Решение по дело №1080/2024 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 2541
Дата: 6 юни 2025 г.
Съдия: Георги Петров
Дело: 20247150701080
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2541

Пазарджик, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
   

При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20247150701080 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 192, ал.2 от Закона за културното наследство.

 

2. Постъпила е жалба от Община Септември, ЕИК:*********, гр. Септември, ал. Александър Стамболийски 37А, представлявана от И. В., заместващ кмета на общината, срещу Разпореждане от 18.09.2024 г. за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а” от Закона за културното наследство, издадено от С. Г. И., на длъжност главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в Южен централен район за планиране, град Пловдив, към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата, с което е постановено Община Септември:

1. Незабавно, след получаване на разпореждането, да предприеме действия по преустановяване изпълнението на проекта за общински път ВРЗ - град Септември - Ветрен, преминаващ през землищата на град Септември и град Ветрен, община Септември.

2. На повредения чрез разкопаване археологически обект да се извършат спасителни археологически разкопки, включително геофизическо проучване на могилата и охранителната ѝ зона, съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗКН в двумесечен срок от връчването на Разпореждането за прилагане на принудителни административни мерки.

3. Работния проект общински път ВРЗ - град Септември - Ветрен, преминаващ

през землищата на град Септември и град Ветрен, община Септември, като част от съответните устройствени планове, да бъде подаден за съгласуване в НИНКН и МК, съгласно чл. 80, ал. 3, във връзка с чл. 84 от ЗКН в едномесечен срок от изработването му, а в случай, че такъв е наличен - в тридневен срок от връчването на разпореждането.

 

3. Поддържа се, че оспорения административен акт е нищожен, респективно постановен в нарушение на материалния и процесуалния закони.

Твърди се, че процесният обект „надгробна могила „Копанова могила” не представлява надгробна могила по смисъла на ЗКН, а е напълно естествено формирало се незначително надигане на земни маси в резултат на непрекъснатите и продължителни геологични процеси на Земята, без каквато и да е човешка намеса. Поддържа се, че извършените на место строително - монтажни работи по изграждането на новия общински път, не засягат по никакъв начин могилата и не я повреждат. Оспорва се статуса на могилата, като недвижима културна ценност.

Счета се, че посоченото от административния орган правно основание за издаване на акта - чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а” от ЗКН, не е относимо към конкретното разпореждане, доколкото с него на практика е спряно строителство на общинския път, който пък е обект с първостепенно значение.

Възразява се, че административния акт е издаден при пълната липса на фактически и правни основания, както и че административния орган не е уведомил община Септември за започване на административното производство и не е дал разумен срок, същата да представи възражение и придружаващи доказателства по направените констатации.

Поддържа се, че „…. Действително строителството на процесния общински път е в близост до обекта и то на разстояние много повече от 10 м. от нея, но по никакъв начин не се засяга въпросната могила, противно на твърдяното от административния орган…“.

Възразява се, че с постановената принудителна административна мярка се спира цялото строителство по изграждане на общинския път, а същият е с дължина около 5000 м., а не само в частта около могилата, което е нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

Във връзка с указанието на контролния орган, проекта за общинския път да бъде внесен за съгласуване в НИНКН и МК, се сочи, че нормата на чл. 80, ал. 3 от ЗКН, се отнася единствено и само до процедурата по одобряването на устройствените планове, а не за производството по одобряването на инвестиционните проекти и издаването на разрешения за строеж. Счита се, че това предписание касае недопустимо „преразглеждане” на вече влезли в законна сила ОУП на община Септември (публикуван в ДВ, бр. 98/09.12.2016 г.), ПУП и Разрешение за строеж, а същото е влязло м сила и съгласно чл. 156, ал. 8 от ЗУТ не подлежи на отмяна.

Едва в представената по делото писмена защита, от страна на жалбоподателя се заявява, че през периода от съставянето на Констативният протокол от 05.09.2024 г.. до издаването па оспорената мярка на 18.09.2024 г. обекта е завършен. В тази насока, жалбоподателя се позовава на приложения към експертизата снимков материал.

Възразява се, че констативния протокол не е подписан от С. К..

Сочи се, че в случая не се изгражда нов общински път, а се асфалтира съществуващ на место, стар общински път.

Счита се, че оспорените в хода на производството документи, следва да се изключат от доказателствената маса по делото, че съставянето на регистрационна карта относно процесната могила и съставянето на Ръководство за попълване на регистрационна карта не са основани на конкретен нормативен акт.

Иска се оспорения акт да бъде отменен, като в полза на общината се присъдят сторените разноски.

 

4. С. Г. И., на длъжност главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в Южен централен район за планиране, град Пловдив, към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата е на становище, че жалбата е неоснователна.

В представената по делото писмена защита се сочи, че при извършената проверка на процесния обект е установено, че със земекопна техника се отнема земен пласт по трасето на новия път и се заравнява, като изграждайки трасето покрай надгробна могила „Копанова могила“, намираща се в поземлен имот 66264.27.185 (стар ПИ 000086) в землището на гр. Септември, със земекопна техника е отнета част от периферията на могилата и повърхността на охранителната ѝ зона.

Поддържа се, че с Разпореждане на МС № 1711 от 22.10.1962 г., всички селищни и надгробни могили, и средновековни отбранителни валове са обявени за паметници на културата, по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗПКМ (отм.), и съгласно §10, ал. 1 от ЗКН притежават статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение“, като могилата е единична национална културна ценност.

Надгробната могила е регистрирана в АИС „Археологическа карта на България“ с Регистрационна карта 259, обект №005, кадастрален № 66264. В близост до могилата е регистрирано антично селище „Керемид пара“, Регистрационна карта №260, обект №006.

Счита се, че проектът за строеж на процесния път, подлежи на съгласуване по реда на чл. 80, ал. 3, във връзка с чл. 84 от ЗКН, като част от процедурата по съгласуване на съответните устройствени планове, което в случая не е сторено от общината.

