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, поради което длъжникът дължи
връщане на чистата стойност на кредита, но не и на лихва и други разходи. На първо място
твърди нищожност на договора поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не била
спазена предвидената в закона форма. В тази връзка излага доводи, че в случая се касае за
сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, поради което за
действителността му следвало да бъде спазена процедурата, уредена в чл. 8 и сл. от ЗПФУР
и ЗЕДЕУУ, която в случая не била спазена, тъй като доставчикът ************** не е
изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя
изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за
сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може
да се откаже от него, а разменените между доставчика и потребителя електронни съобщения
не отговаряли на изискванията на ЗЕДЕУУ. Освен това било нарушено изискването
договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. На второ място твърди нищожност на договора
поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от
неговото съдържание – ГПР по кредита. Излага твърдения, че ГПР бил посочен единствено
като процент, без изрично да са описани и основните данни, послужили за неговото
изчисляване. Излага доводи, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР
по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в договора ГПР,е противоречие с изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.
10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Освен това, в договора единствено бил посочен фиксиран лихвен
процент по заема от 36,00 %, без да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по
договора. Сочи, че описаните в договора такси и разходи (в това число възнаградителна
лихва и неустойка) водели до различен размер на ГПР от посочения. Излага подробни
3
съображения, че неустойката по чл. 27 от договора представлява общ разход по кредита,
поради което е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР по договора, което не
било направено, като действителният ГПР надвишавал максимално установения праг на
ГПР по чл.19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е
самостоятелно основание за недействителност на целия договор. Поддържа, че посочването
в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните,
представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП. Освен това договорът бил нищожен и на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, тъй като било
налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител,
съгласно всички изисквания, посочени в договора. На следващо място излага доводи за
нищожност на неустоечната клауза по чл. 27 от договора – в чл. 16 от ЗПК било уредено
задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв, а с процесната клауза длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение
едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараствал, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала, което било в пряко противоречие с
преследваната от Директивата 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити цел. На следващо място твърди нищожност на
договора поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като клаузата за възнаградителна
лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави, а нищожността на последната
водела до нищожност и на целия договор. Излага твърдения за нищожност на договора и
поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК и на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. В условията на
евентуалност твърди, че е налице нищожност на отделните клаузи от договора поради
противоречие със закона и добрите и поради неравноправност. Аргументира нищожност на
неусточната клауза по чл. 27 от договора поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне
на закона и неравноправност. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
С отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез
пълномощника си оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между
страните е сключен процесният договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР с
посоченото в исковата молба съдържание за сумата от 2000 лв., усвоена от ищеца изцяло.
Излага подробно процедурата по сключването му и сочи, че същият е сключен във формата
на електронен документ при спазване на всички изисквания съгласно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР,
ЗПК. Сочи, че твърдяната от ищеца неустойка не е начислена, респ. събирана, но въпреки
това развива подробни съображения в насока, че клаузата с която е уговорена е
действителна. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване факта на плащане – че е предал, респ. ответникът е
получил, процесната сума.
4
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване, респ.
задържане на процесната сума, а именно наличието на валиден договор за потребителски
кредит, сключен между страните, в това число, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора, в който договор са уговорени валидни, съответно не са
неравноправни и не противоречат на императивните материалниправни норми и правилата
на добросъвестността, разбирана като честното и добросъвестно поведение при сключването
и изпълнението на договори в гражданския оборот, както и фактите, на които основава
своите искания или възражения, в това число, че процесните договорни клаузи са
индивидуално уговорени.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване, че страните по делото са сключили процесния договор за потребителски кредит
№ 709773 от 02.07.2021 г.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за това, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора по реда на ЗПФУР.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност на
страните да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка
с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6