О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 904
гр. Перник, 22.10.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 22.10.2019 г., III-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена
Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
като разгледа
докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00662 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по
възражение вх. № 4617/02.09.2019г. от Х.С., чрез адв. К. по реда на чл. 423, ал.
1 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7264/2012 г. по описа на РС - Перник. Твърди се, че молителят за пръв път е узнала
за издадената заповед за изпълнение на 13.08.2019 г., когато след справка
установила, че въз основа на същата заповед е образувано срещу нея изп. дело №
20127520400431/2012г. по описа на ЧСИ С. Д. рег. № ***, с район на действие ОС
– Перник. Възражението е основано на твърденията, че заповедта за изпълнение не
й е била връчена надлежно и не е могла да узнае своевременно за връчването
поради особени непредвидени обстоятелства.
Ответникът по възражението и заявител в заповедното производство „Топлофикация
- Перник“ АД, не е изразил становище.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите във
възражението, намира следното:
Съгласно чл. 423, ал.
1 ГПК, срокът за подаване на възражение пред въззивния съд е
едномесечен, считано от узнаването за заповедта за изпълнение. Срокът е
преклузивен и след неговото изтичане за страната не съществува процесуална
възможност да оспори вземането с възражение пред въззивния съд по реда,
предвиден в чл. 423 от ГПК. Срокът по чл. 423, ал.
1 от ГПК тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение -
касае се за фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го
заявява в свой интерес. При извършване на преценка за спазване на срока съдът
изхожда от твърденията на молителя, представените по делото доказателства за момента
на узнаването. При твърдения на молителя за момента на узнаване на заповедта и
излагане на основание по чл. 423, ал.
1 от ГПК съдът има правомощие да направи преценка за спазването на
срока за депозиране на възражението и въз основа на изявленията на молителя при
условие, че същите са подкрепени от данните по делото.
В настоящия случай Х.С. твърди в писменото възражение, че е научила за
издадената срещу нея по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение, след справка, от която установила, че въз
основа на същата заповед е образувано срещу нея изп. дело №
20127520400431/2012г. по описа на ЧСИ С. Д. рег. № ***, с район на действие ОС
– Перник, като сочи, че това е станало на 13.08.2019г.
От служебно изисканите от съда и представените от ЧСИ С. Д. ЗИПЗ, изп.
лист и покана за доброволно изпълнение се установява, че изп. дело № 20127520400431/2012г. по описа на
същия ЧСИ е образувано въз основа на изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 7264/2012
г. по описа на РС - Перник, издаден въз основа на процесната заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 7264/2012 г. по описа на РС - Перник. Поканата за
доброволно изпълнение по изп. дело № 20127520400431/2012г. на ЧСИ С. Д., е
връчена лично на Х.С. на 19.09.2014г., която дата на връчване е удостоверена
изрично и от ЧСИ Д. с нарочно писмо до съда с вх. № 5526/17.10.2019г.
Считано от 19.09.2014 г., на която дата длъжникът е узнал за издадената
заповед, видно от направено от него лично с подписа му отбелязване върху поканата
за добр. изпълнение по изп. дело № 20127520400431/2012г. на ЧСИ Д. от 19.09.2014
г., и датата на подаване на възражението – 02.09.2019 г., се налага изводът, че
възражението по което е образувано настоящото производство пред въззивния съд,
не е подадено в законния едномесечен срок по чл. 423, ал.
1 ГПК и същото е процесуално недопустимо.
Относно отправеното във възражението по чл. 423 ГПК искане за спиране на
изпълнението на заповедта за изпълнение, въззивния съд намира, че
предпоставките за разглеждане на искането за спиране изпълнението на заповедта
са в зависимост от произнасянето по подаденото възражение, по арг. от чл. 423,
ал.3, изр. второ от ГПК. Предвид недопустимостта на възражението по чл. 423 от ГПК, искането на длъжника за спиране изпълнението на заповедта също
се явява недопустимо.
По разноските
Ответникът по възражението не претендира и не доказва направени разноски в настоящото производство,
поради което такива не му се дължат.
Предвид изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подаденото възражение по чл. 423, ал.
1 от ГПК с вх. № 4617/02.09.2019 г. от Х.Е.С.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. М.К./ срещу заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5313 от 22.10.2012 г., издадена по
ч.гр.д. № 7264/2012 г. по описа на РС – Перник и направеното във възражението
искане за спиране изпълнението на издадената заповед за изпълнение, и ПРЕКРАТЯВА
производството по в. гр. д. № 662/2019 г. по описа на Окръжен съд - Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.