Иска се жалбата за бъде отхвърлена, като се присъдят сторените разноски по производството и съответното юрисконсулско възнаграждение.

 

II. За допустимостта :

 

5. Жалбата е регистрирана в деловодството на съда на 20.09.2025 г., което ще рече, че тя е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, доколкото именно общината е адресат на оспорените принудителни административни мерки. При това положение, жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. На 05.09.2024 г., С. И., на длъжност главен инспектор и С. К., на длъжност инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в Южен централен район за планиране, град Пловдив, към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата, са извършили проверка на строежа на нов общински път гр. Септември - Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, общ. Септември. Проверката е предприета по повод подаден сигнал по телефона от гражданин на гр. Септември(л.82). Констатациите и заключенията от проверката са отразени в Констативен протокол от 05.09.2024 г.( л. 78).

Посочено в констативния протокол е, че надгробна могила „Копанова могила“, се намира в поземлен имот 66264.27.185(стар ПИ 000086) в землището на гр. Септември, който е публична общинска собственост, а археологическият обект е публична държавна собственост, съгласно чл. 2а от ЗКН. Надгробната могила е регистрирана в автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ с Регистрационна карта 259, обект №005, кадастрален № 66264. В близост до могилата е регистрирано антично селище „Керемид пара“, Регистрационна карта № 260, обект № 006.

В хода на проверката, от община Септември е било представено Становище изх. №33-НН-340 от 18.05.2016 г. на Министерство на културата относно „Задание за изработване на Общ устройствен план на община Септември, област Пазарджик“(л.94), като контролния орган е обърнал внимание на указанието по Раздел ІІІ, част А, според което: „… Списъкът и регистрационни карти за археологическите обекти, предоставени по административния ред от НАИМ-БАН и от АИС АКБ, притежават статут по смисъла на чл. 146 от ЗКН, като за всички селищни и надгробни могили, средновековни отбранителни валове и с Разпореждане на МС №1711/22.10.1962 г. … Забележка: Поради несъответствие между списъците от НИНКН, от АИС АКБ и от НАИМ-БАН за археологическите обекти по отношение на наименованията и локациите им, е необходимо тези несъответствия да се уточнят със съдействието на упоменатите музеи…“.

Представено от общината е било и Становище изх. №33-НН-340 от 23.02.2017 г. на Министерство на културата относно „Задание за изработване на Общ устройствен план на община Септември, фаза „Предварителен проект““(л.86), като е констатирано, че предварителния проект е съгласуван с условието, че „….изискванията и забележките в настоящото становище да бъдат отразени във фаза „Окончателен проект“ …..“.

При проверка в националния архив на НИНКН, контролните органи са констатирали, че „Окончателен проект за Общ устройствен план на Община Септември“ не е подаван за съгласуване в Министерство на културата.

Констатирано е също така, че Подробния устройствен план - Парцеларен план за трасе на общински път от път до „Вагоноремонтен завод“ гр. Септември до път IV клас Септември-Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, общ. Септември, обл. Пазарджик, не е съгласуван по реда на ЗКН.

Представени на контролните органи са били: Договор №13 от 23.01.2024 г., сключен между Община Септември, като възложител и „МАТЕКС ЪП“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. Цар Шишман №17, ет. 3, ап. 8, представлявано от изпълнителния директор И. М., като изпълнител на обществена поръчка с предмет „Нов общински път от път до ВРЗ - гр. Септември да път IV клас Септември-Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен общ. Септември, обл. Пазарджик.“ и Договор №18 от 24.01.2024 г., сключен между Община Септември, като възложител и „АТИ КОНСУЛТ“ЕООД, ЕИК *********, гр. София, като изпълнител на дейности по упражняване на строителен надзор на същия този обект.

 

7. В хода на въпросната проверка, на 05.09.2024 г. контролните органи са извършили оглед на място на новоизграждащият се общински път, при който е констатирано следното : „.. със земекопна техника се отнема земен пласт по трасето на новия път и се заравнява. Изграждайки трасето покрай надгробна могила „Копанова могила“, намираща се в поземлен имот (ПИ) 66264.27.185 (стар ПИ 000086) в землището на гр. Септември, със земекопна техника е отнета част от периферията на могилата и повърхността на охранителната й зона от 10 м. При проектирането на пътя не е съобразено наличието на археологически обект и охранителната му зона. Както е известно, в насипа на могилата и в охранителната ѝ зона биха могли да са разположени различни археологически структури - вторични гробове, тризни, елементи от погребалния комплекс. Освен това строителните машини са оформили черен път, обхождащ по периферията цялата могила, който се използва за преминаване на тежката строителна техника, което допълнително застрашава от увреждане археологическия обект с национално значение…..“.

 

8. Въз основа на тези данни, в контекста на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, чл. 80, ал. 3 и чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, контролните органи са приели, че в случая се реализира инвестиционен проект - общински път от път до ВРЗ - гр. Септември до път IV клас Септември-Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, общ. Септември, обл. Пазарджик без съгласуване по реда на ЗКН. Във връзка с поясненията на представител на общината, че проектът за пътя е част от Общият устройствен план на Община Септември, е установено, че окончателен проект за ОУП на Община Септември не е подаван за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство към министъра на културата.

Прието за установено е, че при изкопните и строителни дейности на пътя е разкопана периферията на надгробна могила, АНКЦ с национално значение „Копанова могила“, разположена в ПИ 66264.27.185 (стар ПИ 000086) в землището на гр. Септември, публична общинска собственост. Пътят засяга и нейната охранителна зона от югозапад - изкопано е трасето и подравнено с чакъл. Констатирано е също така, че преди предприемане на строителните дейности на пътя, които засягат археологическия обект надгробна могила, не е проведено спасително археологическо проучване.

 

9. Констатациите и заключенията описани в констативния протокол са илюстрирани с необходимия снимков материал.

Протокола е съставен и подписан от С. Г. И., на длъжност главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в Южен централен район за планиране, град Пловдив.

Процесната проверка е предприета на основание Заповед № РД 09-322 от 11.05.2018 г. на министъра на културата( л. 127), с която на основание чл. 192, ал. 1, ал. 2 и ал. 5; чл. 229, ал. 1, предложение първо от Закона за културното наследство и чл. 23, ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 8 от Устройствения правилник на Министерство на културата, на С. Г. И. е възложено: да извършва планови и извънредни проверки на място или по документи; да прилага принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията; да съставя актове за установяване на административни нарушения; да изисква свободен достъп до подлежащите на контрол обекти на културното наследство, както и необходимите документи, във връзка с упражняване на правомощията си по ЗКН.

В тази насока, по делото е представена и Заповед № РД14-77 от 19.02.2021 г. на министъра на културата( л. 128), с която С. И. К. е назначен на длъжност инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в Южен централен район за планиране, град Пловдив.

 

10. Въз основа на така установените при проверката данни, от С. Г. И., на длъжност главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в Южен централен район за планиране, град Пловдив, на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН е издадено процесното Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки, като е прието за установено, че : при изграждане на трасето на новия общински път покрай надгробна могила „Копанова могила“, намираща се в поземлен имот 66264.27.185 (стар 000086) в землището на гр. Септември, със земекопна техника е отнета част от периферията на могилата и повърхността на охранителната ѝ зона от 10 м.; по силата на Разпореждане на Министерски Съвет № 1711 от 22.10.1962 г., надгробна могила „Копанова могила“ е със статус на единична недвижима културна ценност с категория „национално значение“; могилата е регистрирана в автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ с Регистрационна карта 259, обект №005, кадастрален № 66264; съгласуване по реда на чл. 80, ал. 3, във връзка с чл. 84 от ЗКН, на работен проект за пътя не е направено, което е установено при проверка в Националния документален архив на Националния институт за недвижимо културно наследство; могилата несъмнено се намира на територия, за която има данни за наличие на археологически обекти по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗКН

 

11. От административния орган е прието, че в случая са осъществени следните нарушения :

Неизвършено предварително спасително археологическо проучване на надгробна могила, намираща се в поземлен имот 66264.27.185 (стар ПИ 000086) в землището на гр. Септември, довело до нарушаване на обекта и охранителната му зона, с което не е спазено изискването на чл. 161, ал. 1, като деянието съставлява административно нарушение по чл. 221а, ал.1 от ЗКН;

Реализиране на несъгласуван проект за нов строеж на общински път ВРЗ - гр. Септември - Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, общ. Септември, с което не е спазено изискването на чл. 80, ал. 3, във връзка с чл. 84, като деянието съставлява административно нарушение по чл. 228в от ЗКН.

 

12. С оглед въпросните деяния, административния орган е разпоредил следните принудителни административни мерки :

• Незабавно, след получаване на разпореждането, Община Септември да предприеме действия за преустановяване изпълнението на проекта за Общински път ВРЗ - гр. Септември - Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, общ. Септември;

• На повредения чрез разкопаване археологически обект да се извършат спасителни археологически разкопки, включително геофизично проучване на могилата и охранителната ѝ зона, съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗКН в двумесечен срок от връчването на разпореждането;

• Работният проект на общински път ВРЗ - гр. Септември - Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, общ. Септември, като част от съответните устройствени планове, да бъде подаден за съгласуване в НИНКН и МК по реда на чл. 80, ал. 3, във връзка с чл. 84 от ЗКН в едномесечен срок от изработването му, а в случай че такъв е наличен — в тридневен срок от връчване на разпореждането.

Указано от административния орган, е че строителството може да продължи след получаване на положително становище на Министерство на културата и след приключване на спасителните археологически проучвания на повредената могила, която е единична недвижима културна ценност с категория „национално значение“.

 

13. В хода на съдебното производство, като свидетел беше разпитан участвалия при проверката С. К., на длъжност инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в Южен централен район за планиране, град Пловдив. Според свидетеля, в началото на м. септември 2024 г. извършили проверка на „Копанова могила“, намираща се до гр. Септември, съвместно с гл. инспектор С. И.. Към този момент К. бил на длъжност инспектор към същата дирекция. Извършили оглед на място, след което проверка на документи в Община Септември и музей гр. Септември. Археологическата карта, която била в музея, посочвала въпросната могила, като археологически обект. Според свидетеля, въз основа на археологическата карта за археологически обекти се издава отделен картон с данни за всеки един отделен археологически обект и точно този картон им бил показан в музея в гр. Септември. При извършената проверка на място констатирали започналото вече изграждането на нов път, който засягал целостта на могилата, т.е. земния насип отстрани на защитената граница, засегната била периферията на могилата и това било основанието да предприемат действия. Веднага след извършената проверка съвместно с гл. инспектор И., съставили констативен протокол по чл. 172 от ЗКН. Свидетеля сочи, че е от гр. Пловдив, поради което физически не е имал възможност лично да отиде до гр. Пазарджик или до гр. Септември да се подпише протокола, затова същият бил подписан само от гл. инспектор И.. К. твърди, че е участвал при съставянето му и в проверката. След връчването на процесното разпореждане, извършили съвместна проверка с гл. инспектор И., за да установят дали нарушенията продължават и бил изготвен протокол. При повторната проверка установили това, което било констатирано и в първия протокол. Строителните дейности продължавали към момента на проверката и се припокривали нарушенията с тези които са посочени в първия протокол. К. сочи, картата на л. 130 по делото е тази, която им показали в музея гр. септември при проверката. Сочи, че направили проверка по документи в кадастралната карта на землището на населеното место във вр. с могилата, за да идентифицират точното местоположение на археологическия обект. При прегледа на документите, установили идентичност, между данните по регистрационната карта на обекта и данните по кадастралната карта на землището на населеното място. Могилата беше обозначена в кадастралната карта, като природна забележителност.

 

14. По делото се представиха :

• Писмо от 18.09.2024 г. до Община Септември, с което гл. инспектор И. е уведомила общината, че е започнало производство по издаване на разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки( л. 12);

• Разрешение за строеж № 02 от 11.01.2021 г., издадено от главния архитект на Община Септември( л.19), с което на общината е разрешено да извърши строителство съгласно одобрените на 11.01.2021год. проекти (по части - Пътна, Геодезия, Проекто сметна документация и ПБЗ), с изготвена оценка за съответствие по чл.142, ал.6, т. 2 от ЗУТ, на обект: „Нов общински път от ВРЗ- гр. Септември до път IV клас „PAZ1206“ Септември- Ветрен“, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, общ. Септември, обл. Пазарджик“. Посочено е, че строежа е трета категория. Описани са поземлените имоти в които е разположен строежа, включително и поземлен имот 000086 в землището на гр. Септември.

• Становище изх. № 0800-706 от 1.05.2016 г.( л.96), от директора на Националния институт за недвижимо културно наследство до министъра на културата, в което е посочено, че което: „… Списъкът и регистрационни карти за археологическите обекти, предоставени по административния ред от НАИМ-БАН и от АИС АКБ, притежават статут по смисъла на чл. 146 от ЗКН, като за всички селищни и надгробни могили, средновековни отбранителни валове и с Разпореждане на МС №1711/22.10.1962 г. … Забележка: Поради несъответствие между списъците от НИНКН, от АИС АКБ и от НАИМ-БАН за археологическите обекти по отношение на наименованията и локациите им, е необходимо тези несъответствия да се уточнят със съдействието на упоменатите музеи. …“.

Посочено още в становището е, че „…Горните списъци с изпълнените забележки към тях, с придружаващите ги по административния ред писма се включват задължително в документацията на заданието и/или в тази на проекта на ОУП Това е задължително условие за провеждане на съгласувателната процедура по реда на чл. 83 и чл. 84 от ЗКН. Настоящото писмо да се приложи и към тръжната документация за избор на проектант на ОУП па Община Септември…“.

• Становище на Министерство на културата с изх. №33-НН-340, с вх. №0400-84-1 от 19.08.2016 г. в община Септември (л. 93), относно: Задание за изработване на ОУП на община Септември, област Пазарджик, с възложител Община Септември, в което цитираните констатации и указанията на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство са изцяло възпроизведени.

• Становище на МК с изх. №33-НН-340 от 23.02.2017 г.(л. 20), относно: Общ устройствен план на Община Септември, фаза „Предварителен проект“ и писмо от 14.03.2017г. от директора на Националния институт за недвижимо културно наследство до кмета на община Септември, в което е указано „…Обръщаме внимание за задълженията на община Септември, свързани с обнародваните в ДВ - бр. 54 от 2011 г. “Преходни и заключителни разпоредби” към Закона за културното наследство, в които съгласно § 120, ал.1 - “ в двугодишен срок общините предоставят на Националния институт за недвижимо културно наследство актуалните адреси и идентификаторите по Закона за кадастъра и имотния регистър на заварените обявени и декларирани недвижими паметници на културата, разположени на територията на съответната община…“.

• Извлечение от Държавен вестник бр. 98 от 2016г, относно обнародване на Решение № 517 от 29 ноември 2016 г. на общински съвет Септември, с което е одобрен Общия устройствен план на общината;

• Заявление за проектно финансиране за проектно предложение „Нов общински път от път до ВРЗ - гр. Септември да път IV клас Септември-Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен общ. Септември, обл. Пазарджик“ и приложенията към него;

• Подробен устройствен план – парцеларен план за трасе на общински път от път до ВРЗ - гр. Септември да път IV клас Септември-Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен общ. Септември, обл. Пазарджик, от който е видно( л.111), че строежа попада и върху поземлен имот 000086 в землището на община Септември

• Разпореждане № 1711 ат 22.10.1962 г. на Министерски съвет( л.129 и л. 172), с което селищните и надгробни могили в България, както и Ломския, Хайрединският и Островският валове и Еркесията се обявяват за паметници на културата от национално значение;

• Регистрационна карта № 259 от м. януари 1993 г. от автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ за регистрация на обект № 005(л. 84, л. 130), кадастрален № 66264, наименование „Копанова могила“, локация – 3 км. От населеното место. Картата съдържа скици на обекта, който е обозначен с цифра 5. Посочено е, че могилата е проучена посредством обхождания, предприети през 1990 и 1992 г. от [населено място] и М. Домарадски. Посочено е, че могилата има статус „с национално значение“. В картата е отбелязано, че за обекта е уведомена местната администрация. Като изготвил картата е посочен ст. н. [населено място].

• Регистрационна карта № 1500085 от 10.06.2010 г.( л. 131 и л. 184), която възпроизвежда регистрационната карта № 259 от м. януари 1993 г.

• Регистрационна карта № 260 от автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ за регистрация на обект № 006(л. 85), кадастрален № 66264, наименование „Керемид пара“, локация – 3 км. От населеното место. Картата съдържа скици на обекта, обозначен с цифра 6. В картата е отбелязано, че за обекта е уведомена местната администрация. Като изготвил картата е посочен ст. н. [населено място].;• Копие от Дневник на теренните обхождания( л. 132), в който е описано теренно обхождане на 09.03.1990 г. на „Копанова могила“;

• Ръководство за попълване на регистрационна карта, автоматизирана информационна система „Археологическа карта на България“ от м. септември 1992 г. В ръководството е пояснено, че: „Археологическа карта на България“ представлява метод за комплексно регистриране и документиране на всички следи от човешка дейност, влизащи в хронологическия обхват на археологията…“, като документацията на археологическия обект се извършва чрез попълване на регистрационна карта на обекта. Основен метод за регистриране на археологически обекти, особено в райони слабо разработени в археологически аспект, е теренното обхождане. При откриване на археологически обект се извършва детайлно обхождане на цялата територия на обекта с цел определяне на границите му. Събира се информация от всички членове на групата за струпвания на материали, каменни и други конструкции, ями и т.н. Обектът се локализира на картата и се изготвя окомерна скица. При по-сложни обекти с архитектурни остатъци скицата се изработва от геодезисти. В Ръководството са дадени детайлни указания относно попълването на всички елементи от регистрационната карта, включително по т. 9 „Изготвил, проверил“ е указано следното(л. 151) : „… (901) Изготвил - В това поле се вписва името на изготвилия картона. (901_1) Дата на попълване - Датата на попълване се попълва автоматично от програмата при добавяне на нов картон. (902) Проверил - В това поле се вписва името на проверилия картона….“. Очевидно, изискване за полагане на саморъчен или електронен подпис от лицето, което е изготвило регистрационната карта няма.

• Писмо от Директора на Националния археологически институт с музей от 16.01.2025 г., в което е посочено, че надгробната могила е регистрирана през 1992 г. при теренни издирвания в района на гр. Септември, ръководени от проф. д-р М. Д.. Тези издирвания са проведени във връзка с възстановяването на собствеността на земеделските земи в Р България. През 1992 и 1993 г. е била предприета кампания, финансирана от Министерския съвет, за определяне местонахождението и границите на археологическите обекти, разположени в земеделски земи. Тази кампания се е провела в съответствие с чл. 24, ал. 4 от Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, като участвалите в издирванията археолози подавали скиците с границите на установените археологически обекти на поземлените комисии за нанасяне в кадастъра.

• Извлечение от кадастралната карта и кадастралните регистри на община Септември, одобрени със Заповед № РД-18-1076 от 09.05.2018 г.(л.153), в което процесната могила е заснета с идентификатор 66264.27.185, общ. Септември, обл. Пазарджик; местност „Високия герен“; публична общинска собственост; вид територия – земеделски; начин на трайно ползване – природна забележителност; площ 1907м²; стар номер 000086.

 

15. В хода на съдебното производство бе назначена и изслушана комплексна съдебно – техническа експертиза.

В частта археология, вещото лице д-р А. Г., вписан по реда на чл. 165 от ЗКН в публичния регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация в съответната област, е констатирал, че обектът „Копанова могила“, намираща се в поземлен имот - публична общинска собственост, с идентификатор 66264.27.185 (стар ПИ 000086) по КККР в землището на гр. Септември, е археологически обект от вида „надгробни могили“. Пояснено е, че надгробните могили, са изкуствено създадени хълмове от пръст и камъни, които покриват погребални съоръжения и се използват за маркиране на гробовете на починалите, като често съдържат останките на важни личности или групи хора. Според вещото лице, в България надгробните могили са част от богатото археологическо наследство на страната. Те не само служат като места за покой на мъртвите, но също така предоставят ценна информация за културата, религията и социалната структура на древните общества. В много случаи те са били използвани и като символи на властта и престижа на погребания индивид или група. Вещото лице счита, че вероятно „Копанова могила“ е свързана с намиращото се наблизо антично селище, регистрирано в местност „Керемид пара“, Регистрационна карта № 260, обект № 006.

Д-р Г. е формирал заключение, че археологически обект „Копанова могила“, намираща се в поземлен имот с идентификатор 66264.27.185 по КККР в землището на гр. Септември, е археологически обект от вида „надгробни могили“. Тя е част от богатата тракийска културна наследственост и предлага ценна информация за живота и обичаите на древните траки. Тя представлява материални следи, резултат от човешка дейност, запазени на терена, свързана с погребалните традиции на населението през античността. Могилата е идентифицирана като археологически обект (надгробна могила) от тракийския период, при археологическо проучване — теренни обходи (издирвания).

Надгробната могила е регистрирана в автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ с Регистрационна карта 259, обект №005, кадастрален № 66264. Регистрационна карта 259 е изготвена съгласно изискванията на „Ръководство за попълване на регистрационна карта в Автоматизирана информационна система „Археологическа карта на България“, изготвено от специалисти от НАИМ- БАН през 1992 г. Съобразно въпросното ръководство, данните за обекта се попълват от археолога, извършил проучването - издирване или разкопки. „Копанова могила“ е идентифицирана като археологически обект (надгробна могила) от тракийския период, при археологическо проучване — теренни обходи (издирвания) през 1992 г. от проф. М. Д. от НАИМ-БАН. Информацията за регистрираните обекти се актуализира регулярно, като вписващият допълнителните данни в регистрационната карта, изписва името си в информационната система. Регистрационната карта за „Копанова могила“ е актуализирана от доц. д-р Г. Н. от НАИМ-БАН според изискванията на Наредба № Н-2 от 6 април 2011 г. за създаване, поддържане и предоставяне на информацията от автоматизирана информационна система „Археологическа карта на България“. В новата информационна система „Копанова могила“ съществува като археологически обект с Регистрационна карта №1500085. Добавени са карти с локализацията на могилата, актуални снимки и скици, кадастрални данни.

Посочено от вещото лице е, че на археологическите обекти се определя охранителна зона с режими на опазване, защото около тях може да съществуват сателитни структури и находки, свързани с основния обект. При надгробните могили, каквато е „Копанова могила“, обикновено в пространството около тях има плоски некрополи, погребани колесници с коне, керамични съдове-дарове и други. Посочено е още, че с оглед изискванията на чл. 79, ал. 4 от ЗКН, когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона - територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, тоест в случая съседните имоти на имот идентификатор 66264.27.185 в който е разположен археологическият обект, се явяват негова охранителна зона.

В съдебно заседание вещото лице е добавило, че е налице първоначален картон, след което е направена актуализация. Могилата е включена в археологическата карта от 1990 г. Относно съставянето на първоначалният картон не е било налице изискване да се подписва от съставителя, но винаги се обозначава името, като процесната карта е регистрирана от проф. М. Д., а по-късно е актуализирана от доц. Г. Н.. Според вещото лице, могилата не буди съмнение, че е паметник на културата, като сочи, че това е надгробна могила с всички произтичащи от нея възможности за проучване и информация за този тип обекти. Според вещото лице, редовни археологически разкопки на тази могила не са провеждани, но последните проучвания показват, че и около могилата има следи от човешка дейност. Могилата не е насип, това е сложен паметник. Вещото лице сочи, че когато един строеж минава през охранителна зона, в такива случаи се правят теренни проучвания, обхожда се внимателно обекта, определят се границите и с комисия се взима решение каква е съдбата на паметника. Може да бъде проучен частично, може да бъде нанесена корекция в трасето на пътя, който да заобиколи паметника, или цялостно проучване на обекта.

 

16. В частта геодезия, вещото лице инж. К. В. е констатирал следното :

Трасето на новоизграждания път в община Септември попада в следните позелени имоти от обхвата на приложеното към заключението геодезическо заснемане:

- поземлен имот 66264.27.101; м. „Високия герен“, вид собств. общинска публична, вид територия земеделска, начин на трайно ползване За селскостопански, горски, ведомствен път/;

- поземлен имот 66264.27.185; м. „Високия герен“, вид собств. общинска публична, вид територия земеделска, начин на трайно ползване Природна забележителност, площ 1907 кв. м, стар номер 000086/

- поземлен имот 66264.27.671; м. „Високия герен“, вид собств. общинска публична, вид територия - територия, заета от води и водни обекти, начин на трайно ползване Напоителен канал/

- поземлен имот 66264.27.116; м. „Високия герен“, вид собств. частна, вид територия земеделска, категория 6, начин на трайно ползване нива

Констатирано е, че местоположенията на селскостопанските пътища без трайна настилка около могилата, оформени от строителните машини при изграждането на новия път между гр. Септември и гр. Ветрен попадат в следните позелени имоти от обхвата на приложеното към заключението геодезическо заснемане:

- поземлен имот 66264.27.67; м. „Високия герен“, вид собств. общинска публична, вид територия земеделска, начин на трайно ползване - за селскостопански, горски, ведомствен път;

- поземлен имот 66264.27.116; м. „Високия герен“, вид собств. частна, вид територия земеделска, категория 6, начин на трайно ползване нива;

- поземлен имот 66264.27.185; м. „Високия герен“, вид собств. общинска публична, вид територия земеделска, начин на трайно ползване природна забележителност, площ 1907 кв. м, стар номер 000086;

- поземлен имот 66264.27.671; м. „Високия герен“, вид собств. общинска публична, вид територия - територия, заета от води и водни обекти, начин на трайно ползване - напоителен канал;

- поземлен имот 66264.27.116; м. „Високия герен“, вид собств. частна, вид територия земеделска, категория 6, начин на трайно ползване нива;

- поземлен имот 66264.27.117; м. „Високия герен“, вид собств. частна, вид територия земеделска, категория 6, начин на трайно ползване нива;

- поземлен имот 66264.27.88; м. „Високия герен“, вид собств. частна обществени организации, вид територия земеделска, категория 6, начин на трайно ползване нива;

- поземлен имот 66264.27.73; м. „Високия герен“, вид собств. частна, вид територия земеделска, категория 6, начин на трайно ползване нива;

- поземлен имот 66264.27.59; м. „Високия герен“, вид собств. частна, вид територия земеделска, категория 6, начин на трайно ползване нива.

Собствеността на имотите, които заобикалят могилата от всички стани, включително и тези, в които е разположено трасето на пътя съгласно КККР на гр. Септември е следната:

- поземлен имот 66264.27.101; м. „Високия герен“, вид собств. общинска публична, вид територия земеделска, начин на трайно ползване За селскостопански, горски, ведомствен път/;

- поземлен имот 66264.27.671; м. „Високия герен“, вид собств. общинска публична, вид територия - територия, заета от води и водни обекти, начин на трайно ползване - напоителен канал;

- поземлен имот 66264.27.116; м. „Високия герен“, вид собств. частна, вид територия земеделска, категория 6, начин на трайно ползване нива;

- поземлен имот 66264.27.117; м. „Високия герен“, вид собств. частна, вид територия земеделска, категория 6, начин на трайно ползване нива;

- поземлен имот 66264.27.185; м. „Високия герен“, вид собств. общинска публична, вид територия земеделска, начин на трайно ползване природна забележителност;

- поземлен имот 66264.27.67; м. „Високия герен“, вид собств. общинска публична, вид територия земеделска, начин на трайно ползване - за селскостопански, горски, ведомствен път

- поземлен имот 66264.27.88; м. „Високия герен“, вид собств. частна обществени организации, вид територия земеделска, категория 6, начин на трайно ползване нива;

В съдебно заседание, вещото лице е добавило, че не е необходимо да се означава могилата със знак в кадастралната карта, тя е ясно изобразена с хоризонтали. Могилата се означава с условен знак в картите, които са в мащаб 1:25000 и 1:50000, поради тази причина в случая могилата е дадена с хоризонтали, т.к. е по-голяма територията, която обхваща и заема в конкретния мащаб. Точката, която е показана на картата, това е триангулачна точка и няма нищо общо с могилата.

 

 

IV. За правото :

 

17. След приемането на Закона за отменяване на всички закони, издадени преди 9.09.1944 г.(Обн., Изв., бр. 93 от 20.11.1951 г.), преустановяват действието си Закона за издирвание старини и за спомагание на научни и книжовни предприятия(Обн. ДВ Бр. 13 от 17.01.1890 г.), Законът за старините (1911 г.), и останали нормативни актове, регулиращи отношенията свързани с паметниците на културата.

Последвало е приемане на Постановление на Министерския съвет № 168 от 30 декември 1951 г. - практически единствения акт регламентиращ отношенията в сферата на културното наследство до 11 април 1969 г., когато е приет Закона за паметниците на културата и музеите (отм.)

Според въпросното ПМС № 1608 - всички паметници на културата, които се намират в пределите на Народна република България и имат научно, историческо и художествено значение, се обявяват за общонародно достояние и се поставят под защита на държавата“.

На това основание и бидейки върховен изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт в Народната Република България, съобразно чл. 38 от тогава действалата Конституция(ДВ, бр. 284 от 6.12.1947 г.), е издадено Разпореждане на Министерски съвет № 1711 от 22.10.1962 г., по силата на чл. 1 от което, селищните и надгробните могили в България, както и Ломският, Хайрединският и Островският валове и Еркесията се обявяват за паметници на културата от национално значение.

Съобразно §10, ал. 1 от ПЗР на Закона за културното наследство, заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон.

Според чл. 146, ал. 3 от ЗКН, недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.

 

18. Съотнасянето на цитираните нормативни текстове и данните описани в предходния раздел на настоящото решение, налагат извода, че процесната надгробна могила „Копанова могила“ е със статус на единична недвижима културна ценност с категория „национално значение“, който е възникнал ex lege по силата на Постановление на Министерския съвет № 168 от 30 декември 1951 г. и съществува понастоящем, по силата на §10, ал. 1 от ПЗР на Закона за културното наследство.

Казано с други думи, надгробната могила „Копанова могила“ е придобила статуса на единична недвижима културна ценност с категория „национално значение“ не като последица от съставянето на Регистрационна карта 259, обект №005, кадастрален № 66264 и включването ѝ в автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“, а пряко, по силата на посочените нормативни актове.

В случая, данните по делото са еднозначни и безпротиворечиви за това, че обект „Копанова могила“, намираща се в поземлен имот с идентификатор 66264.27.185 по КККР в землището на гр. Септември, е археологически обект от вида „надгробни могили“. Това е и категоричното, а не вероятностно заключение на назначеното по делото вещо лице. Каквито и да е доказателства, за това, че могилата има някакъв естествен произход, а не е формирана в резултат на човешка дейност не се заявиха и не се представиха по делото.

 

19. С оглед на тези съображения и конкретиката на текущия правен спор, следва да се посочи, че начина на съставяне на Регистрационна карта 259, обект №005, кадастрален № 66264 и оспорването на нейната автентичност и истинност, не променят в никаква степен възприетия вече извод, че процесната могила съставлява единична недвижима културна ценност с категория „национално значение“.

Според чл. 2, от Наредба № 26 от 10.04.1996 г. за развитието, ползването и управлението на автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ (отм.), автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ е компютърна система, чрез която се събира, обработва и съхранява информацията за археологическите обекти в Република България, а според чл. 4, изр. първо, базата данни на АИС „АКБ“ се попълва чрез изготвяне на регистрационни карти за всеки археологически обект след проучването му на място..

Несъмнено е при това положение, че дейностите по регистриране на археологическия обект, нямат за цел същият да придобие статуса на недвижима културна ценност, каквато този обект всъщност вече има, а да се събира, обработва и съхранява информацията за археологическите обекти в Република България.

 

20. С оглед възраженията и оспорването на жалбоподателя относно автентичността и истинността на представените по делото документи, посочени в становището 08.11.2024 г.(л. 155), следва да се посочи, че към момента на съставяне на Регистрационни карти № 259 и № 260 от м. януари 1993 г., не е имало нормативно изискване за тяхното подписване. Това изискване е въведено в чл. 4, изр. последно от Наредба № 26 от 10.04.1996 г. за развитието, ползването и управлението на автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ (отм.).

Всъщност, въпросната регистрационна карта, както и Регистрационна карта Регистрационна карта № 1500085 от 10.06.2010 г., съдържат обективни, точни и истинни данни относно индивидуализацията на процесната „Копанова могила“. Каквито и да е доказателства за нещо различно от информацията отразена в двете карти не се представиха по делото, поради което, макар и да не са подписани, двата писмени документа, както и останалите оспорени от жалбоподателя такива, не следва да бъдат изключени от доказателствената маса по делото.

 

21. На следващо място, с оглед също така категоричните, а не вероятностни констатации на вещото лице по геодезическата част на експертизата, както и въз основа на данните описани в представеното по делото строително разрешение, ще следва да се приеме за несъмнен факта, че строежа на „Нов общински път от път до ВРЗ - гр. Септември да път IV клас Септември-Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен общ. Септември, обл. Пазарджик.“; се осъществява и в поземлен имот с идентификатор 66264.27.185, в който е разположена процесната могила. Констатирано е също така, че местоположенията на селскостопанските пътища без трайна настилка около могилата, оформени от строителните машини при изграждането на новия път между гр. Септември и гр. Ветрен също попадат в поземлен имот с идентификатор 66264.27.185.

 

22. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в случая не се изгражда нов общински път, а се асфалтира съществуващ на место, стар общински път. Дори това твърдение да бъде прието за истинно, то без съмнение асфалтирането на пътя, само по себе си съставлява строеж, който пряко засяга процесната единична недвижима културна ценност с категория „национално значение“, независимо дали той се извършва върху стар, неасфалтиран път или не. В този смисъл, възлагането на допълнителна експертиза, съобразно искането е жалбоподателя, освен неоснователно проточване на процеса, не би имало за резултат, установяването на нови данни, които да са от значение за разрешаването на правния спор. Все в тази насока, трябва да се констатира, че във връзка с твърдението, че през периода от съставянето на Констативният протокол от 05.09.2024 г.. до издаването па оспорената мярка на 18.09.2024 г. обекта е завършен, не се представиха никакви доказателства по делото. Обратно, всички данни по делото, безпротиворечиво сочат, че строежа не е приключил.

 

23. Съобразно, чл. 161, ал. 1 от ЗКН, осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на строителните работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти.

Нормата е ясна и конкретна и не буди съмнение относно нейното приложение. Материалното правило за поведение безусловно изисква, при наличието данни за археологически обект, независимо дали той е регистриран или не, строителните работи да бъдат предшествани от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти.

Такива в случая неспорно не са били предприети от общината.

Нарушаването на тази материално правна разпоредба е възведено, като състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 221а, ал. 1 от ЗКН.

При това положение, ще следва да се приеме, че при осъществяването на инвестиционния проект „Общински път от път до „Вагоноремонтен завод“ гр. Септември до път IV клас Септември-Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен, общ. Септември“ с възложител Община Септември, е нарушено изискването на чл. 161, ал. 1 от ЗКН.

 

24. Според чл. 162, ал. 2 от ЗКН, в процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолози. В случай на откриване на археологически обекти се прилагат чл. 148 и 160. Според чл. 160, ал. 2 от ЗКН, когато при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански дейности, при търсене, проучване и добив на подземни богатства и при други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, земната основа, земните недра и под вода, се открият структури и находки, които имат признаци на културни ценности, дейността се спира незабавно и се прилага чл. 72.

Казано с други думи, наличието на одобрен инвестиционен проект и на издадено и влязло в сила строително разрешение, не са основание строителните работи да продължат да се извършват в нарушение на чл. 161, ал. 1 от ЗКН.

 

25. Съобразно на чл. 80, ал. 3 от ЗКН, устройствените планове по чл. 78 и специфичните правила и нормативи към тях, заданията за тяхното изготвяне и скиците с предложенията по чл. 135, ал. 2 от Закона за устройство на територията преди одобряването им се съгласуват по реда на чл. 84, тоест с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в общината, определена по чл. 17, ал. 3, като инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се внасят: за недвижими културни ценности с категории „световно значение“ и „национално значение“ в техните граници и охранителни зони – в НИНКН.

В случая, подробен устройствен план – парцеларен план за трасе на общински път от път до ВРЗ - гр. Септември да път IV клас Септември-Ветрен, преминаващ през землищата на гр. Септември и гр. Ветрен общ. Септември, обл. Пазарджик и инвестиционния проект за строежа, не са съгласувани по реда на чл. 84 от ЗКН.

Това нарушение на установеното в закона материално правило за поведение е възведено в състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 228в от ЗКН.

 

26. Съобразно чл. 192, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗКН, при упражняване на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2 инспекторите: прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като: дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок; спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, като прилагането на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 се извършва с разпореждане на инспекторите.

В контекста на приетите за установени факти, трябва да се съобрази, че според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.

В случая, административните мерки са наложени именно с цел преустановяване на констатираните нарушения, като прилагането на административната принуда е предприето своевременно, непосредствено след деня в който е установено противоправното деяние.

Разпореждането за прилагане на мерките е издадено от снабденият с необходимите правомощия за това административен орган. Обстоятелството, че констативния протокол не е подписан от присъствалия при проверката инспектор К., само по себе не съставлява нарушение на административно производствените правила, което да има за последица незаконосъобразност на процесното разпореждане. В закона липсва изискване, проверката да бъде извършвана и констативния протокол да бъде подписан от не по-малко от двама инспектори.

В разпореждането са описани всички релевантни по случая факти, както и законовите разпоредби, които са били нарушени.

При това положение, ще следва да се приеме, че същото и валидно и законосъобразно.

 

V. За разноските

 

27. Констатираната неоснователност на жалбата, налага на администрацията да се присъдят исканите разноски и възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита. На основание чл. чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 192, ал. 2 от ЗКН, във връзка с чл. чл. 37 от Закона за правната помощ чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и с оглед фактическата и правна сложност на спора, същото следва да бъде определено в размер на 200.00 лв. Ще следва да бъдат присъдени и сторените разноски по комплексната съдебна експертиза в размер на 1700,00лв.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Община Септември, ЕИК:*********, гр. Септември, бул. Александър Стамболийски 37А, срещу Разпореждане от 18.09.2024 г. за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а” от Закона за културното наследство, издадено от С. Г. И., на длъжност главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в Южен централен район за планиране, град Пловдив, към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата, с което е постановено Община Септември:

1. Незабавно, след получаване на разпореждането, да предприеме действия по преустановяване изпълнението на проекта за общински път ВРЗ - град Септември - Ветрен, преминаващ през землищата на град Септември и град Ветрен, община Септември.

2. На повредения чрез разкопаване археологически обект да се извършат спасителни археологически разкопки, включително геофизическо проучване на могилата и охранителната ѝ зона, съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗКН в двумесечен срок от връчването на Разпореждането за прилагане на принудителни административни мерки.

3. Работния проект общински път ВРЗ - град Септември - Ветрен, преминаващ

през землищата на град Септември и град Ветрен, община Септември, като част от съответните устройствени планове, да бъде подаден за съгласуване в НИНКН и МК, съгласно чл. 80, ал. 3, във връзка с чл. 84 от ЗКН в едномесечен срок от изработването му, а в случай, че такъв е наличен - в тридневен срок от връчването на разпореждането.

 

ОСЪЖДА Община Септември, ЕИК:*********, гр. Септември, бул. Александър Стамболийски 37А, да заплати на Министерство на културата, София, сумата от 1900,00лв. (хиляда и деветстотин лева), представляващи извършени от разноски по производството и юрисконсулско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

Съдия: (П)