РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, IV- ТИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 26.02.2020г. по АНД № 1419/ 2020г.
Производството се развива по реда на УБДХ.
Образувано е по акт за констатиране
проява на дребно хулиганство, внесен от РУ- Стамболийски при ОД на МВР- Пловдив, съставен на
К.А.Н.,
ЕГН **********,
за това че на 26.02.2020г., около 10.30ч. в *** е извършила непристойна проява, нарушаваща обществения ред и
спокойствието, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към оран на
властта- *** при РУ Стамболийски при ОД на МВР- Пловдив, като е отправила спрямо тях репликите: ***, което поведение представлява
проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ.
Районна прокуратура- Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител.
Нарушителят, доведен от служители
към РУ- Стамболийски при ОД на МВР- гр. Пловдив, явява
се лично.
В рамките на проведените съдебни
прения, нарушителката
заявява, че съжалява за стореното и изразява
разкаяние.
Посочва, че това няма да се повтори.
В своята последна дума, моли да й бъде наложено
наказание „глоба“ в по- нисък размер.
По фактите:
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, счита за установено следното:
К.А.Н. е родена на *** г. в ***, живуща ***, б., б. г., без образование, неработеща, омъжена, неосъждана,
ЕГН **********.
На 26.02.2020г.
около 10.30ч. в ***, служители при РУ- Стамболийски при ОД на МВР- Пловдив (
сред които бил и *** Г.), заедно със служители от РДГ, извършвали проверка по
сигнали за незаконно придобити дърва. Проверката се извършвала в ромската махаха,
намираща се в ***. Около 10.30 проверяващите пристигнали на *** в селото,
където в къща открили незаконно придобити дърва за огрев, на които не била
поставена съответна маркировка. Проверяващите взели отношение по случая, като в
същия момент, по улицата преминала възрастна жена от *** произход, във видимо
нетрезво състояние. Същата започнала да крещи към проверяващите думи на
неразбираем за тях език. Те й направили забележка да преустанови действията си,
тъй като възпрепятствала спокойното протичане на проверката. В същия момент,
жената се обърнала към *** и им изкрещяла: „***“,
след което се хванала в областта на ***. Поведението й било възприето от всички
присъстващи. Лицето било задържано и отведено в сградата на РУ- Стамболийски,
където самоличността й била установена като К.А.Н., ЕГН **********.
Предвид така демонстрираното поведение, в сградата на
районното управление, на Н. бил съставен акт за констатиране проява на дребно
хулиганство. Същият й бил предявен, като нарушителката лично го подписала без
възражения.
По доказателствата:
Гореописаната
фактическа обстановка съдът счита за установена по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства: Докладна записка, съставена от Н.Г., Писмено
обяснение от Б.Л., Писмено
обяснение от С.Ч., Акт
за констатиране проява на дребно хулиганство от 26.02.2020г. Допълнително,
отразената по- горе фактическа обстановка се потвърждава и от разпитания в хода
на съдебното производство свидетел- Н.Г.. Същият, освен пряк е и първичен
информационен източник досежно разигралите се на процесната дата събития.
Свидетелят с категоричност обрисува фактическа обстановка, която напълно
съвпада с отразено в акта за констатиране проява на дребно хулиганство и приетото
по- горе от фактическа страна. Съдът счита за нужно да посочи, че в гореизброените
информационни източници не се съдържат противоречия- същите еднопосочно,
последователно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка отразена, както в обстоятелствената част на
Акта за установяване на дребно хулиганство, така и в настоящия съдебен акт.
Предвид изложеното и по аргумент на противното от чл. 305, ал. 3 НПК, не се
налага по-детайлното им обсъждане.
Трайно установено в съдебна практика
е положението, че обясненията на подсъдимия /в случая обясненията на
нарушителя/ имат двойствена правна природа- те са едновременно средство за
защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може
да бъде „априори“ игнорирана при формиране фактическите изводи на съда.
Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната
логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави
с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на
всички тези процесуални действия, съдът следва да реши дали да ги кредитира или не. В процесния случай,
обясненията на нарушителката, дадени в рамките на проведеното на 26.02.2020г. ОСЗ кореспондират изцяло с
изложеното в акта за установяване проява на дребно хулиганство. Сама, нарушителката признава, че на процесната дата се
е намирала
в *** и че е преминала по ***, като когато е стигнала до *** е влязла във
вербално пререкание с ***. Признава и че след като *** са я помолили да преустанови
това си поведение, тя е изрекла по техен адрес обидни думи.
Предвид гореизложеното, за настоящия
съдебен състав не съществува каквото и да било съмнение, че именно нарушителката Н. е изрекла горепосочените обидни изрази,
насочени спрямо ***.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна,
то съдът счита, че случилото се на 26.02.2020г. в ***, в пълнота осъществява от обективна
и субективна страна съставомерните признаци на дребно хулиганство по смисъла на
УБДХ. На посочената дата, нарушителката Н., още в момента, в който видяла ***, извършващи проверка, е имала ясното намерение да се конфронтира
с тях.
Така създалата се ситуация е ескалирала изцяло заради подчертано арогантното
поведение, демонстрирано от нарушителката Н.. Последната е преценила, че вместо да изпълни устно даденото нареждане от *** да преустанови
арогантното си поведение, то ще се отнесе неуважително и подигравателно с тях,
изричайки думите: ***. Тази подчертано непровокирана
вербална агресия се характеризира със своята ожесточеност. Прави впечатление,
че нарушителката не се е посвенила да употреби редица възмутителни и
ненужно обидни изрази, придружени с неприлични жестове, които са били насочени към
служителите на МВР, изпъляващи единствено своите служебни задължения.
В демонстрираното от нарушителката поведение, описано по- горе, се
наблюдава дързост и явно незачитане на установените в обществото порядки и
правила на общуване и зачитане правата на останалите правни субекти. Всичко
изложено дотук, води до категоричния извод, че нарушителката безпричинно е инициирала пререкание със служителите на МВР.
Това й
поведение, разглеждано в светлината на обстоятелството, че е извършено на
публично място и без да е налице поведение от страна на органите на реда, което
да продиктува и провокира такава реакция у нарушителката, ясно свидетелства за вече
нескритото й намерение да наруши установения обществен ред и спокойствие,
и да оскърби намиращите се около нея лица.
Доколкото реализираната на 26.02.2020г. проява е извършена на публично
място ( ***), представлява непристойно поведение и е израз на оскърбително
отношение към орган на властта, като в същото време обществената й опасност е
по-малка от типичния случай на престъпление по чл. 325 НК, то тя съставлява акт
на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, за който следва да се
наложи санкция по същия нормативен акт.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на вида и размера на
административното наказание, като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
отчете насочеността на хулиганските действия, а именно, че те са упражнени по
отношение на няколко лица, изпълняващи служебните си задължения по Закона за министерството
на вътрешни работи.
На следващо място, като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът взема предвид факта, че липсват предходни
регистрации на нарушителката за извършени от нея прояви по смисъла на УБДХ и същата изразява съжаление и критичност към стореното, като поема
ангажимент това й поведение да не повтаря.
С оглед гореизложеното, съдът счита,
че целите на административно-наказателната отговорност биха се постигнали с
налагане на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ, на административно наказание
„глоба“ в размер от 150 /сто и петдесет/ лева. Съдът счита, че този размер
на наказанието в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието на нарушителката Н., като в същото време се спазва и
принципът за пропорционалност между обществената опасност на деянието и
интензитета на използваната репресия.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си:
Районен съдия:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
М.Р.
