РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Велико Търново, 17.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на девети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора ………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №387 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на адвокат И.И., в качеството му на пълномощник на В.Ц.П. ***, срещу
ревизионен акт №Р-04001515005531-091-001/02.03.2016г. на ТД на НАП – В.
Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение №162/25.05.2016г. на директора на
Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново част. Жалбоподателят твърди, че РА е
незаконосъобразен в обжалваната му част, тъй като при извършвани на ревизията и
издаването на обжалвания ревизионен акт са били допуснати съществени
процесуални нарушения, като неправилно ревизията е извършена по особените
правила на чл. 122 от ДОПК без да се вземат предвид възраженията на
ревизираното лице и представените в хода на ревизията доказателства. Счита, че
неправилно органите по приходите са определили данъчната основа за облагане по
ЗДДФЛ по този ред, както и неправилно са определени задължения за осигурителни
вноски. Моли ревизионния акт да бъде отменен.
Ответникът по
жалбата, директорът на Дирекция „ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата, по съображения,
изложени в решението на директора на Дирекция“ОДОП“, с което обжалваният акт е
потвърден. Претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 1 583,34 лв.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на
административния контрол. Ревизионния акт в частта, в която се обжалва пред
административния съд, е потвърден с Решение №162/25.05.2016г. на директора на
Дирекция ”ОДОП” – В. Търново. При това положение жалбата е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Обжалваният
Ревизионен акт №Р-04001515005531-019-001/02.03.2016г. е издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – В. Търново след извършена ревизия на В.Ц.П. ***,
възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-04001515005531-020-001/15.07.2015г.,
изменена впоследствие посредством ЗВР №Р-04001515005531-020-002819.11.2015г. и
ЗВР №Р-04001515005531-020-003/30.11.2015г. Ревизията е за определяне на данъчните
задължения на жалбоподателя за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди
2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г.; за вноски към фондовете на ДОО за
самоосигуряващи се лица за периодите от 01.01.2009г. до 31.12.2013г. и за
вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за периодите от 01.01.2009г.
до 31.12.2013г.
Ревизионен акт
№Р-04001515005531-091-001/02.03.2016г. е издаден от компетентните за това
органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията
на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120
от ДОПК, поради което е валиден акт.
При
извършването на ревизията, органите по приходите са приели, че данъчната основа
за облагане на В.П. с преки данъци и за начисляване на осигурителни вноски
следва да се определи по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като
по отношение на жалбоподателя са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК, а именно – налице са данни за укрити приходи или доходи. Било е установено, че за ревизираните
периоди жалбоподателят не е декларирал и няма данни да е получавал доходи от
трудови или други правоотношения, както и не е извършвал търговска дейност и
подавал годишни данъчни декларации. Жалбоподателят и неговата съпруга са били
собственици на капитала и съдружници в „АВМ“ ООД, като са правили парични
вноски в касата на дружеството, както следва: през 2009г. са внесли сума в
размер на 93 000 лв.; през 2010г. сума в размер на 123 500 лв.; през
2011г. сума от 6 500 лв.; през 2012г. сума в размер на 96 200лв. и през
2013г. сума от 57 000 лв. Съвкупната преценка на тези факти е послужила
органите по приходите да обосноват извод, че жалбоподателят, независимо от
това, че не имал търговско качество и не е работил по трудови правоотношения, е
извършвал друга дейност, която е била източник на доходи за него, които доходи
не са били декларирани и съответно обложени по реда на ЗДДФЛ.
Направените констатации от органите по приходите
досежно установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК се оспорват с
възражения, че без конкретни доказателства са били установени направените
вноски в капитала на „АВМ“ ООД, което е послужило като основание да се
констатира разлика на разходите над установените приходи и да се премине към
облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. Направените възражения съдът намира за
неоснователни.
Констатациите на органите по приходите в съставения
ревизионен доклад по чл. 117 от ДОПК се подкрепят от събраните в хода на
ревизията доказателства, в т.ч. и извлечения от счетоводството на „АВМ“ ООД,
които са приети като доказателство по делото и не се оспорват от жалбоподателя.
При извършване на ревизията в отговор на връчени искания за представяне на
документи и писмени обяснения и уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК
жалбоподателят не е попълнил декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и не е
представил доказателства. Обяснения в тази насока и доказателства не са
били представени и в хода на ревизионното производство след получаването на
уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК от жалбоподателя. Поради това съдът
намира за правилен направеният от фактическа страна извод от органите по
приходите, че вносители на сумите са В. и М.П., които са съдружници в „АВМ“
ООД.
В този смисъл основателни са направените
изводи от ревизиращите органи, че след като има установени извършени разходи от
едно лице, което като факт не се спори, а няма посочени източници на доходи/средства
за издръжка, то е налице посочената
хипотеза на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. След като не е
доказано по отношение на тези разходвани средства, че попадат в хипотезите на
чл. 13 от ЗДДФЛ, то същите по аргумент за противното представляват облагаеми
доходи, които следва да участват при формирането на данъчната основа на лицето
през периода на придобиването им. От своя страна това косвено може да потвърди
направеният извод за наличие на разполагаем доход за ревизираните периоди,
който подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ. С оглед на установените при ревизията факти и
обстоятелства, по отношение на размера на декларирани доходи и извършването на
разходи, съдът приема, че за процесните периоди са били налице обстоятелства,
посочени в хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, доколкото извършване на
разходи от ревизираното лице, дори и в размер на обичайните такива за живот и
издръжка, както и предоставяне на парични средства на юридическо лице,
несвързани с обичайните разходи, не се обяснява по друг начин, освен с
наличието на недекларирани доходи. Посоченото обстоятелство съгласно чл. 123,
ал. 1, т. 2 от ДОПК е достатъчно основание за да се презумира наличието на подлежащ
на облагане доход. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК предвижда в
случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2
да се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с
данъци печалба или доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните
с него лица по § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК явно и съществено
превишават размера на декларираните получени средства. Съгласно чл. 124, ал. 2
от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена
ревизия по реда на чл. 122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1
е подкрепено със събраните доказателства, като в случая събраните доказателства
подкрепят начина на определяне на данъчната основа за жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна съдът
приема, че правилно е прието от ревизиращите органи наличие на основание по чл.
122, ал. 1 от ДОПК за извършване на ревизия, като данъчните основи за
задълженията по ЗДДФЛ са определени след анализ на критериите по ал. 2 на чл.
122. За определяне на данъчната основа в конкретния случай е използван анализ
на критериите по чл. 122, ал. 2, т., т. 2, 4, 14 и 16 от ДОПК, а именно – платените данъци,
мита, такси, вноски и други публични вземания, официалните документи и документите с
достоверни данни, обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както
транспортните дневни и квартирни разходи при пътувания в страната и чужбина,
както и други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата
за облагане. При
определяне на данъчната основа за изходни данни са взети направените разходи за
живот и издръжка за жалбоподателя, извършените сделки и получените от тях доходи/приходи, както и
други документи с достоверни дати и други доказателства, които могат да
послужат за определяне на основата.
Въпреки неколкократното отлагане/вкл. и
спиране на производството/ по делото и даването на указания за
доказателствената тежест на жалбоподателя, други доказателства от негова страна
не са представени. При така очертаното от фактическа страна съдът приема, че
няма основание да се приемат твърденията на жалбоподателя, за неправилно
определяне на налични и разполагаеми от него парични средства, получени на
основание различно от облагаеми доходи/приходи. По отношение на основното
възражение на жалбоподателя за неправилно определяне на нулево салдо към
началния период на ревизията – 2009г., същото е принципно правилно, тъй като
физическите лица не зануляват банковите си сметки в края на годината и не
привършват средствата си в брой към 31 декември, за да започнат да трупат нови
от 01 януари на следващата година. В конкретния случай обаче, предвид на
безспорно установеното, че жалбоподателят не е работил по трудови, служебни или
подобни правоотношения; не е декларирал получаване на други доходи, както и не
е попълвал декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и никъде не е посочил конкретен
размер на налични/разполагаеми средства към 01.01.2009г., то ревизиращите
органи няма как произволно да определят размер на начално салдо към този
момент. Поради това съдът намира това възражение за недоказано и оттам за неоснователно.
С оглед на
приетите по делото и неоспорени от жалбоподателя доказателства, събрани в хода
на ревизията, настоящият състав счита, че правилно са определени относимите към
жалбоподателя критерии, които са послужили при определянето на данъчната основа
за облагане. Определената по този начин данъчна основа ще се различава в
определена степен от реално осъществените данъчни фактически състави, но това е
в резултата на действията, респ. бездействието на ревизираното лице. Важното е
вследствие на конкретните обстоятелства да се определят относимите към
ревизирания субект критерии в конкретния случай, с крайна цел установяване по
възможност обективна данъчна основа за облагане с конкретния данък. Следва да се
има предвид и действието на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно
която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия
по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни
до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1
от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Следва да се посочи също
така, че определянето на данъчната основа при ревизията при особени случаи по
чл. 122 от ДОПК е производство, което включва в себе си поредица от действия в
определена последователност, изразяващи се в установяване на факти, даващи
основание за приложение на посочите разпоредби, възможност на ревизираното лице
за становище и представяне на доказателства, обсъждането им и изследване на
необходимите критерии, които са относими към формирането на данъчната основа
към конкретния данъчен период по ЗДДФЛ поотделно.
Начина на
формиране на данъчната основа като получена цифрова величина е при съпоставка
на установени получени приходи и направени разходи за целия период, с
натрупване, които разходи са удостоверени съответните доказателства.
Така за 2009г. е установено превишение на
разходите над установени доходи от 41 765 лв., при което е определена
данъчна основа за облагане като разлика между това превишение и дължимите
осигурителни вноски в размер на 35 525 лв., на което се следва данък по
чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 3 552,50 лв. и лихви върху него в размер на 2 124,38
лв.
За 2010г. е установено превишение на
разходите над установени доходи от 62 543 лв., при което е определена данъчна
основа за облагане като разлика между това превишение и дължимите осигурителни
вноски в размер на 56 783 лв., на което се следва данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в
размер на 5 678,30 лв. и лихви върху него в размер на 2 806,27 лв.
За 2011г. е установено правишение в размер на
3 450 лв., при което е определена данъчна основа за облагане в размер на
2 149,68 лв., на която е начислен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на
214,97 лв. и лихви върху него в размер на 84,09 лв.
За 2012г. е установено превишение в размер на
46 385 лв., при което е определена данъчна основа за облагане в размер на 40
193 лв., на която е начислен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 4 019,30
лв. и лихви върху него в размер на 1 160,06 лв.
За 2013г. е установено превишение на
разходите над установени доходи от 28 938 лв., при което е определена данъчна
основа за облагане като разлика между това превишение и дължимите осигурителни
вноски в размер на 22 126,80 лв., на което се следва данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 2 212,68 лв. и лихви върху него в размер на 413,82 лв.
Предвид на изложените по-горе съображения за
начина на определяне на данъчната основа и липсата на възражения по конкретния
размер на задълженията, съдът приема, че данъчните задължения и задълженията за
лихва са правилно определени.
За ревизираните периоди за осигурителни вноски на
2009г. и 2010г., РА е отменен с решението на ответника и не е предмет на спора
по делото, а за 2011г. с РА не са начисляване допълнителни осигурителни
вноски.
По отношение на определените задължения за
осигурителни вноски за периодите от 01.01.2012г. до 31.12.2013г., когато е била
в сила разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, жалбата е неоснователна. Следва
да се посочи, че след определянето на размера на доходите се определя размер на осигурителен
доход в границите на Закона за бюджета на ДОО за съответната година, изчисляват
се дължимите осигурителни вноски, вкл. и за здравно осигуряване, след което се
определя данъчната основа за облагане с пряк данък и се начислява данъка. Следователно, когато правилно е определена основата, върху
която следва да се начислят задължителните осигурителни вноски, преди да се
приспаднат те от данъчната основа и да се определят задълженията за преки
данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ/които съдът приема за правилно определени/, то
правилно следва да е изчислен и размерът на осигурителните вноски към фондовете на ДОО и здравни вноски, както и съответните лихви върху тях
за самоосигуряващо се лице. Следователно задълженията за осигурителни вноски са
правилно определени.
Жалбата е
неоснователна.
При този изход
на делото и с оглед направеното искане от страна на процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски по производството, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, съдът присъжда такива на основание чл. 161, ал.
1, изр. посл. от ДОПК в размер на 1 583,34 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Ц.П. ***, срещу ревизионен акт №Р-04001515005531-091-001/02.03.2016г.
на ТД на НАП – В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение №162/25.05.2016г.
на директора на Дирекция „ОДОП” – гр. В. Търново част.
ОСЪЖДА В.Ц.П. ***,
ЕГН ********** да заплати на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново при ЦУ на НАП разноски
по делото в размер на 1 583,34 лв./хиляда петстотин осемдесет и три лева и
тридесет и четири стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: