Решение по дело №240/2025 на Административен съд - Перник

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 118, ал. 3 и чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от Р. Р. К., с адрес: [населено място], [улица], ап. 9, ет. 3 чрез адв. В. К., от АК-П. против Решение КПК-15 от 17.04.2025г. на директора на ТП–Перник на НОИ, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане [номер]-01-290-3 от 12.03.2025г. на ръководител на осигуряваното за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО по заявление с вх. № 131-01-290 от 25.09.2024 година.

Жалбоподателят сочи, че актът е немотивиран и издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което води до неговата незаконосъобразност. Твърди, че в случая административният орган е следвало да приложи Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г., тъй като жалбоподателят е упражнявал трудова дейност, извън територията на България, в други държави-членки на ЕС, а именно Великобритания, поради което са налице основанията по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Иска съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени като незаконосъобразен оспорения акт.

В съдебно заседание проведено на 27.06.2025 година жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна Директор на ТП-П. при НОИ за представител изпраща юк. Й. С.. Оспорва жалбата като я намира за неоснователна. Пледира, че актът е издаден от компетентен орган, в придписаната от закона форма за действителност, при спазване на административно производствените правила и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП-П. при НОИ, поради което е процесуално допустима.

По фактите:

На 25.09.2024 година Р. К. депозира заявелние за отпускане на парично обезщетение за безработица. Заявлението е депозирано в ТП-П. при НОИ и получава рег. № 131-01-290 от 25.09.2024 година. Към заявлението е представен документ за прекратяване на трудово правоотношение с „**“АД. Деклариарно е, че в пероида от 2019 година до 2024 година е упражнявана трудова дейност в А..

На 07.10.2024 г. чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация е изпратен до Компетентната институция на Великобритания структуриран електронен документ- U001 – искане за осигурително досие.

Ръководител на осигуряването за безработица спира на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на обезщетение с разпореждане [номер]-01-290-1 от 09.10.2024 година до потвърждаване на осигурителните периоди със СЕД - U002. Разпореждането е връчено на Р. К. на 16.10.2024 година.

На 25.11.2024 година е изпратен СЕД Х009 – Напомняне за издаване на СЕД - U002.

На 03.12.2024 година чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между НОИ и осигурителните институции на държавите - членки на ЕС от Компетентната институция на В.* е получен СЕД - U002 – Осигурително досие. С него са потвърдени периоди от: 28.05.2020 година до 07.06.2020 година, вкл. заетост, която не представлява осигурителен период; 07.03.2021 година до 09.05.2021 година, вкл. заетост, която представлява осигурителен период; от 13.12.2021 година до 14.10.2023 година, вкл. заетост, която представлява осигурителен период и от 15.10.2023 година до 08.12.2023 година, вкл. заетост, която не представлява осигурителен период.

На 03.12.2024 година отново до Компетентната институция на В.* е изпратен СЕД Н001 – искане за предоставяне информация издаване на СЕД - U002 за периода от 09.12.2023 година до 06.04.2024 година.

На 06.01.2025 година е изпратен СЕД Х009 – Напомняне за издаване на СЕД - U002 за периода от 09.12.2023 година до 06.04.2024 година.

На 06.03.2025 година Компетентната институция на Великобритания изпраща СЕД - U002 – Осигурително досие. С него се потвърждават периоди от: 28.05.2020 година до 07.06.2020 година, вкл. заетост, която не представлява осигурителен период; 07.03.2021 година до 09.05.2021 година, вкл. заетост, която представлява осигурителен период; от 13.12.2021 година до 14.10.2023 година, вкл. заетост, която представлява осигурителен период и от 15.10.2023 година до 06.04.2024 година, вкл. заетост, която не представлява осигурителен период.

С разпореждане [номер]-01-290-2 от 07.03.2025 година производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено.

Извършена е справка в Регистър трудови договори и Регистър на осигурените лица, при която е установено, че Р. К. в периода от 22.05.2024 година до 10.09.2024 година е упражнявала трудова дейност по трудов договор с „**“АД и има установена заетост 3 месеца и 18 дни. По постъпилите от Компетентната институция на В.* документи е зачетен осигурителен период от общо 7 месеца и 5 дни. Прието е, че лицето има осигуряване общо 10 месеца и 23 дни за периода от 10.03.2023 година до 10.09.2024 година относим за отпускането на обезщетение за безработица.

С разпореждане [номер]-01-290-3 от 12.03.2025 година Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП-П. на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, отказва отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Приема, че лицето няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Разпореждането е оспорено от Р. К. в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО с жалба с вх. № 1012-13-26 от 20.03.2025 година.

В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП-Перник на НОИ издава решение № КПК-15 от 17.04.2025 година, с което отхвърля оспорването, като неоснователно и по същество с подробни мотиви потвърждава разпореждане [номер]-01-290-3 от 12.03.2025 година на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП-Перник на НОИ.

Решението е връчено на Р. К. на 25.04.2025 година.

На 08.05.2025 година Р. К. депозира жалба против решение № КПК-15 от 17.04.2025 година.

Образувано е АД № 240 по описа на Административен съд-Перник за 2025 година.

Решението на директора на ТП на НОИ-С.*град е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи находящи се в административната преписка, всичките приети като годни доказателства по делото.

При горните фактически установявания, Административен съд - П.*, прави следните правни изводи:

По правото:

Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал. 1, т. 2, б.“б“ с мотивирано решение. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ по чл. 117, ал. 3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорването е спазен.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на директора на ТП-Перник към НОИ. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане [номер]-01-290-3 от 12.03.2025 година на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП-Перник на НОИ е издадено след надлежно сезиране. Същото е и е подписано от длъжностното лице, определено от ръководителя на поделението да издава актове по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, за което е представена заповед № 1015-13-163 от 16.10.2017 година на Директора на ТП-Перник при НОИ.

Обжалвано е по административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е постановено и оспореното решение. В него са посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките за отказ от изплащане на парично обезщетение за безработица. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Въведените в жалбата аргументи за немотивираност не се споделят. Видно от актовете подлежащи на съдебен контрол е, че в същите са изложени фактически основания и са посочени правните разпоредби. Следователно същите изцяло отговарят на изискването за писмена форма и съдържание, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.

Противно на изложеното в жалбата при провеждане на административното производство са спазени процесуалните правила, регламентирани в КСО. Адмиинстративният акт е издаден след като са изяснени всички факти и обстоятелства, за което сведетелстват събраните служебно документи от Компетентната институция на В.* по силата на международен обмен на данни за социална сигурност и по силата на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство В.* от Европейския съюз и ЕОАЕ.

Решението е и материално законосъобразно. Правилен е изводът, че разпореждане [номер]-01-290-3 от 12.03.2025 година е издадено от материално и териториално компетентния орган. Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО от КСО това е длъжностното лице, за което са представени надлежни доказателства, определено от ръководителя на поделението да издава разпореждане за отпускане, изменение, отказ, спиране, прекратяване на парични обезщетения за безработица. В настоящия случай разпореждането е издадено от за ръководител на осигуряването за безработица, който е материално и териториално компетентния административен орган да стори това.

България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т. н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г., на които правилно се позовава и административния орган. Доколкото са налице осигурителни периоди положени във Великобритания напълно законосъобразно административния отрган се е позовал и на Споразумението за оттегляне.

В случая жалбоподателката е гражданин на държава - членка на ЕС и спрямо нея намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г., предвид чл. 2 от същия.

С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Основния спорен въпрос по делото се свежда до това дали са налице предпоставките на чл. 54а, ал. 1 от КСО и дали жалбоподателкатата има право да й се отпусне обезщетение за безработица, предвид това дали същата има осигуряване за фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на административния орган, съдържащи се в обжалваното решение са правилни и съобразени с относимите норми на българското и Европейското законодателство.

По отношение на жалбоподателката към дата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица-25.09.2024 година, не са били изпълнени предпоставките на чл. 54а, ал. 1 от КСО и същата няма право на исканото обезщетение за безработица. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. За зачитане право на парично обезщетение се зачита и времето разписано в чл. 54а, ал. 2 от КСО

Следователно 18-месечният референтен период, за който следва да се извърши преценка на наличие на осигуряване за безработица е от 10.03.2023 година до 10.09.2024 година.

За периода от 13.12.2021 година до 15.10.2023 година, е подадена информация от Компетентната институция на Великобритания за осигурителни периоди и този период е зачетен от ответната страна. Относимост към 18-месечният референтен период има периода - 10.03.2023 година до 15.10.2023 година, който е в размер на 7 месеца и 5 дни и е зачетен така от ответника по жалбата.

