МОТИВИ
към Присъда № 22 от 29.05.2018г. постановена по ВНОХД
№ 159 по описа на Окръжен съд – Хасково
за 2018 г.
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 12/23.02.2018г. постановена по
НОХД № 22/2018г., Районен съд-Димитровград, признал подсъдимия В.А.В. *** за
виновен в това, че :
От 10.11.2016г. в гр.Димитровград, като
пълнолетно лице без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от
женски пол ненавършило 14 - годишна възраст, а именно М.С.М., родена на ***г. поради което и на осн. чл.191
ал.3 вр. ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъдил на 7 месеца ”лишаване от
свобода” чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК
е отложено за срок от 3 години.
Подсъдимият е признат за виновен и в това,
че на 10.11.2016г. в гр. Димитровград
се съвъкупил с лице ненавършило 14- годишна възраст, а именно М.С.М. на 13 год.
родена на ***г., като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК,
поради което и на осн. чл.151
ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъдил също на 7 месеца ”лишаване от свобода”,
изпълнение на което на осн. чл. 66 ал.1 от НК е
отложено, за срок от 3 години. На осн. чл. 23
ал.1 от НК за двете престъпления, на подсъдимия е определено едно общо наказание от 7 месеца „лишаване
от свобода” чието изпълнението е отложено
по реда на чл. 66 ал.1
от НК, за срок от 3 години.
Недоволен от присъдата в частта, относно размера на наложените на подсъдимия наказания
е останал Районен прокурор при РП-
Димитровград, който ги намира за занижени и с подадения в срок протест, иска увеличаването
им, включително на общото наказание и налагане на пробационна мярка на
подсъдимия, в срока
на условното осъждане.
Против протеста е постъпило
възражение от защитника на подсъдимия, който намира присъдата за правилна и
иска да бъде потвърдена, а протеста като неоснователен, се остави без уважение .
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция подсъдимия се явява със защитникът си, който в пледоарията
поддържа изложените във възражението доводи за потвърждаване на присъдата.
Подсъдимия в личната си защита се придържа към защитникът си и заявява, че с М.М.
живеели на смейни начала и имали дете на
три месеца.
Окръжна Прокуратура - Хасково изпраща представител, който поддържа протеста по изложените в него съображения и иска да бъде уважен .
Пред настоящата инстанция бе
представен от защитата и приет като доказателство, анекс към трудовия договор
на подсъдимия.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността
на протестираната присъда
по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, събраните доказателства и служебно, приема за установено следното:
Съдебното производство пред
първата инстанция, протекло по реда на глава ХХVІІ при условията на чл.371 т.2
от НПК. Подсъдимия признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът намерил, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства
и с определение по чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата
ще го ползва, без да събира доказателства за фактите в обстоятелствената част
на обвинителният акт. От събраните при
съкратеното съдебно следствие доказателства е установено , че подсъдимия В.А.В.
бил на 23 години, роден на 22.11.94г. български гражданин, с основно образование,
неженен, неосъждан, работещ, с добри характеристични
данни, живеел в гр.Димитровград
и през 2016г. работел в гр.Симеоновград. Там се запознал с 13 годишната тогава св.
М.М., родена на ***г. Около месец двамата поддържали връзка, а през м.ноември
2016г. решили да се „оженят“ съобразно ромските обичаи и заживеят заедно, като подсъдимия
бил наясно, че М. е на 13г. На 10.11.2016г. двамата дошли в гр. Димитровград и
в квартирата на подсъдимия със съгласието на М., се съвъкупили, взели чаршафа
като доказателство, че последната била девствена и отишли при родителите на
подсъдимия – свидетелите С.А. и А. А., живущи в съседство като им обяснили, че
се обичат и искат да живеят заедно. Свидетелите се съгласили и според техните
ромски обичаи, не можело да се върне момичето след като вече не е девствено. За
случилото се били уведомени и родителите на св. М. - св.Г.К. и св.С.С., които
се запознали с родителите на подсъдимия и също дали съгласието си дъщеря им, да
заживее с подсъдимия и от същата дата 10.11.2016г. последните заживели заедно като
съпрузи, в жилището на подсъдимия в гр.Димитровград. М. забременяла и посетила МБАЛ-Димитровград,
а от там бил подаден сигнал до ДСП- Димитровград и по случая започнала работа
св.С. социален работник, която извършила проверка и установила, че към този момент
М. била при родителите си, но живеела с подсъдимия на съпружески начала.
При така установената и приета фактическа обстановка, е постановена присъдата предмет на настоящата
проверка. Въззивната инстанция намира,
че присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане
и цялостен анализ на събраните доказателства от които обосновано е прието, че
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна при пряк умисъл,
престъплението по чл.191 ал.3 т.1 вр. ал.1 от НК, за което е признат за виновен
и осъден. Безспорно от доказателствата е установено, че от 10.11.2016г. без да
е сключил брак, подсъдимият заживял съпружески с малолетната тогава св. М.,
която не е имала навършени 14 години . Тези изводи са правилни и изцяло се
споделят от настоящата инстанция. Наказанието за това престъпление, правилно е
определено при наличието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства за каквито са приети, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, постоянната трудова заетост, това, че се грижи за
новосъздаденото с М. семейство и роденото им дете и оказаното съдействие.
Самопризнанието на подсъдимия не е смекчаващо вината обстоятелство и неправилно
е прието като такова, предвид реда по който е разгледано делото, защото е било условие
за допустимост на процедурата по чл.371 т.2 от НПК . Това е обаче не влияе на
крайният извод на съда и правилно наказанието е определено при условията на
чл.55 ал.1 т.1 от НК, а размерът му от 7 месеца „лишаване от свобода“ чието
изпълнение е отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години, е
справедлив и съответен на обществената опасност на деянието и дееца. В тази насока, протеста с който се иска утежняване
положението на подсъдимия, чрез увеличаване размера на наложеното наказание и
определяне на пробационна мярка в рамките на срока по чл.66 ал.1 от НК, е
неоснователен.
Освен за посоченото престъпление,
първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен и по повдигнатото му
обвинение за престъплението по чл.151 ал.1 от НК ,че на същата дата и място се
съвъкупил с М. която нямала навършени 14 години и извършеното не съставлява
пристъпление по чл. 152 от НК. За това престъпление е прието, че е осъществено
от обективна и субективна страна при пряк умисъл от подсъдимия и при условията
на реална съвкупност с първото , като за него, също при условията на чл.55 ал.1
т.1 от НК му е наложено наказание 7 месеца „ лишаване от свобода“ ,чието
изпълнение е отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години .
Въззивната инстанция не споделя изводът
на първата, че подсъдимия наред с престъплението по чл.191 ал.3 вр. ал.1 от НК,
е извършил и това по чл.151 ал.1 от НК, като намери че последното не е
осъществено от подсъдимия. Това е така защото то е погълнато от престъплението по
чл. 191 ал.3 вр. ал.1 от НК, понеже се включва в съдържанието му и в случая не
е налице истинска реална съвкупност по смисъла на чл. 23 ал.1 от НК, както
неправилно е приела първата инстанция, а привидна такава и изложените в
обвинителния акт факти, признати от подсъдимия, сочат единствено на осъществен
от последния състав на престъплението по чл. 191 ал.3 вр. ал.1 от НК, не и по чл.151
ал.1 от НК. Предвид изложеното, на осн. чл.314 ал.1 от НПК независимо от
липсата на жалба против присъдата, а единствено наличието на протест, с искане
за утежняване положението на подсъдимия, след като не се установи последния да
е осъществил състава на престъплението по чл. 151 ал.1 от НК, въззивният съд
отмени присъдата в частта в която, подсъдимият е признат за виновен и осъден за
престъплението по чл. 151 ал.1 от НК и по повдигнатото му обвинение за това
престъпление го призна за невинен и на осн. чл. 304 от НПК го оправда. Съдът отмени
присъдата и в
частта с
която на осн. чл. 23 ал.1 от НК му е пределено едно общо наказание от 7 месеца
„лишаване от свобода“ чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК
за срок от три години, за това престъпление и за престъплението по чл.191 ал.3 вр. ал.1 от НК, като оправдаването е винаги в полза на
подсъдимия.
В останалата част, съдът
потвърди първоинстанционната присъда, като не се установи при проведеното
наказателно производство, да са допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, нарушаващи правата на страните.
Водим от горните съображения
съдът постанови присъдата си.
Председател :
Членове : 1. 2.