О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….06.2019 год.,
гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение,
в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
разгледа въззивно гр. дело № 920
по описа на съда за 2019 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по Глава Двадесета от ГПК.
С Решение
№ 52/10.05.2019 год. по гр. дело № 2217/2018 год. на ВКС на РБ, Г. К., Второ г.
о. е отменено Решение № 377/06.03.2018 год. постановено по в. гр. дело №
911/2017 год. на ОС-Варна, с което е било потвърдено първоинстанционното
Решение № 711/24.02.2017 год. по гр. д. № 14936/2014 г. на РС-Варна, с което е изнесен
на публична продан, при приложението на чл. 348 ГПК, поземлен
имот с идентификатор №10135.5421.39 по КККР на гр. Варна, район
Аспарухово, представляващ ПИ с пл. № 4200052 по плана на новообразуваните имоти на
местността „Малка чайка", кв. Аспарухово, община Варна, с обща площ (по
скица) от 804 кв.м., ведно
построената в него едноетажна масивна сграда с
площ от 81,90 кв., състояща се от основна част с площ от 47 кв.м., с
предназначение работилница и идентификатор №10135.5421.39.1 и обслужващи
помещения, съсобствен между Г.С.М.
ЕГН ********** *** и Л.В.Б. ЕГН ********** ***, при равни квоти от по 1 / 2 ид. част за всеки един от двамата и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на
окръжния съд със задължителни указания по прилагането на закона.
Подадена е въззивна жалба от Г.С.М. *** срещу Решение № 771/24.02.2017 год., постановено по гр. дело № 14936/2014 год. по описа на РС-Варна, с което е изнесен на публична продан при приложението на чл. 348 ГПК съсобствен между въззивничката Г.М. и Л.В.Б. *** при равни квоти от по 1 / 2 ид. част недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №10135.5421.39 по КККР на гр. Варна, район Аспарухово, представляващ ПИ с пл. № 4200052 по плана на новообразуваните имоти на местността „Малка чайка", кв. Аспарухово, община Варна, с обща площ (по скица) от 804 кв.м., ведно построената в него едноетажна масивна сграда с площ от 81,90 кв., състояща се от основна част с площ от 47 кв.м., с предназначение работилница и идентификатор №10135.5421.39.1 и обслужващи помещения.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно. Оспорен е изводът на съда, че имотът е неподеляем. В нарушение на съдопроизводствените правила не е изследвана възможността и не е проведена процедура по ЗУТ с оглед разделянето на имота на два нови. Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което делбата на имота да се извърши чрез реалното му разделяне и прилагане на друг способ.
В писмен отговор, подаден в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Л.В.Б., чрез процесуален представител
оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът като се запозна с жалбата, констатира следното:
В пункт 3.28 от въззивната жалба са наведени
оплаквания и доводи, според които съдът в нарушение на закона – чл. 71, ал. 1 и
чл. 1 и чл. 8 от Тарифата за държавните такси по ГПК е осъдил жалбоподателката да заплати дължимата държавна такса в делбеното производство в размер на 1882 лева, съставляваща
4 на сто от стойността на неговия дял.
В пункт
3.29 от жалбата е направено оплакване, че липсва произнасяне на съда по
направеното в първата инстанция от съделителката Г. М.
искане за присъждане на сторените разноски в делбеното
производство.
Оплакванията по пункт 3.28. и 3.29 от въззивната
жалба имат са относими към предвидената в чл. 248 ГПК
възможност за изменение или допълване на решениеуто в
частта му за разноските, като във въззивната жалба
конкретни искания във връзка с тези оплаквания няма отправени.
Поради
изложеното на жалбоподателката следва да се даде
възможност в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение, с писмена
молба с препис за насрещната страна да конкретизира исканията си – да заяви
изрично, дали претендира изменение и/или допълване на първоинстанциноното
решение в частта относно разноските, по което искане компетентен да се произнесе
е РС-Варна, като има предвид и нормата на чл. 355 ГПК, която норма е специална
по отношение на нормите на чл. 78, ал. 1 и следващите от ГПК и регламентира
отговорността за разноски в делбените спорове в
отклонение от общите правила по чл. 78 ГПК или претендира присъждане на
разноски като законна последица от евентуално благоприятен за нея изход от
спора пред въззивната инстанция.
При
процесуално бездействие в дадения и́ срок, ще се счита, че страната
претендира присъждане на разноски като законна последица от евентуално
благоприятен за нея изход от спора пред въззивната
инстанция.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката
Г.С.М. *** В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от връчване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за насрещната страна да конкретизира
исканията си по направените в пункт 3.28 и 3.29 от въззивната
и́ жалба оплаквания, като заяви изрично дали претендира изменение и/или
допълване на първоинстанциноното решение в частта му относно
разноските, по което искане компетентен да се произнесе е РС-Варна, като има
предвид и нормата на чл. 355 ГПК, която норма е специална по отношение на
нормите на чл. 78, ал. 1 и следващите от ГПК и регламентира отговорността за
разноски в делбените спорове в отклонение от общите
правила по чл. 78 ГПК или претендира присъждане на разноски като законна
последица от евентуално благоприятен за нея изход от спора пред въззивната инстанция.
При
процесуално бездействие в дадения и́ срок, ще се счита, че страната
претендира присъждане на разноски като законна последица от евентуално
благоприятен за нея изход от спора пред въззивната
инстанция.
След изтичане на
горния срок делото да се докладва за следващи разпореждания.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.