№ 19538
гр. София, 10.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. К.А
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. К.А Гражданско дело №
20211110137606 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 98203/25.03.2024 г., доуточнена с молба
с вх. № 124627/15.04.2024 г., от адв. Й. К. като адвокат на ответниците Ц. В.
Т., с ЕГН: ********** и А. С. Т., с ЕГН: **********. Със същата се иска
постановеното по делото Решение № 3746/01.03.2024 г. да бъде изменено в
частта за разноските, като:
Решението бъде отменено в частта, с която ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца „Ю.Б.Б.“ ЕАД разноски по исковото гр.д. №
37606/2021 г. на СРС – и по заповедното ч.гр.д. № 25926/2019 г. на СРС
дело;
Бъдат присъдени разноски в полза на ответниците по делото;
В молбата и уточнението се излагат подробни доводи, че досежно
заповедното дело разноските вече били заплатени от ответниците, както били
заплатени и всички суми по исковите претенции. Поради това „осъждането“
на ответниците да платят „повторно“ същите суми щяло да доведе до
неоснователно обогатяване на ищеца.
По отношение на разноските за исковото дело се излагат подробни
доводи, че ответниците не били станали повод за образуване на делото,
доколкото били платили процесните суми – още преди образуване на делото.
Това обстоятелство не се оспорвало и от ищеца, но същият въпреки тоза
подал искова молба срещу тях.
Обръща се внимание и че въпреки наличието на изпълнително дело,
част от процесните суми били платени доброволно.
Поради това ответниците считат, че не дължат разноски на ищеца.
Обратно ищецът следвало да бъде осъден да заплати на ответниците
разноските по делото – доколкото неоснователно е водил процес срещу тях.
Препис от молбата и уточнението към нея са изпратени на насрещната
страна, като са получени на 24.04.2024 г.
1
В тази връзка от ответника е подадено становище в дадения от съда
едноседмичен срок – с вх. № 139458/26.04.2024 г. В същото ответникът
излага доводи за правилност на съдебното решение в частта за разноските.
Поради това иска молбата да бъде отхвърлена изцяло.
Обръща внимание, че до образуване на исковото дело се е стигнало по
вина на ответниците, които са подали възражение срещу заповедта за
изпълнение. Освен това в хода на исковото дело активно са оспорвали
претенциите въпреки плащането вкл. е имало допусната експертиза. Липсва и
направено признание на исковете от тяхна страна.
В решението съдът бил отбелязал, че сумите са вече платени, но са били
дължими към момента на заповедното дело.
Освен това сумите били платени в хода на образувано изпълнително
дело – поради допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист.
Молбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от същата.
Молбата е такава за изменение на решението в частта за разноските,
доколкото с решението си съдът е разпределил между страните отговорността
за разноски съобразно изхода на спора. Доколкото по делото преди
приключване на устните състезания е приложен списък с разноски, то
молбата на ответниците е допустима / л. 284 от делото/.
Разгледана по същество молбата по чл. 248 от ГПК се явява
неоснователна.
По делото са предявени установителни искове – да бъде признато за
установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност
следните суми: 1/ 10 225.84 евро – главница по договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 38618/11.09.2008 г. и допълнителни споразумения
към него, която сума е частичен иск от общата главница по кредита в размер
на 81 042.95 евро, 2/ сумата от 832.52 евро – такси, която сума е частичен иск
от общия размер на вземането за такси от 1024.20 евро и е формирана от
814.62 евро такси – комисионни за управление на кредита за периода от
10.05.2016 г. до 07.05.2019 г. и 17.90 евро – такса за просрочен кредит; 3/
сумата от 123.18 евро – застраховки, която сума е частичен иск от общия
размер на вземането за застраховки от 177.77 евро и 4/ 830 лева – нотариални
разноски за периода от 20.08.2018 г. до 07.05.2019 г., формирани от 700.40
лева – такса за подновяване на договорна ипотека от 24.08.2018 г. и 129.60
лева – нотариални такси за връчване на нотариални покани, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25926/2019 г. по описа на
Софийски РС – 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Доколкото ч.гр.д. № 25926/2019 г. по описа на Софийски РС е било по
реда на чл. 417 от ГПК – то заедно със заповедта за изпълнение е допуснато
незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Въз основа на
последните е образувано срещу ответниците длъжници – изпълнително дело
2
По изпълнителното дело обаче длъжниците са депозирали възражение –
като същото не представлява възражение за плащане, а съдържа доводи за
неравноправни клаузи в договора за кредит, оспорвания на автентичност на
документи. Направено е възражение за давност, както и възражение срещу
ликвидност и изискуемост на кредита.
