Решение по дело №289/2019 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Ловеч, 09.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Т., като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №289 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производство по чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Административното дело е образувано по жалба вх.№2252/01.07.2019 г. подадена от К.Й.Т. ***, против Заповед №З-909/13.06.2019 г. на заместник - кмет на  Община Ловеч, с която е наредено премахване на незаконен строеж „постройка на допълващо застрояване и плътна ограда” в имот с идентификатор №43952.515.155  по КККР на гр.Ловеч, находящ се в гр.Ловеч, ул. Тодор Стратиев №17, от които постройката е разположена в североизточната част на имота, а оградата е на границата с ПИ №43952.515.154, определен е срок 30 дни от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, и е посочено, че при липса на доброволно изпълнение ще бъде извършено принудително премахване.

Жалбоподателката, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от адв.П.. Поддържа жалбата и претендира възстановяване на сторените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, представляван от ю.к. Ч. в заседанието по съществото на спора, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена по реда и в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от лице, което е адресат на акта, има правен интерес от обжалване на оспорения акт и за него е налице активна процесуална легитимация.

Следователно жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.

Актът е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 т.3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално допустима.

         Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         В жалбата си жалбоподателката твърди, че няма доказателства, че процесният строеж е извършен от нея и в периода след 2007 г., че в заповедта строежът не е идентифициран с всички необходими елементи и местоположение, както и че тя не е единствен ползвател на поземления имот, тъй като на същия адрес живеят съпругът и синът й. Навеждат се доводи, че имотът е съсобствен между нея и община Ловеч. Освен това се твърди, че материалите, от които са изградени постройката и оградата, се предлагат на пазара от 1994 г.

Направено е оспорване истинността на Констативен акт № 03/24.04.209 г.  на лист 29-30 от делото.

Представени са писмени доказателства, заключение на вещи лица и са изслушани вещите лица по допуснатата съдебна експертиза.

         С жалбата се иска отмяна на акта. Страните претендират възстановяване на деловодни разноски.

Съдът установи следното от фактическа страна:

На 10.01.2019 г. в Община Ловеч е постъпило писмо №ЛЧ-13-00-034/09.01.2019 г. от  РОНСК – Ловеч, с което по компетентност е изпратена жалба от Иван Т.В. *** за извършено незаконно строителство в собствения му поземлен имот в гр.Ловеч*** /лист 19-21/.

Със Заповед № 3-92/22.01.2019 г. на кмета на Община Ловеч е назначена комисия, която да извърши проверка на място ПИ с идентификатор 43952.515.155 за наличие на незаконно строителство /лист 53/.

На 24.01.2019 г. жалбоподателката е получила писмо с уведомление за деня и датата на проверката на място /лист 49 и 50/. Проверката е извършена предходния ден на 23.01.2019 г., видно от съставения Констативен протокол /лист 48/. Въз основа на установеното комисията е изискала от жалбоподателката да представи техническата документация за установения при отгледа на място строеж на сграда и ограда в ПИ с идентификатор 43952.515.155 и ПИ с идентификатор 43952.515.154.

На 12.02.2019 г. на жалбоподателката К.Т. е връчено писмо, с което й е предоставен срок от 7 дни за представяне в Община Ловеч на документи във връзка с извършения строеж /лист 46/. Въз основа на данните по удостоверение за наследници №393/06.02.2019 г. /лист 44/ писма със същите указания са връчени и на наследниците на И.М.М., б.ж. на гр. Ловеч /лист 39-43/.

На 19.02.2019 г. в Община Ловеч е постъпило становище от К.Т. /лист 35/, в което се твърди, че е в спор за материално право с лицето, подало жалба за незаконен строеж, и че притежава ½ ид.ч. от поземлен имот №43952.515.155. Приложени са два нотариални акта:  от 05.10.1960 г., легитимиращ М.И.М. като собственик на дворно място от 66 кв.м., част от парцел ІV в кв.220 по плана на гр.Ловеч, и от 29.09.1982 г., легимиращ жалбоподателката като собственик на „горен етаж“ от жилищна сграда, застроена на площ от 66 кв.м., в парцел ІV пл.№2671 кв. 220 по плана на гр.Ловеч и „половина идеална част от местото върху което е застроена къщата“  /лист 36/.

Въз основа на установеното от комисията при огледа на място и постъпилите документи, на 24.04.2019 г. е съставен Констативен акт №3, с който назначената комисия е установила извършването на строеж, представляващ плътна ограда и пристройка от допълващото застрояване в ПИ №43952.515.155, в западната част на имота (с подробно описани местоположение, размери, материали, покривна конструкция, водо-отвеждане и др. индивидуализиращи елементи), в нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и ал. 2, чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал.2 от ЗУТ.