В подадената от Компетентната институция на Великобритания информация е посочен периода от 15.10.2023 година до 06.04.2024 година, като заетост, която не представлява осигурителен период. На база СЕД, ответната страна не зачита този период за осигурителен период.

За периода от 22.05.2024 година до 10.09.2024 година е подавана информация от осигурител „**“АД и са зачетени от ответната страна дни в осигуряване 3 месеца и 18 дни.

С оглед на това и съобразявяйки разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО се следва, че не се достигат изискуемите от чл. 54а, ал. 1 от КСО дванадесет месеца, през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Жалбоподателката има зачетени в осигуряване за фонд „Безработица“ общо 10 месеца и 23 дни.

Неоснователно е възражението, че осигурителният стаж е неправилно изчислен при определяне на правото на обезщетението за безработица. Административният орган правилно е зачел стажа на Р. К. във Великобритания, така както е удостоверен от английската компетентна институция, което обвързва българската страна при изпълнение на разпоредбите на Регламент № 987/2009 г..

По силата на чл. 61 от Регламент № 883/2004 г. компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. В този смисъл при прилагането на чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО периодите, потвърдени от съответната институция на държавата-членка като периоди на осигурена заетост, задължително се вземат предвид, без да се прави допълнителна преценка дали ако заетостта е осъществявана на територията на РБългария, за това време са дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица".

Приложимото законодателство в настоящия случай е това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващия, на която държава той е и гражданин, а именно - законодателството на РБългария и тя е компетентната държава. Обезщетението за безработица, претендирано от К.* следва и е преценено именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това.

При преценката правото на обезщетение за безработица, обективирано в атакувания акт е констатирано, че Кирилова няма право на парично обезщетение за безработица, тъй като за нея не е изпълнено условието на чл. 54а, ал. 1 от КСО, а същата има само 10 месеца и 23 дни в осигуряване за фонд "Безработица". В съответствие с чл. 13 от Регламент № 987/2009 г., чуждият стаж се взема предвид така, както е потвърден от чуждата институция. В случая, английският стаж е взет предвид точно така както е бил потвърден.

Позоваването в жалбата на чл. 9, ал. 2 от КСО е неоснователно. Налице е изрична разпоредба на чл. 54а, ал. 2 от КСО, която касае придобиване право на парично обезщетение за безработица и по силата на която по императивен начин се зачита и времето относимо към този вид обезщетение. Именно по този ред е зачетен осигурителен стаж за осигурителен период във Великобритания и е зачетен така както е удостоверен от В.*. Също така следва да се посочи, че административния орган е зачел и времето на ползван отпуск за временна неработоспособност в месеците август и септември 2024 година, видно от справка по персонален регистър/осигурителни периоди. При това се следва, че актът е издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства имащи заначение за случая. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани други доказателства, които да се обсъдят и да доведат до друг резултат.

Въз основа на изложеното административният акт, предмет на съдебен контрол, с който по същество е потвърден отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, при наличие на посочените в закона материални предпоставки и съответства на относимите правни норми. При осъществения съдебен контрол не се констатират основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

Въз основа на изложеното настоящият състав приема жалбата за напълно неоснователна и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК ще се отхвърли.

По разноските:

При този изход от спора ответната страна има право на разноски. Същите са поискани своевременно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите се определят по реда на чл. 24 от Наредбата за правна помощ и се присъждат в размер на 100.00 лв..

Настоящото съдебно производство е по жалба срещу решение, издадено по оспорване на разпореждане от категорията по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, поради което и на основание чл. 119 от КСО решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Р. Р. К. против Решение КПК-15 от 17.04.2025г. на директора на Териториално поделение–П.* на НОИ, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане [номер]-01-290-3 от 12.03.2025г. на ръководител на осигуряваното за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО по заявление с вх. № 131-01-290 от 25.09.2024 година.

ОСЪЖДА Р. Р. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ап. *, ет. * да заплати на Териториално поделение – П. към Националния осигурителен институт съдебни разноски в размер на 100.00 /сто/ лева.

Решението на основание чл. 119 от КСО във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО не подлежи на обжалване.