Предвид съдържанието на възражението са дадени указания за
предявяване на установителен иск като такъв от ищеца заявител е предявен и
въз основа на него е образувано настоящото гр.д. № 37606/2021 г. на СРС.
В хода на производството по делото действително е установено
плащане на процесните вземания – преди образуване на исковото дело, но
след образуване на заповедното такова.
Фактът на направено плащане е посочен от съда и в диспозитива на
съдебното решение.
Поради това и настоящият състав намира, че липсва основание за
изменение на решението в частта за разноските.
Това е така, досежно разноските в исковия процес, доколкото
ответниците противно на доводите си, са станали причина за образуване на
делото. Тук следва да се отбележи, че поначало плащането на задължението
не означава автоматично признание на същото. Ответниците са погасили в
хода на изпълнителния процес срещу тях процесните задължения, но заедно с
това са подали мотивирано възражение срещу заповедта за изпълнение. Това
възражение не съдържа доводи за плащане, а доводи за неоснователност на
исковете. Ако тези доводи бяха счетени от съда /доколкото същите са
обсъдени в решението/ за основателни, това би довело до отхвърляне на
исковете съответно издаване на обратен изпълнителен лист в полза на
ответниците. Посочената хипотеза в случая не е налице.
В хода на самия исков процес ответниците също не са признали
исковете, а са оспорвали същите с подробни доводи, които /видно от
решението/ не се изчерпват само с извършено погасяване. Тук следва да се
отбележи и че сумите по претенциите са погасени в хода на изпълнително
дело – като част от тях със средства на лицата, а друга част от директно
прилагане на изпълнителни способи. Поради това и не става дума за
„доброволно“ плащане.
Ето защо ответниците дължат разноски в исковия процес, съответно на
тях се дължат разноски – съобразно съдебното решение и изхода на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че липсват основания за
уважаване на молбата на ответниците за изменение на решението в частта за
разноските по исковото дело.
Неоснователна се явява и молбата в частта за изменение на решението в
частта за разноските в заповедното дело. Посочените разноски са присъдени
със заповедта за изпълнение, а настоящият състав се е произнесъл за
отговорността за разноските предвид изхода на делото – доколкото в
диспозитива на решението е налице и отхвърлителна част. Това не
представлява „двойно осъждане“ на ответниците да заплатят разноски – още
3
повече, че срещу същите е издаден изпълнителен лист по заповедното дело.
Именно въз основа на същия и тези разноски са събрани. Повторно
изпълнителен лист за същите суми по настоящото дело няма как да бъде
издаден – а защитата на длъжниците при евентуална претенция от ищеца – е с
представяне на решението пред съдебния изпълнител респ. справка за
постъпилите при него суми в погасяване на дълга.
Относно самия размер на разноските вкл. правилно изчисляване или
несъобразени доводи за прекомерност, възражения не се правят в молбата по
чл. 248 от ГПК, поради което и съдът не обсъжда такива.
Всичко гореизложено води до извод за неоснователност на молбата по
чл. 248 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 98203/25.03.2024 г.,
доуточнена с молба с вх. № 124627/15.04.2024 г., от адв. Й. К. като
процесуален представител на ответниците Ц. В. Т., с ЕГН: ********** и А. С.
Т., с ЕГН: ********** с правно основание по чл. 248 от ГПК – за изменение
на постановеното по делото Решение № 3746/01.03.2024 г. по гр.д. №
37606/2021 г. на СРС в частта за разноските като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС по реда на
обжалване на решението по делото.
Препис от определението да се връчи на страните.
Делото да се докладва при постъпване на жалба срещу настоящото
определение респ. при влизането му в сила – за администриране на
въззивната жалба срещу постановеното решение по компетентност на СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4