В Констативния акт не се съдържа окомерна скица на строежа, а е приложена скица – извадка /лист 65, 66/ и снимков материал /лист 24/. Жалбоподателката не е представила строителни книжа за сградата и оградата.

Констативният акт е връчен на жалбоподателката на 08.05.2019 г. С връчването му жалбоподателката е уведомена за започване на производство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ /лист 30, т.VІ от КА/. На 15.05.2019 г. е подадено възражение против констативния акт, с приложен нотариален акт от 07.03.2019 г. /лист 28/. Видно от представения нотариален акт, собственик на поземления имот с № 43952.515.155 е жалбоподателката. Съгласно нотариалния акт тя притежава 66/103 идеални части от поземления имот. За останалите 37 кв.м. в нотариалния акт и в представената по делото скица от СГКК – Ловеч няма данни чия собственост са. В констативния акт и в процесната заповед е посочено, че собственик на останалите 37 кв.м. е Община Ловеч, тъй като придаваемата част не е била заплатена на общината, съгласно представения Протокол на комисията по §85 от ПП на ЗПИНМ /лист 13/. Няма съставен акт за частна общинска собственост за имота.

Заповедта е издадена от заместник - кмет на община, който е надлежно овластен, видно от представите по делото доказателства – заповед № З-834/29.05.2019 г., Заповед № 07/31.05.2019 г., Заповед № 296/19.02.2018 г. Той е материално компетентния орган съгласно местонахождението на имота и разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, тъй като строежът е от шеста категория, съгласно характеристиките му и изложеното от вещите лица по допуснатата съдебна експертиза при изслушването им от съда – ограда и спомагателна сграда за съхранение на дърва, без таванска плоча и без тавански гредоред.

         Заповедта е валидна – издадена от материално компетентен орган и с възможен предмет.

         При преценката за законосъобразност на оспорения акт съдът установи следното:

Съдът е допуснал извършването на комплексна съдебна експертиза, заключението от която е прието по делото. Съдът кредитира заключението на вещите лица като компетентно и безпристрастно изготвено, същото отговаря изчерпателно на поставените въпроси.

От данните по делото – писмени доказателства, съдържащи се в представената административна преписка, и съдебна експертиза, се установява, че процесният строеж е ограда и сграда.  Постройката е разположена преимуществено в поземления имот, където се намира съществуваща жилищна сграда, собственост на жалбоподателката. В този поземлен имот са разположени вратите към помещенията в постройката. Сградата от допълващото застрояване е разположена в четири различни поземлени имота – в ПИ №43952.515.156 – 1,80 кв.м., в ПИ №43952.515.155 – 8,40 кв.м., в ПИ № 43952.515.154 – 5,50 кв.м.  и в ПИ № 43952.515.152 – 1 кв.м., от които само единият е собственост на жалбоподателката.

Процесната ограда се намира на границата между имотите с № 43952.515.155 и № 43952.515.154, като на 1,5 кв.м. навлиза в съседния имот № 43952.515.154.

Съдът намира възражението на жалбоподателката, че оградата и постройката не са индивидуализирани ясно в заповедта, за неоснователно. В Констативния акт и в заповедта е описано подробно разположението на оградата и сградата от допълващото застояване, приложена е и скица по КККР. Не е налице неяснота и невъзможност да се разбере за кои строежи се отнася заповедта.

Нито за сградата, нито за оградата са представени строителни книжа съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 7 и ал. 2 от ЗУТ - становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им и разрешение за строеж.

В заповедта е приет период на изграждане след 2007 г.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, счита, че е безспорно доказано, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Спазена е процедурата по установяване на незаконното строителство, предоставена е възможност на жалбоподателката да участва в производството, от което право тя се е възползвала, като е подала възражение след връчване на констативния протокол и е имала възможност да представи доказателства за законосъобразно извършване на двата строежа. Такива доказателства не са представени пред административния орган, не се представиха и пред съда.

Пред административния орган и пред съда не са представени никакви доказателства за времето на изграждане на строежа, освен твърдението на жалбоподателката, че строителните материали, ползвани за строежа, са на пазара от 1994 г. В такъв случай може да се приеме, че времето на изграждане е в периода 1994 г. – 2019 г., а не 2007 г. – 2019 г., както е прието в заповедта. Но това не променя извода за незаконност на строежите.

С оглед възражението, че строежът е изпълнен с материали, които са на пазара от 1994 г., съдът дължи произнасяне за наличие на материално-правните предпоставки за търпимост на строеж, доколкото при наличието им, същият не подлежи на премахване.

Хипотезите уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ:

 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.;

2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Няма данни процесните сграда и ограда да са декларирани от когото и да е пред одобряващите органи в срока по §16 от ПР на ЗУТ. Следователно неприложили са разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ.

Законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за "търпими". Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които, за да бъдат "търпими", следва да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

Дори да се приеме, че процесният строеж е извършен между 1994 г. и 31.03.2001 г. (посочената в § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ дата), не се представиха доказателства за подадено заявление за узаконяване в сроковете по § 127, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Съгласно ал. 15 от същия параграф строежите по ал. 2, които не са заявени за узаконяване в срок или за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл. 225 и чл. 225а.

Видно от заключението на вещите лица, строежите не са били допустими по разпоредбите, действали в периода 1994 г. – 2001 г. Сградата е изпълнена в четири различни поземлени имоти по плана от 1984 г., а оградата е изпълнена отчасти в съседния имот.

В тежест на жалбоподателката е да докаже, че изградените ограда и сграда са допустими, като вид и характер застрояване, при съответно спазени нормативи, когато строежите са били извършени (фактическото им изграждане), че са били спазени нормативите, действали към момента на завършването му (по ЗТСУ или ЗУТ). Тези обстоятелства не бяха доказани в процеса.

Възраженията на жалбоподателката, че не е надлежен адресат на заповедта, защото не е извършител на строежа, тъй като не е единствен собственик на имота и не е единствен ползвател на имота, съдът намира за неоснователни.

Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване. Съгласно § 3, ал. 2 от Наредбата, в случай на смърт на някои от посочените в  чл. 225, ал. 6 ЗУТ лица, отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството. Оспорващата е собственик на поземления имот, където преимуществено е изпълнен строежът, като вратите на двете помещения са в нейния поземлен имот, т.е. строежът може да се ползва само от собственика на ПИ №43952.515.155, т.е. жалбоподателката Т.. Съгласно § 127, ал. 6 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ незаконните строежи се узаконяват на името на собственика на земята. В чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ също са посочени лицата, за чиято сметка е премахването на незаконните строежи, като съобразно ал. 5 отговорността между лицата е солидарна. С оглед така посочения характер на отговорността право на издателя на акта е да избере срещу кого да насочи заповедта си за принудително премахване, като в случая издателят на заповедта разполага с оперативна самостоятелност, предоставена му от закона. В конкретния случай адресатът на заповедта е собственик на поземления имот, който по силата на чл. 92 от Закона за собствеността е собственик и на строежа. Издаването на заповедта с адресат жалбоподателката Т. е в съответствие с предоставената дискреционна власт на административния орган, като обстоятелството, че адресат на заповедта не са и други собственици или евентуални ползватели на имота, не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила и не е основание за отмяна на издадената заповед. С оглед засиления контрол върху строителството разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ дава възможност за съставяне на КА дори и при неизвестен извършител.

При така установената фактическа обстановка, оградата, попадаща отчасти в ПИ №43952.515.155 и в ПИ № 43952.515.154, и сградата, посочена в заповедта като „постройка на допълващо застрояване“ разположена в североизточната част на ПИ №43952.515.155, която по делото се установи, че попада в четири различни поземлени имота, се явяват строежи изградени без необходимите строителни книжа и без спазени изисквания на ЗТСУ и наредбите, издадени на основание ЗТСУ, и на сега действащите правила – чл. 45, чл. 46 и чл. 48, ал. 7 във вр. с чл. 147 ал.1, т.1 и т.7 и ал.2 от ЗУТ, изпълнени са в противоречие с правилата и нормативите, действали в периода 1994 г. – 2019 г., т.е. и към момента на изграждането, и с установените сега правила и нормативи, поради което не представляват търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, не са били декларирани в сроковете по §16 от ПР на ЗУТ и заявени за узаконяване в срока по §127, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което са незаконни и подлежат на премахване.

         С оглед изложеното съдът счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с материалните норми, мотивирана е, спазена е процедурата по ЗУТ за издаването й и не противоречи на целта на закона.

         По делото е направено искане за присъждане на деловодни разноски от страна на ответника. При този изход от делото претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена за сумата от 100 лв.

Воден от горното, Ловешки административен съд, шести административен състав, на осн. чл.173, ал.2, от АПК

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№2252/01.07.2019 г. подадена от К.Й.Т. ***, против Заповед №З-909/13.06.2019 г. на заместник - кмет на  Община Ловеч, с която е наредено премахване на незаконен строеж „постройка на допълващо застрояване и плътна ограда” в имот с идентификатор №43952.515.155 по КККР на гр.Ловеч, находящ се в гр.Ловеч, ****, от които постройката е разположена в североизточната част на имота, а оградата е на границата с ПИ №43952.515.154, определен е срок 30 дни от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, и е посочено, че при липса на доброволно изпълнение ще бъде извършено принудително премахване.

         ОСЪЖДА К.Й.Т. с ЕГН********** ***, да заплати на Община Ловеч сумата от 100 лв. /сто лева/, представляващи деловодни разноски.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез АдмС- Ловеч пред ВАС на РБ.

         Препис от решението да се връчи на страните.

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: